Мотиви към присъда по НОХД № 861/2019
г. по описа на Русенски районен съд, Х
н.с.
Русенска районна прокуратура е обвинила П.Т.П.,***,
в извършване на престъпление по чл.183 ал.І от НК, за това, че след като бил
осъден да издържа свой низходящ- детето си Х.П.П., роден на *** г. в гр.Русе,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 30 месечни вноски по 100
лева за периода м.декември 2013 г.- м.май 2016 г. включително, на стойност 3000
лева.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
дава обяснения, като твърди, че не е извършил престъпление.
При
проведеното съкратено съдебно следствие съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Подс.П.Т.П. е
български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, женен, работи,
неосъждан /реабилитиран на основание чл.88 а от НК/.Понастоящем подсъдимият се
е установил извън РБългария, живее и работи в чужбина.
В периода
1998 г.- 2000 г. подсъдимият П. и св.Г.Ч. били съпрузи, като от съвместното им
съжителство, на 01.06.1998 г. се родило детето Х.П.П..Със съдебно решение по
гр.д.№ Б- 376/1999 по описа на РРС, влязло в законна сила на 18.02.2000 г.,
гражданският брак между страните бил прекратен с развод.Родителските права
върху детето Х. били предоставени на майката, а подс.П. бил осъден да заплаща
издръжка в размер на 15 лв. месечно.След развода страните преустановили всякакви
контакти помежду си.През 2002 г. св.Д. се установила в Кралство Испания, като
заживяла трайно там с детето си и родителите си.Със съдебно решение № 83 по
гр.дело № 6931/2011 г. по описа на РРС, размерът на издръжката, дължима за Х.П.
бил увеличен на 100 лв.Решението влязло в законна сила на 08.02.2012 г.П. и Ч.
не присъствали на делото, като били представлявани от процесуални
представители- св.В.Г. и св.К.Б..Въз основа на цитираното съдебно решение бил
издаден изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело №
111/2013 г. в СИС при Районен съд- Русе.Тъй като подсъдимият не бил открит на
адреса за връчване на книжа, той не узнал, че срещу него е образувано
изпълнително дело.След изменение на размера на дължимата издръжка фактически П.
не заплатил нито една сума, като през 2013 г. чрез пълномощника си- св.Б., св.Д.
подала тъжба в прокуратурата за
престъпление по чл.183 ал.І от НК.По образуваната преписка била извършена
проверка от св.П.Т.- служител на Второ РУ ОДМВР Русе, който при снемане на
обяснения от подсъдимия го запознал със съдебното решение за изменение на
размера на издръжката.При това на П. била посочена и банкова сметка, ***, както
и му бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР.В определен срок, даден чрез
посочения протокол, подс.П. не заплатил дължимото, въпреки, че вече бил наясно
с породените задължения спрямо низходящия му.Така, за периода м.декември 2013
г., когато бил известен за съдебното решение, изпълнителното дело и
възможността чрез банкова сметка ***, до м.май 2016 г. подс.П.П. не заплатил
нито една ежемесечна такава, като за посочения период задължените му възлязло
на 3000 лв.
Правни
изводи:
С действията
си подс.П.Т.П. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.183
ал.І от НК, за това, че след като бил осъден да издържа свой низходящ- детето
си Х.П.П., роден на *** г. в гр.Русе, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на 30 месечни вноски по 100 лева за периода м.декември 2013 г.- м.май
2016 г. включително, на стойност 3000 лв.
От обективна
страна деянието е осъществено с бездействие.Подсъдимият е узнал за
задължението, което му е вменено по силата на съдебно решение за заплащане на издръжка на низходящ, но въпреки
това, бездействал по отношение на същото.Обясненията, съдържащи твърдения, че лицето не разполагало с възможност да
осъществи контакт с майката на сина си, следва да бъдат определени като
средство за защита.Действително, посредством разпита на св.Д., св.П. и св.Д.-
баща на Д. се установява, че след развода си родителите не поддържали никакви
отношения, но в същото време категорично от показанията на св.Т. се доказва, че
след запознаването му със съдебното решение, фактите били ясни за подс.П., дължимите ежемесечно суми и
сметката, по която следва да бъдат превеждани, му били известни.Въпреки това,
мотивиран от собствени субективни разбирания- издръжка на второто си дете при
създадено ново семейство, подсъдимият бездействал трайно.
При
установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира
наказанието, което следва да се изтърпи за извършеното престъпление, съдът
съобрази следното:
Според
правната си квалификация деянието е наказуемо с наказания лишаване от свобода
за срок до една година или пробация.Съдът намира, че по отношение на подс.П.
следва да бъде определено наказание по вид лишаване от свобода.Мотивите за това
решение се основават на установените по делото доказателства, че понастоящем
лицето се е установило трайно да живее извън територията на РБългария и реално
е с настоящ адрес извън страната.Това създава пречка за определяне на
задължителната пробационна мярка- задължителна регистрация по настоящ адрес,
тъй като пребиваването на П. е извън юрисдикцията на съответните пробационни
органи.От друга страна, при определяне на размера на наказанието лишаване от
свобода следва да бъде съобразен като отегчаващо отговорността обстоятелство
продължителният период на бездействие.Обективно се установява, че от раждането
на сина си до навършване на пълнолетието му, подсъдимият не е заплатил нищо по
повод на присъждани/увеличавани издръжки.В същото време, съдът намира, че
следва да отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и недобрите
характеристични данни на лицето.П. е осъждан за престъпления от общ характер,
като независимо от настъпилата реабилитация по право, факта на извършените
деяние не се заличава.Така, при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определя за извършеното по чл.183 ал.І от НК престъпление
наказание лишаване от свобода за срок от една година.По отношение на това
изтърпяване, съдът намира, че са налице предпоставки, кореспондиращи с
разпоредбата на чл.66 ал.І от НК за отлагане на изпълнението му.Подсъдимият П.
е реабилитиран, т.е. същият се води неосъждан, срока на наказанието не
надвишава 3 години, а целите му биха се постигнали и без ефективно
изтърпяване.Постановяване на обратното би представлявало необоснована репресия,
която се явява в разрез и с целите на наказанието, и с критериите- по
закон.Така, при условията на чл.66 ал.І от НК съдът определя изпитателен срок
от три години, като отлага изпълнение на наказанието за същия.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: