РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1536 по описа на 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.Н.Т., с ЕГН: **********,***,
чрез адв. М.Л. ***-0938-001368/28.03.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР - гр.
Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателката Т. на
основание чл. 53 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
На основание Наредба N Iз – 2539 на МВР се отнемат общо 14 контролни точки.
Недоволен от
наказателното постановление останала жалбоподателката Т.Н.Т., която го обжалва
в срок като незаконосъобразно.
В депозираната до съда жалба
се излагат подробни доводи относно незаконосъобразността на НК. Оспорва се изцяло
фактите изложени в НП, и че не отговаряло на истината, че не е преминала на
забранителен сигнал на светофарната уредба. Предвид на гореизложеното моли да
бъде отменено изцяло обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.Л..
Ответникът О.н.М. ***,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
поотделно и в съвкупност, взе предвид доводите на жалбоподателя и процесуалния
му представител, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С приложения към делото Акт за установяване на
административно нарушение Серия Д № 401680/16.03.2018г. се констатира, че на същата
дата, в 22.20 часа в гр. Плевен, ул. „***“ на кръстовище с бул. „***“, движейки
се в посока ул. „***“, управлява лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. № *** и
преминава на забраняващ сигнал на работещата в нормален режим светофарна
уредба, разположена на самото кръстовище. Управлява МПС без поставен
обезопасителен колан по време на движение на автомобила, с което е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1,
пр.2 от ЗДвП и чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката Т. е подписал акта, като е вписано,
че има възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено Наказателно постановление № 18-0938-001368/28.03.2018
г. на Началник сектор към ОДМВР - гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен,
с което на жалбоподателката Т. на основание чл. 53 от ЗАНН, са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева,
за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз – 2539
на МВР се отнемат общо 14 контролни точки.
В хода на съдебното
следствие са разпитани полицейските служители Д.И.А. и Д.А.Х..
Видно от приложените по делото писмени доказателства,
а именно: Справка за нарушител/водач на Т.Н.Т.; заверено ксерокопие на Заповед
рег. № 8121з – 952/20.07.2017 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
От показанията на актосъставителя Д.И.А.
се установява, че същият работи като мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в изпълнение на служебните си задължения на
процесната дата е бил на работа съвместно с колегата си Д.Х., съгласно утвърден
часови график на бул. „***“ до ***, където извършвали контрол на водачите, които
не спазват светлинния сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба,
тоест от бул. „***“ в посока бул. „***“. Свидетелите установили нарушение
извършено от водач на лек автомобил, движещ се от бул.“***“, който преминавал
при ярка червена светлина и извършил завой на дясно. Полицейските служители
били позиционирали патрулния автомобил в
непосредствена близост на около 30 метра от светофарната уредба. Наблюдавали са
светофарната уредба от бул.“***“ и тази от бул. „***“, за да установят правилно
ли е синхронизирана. В совите показания свидетелят А. твърди, че светофарната
уредба е правилно синхронизирана и работели. След като водачката на лекият
автомобил е извършила десен завой, свидетелят А. е подал „стоп“ палка. При преминаването
на автомобила, свидетелят А. осветил купето с фенер, за да установи колко лица
пътуват в автомобила, като в това време е констатирал, че обезопасителния колан
на водачката е прехвърлен зад гърба й, и е закопчан без да изпълнява функцията
си. При извършената проверка от полицейските служители, жалбоподателката Т.
оспорила единствено нарушението относно съставеният й акт за преминаване на
неразрешаващ сигнал на светофарната уредба. В своите показания свидетелят А.
твърди, че в случай, че светофарната уредба не е синхронизирана, същите няма да
извършват този контрол, както и че имат пряка видимост и на светофара на бул. „***“
и този на бул. „***“. Свидетелят А. е категоричен, че и отклонението на
светофарната уредба за дясно свети еднакво, като същите са на една секция.
В своите показания свидетеля Д.А.Х. твърди, че е бил нощна
смяна с колегата си Д.А., като са изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение на кръстовището образувано с бул. „***“ и бул. „***“,
под Медицинския университет. Същите са наблюдавали кръстовището с посока на
движение кръстовището образувано с „***“, а именно идващите от бул. „***“ от
централна градска част при извършване на десен завой има отделна секция на
светофарната уредба, която в процесния ден е работила в нормален режим. От
показанията на свидетеля Х. се установява, че водачите на МПС пренебрегват спазването
на сигнала от тази секция на светофарната уредба , поради тази причина полицейските служители заели именно там токата
за контрол, като имали пряка видимост към секцията респективно сигналите на
светофарната уредба. Свидетелят Х. твърди, че елементите на секциите и
светлинните сигнали на светофарната уредба се виждали перфектно, като същите са
се намирали непосредствено след извършването на десния завой и преди спирката,
която следва след завоя, на 30 метра разстояние от светофара.
От показанията на актосъставителят и свидетелят по
акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателката Т. е нарушила разпоредбите на чл. 6, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и
чл.137А, ал. 1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д.И.А.
и Д.А.Х., които са очевидци на нарушенията, възприели са движението
на автомобила, управляван от жалбоподателката, и събитията около извършване на
нарушенията. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната
обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателката
в нарушение, което не е извършила.
В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и
последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от двамата свидетели А. и Х. поведение на жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП
участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Нормата на чл.137а ал.1 от ЗДвП сочи, че
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Несъмнено
е от събраните доказателства, че на посочената дата и място жалбоподателката е
управлявала МПС при което не е съобразила поведението си със забранителен
червен сигнал на светофарната уредба, забраняващ преминаването му през
кръстовището, както и не е изпълнила задължението си да ползва обезопасителен
колан. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от гласните
доказателства - показания на свидетелите А. и Х.,
подкрепени от приобщените писмени доказателства. Безспорно поведението
на жалбоподателката е съставомерно по посочените състави, като към момента на
извършената проверка е налице противоправно поведение от нейна страна да наруши
посочените забрани, поради което е привлечена към описаните в административните
актове нарушения. С това си действие изцяло се припокриват елементите от
съставите на вменените й административни нарушения.
Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 6, т.
1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Като не е спрял управляваното от него превозно
средство при светлинен сигнал различен от зелената светлина, която единствена
разрешава преминаването /чл. 31, ал. 7, т. 3 от ППЗДвП/, той е осъществил и
състава на нарушението на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Правилно административно-наказващият
орган е приложил и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП,
предвиждащ вида и размера на административното наказание за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването се наказва
с глоба в размер на 100 лв.
Съобразно чл. 30, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата, пътните светофари се използват за регулиране движението
на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с
определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета
към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено
значение.
Забранителния характер на червената светлина е регламентиран както в
ППЗДвП, така и в Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по
пътищата със светлинни сигнали /в сила от 18.05.2015 г./, която в чл. 7 сочи:
"За регулиране на движението на пътните превозни средства се използват
видовете светлинни сигнали: 1.б."а" със зелен цвят, значението на която
е съгласно чл. 31, ал. 7, т. 3 на Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата; б.б) с червен цвят, значението на която е съгласно чл.
31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи: "червена
светлина - означава "Преминаването е забранено".
В чл. 31, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата е определено значението на светлините подавани от светофарите, като
значението на червената светлина е императивно и еднозначно определено и
означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата
на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека.
В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че жалбоподателката
е преминала именно на червен сигнал на светофарната уредба. Същото е посочено и
в издаденото НП, като в съдебното заседание актосъставителят убедено
потвърждава, че МПС управлявано от жалбоподателката е преминал на червен сигнал
на светофарната уредба. Показанията му са еднопосочни и не противоречат на
изложеното в актовете.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма
на вината пряк умисъл е осъществил състава на административни нарушения,
визирани в чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, поради факта, че като
водач на МПС, не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и като водач на
МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение,
не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Съдът намира, че за извършените административни
нарушения законосъобразно е ангажирана административно - наказателната й
отговорност.
Направените с жалбата възражения, че жалбоподателката
не е извършила вменените й нарушения не се споделят от съда. По делото е
безспорно установено, че на процесната дата жалбоподателката не е съобразила
поведението си със светлинните сигнали; не е използвала обезопасителен колан, с
който МПС е оборудвано при своето движение. Предвид на това, настоящият състав
намира, че жалбоподателката законосъобразно е санкционирана за нарушения на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при
издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП
съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушенията,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които те са били
извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на съставите на административните нарушения.
В случая не са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с
обикновените случаи.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от свидетеля
Д.И.А., за когото не се спори, че е служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Началник сектор
към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г.
За цитираното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
административно наказващият орган на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложил наказание – глоба в размер на 100.00 лева, при предвидена възможност за
налагане на такава в размер на 100.00 лева. При определяне размера на
наложеното наказание, административно наказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя и е определил единственото предвидено за това
нарушение наказание. С оглед на гореизложеното съдът намира, че така
определеното административно наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.
За извършеното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП,
на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че така определените административни
наказания съответстват на тежестта на извършеното нарушение и са съобразени с
разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.
Не е налице основания за изменяне на НП и в частта му
относно постановеното отнемане на общо 14 контролни точки.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т.10 и т. 12 (Изм. - ДВ, бр. 28
от 2017 г., в сила от 04.04.2017 г.) от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията
и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат, съгласно които текстове за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат контролни точки, както следва: т.10 - за неизпълнение на задължението
за използване на предпазен колан или за носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП)
- 6 контролни точки; т.12- за преминаване при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването (чл. 183, ал.
5, т. 1 ЗДвП)
- 8 контролни точки. Отнемането на контролни точки с оглед безспорно
установеното за извършено административно нарушение е една законосъобразна
последица.
При така установената фактическа обстановка, съдът
счита за доказано по безспорен начин, че жалбоподателката е извършила вменените
й нарушения, поради което е ангажирана и административно-наказателната й
отговорност.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0938-001368/28.03.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР - гр.
Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателката Т. на
основание чл. 53 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
На основание Наредба N Iз – 2539 на МВР се отнемат общо 14 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
– гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: