Решение по дело №3819/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 693
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20197180703819
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 693/10.4.2020г.

10.04.2020 г., гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

              Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                 Председател: Любомира Несторова

              При секретаря М.Г. като разгледа докладваното АД № 3819 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл. 167, ал.2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

            Образувано е по жалба на Г.Д.Б., с ЕГН**********, с адрес:г***, депозирана чрез адвокат Д., против принудителна административна мярка-принудително задържане с техническо средство /скоба/ на автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № ***, наложена на 20.05.2019г в 13:05ч от контрольор 33 към „Център за градска мобилност“ ЕАД към Столична Община.

             Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната принудителна административна мярка.         Претендира се отмяната на наложената ПАМ и разноските по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя представя подробни писмени съображения.

             Ответникът по жалбата – Контрольор с №33 към „Център за градска мобилност“ ЕАД към Столична община, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, излага подробни писмени съображения Претендира отхвърляне на жалбата и разноските по делото.

             Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена  от имаща право и интерес от обжалването страна.

              Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

             На 20.05.2019г. в 12:40 часа жалбоподателят паркирал личният си лек автомобил, „Фолксваген пасат“, с рег. № *** в населено място-гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“, в рамките на „Синя зона“. Мястото попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране. Жалбоподателят посочва, че е закупил талон за един лев като е имал намерение престоят му да продължи около половин час. Към 13:07часа се завърнал до автомобила си, където току-що служители на „Център за градска мобилност са поставили скоба. Жалбоподателят посочва, че в бързината е е изтрил по погрешка -13, вместо верният начален час 12:40. Служителите са обяснили, че след като не е попълнен правилният час, талонът е невалиден и таксата не е платена.

            На основание чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено принудително задържане на МПС с техническо средство-скоба на 20.05.2019г в 13:05 часа.

При установяване на нарушението и поставянето на скобата са  изготвени цветни снимки, приложени по делото/ л. 35-43 от делото на Адм. Съд-София-град/. На 20.05.2019г. в 13.11 ч., след заплащане на "глоба" в размер на 30 лв. от жалбоподателя, скобата е свалена, издаден е фискален бон.

             По делото е приета административната преписка, в която са приложени Заповед №СОА18-РД95690/31.10.2018 г. /л. 21-25 от делото/ на кмета на Столична община за въвеждане на територията на Столична община режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона"; Заповед № СОА18РД- 95-454/03.08.2018 г. /л. 30 и сл. от делото/ на кмета на СО, с която е одобрен реда и условията за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, в зоните за почасово платено паркиране, при използване на техническо средство тип "скоба".

Приета е Заповед № РД-09-439/02.11.2018г на Изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД, /л.34 по делото/, с която са определени длъжностните лица, които осъществяват принудителна административна мярка, чрез използване на техническо средство, тип „скоба“.

             Приложена е Инструкция за работа на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" и "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", утвърдена от изпълнителния директор на ЦГМ/л. 44 и сл. От делото на АСГ/.  Представени са длъжностни характеристики, утвърдени от ИД на ЦГМ ЕАД, схема с режим на почасово платено паркиране „Синя зона“;

доказателства за СО, отдел "Организация и безопасност на движението за районите, които са определени за синя зона; Решение №73 от 17.12.2015г. на Столичен общински съвет, с което е определена цена за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено паркиране.

              С оглед установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

              Предмет на оспорване пред съда е наложената ПАМ – принудително задържане с техническо средство /скоба/ на автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № ***, наложена на 20.05.2019г в 13:05ч от контрольор 33 към „Център за градска мобилност“ ЕАД към Столична Община.

             Разгледана по същество жалбата срещу наложената ПАМ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

             Относно валидността на акта: Съгласно  чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от с. з. до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Според чл. 124 от НОДТСО, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „Център за градска мобилност“ ЕАД към Столична Община по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от ЗДвП. Съгласно Заповед № СО 17 РД-95-555/29.09.2017 г., кметът на СО /приложена по делото на АСГ л.18/ и Заповед № СОА18РД- 95-454/03.08.2018 г. /л. 30 и сл. от делото/ на кмета на СО е одобрил "Ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране при използване на техническо средство, тип "скоба". С посочените актове, кметът на СО е определил юридическото лице „Център за градска мобилност“ ЕАД към Столична Община, като орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, на когото са възложени административните правомощия по налагане на принудителната административна мярка, като е оправомощил служители на „Център за градска мобилност“ ЕАД към Столична Община с властническите правомощия по  чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Именно поради оправомощаване на служители на общинското предприятие, а не на цялото предприятие, изпълнителният директор на търговското дружество е приел Инструкция за работата на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт " и "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор " в сектор "Принудително задържане" от отдел "Паркиране" на дирекция "Паркиране и мобилност" по участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране - "синя зона" и "зелена зона", в която е регламентирал действията на длъжностните лица, които са оправомощени да налагат принудителната административна мярка.

             С оглед на изложеното, носител на властническото правомощие да наложи принудителните административни мерки са лицата – служители на „Център за градска мобилност“ ЕАД, които въз основа на валидно правоотношение заемат длъжността "контрольор автомобилен транспорт". .

            По изложените съображения съдът намира, че оспорвания акт – ПАМ е наложен от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на процедурните правила, с оглед на представените по делото допълнително трудово споразумение, както и длъжностни характеристики.

           Относно процесуалната и материална законосъобразност на акта:

           Въвеждането на платено паркиране в населените места е нормативно уредено в чл. 99, ал. 1 от ЗДвП - в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно ал. 3, таксата за паркиране се определя от общинския съвет. В чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП е предвидено, че службите за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.

            Със Заповед № РД-95-555/29.09.2017 г. на кмета на Столична община/приета по делото на АСГ/  и Заповед № СОА18РД- 95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община  /л. 30 и сл. от делото/ се въвежда режим на почасово платено паркиране на улици, булеварди и площади – общинска собственост "Синя зона" и "Зелена зона". Със Заповед №СОА18РД-95-454/03.08.2018 г. /л. 30 и сл. от делото/ на кмета на СО е одобрил "Ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране при използване на техническо средство, тип "скоба. В т. 2 от приетите Ред и условия е предвидено, че след констатиране на престой на ППС, без заплащане в зоните за почасово платено паркиране от служителите на общинското дружество „Център за градска мобилност“ ЕАД, се извършва задържане на ППС чрез използване на техническо средство тип "скоба".

           По делото безспорно се установява, че личният автомобил на жалбоподателя - „Фолксваген пасат“, с рег. № *** е паркиран в населено място-гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“, в рамките на „Синя зона“. Мястото попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране.

           Жалбоподателят сам посочва, че грешно е изтрил квадратчето в талона с посочване на 13, вместо верният начален час. При това положение той не може да черпи права от собствената си грешка, тъй като към момента на проверката ответникът е бил длъжен да следва точно процедурата по т.2 и сл. от Заповед №СОА18РД-95-454/03.08.2018 г. на кмета на СО. Ответникът не извършва преценка по целесъобразност и към момента на проверката не му е вменено задължение да проверява дали е извършена техническа грешка или не.

             Следва да се посочи, че служителите на общинското дружество „Център за градска мобилност“ ЕАД не притежават правомощия да преценяват каква цена да изискват при освобождаване на автомобила. Ето защо ответникът е спазил определените цени за паркиране в зоните за платено паркиране в гр. София, определени с Решение №73 от 17.12.2015г. на Столичен общински съвет, с което е определена цена за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено паркиране.   

            С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваната принудителна административна мярка се явява законосъобразна, постановена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с процедурните правила, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            Във връзка с изхода на делото и своевременно отправеното искане от страна на адв. Г., следва да се отбележи следното: Възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя относно претендираното адвокатско възнаграждение са неоснователни. Представеният списък с разноските, заплатеният адвокатски хонорар, удостоверяващ плащане от Център за градска мобилност ЕАД към адв. Г., която представя и пълномощно от длъжностното лице към „Център за градска мобилност“ ЕАД, както и договор за правна защита и съдействие  и пълномощно от  Център за градска мобилност ЕАД, в което е посочено, че е упълномощена точно по производството по жалба с вх. № 17114 от 05.06.2019г в АСГ /жалбата на Г. Б./,  както и съгл. чл. 143, ал. 3 от АПК, дава основание на съда да осъди жалбоподателя да заплати сторените разноски в размер на 360лв./ триста и шестдесет/лева.

           Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Б., с ЕГН**********, с адрес:г***, против принудителна административна мярка-принудително задържане с техническо средство /скоба/ на автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № ***, наложена на 20.05.2019г в 13:05ч от контрольор 33 към „Център за градска мобилност“ ЕАД към Столична Община.

           ОСЪЖДА Г.Д.Б., с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати в полза на „Център за градска мобилност“ ЕАД, гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ №84, сумата в размер на 360лв./ триста и шестдесет/лева.

       Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: