РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Благоевград, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100281 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Б ул. „П чрез пълномощника адв. А. А против „КТ И, със седалище и адрес на
управление: гр.С., община С Б представлявано от З
Ищцата заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/, издаден от арбитър Би, с адрес гр. С., бул.
"Ц по арб. дело № /2008г., била осъдена да заплати на "Пр следните суми, както следва: 1374
лв. — главница, лихви — 34,43 лева, неустойка — 1152 лева, заедно със законната лихва за
забава до момента на погасяване на задължението, както и разноските по арбитражното
дело. Сочи, че гореописаните вземания произтичали от Договор за револвиращ заем с №
**********/29.10.2007 г., по който имала качеството на кредитополучател. Сочи, че с
договор за цесия от 08.08.2018г. вземанията по ИЛ били прехвърлени на ответника "КР
ЕАД. Навежда, че въз основа на издадения ИЛ било образувано изп.д. № 259/2022г. по
описа на ЧСИ В, с район на действие ОС-Благоевград. Смята, че към датата на образуване
на горепосоченото изп.д. вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по
давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В
тази връзка сочи, че погасителната давност не е била изтекла. Счита, че новото изп.д. №
259/2022г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева било образувано преди изтичане на
предвидения в закона петгодишен давностен срок. Заявява, че за вземането не била
приложима разпоредбата на чл. 112 ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника общата сума от 2560,43 лв., представляваща
сбор от сумите по изпълнителен лист от 10.10.2012г., издаден на основание чл. г., по описа
на Софийски градски съд, от които 1374 лв. — главница, лихви — 34,43 лева, неустойка —
1152 лева, заедно със законната лихва за забава до момента на погасяване на задължението,
както и разноските по арбитражно дело № 299/2008г. пред арбитър Б и по изпълнително
1
производство № 259/2022г. по описа на ЧСИ В.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищцaтa e била осъдена въз основа на несъдебно изпълнително
основание Решение по вътрешно арб. дело № 299/2008г. на арбитър Ба да заплати сумите,
предмет на Изпълнителен лист от 10.10.2012г., издаден на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл.
51, ал. 1 ЗМТА по т.д. № 6579/2012 г., по описа на Софийски градски съд; 2/ наличието на
образувано въз основа на процесния ИЛ изпълнително производство; 3/ вземанията по ИЛ са
погасени по давност и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или
спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до
запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията,
предмет на издадения Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 10.10.2012г. на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА по т.д. № 6579/2012
г., по описа на Софийски градски съд бил издаден ИЛ в полза на “П с който ищцата Р. Д. К.
/тогава с фамилно име Ц била осъдена да заплати на “П Еобщата сума от 2560,43 лв.,
представляваща сбор от следните суми, както следва: 1374 лв. — главница, лихви — 34,43
лева, неустойка — 1152 лева, заедно със законната лихва за забава до момента на погасяване
на задължението;
2/ Гореописаните вземания произтичат от Договор за револвиращ заем с №
**********/29.10.2007 г., по който ищцата имала качеството на кредитополучател;
3/ С договор за цесия от 08.08.2018г. вземанията по ИЛ били прехвърлени на ответника "К
4/ Въз основа на издадения ИЛ е образувано изп.д. № 259/2022г. по описа на ЧСИ В с район
на действие ОС-Б.
Възражението на ищцата за прилагане на абсолютната давност по реда на чл. 112 ЗЗД е
неоснователно. Това е така, защото същата не се прилага по отношение на заверени
правоотношения, каквото е процесното (вж. Решение № 4/20.04.2021г. по конституционно
дело № 1/2021г. на Конституционния съд).
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие,
което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.
Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се
изяснява от материалите по приложените по делото копия от двете изпълнителни дела - изп.
д. № 3066/2013г. по описа на ЧСИ Ни изп. д. № 259/2022 г. по описа на ЧСИ В Те не са
оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:
- Изпълнителният лист, посочени от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в
полза на “П, за процесните вземания. Изпълнителното основание, послужило за неговото
издаване, е влязло в сила Решение по вътрешно арб. дело № 299/2008г. по описа на арбитър
2
Б
- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. №
3066/2013г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев) е започнало на 08.03.2013г., въз основа на
молба, подадена от кредитора по него“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (запор върху
трудово възнаграждение, запор върху банкови сметки и други вземания на длъжника към
трети лица), като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, е било възложено и сам да определя начина на изпълнението.
- С разпореждане от 08.03.2013г. ЧСИ Н образувал горепосоченото изп.д. срещу ищцата,
като с разпореждането било постановено да се извършат действия по чл. 18 ЗЧСИ. С това
разпореждане насрочил и опис на движимото имущество на длъжника за 30.05.2013г. от
14:00 часа в гр. Б
- От страна на съдебния изпълнител Н са били предприети действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от
НАП, от Пътна Полиция гр. С.), и по връчване на покана за доброволно изпълнение.
- На 18.03.2013 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение.
- С поканата длъжникът е уведомен, че са му били наложени запори върху вземанията по
банковите му сметки и върху трудовото му възнаграждение.
- На 19.03.2013г. е наложени запор върху банковата сметки на длъжника в “Първа
Инвестиционна банка АД“.
- На 03.04.2013г. е депозирана молба от ищцата за вдигане на наложения запор върху
банковата й сметка в “Първа Инвестиционна банка АД“.
- На 05.04.2013г. ЧСИ Н вдигнал наложения запор върху банковата сметка на ищцата в
“Първа Инвестиционна банка АД“.
- На 08.01.2016г. е подадена молба от взискателя за извършване на опис на движимо
имущество на длъжника.
- На 27.06.2018г. ЧСИ Н на основание чл. 507 ГПК и чл. 512 ГПК е наложил и запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, като в тази връзка е било изпратено и запорно
съобщение до работодателя на длъжника „БТМ+“ ЕООД, получено от него на 09.07.2018г.
- На 16.07.2018г. третото задължено лице и работодател на длъжника „БТМ+“ ЕООД
изпратил съобщение до ЧСИ, с което го уведомил, че длъжникът работи при него от
09.05.2018г. на длъжност хигиенист, като е признал за основателно вземането и е заявил, че
ежемесечно ще удържал и превеждал сумите по сметка на съдебния изпълнител.
- На 20.07.2018г. третото задължено лице и работодател на длъжника „БТМ+“ ЕООД
изпратил съобщение до ЧСИ, с което на основание чл. 508 ГПК го уведомил, че трудовото
възнаграждение на длъжника е до размера на минималната работна заплата към онзи
момент, поради което като несеквестируемо не може да бъде удържано в изпълнение на
запорното съобщение.
- На 01.08.2018г. с постановление, издадено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ Н
прекратил изпълнителното производство и вдигнал наложените запори.
- На 21.12.2018 г. ответникът "Ке депозирал пред съдебния изпълнител документи,
удостоверяващи, че “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е прехвърлил на ответника
вземанията си по процесния ИЛ.
- На същата дата /21.12.2018г./ ответникът е поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде
конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на “ПРкакто и постъпилите и
постъпващите суми да му бъдели превеждани по посочена банкова сметка. С молбата си
новият взискател на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ сам да определя
начина на изпълнението.
- На 11.08.2020г. постъпила молба от новия взискател ответникът "К за връщане на
оригинала на процесния ИЛ.
- С приемо-предавателен протокол от 24.11.2021 г. органът, ръководещ изпълнителната
процедура, е върнал на "КР оригинала на изпълнителния лист.
3
- Изпълнителните действия с практически ефект по първото изп.д. № 3066/2013г. по описа
на ЧСИ Нв са били наложените, както следва: на 19.03.2013г. запор върху банковата сметка
на длъжника в “Пи наложеният на 27.06.2018г. запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
- На 21.04.2022г. цесионерът "К депозирал молба пред ЧСИ Вмолба за образуване на ново
изп.д. въз основа на процесния ИЛ.
- С разпореждане от 11.05.2022г. ЧСИ Виолина Тозева образувал изп.д. № 259/2022г. по
неговия опис, като с разпореждането било постановено да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки.
- На 14.07.2022г. бил наложен на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като в
тази връзка е било изпратено и запорно съобщение до работодателя на длъжника „М
- На 14.07.2022г. бил наложен запор и върху банковите сметки на длъжника.
- На 27.07.2022г. ищцата поскала вдигане на наложения запор върху банковата й сметка в
„Пощенска банка“ АД, като това нейно искане било отхвърлено.
- Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата по новото
изп.д. постъпвали удържани суми над минималната работна заплата.
- На 09.02.2023г. постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху новооткрити
банкови сметки на длъжника.
- Същински изпълнителни действия по отношение на ищцата по това второ изпълнително
дело са били наложените запори върху трудовото й възнаграждение и върху банковата й
сметка в „П
Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност
не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради
перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на
новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето
последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за
загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се
спира.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно
продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането
на тълкувателното решение, има постановен задължителен тълкувателен акт на ОСГТК на
ВКС. В тази връзка съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В най-новата съдебна практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.,
ІV г. о. на ВКС), формирана по повод приложението на коментираното тълкувателно
решение, са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността,
нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
4
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
В конкретния казус първото изпълнително дело е започнало при действието на
упоменатото постановление на бившия Върховен съд, в резултат на което още с
образуването му погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била
прекъсната, след което тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение от
26.06.2015 г., откогато пък е започнала новата 5-годишна давност.
Определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на изпълнителното
производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие, от който момент
започва да тече нова погасителна давност за вземането. Следователно моментът, в който е
настъпила перемпцията, не е меродавен за давността, но самата давност е била прекъсната
съответно на 19.03.2013г. с наложен запор върху банковата сметка на длъжника в “П“ и на
27.06.2018г. с наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, когато е
извършено последното валидно изпълнително действие. След тази дата не са били
извършвани изпълнителни действие, които да са годни да се прекъсвали течението на
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. Образуването на второто изпълнително дело не е
прекъснало давността.
За пълнота следва изрично да се изтъкне, че за прекъсването на давността по чл.116, б.“в“
ЗЗД е без правно значение дали предприетите изпълнителни действия са част от
изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на длъжника. Без правно
значение е дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване на взискателя
/Определение №5 на ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.; Решение № по гр.д.№. на ВКС, IV г.о./.
Това следва и от самата разпоредба на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, в която законодателят използва
думата „предприемане на изпълнителни действия“, а не „извършване“ /Определение №, III
г.о./. Следователно липсата на секвестируемо трудово възнаграждение не е елемент от
фактическия състав по налагането на запора, като същият е прекъснал погасителната
давност.
Ето защо петгодишния давностен срок е прекъснат на 27.06.2018г., като към дата на
предявяване на иска /14.02.2023 г./ същият не е изтекъл.
В обобщение се налага крайният извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са
доказани всичките законови предпоставки за уважаването му, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищцата не се следват, претендираните от нея
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена
да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възлиза на сумата от 100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата Р. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б против
ответника „К със седалище и адрес на управление: гр.С., община С представлявано от З с
5
който се претендира на основание чл. 439 ГПК да бъде признато, че ищцата не дължи на
ответника общата сума от ... лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от
10.10.2012г., издаден на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА по т.д. № г., по
описа на С от които 1374 лв. — главница, лихви — 34,43 лева, неустойка — 1152 лева,
заедно със законната лихва за забава до момента на погасяване на задължението, както и
разноските по арбитражно дело № пред арбитър Б и по изпълнително производство № по
описа на ЧСИ В
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Р. Д. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Б да заплати на „К ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.С.,
об представлявано от ...юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв. /сто
лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6