Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../17.11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 164 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „М.Д.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал.
1, пр. 1 и чл. 99, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1074.94 лв., представляваща
платена от абоната „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура №
**********/30.01.2018г., представляваща корекция на сметка за периода
24.08.2016 г. – 21.04.2017 г., начислена служебно по констативен протокол за
обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление:
гр. Варна, ул. „Фантазия“, кв. „Трошево“, Павилион,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.11.2019 г., за което вземане е издадена
Заповед № 9444/13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 20505/2019 г. по описа на ВРС, VII състав.
В исковата си молба ищецът „М.Д.” ЕООД излага,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника „Е.П.” АД по образуваното ч.гр.д. № 20505/2019 г. по
описа на ВРС за заплащане на сумата 1074.94 лв., представляваща заплатена от абоната
„ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД /праводател на заявителя по силата на
сключен договор за цесия от 28.11.2019 г./ без основание стойност на коригирана
ел. енергия за периода 24.08.2016 г. – 21.04.2017 г. Посочва, че в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал писмено възражение против заповедта за
изпълнение, поради което в законоустановения
едномесечен срок е депозирал настоящата искова молба. Поддържа, че с договор за
цесия от 28.11.2019 г. цедентът „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД му е
прехвърлил вземането си спрямо ответника „Е.П.” АД, поради което се легитимира
като кредитор на ответното дружество за процесната
сума 1074.94 лв. Излага, че цедентът „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД е
потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна,
ул. „Фантазия“, кв. „Трошево“, Павилион, с абонатен №
********** и клиентски № **********, по силата на договорни отношения за
доставка на ел. енергия с ответното дружество „Е.П.” АД, ***. Счита, че претендираната от ответното дружество сума по корекцията,
за която е издадена и съответна фактура, е неоснователна. Поддържа, че начинът
и методиката, по която е начислена сумата по партидата на цедента,
са неправилни и незаконни, както и че не са представени доказателства за реално
доставяне на количеството електроенергия, посочено в корекционната
справка. Възразява, че демонтираният електромер не е представен за експертиза
на компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил
демонтиран. Оспорва, че не е имало данни за сумарния регистър при демонтажа на
електромера. Оспорва констативния протокол от извършената проверка. Поддържа,
че с решение на ВАС от 06.02.2017 г. са отменени правилата, регламентиращи
принципите, условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките
на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената
ел. енергия за минал период, поради което липсва нормативно уредена възможност
за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. Оспорва правното
основание на извършената корекция. Твърди, че предвидените в ОУ корекционни процедури са незаконосъобразни и неравноправни.
По изложените съображения счита, че платената на 11.02.2019 г. сума е
недължима. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му
представител – адв. Милослава
Лечева. Не се
оспорват твърденията в исковата молба, че ответникът е в договорни отношения с цедента за продажба на ел. енергия за посочения обект на
потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от
която са обективирани в констативен протокол, въз
основа на който е съставена справка за корекция и е начислена допълнително
сумата 1074.94 лв., както и че същата е платена на дружеството. По съществото
на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Посочва, че на 21.04.2017 г. е
извършена техническа проверка на процесното СТИ, в
присъствие на клиента, за което е съставен констативен протокол. Записани са
показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 19.01.2018 г. е
извършена метрологична експертиза, при която е установено, че е осъществявана
намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно прочитане е констатирано
наличие на преминала ел. енергия по трета тарифа, която не е визуализирана на
дисплея. На 25.01.2018 г. е съставено становище за начисляване на ел. енергия,
което конкретизира размера на оспореното вземане. Посочва, че на 30.01.2018 г.
е издадена фактура № *********2 за сумата 1074.94 лв. Счита,
че процесното вземане се дължи от ищеца на основание
чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като
е установено точното количество пренесена до абоната и потребена
от него, но неотчетена ел. енергия. По изложените съображения моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Мариян Маринов, който поддържа становище за
основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен. В предоставения
от съда срок представя писмена защита.
Ответната страна се представлява
от адв. Никодим Георгиев, който поддържа становище за
неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
По
настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 20505/2019 г. по описа на ВРС, VII състав, от което е видно, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответника за сумата, предмет на установителния
иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от ответника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че цедентът и ответното дружество са в договорни правоотношения по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, че сумата 1074.94 лв. е начислена като корекция на сметката на цедента, както и че същата е заплатена от цедента в полза на ответника на 11.02.2019 г.
Не е спорно между страните, че абонатът „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД е потребител на електрическа енергия за обект, находящ
се в гр. Варна,
ул. „Фантазия“, кв. „Трошево“, Павилион, по силата на договорни отношения
за доставка на ел. енергия с ответника „Е.П.” АД, ***. Ползваната ел. енергия
се отчита и заплаща по партида с абонатен №
********** и клиентски № **********.
Представен е констативен протокол № 1103332/21.04.2017
г. за извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта
на ищеца, извършена от служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД на основание чл. 83
ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД. Констатирани са показанията на
дисплея на електромера /общо пет тарифи: 1.8.1, 1.8.2,
1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0/. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран
нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 448421. Посоченият констативен протокол е съставен в присъствие на
представител на клиента – Иван Венелинов Иванов.
Подписан е от актосъставителите и от посочения представител
на клиента.
Демонтираният електромер е предаден за
експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 34/19.01.2018 г., видно от който при извършените
проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3 – 0007110.307 kWh, която не е визуализирана на
дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики.
Съставено е Становище за начисление на
електрическа енергия от 25.01.2018 г. в размер на 7110 кWh
за периода 24.08.2016 г. – 21.04.2017 г. /разделен на два подпериода/,
в което е посочено, че корекцията е извършена на основание констативен протокол
№ 34/19.01.2018 г., извършена техническа проверка и софтуерно прочитане на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия. Въз основа на цитираното становище е издадена фактура № **********/30.01.2018
г. за сумата 1074.94 лв.,
представляваща ел. енергия за процесния период 24.08.2016
г. – 21.04.2017 г., разделен на два подпериода.
След плащането на процесната
сума от страна на абоната в полза на ответника – 11.02.2019 г., на 28.11.2019
г. между „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД, като цедент, и „М.Д.“ ЕООД,
в качеството му на цесионер, е сключен договор за
цесия, по силата на който ищецът се легитимира като носител на процесното вземане. За извършеното прехвърляне ответното
дружество е редовно уведомено, видно и от изпратения имейл на същата дата
28.11.2019 г.
Изготвеното становище е съставено на
основание обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от
председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г./
в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, а
именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1
ЗНА.
С
влязло в сила Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.
д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, V-членен състав, І колегия, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., са отменени горепосочените Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51
от същите.
Предвид отмяната, съдът намира,
че към момента на извършване на проверката – 21.04.2017 г. няма разписана
процедура, по която да бъде извършена корекция на сметките на потребителите за
минал период от време, въпреки запазените текстове от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че текстовете от чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315/21.02.2018г., постановено по адм. д. № 3879/2017
г., IV отделение, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
При липса на валиден нормативен
акт приложими по отношение на правилата за извършване на корекция са Общите
условия на дружеството. Относно същите обаче е налице константна съдебна
практика, която е извела нищожност на клаузите в договорите при
общи условия, позволяващи едностранна корекция.
Дори да се приеме, че с оглед
периода на корекцията отменените Правила за измерване на
количеството електрическа енергия следва да намерят приложение в случая, съдът
взе предвид следното:
От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ на вещото лице инж. Н.В. от 23.09.2020 г. и от обясненията на вещото лице, дадени в проведеното пред ВРС открито съдебно заседание, се установява, че към датата на извършване на проверката – 21.04.2017 г. процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Същият е преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г. Към 24.08.2016 г. е бил вече монтиран в обекта на потребление. Тъй като процесният СТИ – тип МЕ 162 не е „SMART“, то съответно не е включен в системата за дистанционен отчет и не е възможно да се определи с точност началната дата на въздействието. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел. енергия по нощна и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Според вещото лице технически не е възможно показанията в скрития регистър 1.8.3 на процесния електромер да са различни от нулеви към датата на монтажа, при положение, че уредът е бил нов, неупотребяван и не е бил включван към електрическата мрежа.
Вещото лице обяснява, че не е възможно да се определи кога точно е извършено вмешателството, съответно кога е започнало натрупването в невизуализирания регистър. В тарифа 1.8.3 показанията не се разделят на дневна и нощна енергия, а са сумирани. Паметта на електромера е защитена с пароли, но фактът, че има толкова много вмешателства означава, че тези пароли лесно се разбиват, а и тези уреди струват около 30 лв. и не може да се очаква някаква голяма сигурност и секретност в паролите.
За да бъде извършена корекция на сметка за
ел. енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от хипотезите,
посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или при
метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка
извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а, както вече се посочи, в
представения по делото констативен протокол на БИМ за извършена метрологична експертиза
липсва констатация, че процесното СТИ измерва с
грешка извън допустимата. В изготвеното становище за начисление на ел. енергия
е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ. Съгласно
заключението на приетата по делото СТЕ обаче тази тарифа е скрита, което
обстоятелство не е спорно по делото. Видни на дисплея са само тарифа Т1 и Т2,
отчитащи нощната и дневната ел. енергия /електромерът е битов/, като има и още
една скрита тарифа – Т3. По делото не са ангажирани доказателства,
удостоверяващи обстоятелството, че потребителят е изразил желание за отчитане
на част от енергията в тази тарифа. Липсват и твърдения от страна на ответното
дружество в този смисъл.
При липсата на предпоставките, уредени в чл.
48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия не може да се остойностява
и претендира от абоната по реда на корекционната
процедура, уредена в ПИКЕЕ. Същевременно не се установи и, че посоченото в
цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на и потребено от абоната. По делото няма приложени документи,
удостоверяващи, че това количество е потребено от
абоната именно през процесния период.
В този връзка следва да се посочи, че в протокола за монтаж от 24.08.2016г. липсва посочване какво е показанието в процесната невизуализирана тарифа Т3 /1.8.3/, съответно в сумарната такава Т0 /1.8.0/, поради което съдът приема, че заключението на вещото лице по последната точка от експертизата почива преди всичко на предположения, а не на обосновани данни.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 50
ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата
електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са
такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на
софтуерна намеса. Въпреки това обаче
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото
последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от
паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не
е настоящият случай. Това е така, защото процесният
електромер не е смарт, тоест с дистанционен отчет,
поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва.
Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от възможността да
упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният
протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит
регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание. Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване
е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването,
съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или
дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната
система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е
на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно
поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците
от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо
измерване.
По изложените съображения съдът приема, че
сумата 1074.94 лв. по фактура № **********/30.01.2018
г. е недължима от абоната. В този смисъл платената от него в полза на ответника
сума е без основание, поради което подлежи на връщане. Ето защо предявеният иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на
спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца. В заповедното
производство същият претендира присъждане на държавна такса /25 лв./ и адвокатско
възнаграждение /300 лв./ или общо разноски в размер на 325 лв., които съдът приема,
че следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива в общ размер от 345 лв. /за държавна такса – 25 лв. и адвокатско
възнаграждение – 320 лв., платено в брой по договор за правна защита и
съдействие от 22.10.2020 г./. Същите следва да бъдат присъдени в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, дължи
на „М.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1074.94 лв. /хиляда седемдесет и
четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща платена от
абоната „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД без основание сума за недоставена и непотребена
електроенергия по фактура № **********/30.01.2018 г., представляваща корекция
на сметка за периода 24.08.2016 г. – 21.04.2017 г., начислена служебно по
констативен протокол за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********,
с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Фантазия“, кв. „Трошево“,
Павилион, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане,
което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ от 28.11.2019 г., за което вземане е издадена Заповед № 9444/13.12.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20505/2019
г. по описа на ВРС, VII състав, на
основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 и чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата
325 лв.
/триста двадесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 20505/2019 г. по описа на ВРС, VII
състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 345 лв. /триста четиридесет и пет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: