№ 122
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110117451 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от А. И. С. срещу Ю.Л. с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лева – частичен иск от общо
5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания вследствие на трудова злополука, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 27.03.2024 г. до окончателното им
изплащане и сумата от 196,42 лева – мораторна лихва върху главницата, за
периода от 15.08.2022 г. до 27.03.2024 г. Ищецът твърди, че бил служител на
ответника на длъжност „шлосер“. На 15.08.2022г. при изпълнение на
трудовите си задължения, а именно по време на обработка – рязане на метални
заготовки на металорежеща машина в производствения цех по месторабота, А.
С. наранил лявата си ръка, при което получил повърхностна травма на
раменния пояс и мишницата. Механизмът на травмата бил: притискане на
лявата му ръка към предпазния капак на металорежещата машина по време на
зареждане на машината с материал. В резултат на травмата ищецът получил
множество охлузвания и кръвонасядания в областта на лявата предмишница,
като в края на работното време започнал да изпитва много силна болка и
потърсил лекарска помощ. Около месец след злополуката ищецът отново
посетил лекарски кабинет където били установени усложнения. Въпреки
проведената терапия продължил да изпитва болки в лявата раменна и лакътна
става, като движенията на лявата му ръка били силно ограничени по обем. В
резултат на трудовата злополука, ищецът получил увреждания на здравето,
които били с трайна продължителност, неподлежащи на пълно
възстановяване. Продължавал да търпи болки и страдания, като
ограничението в движението и силата на лявата му ръка било невъзстановимо.
Не можел да упражнява трудовата си дейност. Злополуката била призната за
трудова с Разпореждане № 31974 от 23.08.2022г. на НОИ, териториално
поделение – София – град. Ищецът счита, че злополуката била причинена от
1
неизпълнението на ответника на задължението си да осигури безопасни и
здравословни условия на труд. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумите, претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва
предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищеца, настъпването на злополуката и характер. Оспорва факта, че
специалността на ищеца била „шлосер“, твърди, че била „оператор на ленто-
отрезна машина“. Твърди, че ищецът бил проявил груба небрежност при
настъпване на злополуката, тъй като бил застанал неправилно спрямо
машината. Оспорва продължителността на болките, невъзможността за пълно
възстановяване от травмата и твърдението, че ищецът не може да изпълнява
трудова дейност. Оспорва факта, че ленто-отрезната машина била ръчна,
твърди, че била автоматична. Счита, че вината за настъпване на злополуката
била изцяло на ищеца, който не спазил трудовата дисциплина. Моли съда да
отхвърли исковете, претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си. По искане на ищеца предявените от него искове са увеличени,
като предявеният иск за главница е увеличен от 1000 лева на 2500 лева,
предявен като частичен за общо 5000 лева, а искът за мораторна лихва е
увеличен от 196,42 лева на 491,02 лева, предявен изцяло.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни са фактите, че ищецът бил служител на ответника на
длъжност „шлосер“, настъпването на трудовата злополука, признаването на
същата за трудова. Представен е болничен лист (л. 5 in dosso от делото) с
поставена диагноза „повърхностна травма на раменния пояс и мишницата,
неуточнена“, както и амбулаторен лист от 08.09.2022 г. (л. 6 от делото) с
поставена основна диагноза „травма на мускулите и сухожилията на други
части от двуглавния мускул.“ И двата документа са издаден на името на ищеца
от. Представен е препис на инструкция за безопасна работа с лентоотрезна
машина, както и ръководство за употреба (л. 50 – л. 73 от делото), от които се
установяват правилния начин за работа с устройството. Представен е и препис
от Карта № 16 за оценка на риска на работното място (л. 74 до л. 76 от
делото). В т. 4 е посочен риска „Механични опасности“, включващ „Опасност
от притискане и увличане на движещи се части на ножовката“, „Наранявания
при обслужване на ножовката“, „Наранявания на очите от метални частици
при работа с ножовката“, „Опасност от спъване, подхлъзване и падане“.
Представен е и препис от книга за проведен периодичен инструктаж за 2022 г.
(л. 77 до л. 79 от делото). Ищецът се е подписал за проведен периодичен
инструктаж за първите три тримесечия на годината, т.е. за периода от
01.01.2022 г. до 30.09.2022 г.
Всички други писмени документи – трудов договор, декларация за
трудова злополука – съдът намира за ирелевантни към предмета на делото.
Дадените различни обяснения не могат да бъдат ценени с доказателствена
сила, тъй като по естеството си представляват свидетелски показания, които
не са възприети от настоящия състав в условия на непосредственост.
По делото е приета неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза (л. 109 от делото). Установява вида на уврежданията на ищеца,
както и че изпитаната от него болка е била с висока интензивност за около 3
дни, след което постепенно е намалявала до затихване в края на
2
възстановителния период от около 30 дни; увреждането е напълно обратимо
състояние и при навременно адекватно лечение и липса на усложнения се
възстановява напълно за срок до 30 дни; ищецът е получил един болничен
лист за временна неработоспособност по трудовата злополука от 14 дни, който
не е бил удължаван; налице е благоприятна прогноза за пълно възстановяване;
ищецът е провеждал самолечение, като не е употребявал изписаните му
лекарства, с което е удължил възстановителния процес, но все пак е постигнал
пълно възстановяване от получените травматични увреждания; за в бъдеще не
се налага да се предприема каквото и да е лечение, доколкото не се установява
патология в движенията на ставите и мускулната сила на лявата ръка.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза Установява, че процесната лентоотрезна машина не е била
автоматизирана, като зареждането с материал за рязане се извършва ръчно.
Посочени са работните процеси на машината. За оператора съществува риск
от нараняване при неспазване на инструкциите за безопасност, като
използваните предпазни средства би следвало да осигуряват достатъчна
степен на защита на оператора на машината. При неспазване на инструкциите
за безопасност е възможно нараняване, дори и при използване на фабричните
защитни устройства. По всяка вероятност фабричната функция на
устройството, представляващо механичен предпазен заключващ механизъм е
била преодоляна. При зареждане на материал в машината, когато тя не работи,
не е задължително предпазният капак да бъде затворен. Може да бъде отворен
само при неработеща машина. Механичният предпазен заключващ механизъм
не се управлява от софтуер.
Като свидетел по делото беше разпитана М. И.а С.а – сестра на ищеца.
Заявява, че си спомня процесния инцидент. Бил през средата на месец август
2022 г. Вечерта в деня на инцидента ищецът се обадил по телефона, казал,
че през деня, претърпял инцидент на работното си място. Казал, че една от
машините на които работи, му притиснала ръката. Казал, че според него
първоначално не било нещо много сериозно, но в процеса на работа да края на
работния ден почувствал силна болка. Разказал, че след работния ден отишъл
на лекар, който му дал четиринадесет дни болничен. След инцидента на
следващия ден, ищецът се обадил на свидетелката и я помолил да отиде да му
помогне за превръзката и за някои домакински работи. Ищецът живеел сам.
Ръката му била много отекла, със синини. Бил притеснен от гледна точка на
това, че получил обаждане от работодателя, като били поискали в болничния
лист да бъде записано, че не става дума за трудова злополука. Ищецът имал
силни болки, които се усилвали. Бил притеснен до кога ще се възстанови, за да
може да започне работа. След един ден се обадил отново на свидетелката и
бил доста притеснен. Споделил, че се наложило да напусне работа. Бил
притеснен какво ще прави от тук нататък. Имал дете и се грижел финансово за
него. Свидетелката останала в жилището му една седмица. През тази седмица
му помагала, както за домакинството, така и с превръзката, с мазане с
препарати и т.н. Наложило се да му помага финансово почти два месеца.
Емоционално ищецът не се чувствал добре, тъй като имал дете и ще трябва да
се грижи и за него. Изпитвал силни болки и не можел да спи. След втората
седмица ми каза, че се е почувствал по- добре. Свидетелката настоявала да
пие болкоуспокояващи – аулин – но, той отказвал. След няколко седмици се
обадил и казал, че бил започнал работа в Перник в някаква фирма. Когато
започнал работа каза, че още първите дни, когато натоварил ръката, отново
започнала да го боли и се наложило да напусне работа. Около един месец след
3
инцидента сподели, че е отишъл на ортопед, където е разбрал, че има
скъсани мускулни влакна. Ортопедът му казал, че това ще отмине доста
време, месеци наред. Възстановяването му продължи около година. Когато се
случил инцидента брат казал, че натоварването е много голямо, налагало се
да работи на пет машини, тъй като имало липса на персонал. Преди инцидента
споделил, че иска да напусне работа. Притеснявал се, че от бързане може да
се допуснат грешки. Имал мотор, но около два- три месеца след инцидента не
се бил качвал на него.
След анализ съдът намира, че следва да кредитира с доверие
показанията на този свидетел, освен в частта, в която те препредават казаното
от ищеца, тъй като в тази им част не са възприети при условията на
непосредственост.
Като свидетел по делото беше разпитан и Б.Н.С. – служител на
ответника от 2012 г. Към момента на разпита заема длъжност инженер –
производство. Не си спомня кога точно ищецът постъпил на работа, 2018 г.
или 2019 г. Работел с лентоотрезна машина за метал. Като допълнителна
функция работел и с ръчни машини (шлайф и лентоотрезни). Обучен бил да
работи с лентоотрезна машина, тъй като изпълнявал тази длъжност няколко
години. Свидетелят знае за инцидента с лентоотрезната машина. Ищецът
дошъл след инцидента при свидетеля и при техен колега – А.А. – който
фактически бил с него, за помощ. Било установено че той е действал при
отворен капак на машината, при който тя би трябвало да не може да се движи,
има защита. На мястото, където бил отвореният капак, можело да се нарани,
от другата страна нямало как да се нарани, където било предвидено да се
подаде материала. В предната част на машината зад предпазния капак имало
две менгемета – едно подвижно и едно неподвижно. Не било възможно при
отворен капак и работеща защита подвижното менгеме да се движи. Нямало
възможност оператора да има достъп до движещи се части без да е преодоляна
защитата на машината. Най-вероятно ищецът искал да си намести материал.
Подавал се материал и се намествал от задния край на машината, откъдето се
поставял. Според свидетеля не се спестява време по този начин. Не знае защо
ищецът решил от там да бърка. На автоматичните ножовки било възможно да
се работи едновременно. Те били 3 машини, на които се поставял пръта за
рязане. Ножовката започвала да реже автоматично. Самата работа след
зареждане и пускане на машината имала цикъл от няколко часа, в който през
това време служителят можел да върши нещо друго. Като допълнителна
функция на ищеца била давана допълнителна работа с ръчни машини, която
му се заплащала допълнително. Нямало норма за допълнителната работа,
която трябва да изпълни. Имал регламентирани почивки. Към момента на
инцидента свидетелят също заемал функцията инженер-производство.
Задълженията му били да осигурява и обезпечава работния цикъл от
осигуряване на материали до крайни продукти, които да бъдат годни. Задавал
на ищеца задания с работа, която трябва да бъде извършена, но не извършвал
постоянен надзор над него. Свидетелят знае, че на ищеца било обяснено как
работи тази машина, но не помни кога. На масата имало ръководство за
ползване на машината. Никой друг не идвал да работи на неговите машини.
След теоретичното запознаване с инструкциите за работа, трябвало и на
практика да се покаже как работи машината. Със сигурност някой показал на
ищеца как се работи с машината, но свидетелят не знае кой. Свидетелят знае
за инцидента от колега, който бил свидетел. Ищецът му казал, че си е
прещипал меката част на ръката с подвижното менгеме, при неработеща
4
машина. Менгемето можело да се движи само при затворен капак. Свидетелят
бил работил с такава машина.
След анализ съдът намира, че следва да кредитира с доверие
показанията на този свидетел частично. В частта, в която заявява, че ищецът
най-вероятно искал да си намести материал, както и в която заявява, че не
знае, защо ищецът би постъпил така, тъй като това е развИ.а от свидетеля
хипотеза. Също и в частта, в която свидетелят заявява, че със сигурност на
ищеца било обяснено как се ползва машината, тъй като, въпреки изразената от
свидетеля сигурност, същият не помни кога или от кого е проведено това
обучение. Своята сигурност, свидетелят черпи от убеждението, че няма как на
ищеца да не е било проведено обучение, което обаче е негово вътрешно
убеждение, което не почива на непосредствено възприети от него факти.
Поради изложеното съдът не кредитира показанията на този свидетел в тази
им част.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено за
причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника
или служителя. Неговата отговорност е обективна, безвиновна и независеща
от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на
вредите. На репарация подлежат понесените имуществени и неимуществени
вреди, включително и пропуснатата полза. Възникването на тази отговорност
зависи от осъществяването на следните юридически факти: трудово
правоотношение между работника и работодателя, злополука, признаване на
същата за трудова по надлежния ред, временна или трайна
неработоспособност, претърпени от работника неимуществени вреди – болки
и страдания. В случая първите три факта не са спорни между страните.
Наличието на временна неработоспособност съдът намира за доказано от
представените по делото болнични листове, приетата неоспорена съдебно-
медицинска експертиза и свидетелските показания на свидетеля С.а. Въпреки
че този свидетел няма медицински познания, описаните от нея промени във
всекидневението и ограничаването на двигателните възможности на ищеца
водят до категоричния извод, че за периода на възстановяване от травмата
животът на ищеца е бил негативно повлиян от нея. Не е можел да се обслужва
битово сам, не е спял добре, бил е подложен на допълнителен стрес. Причинно
следствената връзка между травмата и претърпените неимуществени вреди,
съдът намира за доказана отново от приетата съдебно-медицинска експертиза,
медицинската документация, както и от показанията на свидетеля С.а. От тези
доказателства се установява, че на 15.08.2022 г. при зареждане на
лентоотрезна машина, лявата ръка на ищеца е била притисната от някоя от
движещите се части на машината, при което част от мускулните влакна са
били разкъсани. Всички други възможни варианти за настъпването са
хипотетични и не се подкрепят от събраната доказателствена съвкупност.
Възражението за недължимост на обезщетението, поради умисъл от страна на
ищеца, също не се доказа в хода на процеса. Като форма на вината, умисълът
предполага знание и разбиране на собствените действия, предвиждане на
опасния резултат и прякото целене на настъпването на този резултат, т.е. че
ищецът е искал да падне и да си причини тези наранявания. Такова намерение
не се установява от нито едно доказателство по делото и не може да бъде
споделено като основателно. С оглед на изложеното съдът намира, че
5
фактическият състав на обективната работодателска отговорност по чл. 200,
ал. 1 КТ е осъществен и исковете са доказани по основание.
По отношение на размера, съдът намира, че той следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост и съдебната практика
при аналогични случаи, като същевременно се съобразят конкретните и
относими обстоятелства досежно действителните болки и страдания на
ищеца. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Тя /справедливостта/ се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения и др. В случая по делото е
безспорно, че ищецът е бил на петдесет и една години към момента на
настъпване на злополуката. Установено е, че е изпитвал болка и дискомфорт,
не непосредствено след инцидента, но с напредването на времето. От
свидетелските показания става ясно, че възстановяването е отнело около
година, а от експертизата – че е било пълно и няма основания в бъдеще да се
очакват усложнения. Стресът не е бил значителен, към момента ръката може
да изпълнява нормалните си функции. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че сумата от 2500 лева представлява справедлив размер на
обезщетение.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, съдът намира за неоснователно. Наличието на груба небрежност,
предполага пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните
последици, но да се е надявал да ги предотврати. Не всяко действие на
работника в нарушение на съответните правила представлява груба
небрежност. Небрежността като понятие в гражданското право представлява
поведение, свързано с неполагането на дължимата грижа. Поради това
работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В случая
по делото не се установи ищецът със свои действия да е допринесъл за
настъпването на злополуката. Никой от свидетелите не е бил очевидец на
същата и по делото не бяха доказани възраженията, посочени в отговора на
исковата молба, че ищецът е застанал до машината и без използване на
предпазния капак, нито, че е натиснал бутона за задвижване на машината с
дясната си ръка, докато с лявата си е боравил със заредения материал. След
като се установи, че машината не може да работи при отворен капак, за съда
има два възможни извода: или капакът не е бил отворен при притискането,
или е бил отворен, но машината е била неизправна. На следващо място следва
да се посочи, че по делото липсват доказателства инструкцията за безопасна
работа с машината, както и ръководството за употреба (л. 50 – л. 73 от делото)
да са били връчени на ищеца и той да е бил запознат с тях. От цялостната
доказателствена съвкупност не се установява ищецът да не е положил
дължима грижа и то такава, каквато би положил и най-небрежният в подобна
обстановка. Не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 201,
6
ал. 2 КТ. Искът за главница е доказан по размер и следва да бъде уважен в
цялост.
Искът за мораторна лихва, съдът намира за доказан по основание.
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на
увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на
вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от
момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а
не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212
КТ – така Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV
г. о., ГК. Т.е. ответникът е изпаднал в забава, считано от 15.08.2022 г. Съдът
изчисли служебно размера на мораторната лихва върху сумата от 2500 лева за
периода от 15.08.2022 г. до 27.03.2024 г. и установи, че той е 491,02 лева. Този
иск също е доказан по основание и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 на ищеца с оглед
представените по делото договори за правна помощ и съдействие – л. 140 и л.
141 от делото – следва да се заплатят 1050 лева. На ответника не се дължат
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 119,64 лева – държавна
такса върху уважените искове, сумата от 400 лева – депозит за съдебно-
медицинска експертиза и сумата от 200 – депозит за съдебно-техническа
експертиза.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: *** със съдебен адрес *** да заплати на А. И. С.,
ЕГН: *** със съдебен адрес *** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 2500
лева – частичен иск от сумата от общо 5000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, претърпяна от ищеца
на 15.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.03.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: *** да заплати на А. И. С., ЕГН: *** на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 491,02 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.08.2022 г. до 27.03.2024 г.
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: *** да заплати на А. И. С., ЕГН: *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1050 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: *** да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 119,64 лева – държавна такса върху
уважените искове, сумата от 400 лева – депозит за съдебно-медицинска
експертиза и сумата от 200 – депозит за съдебно-техническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
7
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, по реда на
Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8