РЕШЕНИЕ
№ 4041
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20213110115068 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „А.-ИЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. ..... № ..., ет. ..., ап. ...., срещу Х. И. А., ЕГН **********, и И. Г. А.,
ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр. В., ул. ..... № ...., осъдителен иск с правно
основание чл. 79, вр. с чл. 93, ал. 2, изр. второ ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищцовото дружество солидарно сумата от 12 908,48 лева, представляваща двойния
размер на заплатения от дружеството задатък по предварителен договор от 20.07.2021 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2520.7150 по
КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с
площ от 548 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор 10135.2520.2046,
с номер по предходен план 2046 в кв. 121, парцел 17, при съседи: 10135.2520.7016,
10135.2520.7151, 10135.2520.2045, 10135.2520.9566, 10135.2520.2048.
Посоченият иск е съединен в евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл.
79, вр. с чл. 93, ал. 2, изр. второ ЗЗД за осъждане на Х. И. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. В., ул. ..... № ...., да заплати на ищцовото дружество солидарно сумата от 12 908,48
лева, представляваща двойния размер на заплатения от дружеството задатък по
предварителен договор от 20.07.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот, а именно:
1
ПИ с идентификатор 10135.2520.7150 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 548 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с
предишен идентификатор 10135.2520.2046, с номер по предходен план 2046 в кв. 121,
парцел 17, при съседи: 10135.2520.7016, 10135.2520.7151, 10135.2520.2045, 10135.2520.9566,
10135.2520.2048.
В исковата молба се излага, че на 20.07.2021 г. между Х. И. А. и И. Г. А., в
качеството им на продавачи, и „А.-ИЙ“ ЕООД, в качеството на купувач, бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в гр. В., р-н П.
с. о. Т., местност .....о дере, и представляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.7150 по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от
548 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор 10135.2520.2046, с номер
по предходен план 2046 в кв. 121, парцел 17, при съседи: 10135.2520.7016, 10135.2520.7151,
10135.2520.2045, 10135.2520.9566, 10135.2520.2048. С подписване на предварителния
договор ответниците декларирали, че имотът не е обременен с вещни тежести (законови или
договорни ипотеки, възбрани, учредени или запазени вещни права), като се задължили да
прехвърлят същия без такива, както и без ограничения в правото на собственост. Сочи се, че
уговорената продажна цена на имота била в общ размер на 64 542,39 лева, като сумата в
размер на 6454,24 лева ищецът превел като капаро по банковата сметка на продавача Х. А.,
съгласно уговорката в чл. 2.7 от договора, че плащането се извършва по сметка на продавача
Х. А., като така се счита за изпълнено към всички страни. Поддържа се, че крайният срок за
сключване на окончателния договор бил определен на 20.08.2021 г. Излага се, че на
посочената дата страните се явили пред определения в предварителния договор нотариус, но
окончателен договор не бил подписан, тъй като върху имота имало учредено право на
строеж в полза на трети лица, представляващо вещна тежест върху продавания имот, което
право до посочената дата не било заличено. Това представлявало неизпълнение от страна на
продавачите на задължението им да прехвърлят имота необременен с вещни тежести,
поради което същите се явявали неизправна страна по предварителния договор. Предвид
горното, купувачът направил изявление за отказ от сключване на окончателен договор и за
разваляне на предварителния договор, като поискал и връщане на платения задатък в двоен
размер, но въпреки проведените няколко разговора с ответниците в тази връзка, до
предявяване на исковата молба сумата не била заплатена.
Настоява за уважаване на предявения главен иск, а в условията на евентуалност,
доколкото плащането е извършено по банкова сметка на ответницата Х. А., моли съдът да
осъди последната да заплати на ищцовото дружество двойния размер на задатъка.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Х. И. А. и И. Г. А., чрез адв. Д. Р., депозират
отговор на исковата молба, в който поддържат становище за неоснователност на исковата
молба. Поддържат, че купувачът бил неизправна страна по предварителния договор, тъй
като не изпълнил задължението си да закупи процесния недвижим имот и да заплати изцяло
2
продажната цена, поради което не били налице предпоставките да иска заплащане на
задатъка в двоен размер. Сочат, че с нотариално заверен договор за разпределение на
ползване по чл. 32 ЗС от 12.02.1993 г. Д. и К., като съсобственици на дворно място,
находящо се в гр. Варна, местност Д. п., и представляващо, съгласно регулационния план на
с. о. Т., одобрен на 27.07.2012 г., застроен УПИ XXXI-2046 (на наследниците на Д.) и
незастроен УПИ XVII-2046 (предмет на предварителния договор), си разпределили правото
на ползване на дворното място, като с две последователни заявления по чл. 56, ал. 2 и ал. 3
на ЗТСУ, нотариално заверени и вписани на 31.05.1994 г., взаимно си отстъпили право на
строеж на две сгради. Излага се, че с Нотариален акт № 143 от 31.05.1994 г. М. К. продал на
Х. А. и Г. А. 600 кв. м ид. ч. от лозе, находящо се в гр. Варна, местност Д. п., цялото с площ
от 1800 кв. м, заедно с учреденото право на строеж от останалите съсобственици. Считат, че
в случая се касае за реалноподеляне на правото на ползване на поземлен имот и взаимно
отстъпване на правото на строеж на две отделни сгради, като се твърди, че заявленията по
чл. 56, ал. 2 и ал. 3 на ЗТСУ (сега чл. 183, ал. 1 ЗУТ) не представляват вещна тежест върху
незастроения поземлен имот. Твърди се, че с Договор за доброволна делба от 10.12.2015 г.
съсобственият парцел бил поделен, като процесният имот с идентификатор 10135.2520.7150
бил поставен в изключителна собственост на ответниците при квоти: ¾ ид. ч. за Х. А. и ¼
ид. ч. за И. А., а обособеният ПИ с идентификатор 10135.2520.7151 бил поставен в
изключителна собственост на наследниците на Д.. Излагат, че на 20.08.2021 г. в кантората
на нотариус Ж. Н. бил изготвен констативен протокол, в който били отразени явяването на
продавачите, представените от тях документи, включващи горепосочените, и желанието им
за сключване на окончателен договор, както и изявленията на пълномощника на купувача за
разваляне на предварителния договор и за връщане на задатъка в двоен размер в тридневен
срок. Сочат, че купувачът, освен че не се е явил лично при нотариуса за изповядване на
сделката, не е предоставил и права на пълномощника си за сключване на окончателен
договор. Поради това считат, че се явяват изправна страна по предварителния договор, а
купувачът - неизправна. Поддържат, че доколкото продавачите са собственици на процесния
имот при различни квоти, същите не отговарят солидарно, като излагат, че И. А. не е
получавала задатък, поради което предявеният към нея иск бил неоснователен и на това
основание.
Настояват за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът „А.-ИЙ“ ЕООД се представлява от адв. Т. Г.. Поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответниците Х. А. и И. А. не се явяват, не се представляват. С
молба вх. № 78901/15.11.2022 г. процесуалният им представител адв. Д. Р. оспорва исковата
молба, поддържа депозирания отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
20.07.2021 г., със същия Х. И. А. и И. Г. А. се задължават да прехвърлят на „А.-ИЙ“ ЕООД
процесния имот - ПИ с идентификатор 10135.2520.7150 по КК и КР на гр. Варна, одобрени
3
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 548 кв. м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор 10135.2520.2046, с номер по предходен
план 2046 в кв. 121, парцел 17, при съседи: 10135.2520.7016, 10135.2520.7151,
10135.2520.2045, 10135.2520.9566, 10135.2520.2048, като купувачът се задължава да заплати
на продавачите сумата от 64 542,39 лева, от която 6454,39 лева - капаро (задатък), при
подписване на предварителния договор, и 58 088,15 лева - при нотариалното изповядване на
сделката. Страните се споразумяват посочените суми да бъдат внесени по банкова сметка на
продавача Х. А., като плащането ще се счита изпълнено към всички страни. В случай че
нотариалният акт не бъде сключен по-рано, страните се задължават на 20.08.2021 г. в 10:30
ч. да се явят в кантората на нотариус Ж. Н. лично за сключване на сделката. В чл. 2.4 на
договора е отразено, че продавачите декларират, че са единствени и пълноправни
собственици на имота - предмет на договора, като същият не е обременен с вещни тежести -
законови или договорни ипотеки, възбрани, учредени или запазени ограничени вещни права.
В раздел III - Отговорности и санкции, е посочено, че при забава от повече от 7 дни на
продавачите да изпълнят свое изискуемо задължение, при неизпълнение на задълженията
им по чл. 2.5 и 2.6, както и ако за времето на предварителния договор се установи, че
имотът е предмет на искови, изпълнителни или обезпечителни производства или че е обект
на наложена възбрана, като тези обстоятелства са били налице при сключването на договора,
продавачите връщат на купувача платения задатък в двоен размер.
Не се спори, че на 20.07.2021 г. купувачът „А.“ ИЙ ООД е превел сумата от 6454,24
лева като задатък по банкова сметка на ответницата Х. А.;
Не се спори още, че на 31.05.1994 г. в Служба по вписванията - Варна, са вписани две
нотариално заверени заявления по чл. 56, ал. 2 и 3 ЗТСУ, с които съсобствениците на лозе,
цялото с площ от 1800 кв. м, находящо се в гр. Варна, местност Д. п., и представляващо
имоти пл. №№ 2046 и 2048/ парцели VII-2046 и IX-2048 в кв. 23 по проектоплана на в. з.
„Т.“, взаимно са си отстъпили право на строеж на две сгради в парцел VII-2046.
От Констативен протокол, съставен от Д. П. - нотариус по заместване при Ж. Н., се
установява, че на 20.08.2021 г. в 10:30 ч. в кантората са се явили Х. И. А., И. Г. А. и адв. Т.
Г., пълномощник на И. Й. - управител на „А.-ИЙ“ ЕООД, страни по Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2021 г. Х. А. и И. А. са заявили, че желаят
и са готови да сключат окончателен договор за покупко-продажба, като са предоставили
всички необходими документи за сделката. Адв. Т. Г. е заявил, че купувачът се отказва да
сключи окончателен договор поради неизпълнение от страна на продавачите на т.2.4 и т. 2.5
от предварителния договор, а именно, наличие върху имота на следната вещна тежест:
уредено право на строеж в полза на трето лице, вписано в СВ под акт № 150, том 2, дв. вх.
рег. № 5804/31.05.1994 г., и уредено право на строеж в полза на трето лице, вписано в СВ
под акт № 149, том 2, дв. вх. рег. № 5802/31.05.1994 г. Адв. Т. Г. е направил изявление за
разваляне на предварителния договор и е отправил претенция за връщане на платеното
капаро в двоен размер в тридневен срок от подписването на Констативния протокол.
Продавачите са заявили, че отказът на купувача е неоснователен, че върху имота няма
вещни тежести, че документите са изрядни, и като изправна страна, претендират за
задържане на платения задатък. Протоколът е подписан от Х. А., И. А. и адв. Т. Г..
С нотариално заверен Договор за разпределяне на ползване по чл. 32 от ЗС от
19.02.1993 г. Д. Д. и Е. Д. - двамата съпрузи, от една страна, и Д. К. и М. К., от друга, всички
съсобственици на вилно място в местността Дългата поляна в землището на гр. Варна,
цялото с пространство от 1135 кв. м, съставляващо имот планоснимачен № 2046, се
договарят за разпределение на ползването на това място както следва: Е. Д. и Д. Д.
придобиват самостоятелно ползване върху частта от описаното място, намираща се откъм
пътя за гр. Варна, цялата с пространство от 535 кв. м; Д. К. и М. К. придобиват
4
самостоятелно ползване върху частта от описаното място, намираща се във вътрешната част,
цялата с пространство от 600 кв. м, с излаз към пътя, широк 3 м. Към Договора е прикрепена
скица, неразделна част от него.
Видно от нотариално заверено Заявление до Началника на отдел ТСУ при Община
Варна, вписано в СВ с дв. вх. рег. 5802/31.05.2021 г., от М. К., М. Т., Е. Д., Д. Д. и Х. К. за
отстъпване право на строеж по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗТСУ, първите двама съсобственици
заявяват, че отстъпват на съсобствениците Е. Д., Д. Д. и Х. К. право на строеж на вилна
сграда в парцел VII-2046 в кв. 23 по проектоплана на в. з. „Т.“, на 107 кв. м, съгласно
одобрен архитектурен план, безвъзмездно, срещу отстъпено от тяхна страна на първите
двама право на строеж в съсобствения имот.
Видно от нотариално заверено Заявление до Началника на отдел ТСУ при Община
Варна, вписано в СВ с дв. вх. рег. 5804/31.05.2021 г., от Е. Д., Д. Д. М. Т., Х. К. и М. К. за
отстъпване право на строеж по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗТСУ, първите четирима съсобственици
заявяват, че отстъпват на съсобственика М. К. право на строеж на вилна сграда в парцел VII-
2046 в кв. 23 по проектоплана на в. з. „Т.“, на 120 кв. м, съгласно одобрен архитектурен
план, безвъзмездно, срещу отстъпено от негова страна право на строеж в съсобствения
имот.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143, том XXIII, дело 8480/1994
г. на 31.05.1994 г. М. К. е продал на Х. А. и Г. А. следния свой недвижим имот, придобит по
дарение: 600 кв. м ид. ч. от лозе в землището на гр. Варна, местност Д. п., в зона за
земеделско ползване, цялото с площ от 1800 кв. м, съставляващо имоти пл. №№ 2046 и 2048,
заедно с учреденото право на строеж от останалите съсобственици.
От Удостоверение за наследници, издадено от Община Варна на 16.09.2011 г., е
видно, че Г. С. А., ЕГН **********, починал на **.**.**** г., е оставил следните
наследници по закон: Х. И. А., род. на **.**.**** г. - съпруга, и И. Г. А., род. на
**.**.**** г. - дъщеря.
С Договор за доброволна делба от 10.12.2015 г. между Ф. Г. К., Д. Х. К., Е. Х. К. - Т.,
Х. И. А. и И. Г. А., като съсобственици на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор
10135.2520.2046 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, с. о. Т., с площ от 1103 кв. м, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), от
който са образувани два нови поземлени имота: ПИ с идентификатор 10135.2520.7150 по КК
и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ
се в гр. Варна, с. о. Т., с площ от 548 кв. м, и ПИ с идентификатор 10135.2520.7151 по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се
в гр. Варна, с. о. Т., с площ от 413 кв. м, Х. И. А. и И. Г. А. получават в общ дял и стават
съсобственици, при квоти съответно ¾ ид. ч. и ¼ ид. ч., на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 10135.2520.7150 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, с. о. Т., с площ от 548 кв. м; Ф. Г.
К., Д. Х. К., Е. Х. К. - Т. получават в общ дял и стават собственици на ПИ с идентификатор
10135.2520.7151.
От Обяснителна записка към Геодезическо заснемане на сграда в ПИ с
идентификатор 10135.2520.2046 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, извършено от „Ландинвест“ ЕООД, се установява, че в
имота са изградени 2 двуетажни жилищни сгради - 10135.2520.2046.1 със застроена площ 63
кв. м и 10135.2520.2046.2 със застроена площ 65 кв. м, както и стопанска сграда
10135.2520.2046.3 със застроена площ 14 кв. м.
По делото са представени изготвени от СГКК - гр. Варна, Скица на сграда с
идентификатор 10135.2520.7151.5 с адрес: гр. Варна, с. о. Т., със застроена площ 64 кв. м,
етажи - 2, самостоятелни обекти в сградата - 2, предназначение: жилищна сграда -
5
еднофамилна, и Скица на сграда с идентификатор 10135.2520.7151.6 с адрес: гр. Варна, с. о.
Т., със застроена площ 55 кв. м, етажи - 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Заявлението по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗТСУ (отм.) има характер на частен диспозитивен
документ, за валидността на който се изисква нотариална заверка на подписите на
съсобствениците. То поражда действие от момента, в който достигне до административния
орган, до когото е адресирано, като вписването на това заявление предхожда момента на
неговото представяне пред компетентния орган. В конкретния случай изискването за форма
и съдържание на заявленията е спазено, посочен е и обемът на правата.
Правото на строеж може да бъде обект на прехвърлителна сделка, като в настоящия
случай, видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143, том XXIII, дело
8480/1994 г., на 31.05.1994 г. Х. А. и Г. А. придобиват недвижим имот от 600 кв. м ид. ч. от
лозе в землището на гр. Варна, заедно с учреденото право на строеж от останалите
съсобственици.
Основанията за прекратяване на суперфицията са следните: с изтичане на срока, ако е
предвиден такъв; при разваляне, отмяна или унищожаване на договор за учредяване право
на строеж; при неупражняване на правото в продължение на 5 години; при сливане в едно
лице на собственика на земята и суперфициаря; при отказ на суперфициаря от правото на
строеж. Следва да се посочи, че съдът не може служебно да приложи института на
погасителната давност.
В настоящия случай не е налице нито едно от основанията за прекратяване. Правото
не е учредено като срочно; не е налице и хипотезата при развален, отменен или унищожен
договор за учредено право на строеж; няма отказ на суперфициарите от учреденото им
право. Сливане на суперфициаря и собственика в едно лице несъмнено е с делбата, но само
по отношение на получената от всеки от съделителите част от съсобствения имот, като
правото продължава да съществува по отношение на останалата част от имота.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответниците, че заявленията по чл. 56, ал. 2 и 3 ЗТСУ не представляват вещна тежест, тъй
като собствениците на земята съвпадат с носителите на правото на строеж. Вещното право
на строеж се учредява винаги и само върху чужд имот - именно затова се и прекратява със
сливането в едно лице на суперфициаря и собственика. По отношение на съсобственик то
се свежда до придобиването от последния на право на строеж върху притежаваните от
останалите съсобственици идеални части от имота (Решение № 24 от 24.09.2019 г. по гр.
дело № 280/2018 г., ВКС, II г. о.). Чл. 56, ал. 2 и 3 ЗТСУ не дерогира нормите на чл. 63-67
ЗС, уреждащи правото на строеж, той урежда единствено процедурата на придобиване на
това право.
За неоснователен съдът намира и довода, че отстъпеното на Д. право на строеж не
представлява вещна тежест поради изграждането на сградата с идентификатор
10135.2520.2046.1 и трансформирането на правото на строеж в право на собственост.
Поначало, освен ако е установено със срок по чл. 65 ЗС, какъвто настоящият случай не е,
учреденото право на строеж е безсрочно. То се погасява в полза на собственика на земята по
давност единствено ако не се упражни в продължение на 5 години, но по делото няма
наведени такива твърдения. Освен ако това не е изрично договорено, не се погасява и със
смъртта на своя носител, наследява се и, както беше посочено по-горе, може да бъде
прехвърляно чрез правни сделки. Продължава да съществува и след изграждането на
постройката и ако тя погине, може да бъде упражнено отново, без за това да е необходимо
да бъде повторно учредявано. Поради това не може да се приеме, че с изграждането на
посочената сграда правото на строеж е погасено. Отделно съдът следва да отбележи, че по
делото не са налични никакви данни за сградата, освен че тя съществува - не е ясно нито
6
кога е изградена, нито чия собственост е, поради което не може и да бъде формиран извод
дали строежът й е свързан с учреденото през 1994 г. право на строеж.
С оглед на изложеното, и предвид уговореното в чл. 2.4 на процесния предварителен
договор продавачите не се явяват изправна страна по сделката.
За да има право да получи уговорения в чл. 3.1.1 от предварителния договор двоен
размер на задатъка, ищецът следва да установи не само виновното неизпълнение на
договорните задължения на насрещната страна, но и своето качество на изправна страна по
договора. Превеждането на сумата от 6454,24 лева по банковата сметка на продавача Х. А.
като задатък в деня на сключване на предварителния договор, както е предвидено в чл. 2.7
на същия, не е спорно между страните; купувачът е изпълнил своето задължение, след което
е установил виновното неизпълнение на договорните задължения на продавачите. Именно
това неизпълнение е причината да не бъде сключен окончателният договор за продажба и от
пълномощника на купувача да бъде направено изявление за неговото разваляне. В тази
хипотеза неявяването на управителя на дружеството-купувач лично за насрочената сделка
не може да бъде разглеждано като негово виновно поведение, както се навежда в отговора
на исковата молба. За него възниква правото да се откаже от договора по реда на чл. 93 ЗЗД
и да иска връщането на платения задатък в двоен размер съгласно договорната клауза и по
силата на закона. Ищецът е изправна страна по процесния предварителен договор и като
такъв е титуляр на субективното право по чл. 93, ал. 2 ЗЗД.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че след като задълженията по предварителния договор са поети общо
от продавачите и изпълнението им е неделимо, по аргумент от чл. 261, ал. 3 от ЗЗД,
отговорността на задължилите се лица е солидарна (Решение № 146 от 06.06.2011 г. по гр. д.
№ 1127/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.). В случая е без значение, че сумата на задатъка е била
изплатена само по банковата сметка на продавача Х. А., тъй като, съгласно договореното,
така направеното плащане се счита изпълнено към всички страни.
При така приетото съдът не дължи произнасяне по претенцията заявена в
евентуалност.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ищеца. Същият претендира такива
със списъка по чл. 80 ГПК в размер на 1716,13 лева, включващи 516,13 лева държавна такса
и 1200 лева платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие. Исканите разноски следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, вр. с чл. 93, ал. 2, изр. второ ЗЗД, Х. И. А., ЕГН
**********, и И. Г. А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр. В., ул. ..... № ...., да
заплатят солидарно на „А.-ИЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. ..... № ..., ет. ..., ап. ...., сумата от 12 908,48 лева (Дванадесет хиляди
деветстотин и осем лева и 48 ст.), представляваща двойния размер на заплатения от
ищцовото дружеството задатък по предварителен договор от 20.07.2021 г. за покупко-
7
продажба на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор 10135.2520.7150 по КК и КР на
гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 548 кв.
м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор 10135.2520.2046, с номер по
предходен план 2046 в кв. 121, парцел 17, при съседи: 10135.2520.7016, 10135.2520.7151,
10135.2520.2045, 10135.2520.9566, 10135.2520.2048.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. И. А., ЕГН **********, и И. Г. А.,
ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр. В., ул. ..... № ...., да заплатят солидарно на „А.-
ИЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ..... № ..., ет. ...,
ап. ...., сумата от 1716,13 лева (Хиляда седемстотин и шестнадесет лева и 13 ст.),
представляващи сторени в производството съдебно-деловодни разноски, включващи
държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8