№ 941
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯ. ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110129786 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от К. Г. Б., ЕГН: ********** и Е. Г. Д.,
ЕГН: ********* срещу Я. Г. В., ЕГН: **********, с която е предявен иск аз делба с правно
основание чл. 69 ЗН на следния недвижим имот: масивен гараж с площ 24 кв.м., находящ се
в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „К. Попов“ № 34 в квартал 95, УПИ парцел VII-81, посочено в
АГКК като СОС с идентификатор 68134.901.81.2.2.
В исковата молба се твърди, че гаражът е изграден върху дворно място, което към
момента на изграждания на същия, било собственост на наследодателите на страните, като
към момента е собственост на Патриция Елизабет В. – дъщеря на ответницата. Поддържат,
че след смъртта на родителите си, страните са съсобственици на въпросния гараж, при квоти
1/3 за всеки от тях. Заявяват, че от 2017 г. Я. В., чрез трети лица, е завзела процесния гараж,
с което е лишила ищците от ползването на същия. Претендират обезщетение за ползване на
имота. Молят за допускане на делба при посочените квоти.
Ответницата Я. Г. В. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, като излага становище за неоснователност на предявения иск за делба. Твърди, че
процесният недвижим имот е нейна индивидуална собственост по силата на саморъчно
завещание на Георги К.ов Б.. Поддържа, че преди завещателят да почине, гаражът бил
индивидуална негова собственост. В условията на евентуалност и ако се установи, че
същият е бил съпружеска имуществена общност, то оспорва посочените в исковата молба
дялове. Счита, че квотите на съделителите следва да бъдат: 6/8 ид.ч. за ответницата и по 1/8
ид.ч. за ищците. Оспорва твърденията на ищците, че от 2017 г. е препятствала ползването на
гаража, като сочи, че същият е с премахната гаражна врата и не се използва от никого.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и приложимия материален закон, приема от фактическа и от правна страна
следното:
Страните са наследници на Георги К.ов Б., ЕГН: **********, починал на 25.01.2020
г. и Елисавета К.а Б.а, ЕГН: **********, починала на 21.04.2004 г.
Предявен е иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН. Разпоредбата на чл. 69 ЗН
предвижда, че всеки сънаследник може винаги да поиска делба на наследството.
1
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи
между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне
делбата.
Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това да се установи, че
между страните е възникнала и съществува съсобственост върху процесния недвижим имот.
Въведените в исковата молба твърдения са, че съсобствеността е възникнала по наследство
от смъртта на родителите на ищците. От своя страна ответницата оспорва да е налице
съсобственост, като твърди, че притежава гаража в индивидуална собственост по силата на
саморъчно завещание. Следва да се установи дали гаражът е бил в режим на съпружеска
имуществена общност или е бил притежание само на Георги Б., а оттам по силата на
завещанието – индивидуална собственост на ответницата.
От представения по делото Позволителен билет № 4 от 11.02.1959 г. се установява,
че разрешението за построяване на гаража е предоставено на всички съсобственици на ЖСК
„К. Б.“. В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че позволителният билет е
издаден въз основа на архитектурен проект за гараж с две клетки, в който за собственик на
гаражна клетка № 1 бил посочен само К. Б., но не представят въпросния архитектурен
проект. Позволителният билет и архитектурният проект са част от необходимите строителни
книжа, за да отговаря един строеж на приложимото строително законодателство, като по
терминологията на сега действащият ЗУТ позволителният билет представлява разрешение
за строеж. Въпросните документи са относими към административоноправния статут на
сградата и нямат отношение към гражданскоправните последици от извършването на
строителството, а именно придобиването на собствеността.
Следва да се обсъди въпросът дали са налице предпоставките, за да се приеме, че
гаражът е в режим на съпружеска имуществена общност.
Преди да бъдат анализирани представените доказателства е необходимо да се
подчертае, че законовият режим на общност като режим за регулиране на имуществените
отношения между съпрузите се въвежда за пръв път едва през 1968 г. с влизането в сила на
първия Семеен кодекс. Съгласно чл. 103 СК от 1968 г. /отм./ „правилата на този кодекс
относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове“. Същото правило е
възпроизведено и в § 4. от СК от 1985 г. /отм./ и § 4, ал. 1 на сега действащия СК.
Следователно правните норми, регулиращи имуществените отношения между съпрузите,
имат обратно действие и се прилагат по отношение на имущество придобито по заварен
брак, при условие че са налице предпоставките за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от СК от 2009 г., който отменя предходните СК и неговите
разпоредби относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат по силата на §
4, ал. 1, законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали
режим на имуществените си отношения. § 4, ал. 2 предвижда, че съпрузите по заварени
бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по
реда на този кодекс. Не се установява по настоящото дело наследодателите на страните да са
дерогирали общото правило на чл. 18, ал. 2, поради което настоящият състав намира, че
въпреки че към момента на сключване на брака е бил приложим законовият режим на
разделност, с оглед обратното действие на правните норми относно имуществените
отношения между съпрузите, законовият режим на общност принципно е приложим и
следва да се анализира дали са налице предпоставките, за да се приеме, че процесният имот е
в режим на съпружеска имуществена общност.
Фактическият състав на съпружеската имуществена общност е следният:
2
1. Придобиване на вещно право;
2. Придобиването да е по време на брак (без значение кой от съпрузите е придобил
правото);
3. Наличие на съвместен принос.
Безспорно първата предпоставка е налице, доколкото се касае за построяване на нова
вещ, което е основание за възникване на право на собственост. Без значение е дали към
момента на построяването на гаража дворното място е било индивидуална собственост на
Георги Б. или е било съсобственост между Георги Б. и Елисавета Б.а. За който и от двамата
съпрузи да се осъществи придобивното основание, то при действието на законовия режим
на общност, щом придобивното основание е осъществено по отношение на единия съпруг,
придобитата вещ е съпружеска имуществена общност. В този смисъл е разрешен въпросът и
в ППВС 5/1972 г.
По отношение на втората предпоставка дали гаражът е построен по време на брака на
наследодателите на страните. В исковата молба ищците твърдят, че бракът е сключен през
1933 г. Към този период отношенията по повод брак са се уреждали от Екзархийския устав и
действителен е бил единствено църковния брак. В о.с.з. на 11.05.2022 г. ответната страна
оспори твърдението бракът да е бил сключен преди годината на построяване на гаража (1959
г.). Ищците не представиха акт за женитба, който да удостоверява валидно сключен
църковен брак. Представено е друго доказателство, на което ищецът базира твърдението си,
че бракът е сключен преди 1959 г., а именно извадка от Книгите за гражданско състояние,
том от 1934 г., съхранявана в Община Пловдив. Видно от вписванията в Книгата за
гражданско състояние в графа семейно положение на Елисавета Б.а е вписано „женена“. В
Решение № 1045 от 27.IV.1966 г. по гр. д. № 465/66 г., II г. о. Върховният съд е приел, че
сключването на брак може да се докаже само с извлечение от регистрите за гражданско
състояние или препис-извлечение от акта за женитба или венчално свидетелство, издадено
по надлежния ред, преди да стане задължителен гражданският брак. През въпросния период
регистрацията за гражданско състояние на лицата се е водила чрез поименно описание на
лицата по домакинства. Видно от заглавието на представения документ - „лицата отъ които
се състои домакинството“, последният представлява именно регистър за гражданско
състояние. Поради което настоящият съдебен състав намира, че между страните е бил
сключен брак към датата на построяване на процесния недвижим имот.
Не се установява бракът да е бил прекратен. Видно от представените личен
регистрационен картон и удостоверение за наследници към датата на смъртта си Елисавета
Б.а е със семейно положение „омъжена“, като за неин съпруг, респ. наследник е посочен
Георги Б..
По отношение на наличието на съвместен принос чл. 21, ал. 3 от СК въвежда
презумпцията, че съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Ответниците не са навели никакви твърдения и не са представили доказателства, с които да
оборят презумпцията за съвместен принос.
Въз основа на горните изводи настоящият съдебен състав намира, че при
построяването си процесният имот е придобит в съпружеска имуществена общност
между наследодателите на страните.
На следващо място следва да се обсъди представеното по делото саморъчно
завещание от 03.06.1988 г. на Георги Б., с което завещава процесния имот на ответницата. В
о.с.з. на 16.03.2022 г. ищците релевираха възражение за нищожност на завещанието. Чл. 42,
3
б. „б“ ЗН предвижда, че саморъчното завещание е нищожно, ако не са спазени изискванията
на чл. 25, ал. 1, а именно - саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
За да се установи авторството на завещанието, което ищците оспориха, беше
назначена съдебно-почеркова (графическа) експертиза. Въз основа на предоставения му
сравнителен материал вещото лице установи в заключението си, че ръкописният текст и
подписът за „Завещател“ в завещанието са написани и положени от Георги К.ов Б..
Не са установени и други пороци на завещанието, предвидени в чл. 42, б. „б“ във вр.
чл. 25, ал. 1 ЗН. Завещанието е изписано изцяло ръкописно, посочена е дата и подписът е
положен след завещателните разпореждания. Не са налице и другите основания за
нищожност на завещанието по чл. 42, б. „а“ и б. „в“ . По отношение на основанието по чл.
42, б. „б“ няма данни ответницата да не притежава пасивна завещателна дееспособност, т.е.
да е лице, което да не може да получава завещание. Във връзка с чл. 42, б. „в“ в завещанието
изобщо липсват мотиви, които да обуславят извършването на завещателното разпореждане.
Следователно се установи, че завещанието от 03.06.1988 г. на Георги Б. е
действително.
Видно от извършените завещателни разпореждания в завещанието Георги Б. е
завещал на ответницата процесния гараж. Завещанието обаче поражда действие едва при
откриване на наследството, т.е. със смъртта на завещателя и към този момент следва да се
установи дали завешателят е притежавал право на собственост върху процесния имот, който
е обект на частно завещателно разпореждане.
От представените по делото удостоверение за наследници и личен регистрационен
картон се установява, че Елисавета Б.а е починала на 21.04.2004 г. и след смъртта си е
оставила за свои наследници съпруга си Георги Б. и трите им деца – страните по делото.
Доколкото се доказа, че Елисавета Б.а и Георги Б. са притежавали процесния имот в режим
на съпружеска имуществена общност, която се прекратява с прекратяването (чл. 27, ал. 1
СК), а бракът се прекратява със смъртта на един от съпрузите (чл. , 44, т. 1), следва да се
установи в какви дялове е наследена нейната ид.ч. от имота. Съгласно чл. 28 СК при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Следователно с
прекратяването на съпружеската имуществена общност Георги Б. става собственик на ½
ид.ч. от процесния имот, а останалата ½ ид.ч. се разпределя между наследниците на
Елисавета Б.а.
Чл. 5, ал. 1 ЗН предвижда, че децата на починалия наследяват по равни части, а
съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, т.е. и
четиримата наследяват по равни части от ½ ид.ч. В резултат на това Георги Б. е станал
собственик на 5/8 ид.ч. от процесния имот, а всяка от страните – на 1/8 ид.ч.
Завещанието на Георги Б. е породило действие със смъртта му на 25.01.2010 г. Към
този момент Георги Б. е бил собственик на 5/8 ид.ч. върху процесния имот и ги е
прехвърлил на ответницата. Следователно ответницата е собственик на 6/8 ид.ч., а всеки
от ищците на по 1/8 ид.ч. и при тези дялове следва да бъде допусната делбата на
процесния имот.
4
По отношение на искането за заплащане на обезщетение за ползване на основание
чл. 344, ал. 2 ГПК:
Мярката по чл. 344, ал. 2 ГПК има временен характер. С нея се уреждат отношенията
между съсобствениците в периода от момента на постановяване на решението по допускане
на делбата до влизане в сила на решението по извършването й – в този смисъл Определение
№ 347 от 14.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1643 / 2008 г., III г. о. на ВКС.
Чл.344, ал. 2 от ГПК предвижда, че в решението, с което се допуска делба или по-
късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат
на другите срещу ползването. Възможностите, които предоставя чл. 344, ал. 2 от ГПК са две:
първата – реално разпределение на ползването на делбените имоти между съделителите, а
ако това е невъзможно – присъждане на обезщетение на неползващите имотите
съсобственици, което да им бъде заплатено от ползващите имотите съсобственици.
Следва да се отбележи, че по искането за постановяване на привременни мерки съдът
може да се произнесе най-рано с решението си по допускане на делбата, като може да се
произнесе и по-късно във втората фаза на делбата и/или с нарочен акт, в който акт не е
необходимо да сочи периода, за който се постановява привременната мярка, тъй като тя се
постановява винаги занапред - от момента на влизане на акта по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК
до окончателното извършване на делбата.
Постановяването на привременната мярка е обусловено от следните предпоставки: на
първо място, да е възможно ползването на имота едновременно от съделителите, на второ
място, единият съделител да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността
и/или поради това другият съсобственик да не може да ползва имота, и на трето място, да е
постъпило искане за присъждане на обезщетение.
Обезщетението, което следва да бъде заплатено срещу ползването по реда на чл. 344,
ал. 2 ГПК, урежда отношенията между съделителите повод ползването само по време на
висящността на делбеното производство и с него съответната мярка може да бъде
постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство, т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в
сила.
В настоящия случай в тежест на ищците по претенцията е да докажат, че към
настоящия момент ответницата ползва изцяло съсобствения между тях гараж, както и, че ги
е лишила от ползването на същия. Във връзка с устанояването на това обстоятелство бяха
допуснати по един свидетел и на двете страни, но само свидетелят на ответника беше
разпитан, тъй като ищецът не доведе свидетел. Свидетелят Радоил Белутов твърди, че
понастоящем гаражът е без входни врати с платнища и че към днешна дата или близките
месеци не е виждал някой да го ползва. Посочва, че имотът е ползван преди, като е бил
отдаван под наем от К. Б., че бащата на страните го е ползвал преди да почине.
Ищците не доказаха, че са лишени да ползват съсобствения имот съобразно правата
си, нито, че са лишени или затруднени в ползването от ответницата, не ангажираха никакви
доказателства за твърдението си, че ответницата не им предоставя достъп до процесния
гараж. Напротив, от показанията на свидетеля Белутов се установи, че към настоящия
момент не съществуват никакви пречки да се използва имота и от ищците, доколкото в
момента няма входни врати и не се използва от никого.
Следователно искането за привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК на ищеца се
явява неоснователно.
5
По отношение на разноските:
Според последователната практика на ВКС /Определение № 144/24.04.2012 г., по гр.
д. № 70/2011 г./, решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради
което не се дължи и присъждане на разноски. Същата позиция е застъпена и в редица
решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е
постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във
втора фаза.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
н съдия:
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 69 от Закона за наследството допуска до делба масивен
гараж с площ 24 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „К. Попов“ № 34 в квартал
95, УПИ парцел VII-81, посочено в АГКК като СОС с идентификатор 68134.901.81.2.2. при
квоти както следва: 1/8 ид.ч. за ищеца К. Г. Б., 1/8 ид.ч. за ищцата Е. Г. Д. и 6/8 ид.ч. за
ответницата Я. Г. В..
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал. 2, пр. 2 ГПК на К. Г. Б. и Е. Г. Д. за осъждане на
ответницата Я. Г. В. да заплати на ищците обезщетение за ползването на масивен гараж с
площ 24 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „К. Попов“ № 34 в квартал 95, УПИ
парцел VII-81, посочено в АГКК като СОС с идентификатор 68134.901.81.2.2. от деня на
влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване на
делбата като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6