Определение по дело №107/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по реда на чл.249,ал.ІІІ от НПК и инициирано от частният протест на П.К.-прокурор при Р. П. Г.П..С последният се иска отмяна на определение №660/27.10.2010 год.,постановено по нохд №1099/2000 год. на ПРС, в частта,с която е прекратено производството по същото дело и е върнато на Р. П. за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимият и изразяващи се в нарушение на изискванията на чл.246 от НПК при изготвяне на обвинителният акт.

С атакуваното определение районният съд е възобновил производството по нохд №1099/2000 год.-спряно с определение на -09.12.2003 год.,като е приел,че производството по делото може да продължи и в отсъствие на подсъдимият.

Наред с това е счел,че са налице основания за прекратяване производството по делото и връщане на същото на РП за отстраняване на допуснати в обвинителният акт съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимият по делото.Изложил е и съображения за това,че обвинителният акт не съдържа описание на всички съставомерни признаци на деянието,в което е обвинен подсъдимият,както и,че липсва конкретизиране на това в какво се изразява помощта на подсъдимият оказана на лицата,качили се в управляваният от него автомобил.

Настоящият състав на въззивният съд,след като се запозна с мотивите на атакуваното определение и съдържанието на обвинителният акт, внесен от РП срещу подсъдимият М.,намира следното:

Определението в частта в която е прекратено наказателното производство и върнато делото на прокурора е незаконосъобразно по следните съображения:

Безспорно е,както е посочил и районният съд ,че в обвинителният акт следва да се съдържат всички факти,които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимият в осъществяването му.Тези факти определят рамката на доказване в наказателният процес и осигуряват пълна възможност на защитата да се организира и да знае кои факти ще се доказват в производството.

В настоящият казус обвинението повдигнато на С. М. е по чл.280,ал.ІІ т.3 и 4 пр.1во,във вр. с чл.18,ал.І от НК.Фактите,които са съставомерни и следва изрично да бъдат посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт са свързани с елементите от обективна страна на престъплението,за което е повдигнато обвинение-превеждане през границата на страната/в случая опит/;група от хора;същите не са български граждани и използване на МПС.

Обвинителният акт предмет на проверка по реда на чл.246 от НПК съдържа описание на тези факти,които са съставомерни,макар и то да е твърде лаконично.Твърдяното от районният съд,че следва да се опише в обстоятелствената част на обвинителният акт какво представлява “отворът” през който са влезли в ремаркето чуждите граждани-от къде са преминавали лицата,за да достигнат този отвор,видим ли е бил,помагал ли им е за това подсъдимият са все обстоятелства,които не описват съставомерен елемент ,а само изясняват в пълен обем начина на извършване на престъплението,което пък от своя страна не е съществено процесуално нарушение,водещо до ограничаване правото на защита / ТР №2 от 07.10.2002 год. на ВКС по т.н.д.№2/2002 год.-пункт 4.2 /.Настоящият състав намира също така,че в обвинителният акт не съществува неяснота и двусмислие относно използуването на думата “водач” и факта на кого са заплатени парите от превежданите лица-на шофьора ли-подсъдим по делото-или на неустановено лице,което е организирало групата.Двусмислието,ако може да се приеме за такова посоченото по-горе,отново не е свързано с е елементите на престъплението и поради това не представлява съществено процесуално нарушение. В цитираното по-горе ТР №2 е прието от ВКС ,че “когато не съставляват признаци на престъплението ,фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие,да се оценяват от страните и съобразяват от съда”.Разпоредбата на чл.246,ал.ІІ от НПК не предвижда задължително посочване на позицията на обвиняемия по повдигнатото обвинение,дава ли обяснения същият и формата на вината,поради което и доводите в тази насока ,изложени от съда също са неоснователни.

С оглед на изложеното,въззивната инстанция намира,че определението на съда в атакуваната му част по прÕкратяване на наказателното производство и връщане делото на прокурора е незаконосъобразно и следва да се отмени,а решаващият съд да продължи съдопроизводствените действие

Водим от гореизложеното и на основание чл.249,ал.ІІІ във вр. с чл.345 от НПК,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение №660/27.10.2010 год.,постановено по нохд №1099/2000 год. на ПРС, в частта,с която е прекратено производството по същото дело и е върнато на Р. П. за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимият. ВРЪЩА делото на районен съд П. за продължаване на съдопроизводствоните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: