Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П., 13.06.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ З.
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря …………… Жени Стойчева ..….……. и в присъствието на прокурора ……………………….………… като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията З. …………. гр. дело № 726 по описа за 2018год.
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл.95Б ал.1, т.1 ЗАПСП вр. чл.95 ЗАПСП.
Постъпила е на 12.10.2018г. с пощенско клеймо от
11.10.2018г. искова молба от С.Я. ***,
ЕГН ********** против ДКТ „***“ гр.П. за признаване на установено между
страните, че ДКТ *** гр.П. са извършили нарушение на авторските права на Д.Д. С.,
носител на които е ищецът, състоящо се в използване на извършения от нея превод
на български език на пиесата *** от Ж.Ж.Б и М.Л. за сценична реализация на
едноименния спектакъл в периода 2014г. – 2015г. без съгласието на ищеца, както
и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 705лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца – носител на авторските
права на Д.Д. С., имуществени вреди от неправомерното използване на извършения
от нея превод на български език на пиесата *** от Ж.Ж.Б и М.Л., от които
1 000лв. за пропуснати ползи от неполучено авторско възнаграждение в
обичаен размер и 705лв. – 5% от общия размер на приходите от продажба на билети
за периода от м.октомври 2014г. до м. декември 2015г. за пропуснати ползи от
неполучено авторско възнаграждение за приходи от представленията, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на ИМ – 11.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
Твърденията на ищеца са, че през 2008г. Д.Д. С. е превела на български език
пиесата *** на Ж.Ж.Б и М.Л.. През 2014г. – с премиера на спектакъла на
10.10.2014г. – пиесата в превод на български език от Д. С. е поставена на
сцената на ДКТ *** П., като в периода от м.октомври 2014г. до м.декември 2015г.
на сцената на театъра са реализирани общо 19 представления, общия приход от
които е в размер на 14 107лв. за театъра. В афиша на пиесата не е посочен
автора на превода й.
Ищецът С.Я.С. твърди, че е единствен носител на авторските права на
покойната си съпруга и е узнал случайно за разпространението на превода чрез
използването му от ответника, но то накърнява авторското право върху превода,
чиито носител е той. Предложил е спора да се разреши извънсъдебно с писмо,
връчено на 01.06.2018г. като Театърът му заплати сумата от 1 705лв.,
представляваща обезщетение за вредите, но поканата му останала без отговор.
Представя писмена защита с обстойни доводи в подкрепа на исковете си, а в
съдебно заседание по същество твърди, че от събраните по делото доказателства
се установява тяхната основателност и съответно - обоснования им размер. Ответникът,
като носител на доказателствената тежест за възраженията си, не е установил по
безспорен начин да е използвал превод, различен от този, чиито авторски права
носи ищеца. Още с Отговора на ИМ не било ясно заявено кой е направил превод на
тази пиеса. Впоследствие, при разпита на свидетеля Д.Д. – режисьор на пиесата в
ДКТ *** гр.П., той твърди, че сам е осъществил
превода. За първи път това твърдение дошло от свидетелските показания на
този свидетел, които ищецът моли съда да не кредитира, тъй като те не са подкрепени
от каквито и да било писмени или други доказателства по делото. Твърди, че с
тяхната доказателствена тежест са установили, че праводателката на ищеца е
превела пиесата, същата е поставЯ.неколкократно в различни театри на
територията страната, била е разпространена от него по различни пътища – чрез
режисьори, актьори, директори на театри. И самият свидетел Д.Д. твърди, че е разбрал
за тази пиеса във връзка с поставянето й в Сатиричния театър - той казал, че
знаел, че е поставяна. Претендира разноски за производството, за които
представя Списък. Възнаграждението е по чл.38 ЗАдв - във връзка с това, че
хонорар предварително не се е заплащал, тъй като се касае за близък, родител на
адв. З.С., която е разпитана като свидетел по делото.
Ответният Театър твърди,
че иска е неоснователен – Авторското
право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило,
без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.
Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или
своя преработка на същото произведение. Предвид представеното доказателство от
ищеца копие от афиш на спектакъла *** на ДКТ *** П., със същия се установява,
че на сцената на театъра е поставЯ.пиесата „*** или …“ от авторите Ж.Ж.Б и М.Л., но не доказва че това е същия
спектакъл с превода на Д.Д. С., защото не става ясно кой е автор на превода на
пиесата „*** или …“, която е
поставяна на сцената на Театъра през 2014г. и 2015г. Твърдят, че липсват
доказателства, че при пиесата „*** или …“ е използван превода на Д.Д. С. по
смисъла на чл.18 ЗАПСП и поради това не е налице основание за носене на
отговорност по чл.95 ЗАПСП. Възразяват, че с ИМ са представени доказателства за
отстъпване право на превод върху текста на пиесите *** и *** от авторите Ж.Ж.Б
и М.Л. и възниква неяснота за превода на коя пиеса става въпрос поради
различията на заглавията.
В съдебно заседание по същество твърди, че в настоящото производство не е
доказано по безспорен начин, че преводът на пиесата, която е играна на сцената
на ДКТ „***“ - П. през 2014г. -2015г. - „*** или..“, е точно преводът, за който
се твърди, че е направен от Д.Д. С., и същата е играна под други наименования
на сцената и на други драматични театри. Още с писмения отговор на ИМ
ответникът е направил изявление, че разпоредбата на чл.9 Закона за авторското
право и сродните права (ЗАПСП) не лишава други лица от правото самостоятелно да
правят свой превод или преработка на същото произведение. Липсват каквито и да
са преки доказателства, че преводът, използван за постановката на пиесата на
ДКТ „***“ – П. - пиесата “*** или…“, е превод на Д. С.. Нещо повече, в съдебно
заседание по делото, проведено на
25.03.2019г., свидетелят Д.Д., който е бил режисьор на пиесата, твърди че
преводът е негов и че той го е направил от руски сайт в интернет
пространството. В съдебно заседание от 13.05. 2019г. от разпита на свидетелите
е доказано, че Д.Д. наистина извършва преводи на различни пиеси в работата си,
които използва. Предвид липсата на използване по смисъла на чл.18 ЗАПСП на
превода на Д.Д. С. считам, че не е налице нарушение на авторското право на
ищеца от страна на ответника, от което не е налице основание за носене на
отговорност от последния по смисъла на чл.95 и следващите от Закона за
авторските права. Колкото до показанията на свидетеля адв.З.С.Д., моли съда с
особена тактичност да цени тези показания, тъй като същата е дъщеря на ищеца и
като такава е заинтересована от изхода на делото в посока осъждане на
ответника.
Моли съда да постановите решение, с което да отхвърлите исковата молба като
неоснователна и недоказана и да им присъди и сторените по делото разноски, Списък за които
представят.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между
страните и се установява от представеното заверено копие от пиесата ***
/Мъжкият род единствено число/ на Ж.Ж.Б и М.Л. – л.6 – л.7 и л.46 – л.82 от
делото, че през 2008г. Д.Д. С. е превела от френски на български език същата.
Страните не спорят и
относно обстоятелството, че авторката е починала на 30.08.2010г., като е
оставила за свои наследници ищеца С.Я.С. и адв.З.С.Д. – л.14 от делото.
Няма спор и това се
установява от представения Договор от 20.12.2010г., че отношенията между наследниците
за авторските права на превода са уредени чрез отстъпването им безвъзмездно на
ищеца – л.15 – л.16 от делото.
Страните не спорят и за
това, че на 01.06.2018г. с вх. № 66 при ДКТ *** гр.П. е внесена Покана за
извънсъдебно уреждане на възникналия спор от твърдяно използване на превода на
пиесата от Театъра без да са платили на носителя на авторските права за това –
л.30 от делото.
Не се спори и се
установява от представените Статия от сайта *** и *** – л.19 и л.20 от делото,
че ДКТ *** П. е поставил на сценична реализация комедията *** с премиера на
10.10.2014г. и през периода 2014г. – 2015г.
При тези данни съобразно твърденията по ИМ и оспорванията в Отговора, спорни
по делото са въпросите да се признае ли за установено между страните нарушение
на авторските права на ищеца чрез използване на извършения от съпругата му
превод от френски на български език на пиесата *** за сценична реализация от
ответника през периода от 2014г. – 2015г. без съгласието на ищеца и претърпял
ли е ищецът имуществени вреди и какви,
в резултат на неправомерното използване от ответника на превода от пиесата,
включващи пропуснати ползи от неполучено авторско възнаграждение в обичаен
размер и пропуснати ползи от неполучено авторско възнаграждение за приходи от
представленията за периода от 2014г. – 2015г.
Предвид допълване на твърденията по ИМ в съдебно заседание на 11.02.2019г.
– първото по делото, с това, че в България няма друг превод на комедията *** на
френските автори Б. и Л., освен този на Д. С., и липсата на твърдения в
Отговора на ответния *** преводът на пиесата, послужил за сценичното й
поставяне от кого е направен, по искане на ищеца съдът задължи ответника на
осн. чл.190 ГПК да представи текста на български език на пиесата, поставена
през 2014г./2015г. в ДКТ. Ответният театър чрез Директора – л.116 от делото,
отговори, че в ДКТ не се пазят копия от превода.
За изясняване на
обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетелката адв.З.С.Д. се установява, че е дъщеря на ищеца и е с повече от
двадесетгодишна практика. Майка й Д. С. починала през 2010 година. Тя превеждала
пиеси. През 2008 година някъде от пролетта със сигурност до края на м.Август тя
превела пиесата с две заглавия „***“ и „***“. В различни театри в България е
поставена с едното или с другото заглавие. Майка й се занимавала с преводи и
поради работата на баща й, който от 1970 година работи в сферата на българския
театър и познава всички в съсловието. Бил е директор на ***, на Театър „***“. Отделно
от това два мандата бил председател на
националния център за театър към Министерството на културата. Преводите на
майка й включително и на пиесата „***“ - „***“ били разпространени от баща й,
чрез директорите на театри на които предлагал тя да бъде поставена, да бъде
включена в репертоара, чрез режисьори и чрез актьорите, на които я предлагал,
за да могат евентуално, получавайки ролята и да я предложат за поставяне в някои от театрите. През 2008
година пиесата била поставена в „***“, в Театър „***“, в Старозагорския, в
Сливенския, Благоевградския и още театри.. Преводът на тази френска пиеса бил
известен и циркулирал в съсловието и на нея й е известно, че само той – този
превод на майка й - е бил поставян във всички театри в България. Сигурна е, че
друг превод не е имало и той не е бил поставян в театрите в България. Баща й
организирал срещи със свои познати и приятели и предавал на хартия разпечатан
превода, или след разговори го изпращал по имейли, на имейла на получателя.
Давал е пиесата и без да бъде поставена в последствие, но в много от случаите -
поне осем случая пиесата била реализирана на сцена. Докато майка й била жива,
за превода при поставянето на пиесата цената била 1000 лева, като допълнително
се договаряли 5% от прихода от изиграните представления. Това бил принципа. Имало
случаи, от които не се очаквало да се реализират много представления, тогава се
определяла една малко по-висока цена - 10% от прихода. Обичайно - 1700 лева. За
постановката в П.ския театър баща й разбрал, защото бил сключил договор през
2017 година за поставяне на тази пиеса“***“
в Благоевградския театър. При разговор със счетоводителката на театъра,
тя му казала „С., от нас искаш пари, а на П.ския театър не поиска за поставяне
на същата пиеса. Тогава се свързал с Директора на П.ския театър В.В., с когото
е имал отношения и е сключвал Договор докато той е бил директор на друг театър
преди да дойде като директор в П.. Коментирал е с него, като г-н В. му е
казал, че понеже пиесата вече е изиграна и към момента, в който е изиграна, той
не е бил Директор на театъра не счита, че следва да се заплати превода. След
няколко разговора баща й се обърнал към Министерството на културата и
министър Б. изпратил комисия, която направила проверка на театъра и е констатирала, че се е играла тази
пиеса „*** – ***“, констатирала е колко представления е имало и какъв е прихода
и, че не е заплащано възнаграждение за превод на пиесата. На афиша на
представлението не било изписано името на преводача, а това било традиция името
на преводача да се изписва. След този
случай знае, че министър Б. издал Заповед, в която е вписано, че името на
преводача следва да се вписва в афишите, и след проведените разговори и проверката от министерството, баща й направил
изрична официална покана да му бъде заплатено авторското право на превода, но
такова не било заплатено.
Всеки може да преведе
всяко едно произведение без да има разрешение от авторите, разрешение от
авторите е необхоД.за реализацията на публичното представяне на пиесата. Още в
първия договор със Сатиричния театър този въпрос е бил обсъден. Разрешенията от
носителя на авторските права се взимат от съответния театър, където за всяко е договаряно при
подписване на договорите за ползване на превода, т.е. това е задължение на
театъра, не на преводача.
Със сигурност превода,
който е разпространен в България е превода на майка й от 2008г. До 2018 година
превода на майка й се използва за поставяне в българските театри. Това е
установимо и могат да бъдат изискани преводи на текста от всички театри, в
които е поставяна пиесата. При разговори с хора от съсловието тя никога не е
чувала да има друг превод на пиесата в Интернет, винаги са имали искания да се
сключи Договор с баща й. Знае, че няма друг превод освен този.
Преводът бил широко
достъпен и с него разполагали множество актьори, театрални директори, режисьори.
С него са разполагали всички актьори, които са играли представлението във всичките осем - девет театъра, където е играна постановката. Баща й
не е предоставял лично превод на П.ския театър. Той не знаел, че са реализирали превода на майка й.
От показанията на свидетеля И.З.И. се установява, че същият бил директор на П.ския театър. От 2002г.
до 2016 година. Пенсионирал се през 2018 година. Една година бил на борсата и
след това от Бюрото по труда му намерили работа в едно читалище. Сеща се за
името на С.Я.С.. Спомня си, че играли пиесата „***“, но то било преди доста
време - преди четири години. Режисьорът бил Д. Д.. Не си спомня,
защото минало доста време. Може само да предполага, че З.М. била сценография и
костюми. За превода нищо не може да каже. Пиесата била комедия и добре се възприела от
публиката, играла се два сезона, но
какви преводи е имало не се сеща. Цените на билетите те си ги определят. За
деца цената е по-малка. Те са драматично куклен театър и за малките е по-малка
цената. Тази пиеса била за възрастни,
сюжета й е само за възрастни. Цената на билетите била от 5лв. до 8 лева нещо
такова му се върти из главата. Не може да каже точна цифра защото минало много
време. Три години откакто не е в театъра и доста време се минало откакто е
играна. Би трябвало да има документация във връзка са представленията. По
принцип всички приходи и разходи се водят. Възнаграждение за превода на тази
пиеса не си спомня дали е заплащал театъра. Театър *** изпраща договорите
съгласувани с театъра и се получават по принцип авторското право чрез „***“. Това е организация, която се
грижи за авторските права и на преводите, това е организация, която се грижи за всички
сценични права.
Ако няма Договор с театъра, няма и плащане за превода. На Афиша за
представлението това се вписва в Договора като клауза, че трябва да се изпише
името на преводача и името на автора на пиесата. Когато има Договор. На Афиша
за поставянето на заглавието *** или… /с многоточие/, с това се има предвид, че
нещата не приключват може би защото нещата продължават да се развиват в
обозримото бъдеще в представите на хората. Не си спомня кой го е редактирал Афиша.
Това било комедия, свързана с половете. По време на неговото управление са
направили 115 премиери.
От показанията на св.Д.И.
Д. се установява, че той е режисьор в театъра в П. по трудов договор. Пиесата е
от трима френски автори, спомня си, че правили проучване тогава. Това било
преди 5 години. Пиесата се казва „***“ и те решили да я кръстят „***“ и „***“
или „***“ , както е оригиналното заглавие. От руски език са си я превели тази
пиеса, понеже той не знае френски език. И затова се казва при тях „***“, „***“ или
„***“ на френски език, или пък „М***“
или пък „***“ и оставили заглавието така
с многоточие. На афиша се изписало „***
или……“ Превода го взели от руски текст от сайта „***“ в Интернет, понеже често привеждал от
там и контактувал с авторите. Директно превеждал от хърватски, от сръбски, от
македонски - имал пет – шест пиеси от македонски. Понеже на руски
заглавието било „***“ или „***“ на
френски, което означава ***, несвяст нещо такова. Не е изписан преводач на
афиша, тъй като започнал да се пише задължително преводача от скоро. Специално
за пиесата „***“ също не пишело преводач, не е плащано за превод. За тази пиеса,
френската комедия, която според него е от тримата автори не е плащано за
превод. От тогава е направил още 10-15 пиеси и ги превежда той, не може да каже
кой е третия автор. Не си спомня – Л., или нещо такова. Може и да бърка за
трети автор.
Познава като име С.Я.С.,
не лично и не е получавал превод от него на тази пиеса. Твърдя, че в Интернет
има превод на тази пиеса на руски и на сръбски език. Мисли, че от сайта „***“ я
е взел. Знае руски, сръбски, македонски, румънски, английски перфектно и
превежда. Има много преводи и за някои са му плащали от други театри, след
сключване на Договор разбира се. Няма къде да публикува преводите си. Директорът
прави заявка, той превежда пиесата, сключват договор и така е станало с „***“.
Когато правил превода на тази пиеса бил директор И.И.. По принцип той му давал възможност да избира пиесата. Давал му
свобода да работи. Сега няма художествени съвети. Той е работил със сценограф
единствено само със З.М..***.
Ако е правена 2014г./2015г.
значи преди месец е разбрал за пиесата, защото няма такива дългосрочни планове
да каже след пет години ще направи еди какво си. Никой не му е поставял задача
да си записва. Сложно е. Би искал да е коректен. Превел е текст от руски език,
който той си е свалил от този сайт „***“, но най - вероятно със заглавие „Мужской
род одинственое число“ мисли, че така се казвала. Авторите били Ж. М.Л., и там
стояло отдолу и автора примерно Н. От
руския превод си спомня, че французите били Ж.Л. Б. и Л. Л. Когато гледали имало
и трети автор.
Няма спомен дали на афиша
са написали авторите на пиесата. Сигурно са написали авторите на пиесата.
Сигурен е, че е пишело „*** или…“. Помни,
че искал, да пише на афиша „***“, но не стигнали до споразумение.
Превода направил за не
повече от 10-на дена. Той превел една част и я разказал на колегите, и след
това я превел цялата и им я дал да я четат. Не може да каже колко страници е
тази пиеса - около 50-60, но не гарантира, че е точно - средно дълга пиеса. На
афиша преди това никой не пишел преводач, ама него го имало като режисьор на
афиша. Превода не останал в него.
Актьорите го ползвали докато играят и след това го изхвърляли. В сферата на
хипотетичното, в което са сега той пише пиеси. Обикновено не търси никъде своите
авторски права дори за текстове, които той пише какво остава за преводи. Той
лично не пази този превод.
Техниката, която ползва
е чете на руски и пише на български. Отваря едно файлче и превежда, а превежда
и отдолу под самия текст. Не повече от
10-на дни му е отнело или месец. Той работи и други неща не си оставя само това, някой ден може да
преведе и десет страници, някой ден нищо, друг ден само една страница. Не
ползва редактор, защото когато работи с актьорите текста приема съвсем друго
измерение и той може би затова не ползва редактор, те променят в движение
текста.
Преводът на български
език на „***“ го няма, няма текста, който да е бил негов режисьорски текст на
книга. Нещата, които превежда временно не ги пази в компютъра си.
Работният текст в
театъра представил на хартиен носител. Екземпляри раздал на актьорите Г.А., М.К.,
М.С. и едно момиче, което вече не е в театъра. Ц.К., С.К.. По трудов договор
задълженията му като постановчик са да намира, открива и поставя на сцената
театрални текстове, нещо такова сигурно са
му трудовите задължения.
Този вариант на
превода, който е бил при него преди години, той вече не съществува. Няма нищо
запазено. В театъра не е предавал копие от пиесата.Нямат такава практика.
Показанията на свидетелите З. А. М. – сценограф на пиесата, М.И.К., М.Д.С., Г.Й.А.,
С.Ц.К. и Ц.В.К. – актьори в пиесата, не допринасят за изясняване на въпроса кой
е донесъл превода на пиесата като текст в театъра и го е раздал на участниците.
Или не си спомнят поради миналото време, или то това е бил помощник –
режисьорът К. К., но нито един не потвърди, че е получил лично от режисьора
текста на пиесата в превод. Всички обаче са категорични, че не разполагат с
екземпляр от текста – превод на пиесата, и не могат да го предоставят за
нуждите на делото.
Видно от писмо – отговор до ищеца от Министерството на културата по повод
негов сигнал за неправомерно използван превод на български от френски на
пиесата *** е извършена проверка в Театъра, при което е установено, че липсва
Договор с автора на превода. Според официална справка на Сдружение *** за
периода м.ноември 2011г. – м.юни 2017г. с посредничеството на Сдружението не са
уреждани авторски права върху превода на пиесата за постановката й от П.ския
театър.
От заключението на в.л. Т. И. по назначената СИЕ –
л.97 – л.98 от настоящото дело, се установява, че на всяко шестмесечие в МК се
представя Репертоарен афиш, подписан от Директора и Главния счетоводител, като
за 2014г. и 2015г. за постановката *** или.. са изиграни десет представления с
приходи от 8 574лв., а за 2015г. – 19 представления с приходи от
14 107лв. Театърът не е плащал възнаграждение за превода. Няма
документация в Театъра за това кой превод на кой автор е използван при
поставянето на *** или.. през периода от 2014г. до 2015г.
Съдът приема заключението за вярно, обективно и
компетентно.
В чл.3 ал.1 и а.2
от ЗАПСП е дадена легална дефиниция за
произведенията, които подлежат на защита по този закон. Съгласно цитираната
разпоредба Обект на авторското право е всяко произведение на литературата,
изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по
какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Обект на авторското
право са също и преводи и преработки на съществуващи произведения.
Съгласно чл.5 от ЗАПСП автор
е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено
произведение. Според чл.6 ал.1 от същия закон до доказване на противното за
автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак
са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия
или екземпляри от него и/или техните опаковки.
Съгласно
чл.95 ЗАПСП, озаглавен Иск за обезщетение, който наруши авторско право, сродно
на него право или друго право по този Закон, дължи обезщетение на носителя на
правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението.
При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и
неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие
на нарушението.
Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да
въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото.
Съгласно чл.95Б ал.1 ЗАПСП ,
озаглавен
Други искове, когато произведение, обекти по чл.
72 или бази данни по глава единадесета "а" се използват в нарушение
на разпоредбите на този Закон, носителят на правото или лицето, на което той е
отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред
установяване факта на нарушението.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото, заедно и поотделно,
налага извод че е налице нарушение на авторското право на превода на пиесата от
френски на български език, чиито носител е ищеца.
Въпреки, че Театърът имаше задължение да представи тексат на превода по
реда на чл.190 ГПК, същото на бе изпълнено и предвид ал.2 от същата норма съдът
има задължение да преценява непредставянето на документа по реда на чл.161 ГПК.
Според чл.161 ГПК, озаглавен последици от възпрепятстване на доказването, с
оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Такъв е и настоящия случай. Ако се беше представил или установил в някой от
актьорите или сценографа, участвали в пиесата, текста на превода на пиесата, с
подходящо изследване можеше да се потвърдят или отрекат показанията на св.Д. Д.,
че сам той е направил превод на пиесата от сайта *** от руски език за нуждите
на театъра. Неговите показания обаче се преценяват през призмата на чл.172 ГПК,
защото като лице, намиращо се в трудовоправни отношения с Театъра, същият е в
зависимост от Работодателя и в изнесените от него обстоятелства има възможна
заинтересованост. Отделно от това не се потвърдиха от показанията на актьорите
твърденията му, че лично той е раздал на хартиен носител текста с превода на
пиесата на всеки от тях. Поставянето на пиесата за период от две години в П.ския
театър не е такова събитие, от което не остават никакви материали след работата
по пиесата. Липсата на текста на превода не може да се обясни само с изминалото
време от четири години след поставянето й и липсата на правила за архива на
Театъра и за задължение на Театъра да изсипва на Афиша на постановката името на
преводача на пиесата.
Вярно е, че и показанията на св. адв.З.С. следва да се преценяват по реда
на чл.172 ГПК, защото същата е дъщеря на ищеца, но всички останали данни по
делото от доказателствата не ги оборват, нито създават съмнение в изнесеното от
нея.
При преценяване на доказателствената тежест на всяка от страните след като
ищецът твърди, че в България няма друг превод на пиесата освен този на Д. С.,
то ответникът не доказа кой превод на пиесата е използван при поставянето на
пиесата през 2014г. и 2015г., а тя е поставена на сцената на П.ския театър, от
което са реализирани определени приходи.
В този смисъл съдът
приема, че иска с правно осн. чл.95Б ал.1 ЗАПСП за установяване факта на
нарушението на авторските права върху превода на пиесата *** от Ж.Ж.Б и М.Л. от
страна на ДКТ *** гр.П. е основателен и следва да се уважи и между страните да
се признае за установено, Театърът е използвал извършения от Д. С. превод на
български език на пиесата *** от Ж.Ж.Б и М.Л. за сценична реализация на
едноименния спектакъл в периода 2014г. – 2015г. без съгласието на ищеца.
За успешното провеждане
на иска по чл.95 ал.1 ЗАПСП следва да са налице следните предпоставки:
нарушаване на авторското или на някое от сродните му права; вина у нарушителя;
вреда, причинена от нарушението; причинна връзка между нарушението и вината.
Нормата на чл.95 ал.1 от Закона е приложение на общия принцип да не се вреди
другиму, регламентиран в чл.45 ЗЗД в областта на авторското право и сродните му
права.
При съобразяване на
представените по делото доказателства съдът приема, че всички елементи от
състава на чл.95 ал.1 ЗАПСП са установени и поради това искът следва да се
уважи. Видно от представените Договори с други театри за ползването на превода
на пиесата възнаграждението за авторските права възлиза от 1000 до 1700лв., а
ищецът претендира сумата от 1000лв. като пропуснати ползи от неполучено
авторско възнаграждение за ползването на превода, до който размер искът е
основателен и доказан.
Досежно втората Част от
обезщетението за сумата от 705лв. – 5% от общия размер на приходите от продажба
на билети за периода от м.октомври 2014г. до м. декември 2015г. за пропуснати
ползи от неполучено авторско възнаграждение за приходи от представленията, от
заключението на вещето лице се установява, че само за 2015г. приходите са били
в размер на 14 107лв. Пет процента от същите са в размер на сумата от
705лв., поради което искът е основателен и в тази Част.
При този изход на процеса
и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски изцяло, защото и двата иска са уважени изцяло, а направените от него
разноски следва да останат за негова сметка.
Или ДКТ *** гр.П. следва
да заплатят сумата от 408,20лв., от които 98,20лв. д.т., 150лв. за в.л. и
160лв. пътни разноски за защитата на ищеца.
На осн. чл.38 ал.2 ЗАдв
поради осъществената безплатна правна помощ на ищеца, ДКТ *** грП. следва да
бъде осъден да заплати на адв.Я. П.Д. от САК сумата от 349лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
Водим от
горното,Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.95Б ал.1 ЗАПСП между С.Я. ***, ЕГН **********
и ДКТ „***“ гр.П., че ДКТ *** гр.П. са извършили нарушение на авторските права
на Д.Д. С., носител на които е ищецът, състоящо се в използване на извършения
от нея превод на български език на пиесата *** от Ж.Ж.Б и М.Л. за сценична
реализация на едноименния спектакъл в периода 2014г. – 2015г. без съгласието на
ищеца.
ОСЪЖДА на осн. чл.95 ал.1 от ЗАПСП ДКТ *** гр.П. ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Я. ***, ЕГН ********** сумата от 1 705лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищеца – носител на авторските права на Д.Д. С.,
имуществени вреди от неправомерното използване на извършения от нея превод на
български език на пиесата *** от Ж.Ж.Б и М.Л., от които 1 000лв. за
пропуснати ползи от неполучено авторско възнаграждение в обичаен размер и
705лв. – 5% от общия размер на приходите от продажба на билети за периода от
м.октомври 2014г. до м. декември 2015г. за пропуснати ползи от неполучено
авторско възнаграждение за приходи от представленията, ведно със законната
лихва върху сумата от 1 705лв. считано от датата на ИМ – 11.10.2018г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ДКТ *** гр.П.
ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Я. ***, ЕГН ********** деловодни разноски в размер на
408,20лв., а на адв.Я. П.Д. от САК на осн. чл.38 ал.2 ЗАдв да заплатят сумата
от 349лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: