О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца, 14.03.2018 год.
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и
осемнадесета година, в
състав:
Председател:ПЕТЯ
ВЪЛЧЕВА
с участието на секретаря
Миглена Костадинова и прокурора Цв. Радойнов, като разгледа докладваното от
съдия Вълчева ЧНД N 127 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба от И.М.В.,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното
му наказание "лишаване от свобода". В молбата се навеждат доводи, че
молителят към момента на подаване на същата е придобил право на УПО, няма
наказания и спазва вътрешния ред.
Към молбата са приложени писмени
доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения И.В..
Представляващият Затвора Враца изразява
становище за неоснователност на молбата с доводи, че макар и осъдения да е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, същият с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална
справка за изтърпяното към момента наказание и остатъка от същото.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата за УПО и
прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша
страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства,
намира молбата за неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 06.07.2017год.
е одобрено споразумение по НОХД 10423/2017г. на СРС, по силата на което на
лишения от свобода И.М.В. е определено наказание в размер на 1 година и 5
месеца лишаване от свобода. Осъденият е започнал да търпи наказанието на 23.01.2017год.,
като до момента е изтърпял фактически 1 година, 1 месец и 21 дни, от работа му
се зачитат 17 дни или общо изтърпяно 1 година, 2 месеца и 8 дни. Към момента
неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 месеца и 22 дни.
При това положение, осъденият В. е
изтърпял фактически повече от 2/3 от определеното му наказание така, както
изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 НК.
От приложения доклад за оценка на риска
и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС се установяват високи стойности
на риска от рецидив-93т. Причините и детерминиращите фактори за извършване на
престъплението са ниско правно съзнание и некритично отношение към системните
си криминални действия. Лишеният от свобода В. няма жилище и води скитнически
начин на живот. Неграмотен и без професия. В цивилизацията не е полагал
обществено полезен труд и е трайно безработен. Няма трудови доходи, а основният
източник на приходи и средства са от престъпни схеми на елементарно ниво.
Рискът от сериозни
вреди за обществото е отчетен висок, предвид утвърдените криминални нагласи,
психичното му състояние /шизофрения в ремисия/ и асоциалния начин на живот,
който води в условията на свобода. Маркирани са и много други проблемни и
дефицитни зони като начин на живот и обкръжение, изразяващи се в това, че е
слабо социализирана личност с безрасъдно и рисково поведение. Уменията му за
мислене са ригидни, в резултат на което омаловажава последствията от
собствените си престъпни действия.
Не е изготвяна междинна оценка.
В условията на
затвора през изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от рецидив и
сериозни вреди запазва високите си стойности. Риска от сериозни вреди спрямо
другите лишени от свобода е с ниски стойности. Не показва враждебни нагласи и
не е склонен да употреби физическа сила при попадане в конфликтна ситуация. Лишеният
от свобода В. не е назначаван на работа, тъй като не притежава професионални
умения и няма изградени трудови навици. Не е дори подавал молба до Началника на
затвора за полагане на доброволен безплатен труд по чл.80, ал.1,т.4 от ЗИНЗС,
което говори че няма трудови навици. Лишеният от свобода В. не е променил
модела, манталитета и стереотипа си на мислене и поведение.
В местата за
лишаване от свобода осъденият В. демонстрира относително добро поведение,
поради факта, че е изолиран в режимно отделение в самостоятелно спално
помещение, но в живота на свобода води хищнически и манипулативен начин на
живот. Лишеният от свобода В. не е склонен под влияние на околните и на
многобройните си осъждания /13бр./ да промени вижданията и принципите си.
Уменията му за мислене не са на необходимото ниво, системно повтаря едни и същи
грешки. Навън контактува с криминално проявени лица, които влияят негативно
върху неговото поведение. Не се наблюдава и трайна положителна тенденция в
нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаването от
затвора, въпреки преживените ограничения.
Лишеният от
свобода В. няма ресурси и потенциал да промени утвърдения си криминален профил.
Не участва в спортни и културно-масови мероприятия с ресоциализиращ характер за
повишаване на културното и духовно ниво. Отказал се е от училище, поради ниска
мотивация за всекидневно посещаване на учебните занятия.
Високия риск от
вреди за обществото се обуславя от криминалното му минало, ниското
образователно ниво и липсата на мотивация за промяна на утвърдените криминални
нагласи. Според администрацията на МЛС многократните осъждания за едно и също
престъпление показват, че лишения от свобода В. проявява престъпна упоритост,
самонадеяност и склонност към
импулсивни действия. Неосъзнава тежестта на извършените закононарушения и няма
критично отношение към престъпните си действия. Шансовете за реинтеграция в
обществото са незадоволителни с оглед проявената престъпна упоритост и липсата
на мотивация за промяна и корекция в поведението му. Не са налице убедителни
доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради което
индивидуалната работа с него трябва да продължи в посока формиране на по-гъвкав
модел на мислене.
В обобщение на
горното следва да се посочи, че изготвената и приложена по делото оценка е
индикатор за липса на положителни промени у В. към настоящият момент. Същия не
отговаря на изискванията за добро поведение съгласно чл. 439а НПК.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно В. е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно убедителни доказателства за
примерно поведение и честно отношение към труда, както и не се установява
същият да се е поправил и да е преосмислил досегашното си криминално поведение.
Това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения В. за условно
предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Осъденият не може да подаде нова молба за
УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на настоящето
определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.М.В., роден на ***год. в гр.****, с настоящ адрес *** 86, ЕГН**********,
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
определеното му наказание лишаване от свобода, по НОХД 10423/2017г. на СРС в
размер на 1 година и 5 месеца лишаване от свобода, с остатък от 2 /два/ месеца
и 22 /двадесет и два/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен
срок, в който осъдения И.М.В. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: