О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, 02.12.2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                           ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 654 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

           

            Подадена е частна жалба от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица", бул.„Витоша" № 146, представлявано от управителя Ива Шаламанова, чрез пълномощника му- юрисконсулт Вероника Маркова, срещу Разпореждане № 260314/13.10.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 619 по описа за 2020 година на Тетевенския районен съд, в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за сумата 51.66 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за 33.47 лева- административни разноски.

Жалбоподателят обжалва разпореждането в отхвърлителната му част като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва като неправилни изводите на съда, че претендираните разноски целят заобикаляне на забраната на чл.33 ЗПК. Твърди, че тази претенция е формирана от извършени разходи от „Кредисимо ЕАД за извънсъдебно събиране на просроченото вземане спрямо длъжника Стилян Мирославов Младенов и за тези административни разноски в размер на 33.47 лева е съставен Протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране. Затова счита, че тази сума не попада в обхвата на чл.33, ал.1 ЗПК и не е такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а е разход, направен от „Кредисимо” в резултат на некоректно поведение на длъжника.

Като неправилен определя и извода на съда, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство целѝ заобикаляне на ЗПК и неоснователно обогатяване. Посочва ,че това възнаграждение е дължимо за периода на действие на Договора за кредит, но не произтича от него и се дължи по силата на отделен, самостоятелен договор, сключен след него и обезпечаващ изпълнението му. Възнаграждението по този договор няма връзка със забавата на длъжника, поради което хипотезата на чл.33 ЗПК е неприложима.

Моли, съдът  да отмени атакувания съдебен акт, като уважи подаденото заявление в частта относно възнаграждението за поръчителство и административни разходи.

Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД срещу Стилян Мирославов Младенов,ЕГН **********о*** 42, за парично вземане, основано на Договор за кредит № 1158959, сключен на 31.10.2018 година между „Кредисимо” ЕАД и длъжника за сумата 100.00 лева, главница, обезпечен чрез сключен на 31.10.2018 г. Договор за предоставяне на поръчителство между заявителя и Стилян Мирославов Младенов, като потребител.

В заявлението е отразено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземането на заявителя станало изискуемо, за което длъжникът е уведомен на 21.09.2020 година.Поради това заемодателят изпратил искане за плащане към „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който заплатил всички дължими суми. Според заявителя, платените от него на кредитора суми съгласно искането за плащане и формиращи заявеното парично вземане са: 100.00 лева главница; 19.26 лева договорна, възнаградителна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 15.06.2019 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението; 33.47 лева административни разходи и 51.66 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Районният съд е издал разпореждане от 13.10.2020 г. по ч.гр.дело № 619/2020г., с което постановил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за главницата и лихвите, а отхвърлил заявлението в частта досежно искането за издаване на заповед за административните разноски и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Мотивирал е своя отказ с противоречие на договорните клаузи с разпоредбите на чл.33 от ЗПК и чл.21 ЗПК.

Присъдил е на заявителя разноски по делото в размер на 75.00 лева, включващи държавна такса от 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение -50.00 лева.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Тъй като срокът на договора е изтекъл, кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.На кредитора се дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през целия срок на договора. Правилно РС е постановил издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за тези задължения.

Въззивната инстанция приема, с оглед твърденията на заявителя за въведени с Договора за кредит и клаузи за възнаграждение по договор за поръчителство, както и административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, че с тях се целѝ заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК. Това е така, защото възнаграждението за предоставено поръчителство е обусловено от просрочие на главните задължения, води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, а това е нарушение и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.

Изводът за нарушение на добрите нрави се подкрепя и от факта, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст” ЕООД е „Кредисимо” ЕАД (според приложеното извлечение от ТРРЮЛНЦ)), който е кредитор на длъжника и по този начин търси да получи индиректно допълнително възнаграждение във връзка с отпуснатия потребителски кредит. Това е видно и от описаните в т.12 на заявлението обстоятелства, от които произтича вземането, тъй като заявителят е отразил, че поръчителят е заплатил на кредитора дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, което означава, че то е включено като част от общото задължение на потребителя. От Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство е видно, че размерът на възнаграждението на поръчителя е  28.61 лева за всеки нов период на револвиране (който е 28 дни) и се дължи до датата на падежа на кредита, а в случай че периодът на револвиране бъде продължен с нов, възнаграждението се дължи на датата, на която изтича новия период на револвиране, т.е. то е част от задължението по кредита, с което е нарушена нормата на чл.33 ЗПК. А според чл.143 ЗЗД изпълнилият задължението поръчител може да търси от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че разпореждането на РС- Тетевен в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ от 13.10.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 619 по описа за 2020 година на Районен съд Тетевен, в частта, с която е отхвърлена молбата на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника Стилян Мирославов Младенов, ЕГН **********о*** 42, за издаване на заповед за изпълнение за вземане за административни разноски в размер на 33.47 лева и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 51.66 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

                                                                                                             

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: