Р Е
Ш Е Н
И Е № 47
гр.Пловдив,28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №942/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с
правна квалификация по чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД и по чл.26,ал.1,предл.
второ от ЗЗД,предявени в условие на евентуалност.
Ищецът
Община Ивайловград твърди,че с ответника „Клинър“ООД -гр.Пловдив с ЕИК
********* имат сключен договор от 30.01.2008 г. с предмет „Сметосъбиране и
сметоизвозване,поддържане на чистота на територията за обществено
ползване,третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията на община
Ивайловград“,по който договор ответникът бил изпълнител на посочената
услуга.Твърди,че със сключен анекс и споразумителен протокол от 07.01.2013 г. е
променен размера на МРЗ,върху която се начислява цената на 1 м/см /машиносмяна/
за сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО от 174,27 % от МРЗ,която за периода от
30.01.2008 г. е била в размер на 220 лв. на месец по договора,а от 07.01.2013
г. става 310 лв.Ищецът заявява,че за месеците,посочени в таблица 1 от исковата
молба,е изплатил на ответника суми за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016
г.,като в това число са били изплатени неоснователно суми в общ размер от 141
294,82 лв.,представляващи в повече начислени суми на база промяна в МРЗ от 2008
г.,когато е сключен договора от 30.01.2008 г. и за посочения период /01.01.2013
г. до 31.12.2016 г./ сумите са изчислявани на база МРЗ от 2013 г. в размер на
310 лв. върху оферираната стойност на 1 м/см /машиносмяна/ за сметосъбиране и
сметоизвозване на ТБО от 174,27 % от МРЗ.Подробното описание на платените суми
за сметосъбиране и сметоизвозване за 2013,2014,2015 и 2016 г. по споразумението
от 07.01.2013 г. и следващите се такива по договора от 30.01.2008 г. се съдържа
в посочената таблица №1 от исковата молба,като по-специално в колона №9 от
таблицата са описани платените в повече суми за месеците,попадащи в горния
период.
Наред с
това ищецът описва в исковата си молба и фактурите,по които са изплатени
сумите,представляващи „изплатени в повече суми“ по колона 9 от таблица №1 на
исковата молба,както и месечните протоколи,по които са били начислени
посочените в същата колона суми.Твърди,че до плащанията в повече се е стигнало
поради направеното с анекса и споразумителния протокол от 0.01.2013 г.
изменение на размера на МРЗ,върху която база се изчислява и възнаграждението за
извършваните по договора услуги.Счита,че това изменение е направено в нарушение
на чл.43,ал.1 във вр. с чл.7,т.1 от ЗОП,където е установено,че „страните по
договор за обществена поръчка не могат да го изменят“.Освен това ищецът излага
в уточняваща молба от 13.12.2018 г.,че със сключването на анекса и
споразумителния протокол от 07.01.2013 г. по договора от 30.01.2008 г.,реално
страните по договора са се стремили да заобиколят нормата на чл.43,ал.1 във вр.
с чл.7,т.1 от ЗОП,установяваща забрана за изменение на договор за обществена
поръчка и затова поддържа,че сделката е сключена при заобикаляне на закона,тъй
като забранена от закона цел,каквато в случая е нормата на чл.43,а.1 от ЗО
/отм./ е въведена и се постига с привидно позволени средства-сключване на анекс
и споразумителен протокол от 07.01.2013 г. с посочване на основание от самия
договор.
В същата
уточняваща молба ищецът се позовава на нищожност и на клауза от договора от
30.01.2008 г.,а именно-чл.9,ал.1 от раздел „Цени и начин на плащане“,където е
добавен текст,който не фигурира в документацията на проведената обществена
поръчка за избор на изпълнител,а именно:“което е ...% от МРЗ“.Във връзка с
посоченото ищецът се позовава на нищожност и на последвалите на посоченото
основание изменения на договора,обективирани със сключените между страните
анекс и споразумителен протокол от 07.01.2013 г.
Въз
основа на горните основни твърдения и доводи,поддържани в исковата молба и
уточняващата молба от 13.12.2018 г.,ищецът предявява главни искове,с които моли
да бъде установена /прогласена/ нищожността на сключения между страните
споразумителен протокол от 07.01.2013 г. и анекс от същата дата към
споразумителния протокол,относими към договора от 30.01.2008 г. с предмет
„Сметосъбиране и сметоизвозване,поддържане на чистота на територията за
обществено ползване,третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията
на община Ивайловград“,като сключен в противоречие със закона-основание по
чл.26,ал.1,предложение първо от ЗЗД.
В
условие на евентуалност-в случай на отхвърляне на главните искове,ищецът моли
да бъде прогласена нищожността на сключения между страните анекс и
споразумителен протокол от 07.01.2013 г. по договора от 30.01.2008 г. като
сключени при заобикаляне на закона-основание за нищожност по
чл.26,ал.1,предложение 2 от ЗЗД.
Ответникът
е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил предявените
искове-главни и евентуални,и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.Заявява,че не оспорва наличието на сключен между него и
общината-ищец договор за възлагане на обществена поръчка от 30.01.2008 г. с
посочения в исковата молба предмет,както и че не оспорва наличието на сключени
между същите страни анекс и споразумителен протокол от 07.01.2013 г.,
неразделна част от посочения договор.Но счита за неоснователно твърдението на
ищеца,че с цитираните анекс и споразумителен протокол е променен процесния
договор.В тази връзка ответникът сочи,че в чл.9 от договора е посочено
изрично,че цената за извършваните от „Клинър“ООД услуги ще е посочения там
процент от МРЗ /минималната работна заплата/ за съответната година,като
страните са се съгласили и че ще се съобразяват с промените в нормативната уредба
и решенията на ОбС Ивайловград относно одобрени размер на такса смет и
план-сметка за разходите по дейностите за
сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на битови отпадъци.И доколкото МРЗ се
определя с постановление на МС и се предвижда в ЗДБРБ,ответникът счита за
безспорно,че страните са уговорили цената на договора да се актуализира
автоматично,в зависимост от промените в размера на МРЗ от страна на
Министерския съвет.Що се касае до актовете на общинските съвети и по-специално
на ОбС Ивайлоград,то за ответника е безспорно,че в йерархията на нормативните
актове тяхната сила е долустояща спрямо актовете на МС и законите,конкретно в
настоящия случай спрямо ПМС и ЗДБРБ.Затова ответникът счита,че начина,по който
страните са уговорили цената на договора включва неговата автоматична
актуализация и че именно така следва да се тълкува горепосоченият
чл.9.Заявява,че такава е и функцията и целта на процесните анекс и
споразумителен протокол от 07.01.2013 г.Затова ответникът намира,че не е налице
промяна на договора,а оттам счита,че и сумите изплатени му от ищеца не са
неоснователно платени.Предвид това счита за неоснователно и твърдението на
ищеца за нищожност на процесните анекс и споразумителен протокол и в тази
връзка-че не е налице нито противоречие със закона,нито заобикаляне на
същия.Счита още,че в исковата молба и уточняващата такава липсват изобщо
аргументи обосноваващи твърденията за нищожност.
Ответникът
излага в отговора си на ИМ и аргументи за това,че през периода 2015-2016 г.
ищецът-възложител е заплащал по-малко възнаграждение на изпълнителя,като не се
е съобразил с промяната на МРЗ за 2015 г.,сочейки какъв е бил размера на същата
заплата през този период и на базата каква МРЗ ищецът е извършвал плащанията по
договора през същия период.Излага и доводи за извършено по смисъла на чл.264 от ЗЗД приемане на работата по договора от страна на възложителя с подписването
без възражения на изготвяните от изпълнителя месечни приемо-предавателни
протоколи,което според ответника означава,че възложителят е одобрил извършената
работа за всеки съответен месец и съобразно това е извървал плащане по
договора.Поддържа и твърдението,че е изпълнил и договорното си задължение за
издаване на фактури за извършената през съответния месец работа,че ги е
представил на ищеца и те са били двустранно подписани,осчетоводени и по тях е
бил внесен данъчен кредит от дружеството-ответник,съответно е теглен такъв от
общината-ищец.Сочи още,че предвидения в чл.9 от договора начин на определяне на
цената по договора е бил залегнал и в ценовата оферта на ответното
дружество,която е била приета от насрещната страна и след това е бил сключен
процесния договор.Заявява,че според чл.9 от договора страните задължително се
съобразяват с промените в нормативната уредба и след като ЗДБРБ и Постановлението
на МС,определящи МРЗ за съответен период,безспорно са нормативни актове,то в
случая няма съмнение,според ответника,че за да изпълнят договора страните
дължат спазване и съобразяване именно с тях,както и с другите нормативни актове
от значение за изпълнението на предмета на договора.В крайна сметка,ответникът
счита,че цената на договора се влияе от всяко изменение на МРЗ и че
задължението на община Ивайловград като възложител към „Клинър“ООД като
изпълнител е обвързано съответно на изменението на МРЗ,като това задължение
следва от самия договор,без да са необходими допълнителни договорки,влючително
и такива,които развиват,тълкуват или допълват договора.
В
отговора си на исковата молба ответникът се позовава и на изтекла погасителна
давност,като смята,че спрямо извършените от ищеца плащания,тъй като са
периодични,е приложима тригодишната погасителна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД,така че всички претенции на ищеца отпреди 13.12.2015 г. ответникът счита за
погасени по давност.Алтернативно,в случай,че съдът приеме,че не е налице
тригодишна погасителна давност,ответникът заявява,че се позовава на
петгодишната погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД и намира,че
претенцията на ищеца е погасена именно с изтичане на този срок.
В
допълнителната искова молба ищецът доразвива доводите си във връзка с
изложеното в исковата молба твърдение за извършено плащане в повече на суми по
процесния договор.Излага и доводи,въз основа на които посочва,че категорично не
приема становището на ответника,че в чл.9 и чл.10 от договора страните са
уговорили цените като процент от МРЗ.Заявява,че посочените цени изначално са
нищожни поради това,че същите не отговарят на начина на формирането им според
изискванията на обществената поръчка.В тази връзка счита,че общината като възложител
не е имала задължение да заплаща цена на услугата по подписания договор,която
да е обвързана с МРЗ,както и не е следвало да заплаща посочените цени в анекса
и споразумителния протокол от 07.01.2013 г.
Ищецът
заявява в допълнителната искова молба,че не приема и възражението на ответника
за изтекла три годишна погасителна давност по смисъла на чл.111 ЗЗД,тъй като
намира,че не се касае за периодични плащания.Според ищеца давността е
петгодишна и задълженията на ответника не са погасени по давност.
В отговора
на допълнителната искова молба ответникът е заявил,че поддържа изцяло отговора
на първоначалната искова молба и становището си за неоснователността на
иска.Излага и аргументи срещу становището в допълнителната искова молба за
ценовата оферта на дружеството-ответник,като го счита за неоснователно.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Между
страните е безспорно,че са сключили соченият в исковата молба договор за
възлагане на обществена поръчка №Д-2 от 30.01.2008 г.,който е и представен и
приет като доказателство по делото в заверено от ищеца копие.Съгласно
определения в чл.1-ви от договора предмет на същия,общината-ищец възлага
на дружеството-ответник /тогава с
наименование „Титан-Клинър“ООД/ да извършва следните дейности:„Сметосъбиране и
сметоизвозване,поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване,третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията на община
Ивайловград“,в съответствие с приетите от изпълнителя условия в процедурата по
възлагане на обществена поръчка,ценовата оферта на изпълнителя и предложените
от него количествено-стойностни сметки и анализни цени,които са неразделна част
от договора,при спазване на всички изисквания и условия на възложителя.
Между
страните още е безспорно,че са сключили помежду си споразумителен протокол и
анекс към споразумителен протокол от 07.01.2013 г.,които са представени по
делото в заверени копия и също са приети като писмени доказателства.Според
заглавната част на протокола и анекса,те са сключени „за промяна единичните
цени и обема на извършената работа съгласно договор Д-2/30.01.2008 г. за
изпълнение на обществена поръчка“.От съдържанието на споразумителния протокол е
видно,че във връзка с минималната
работна заплата съгласно член единствен от ПМС №250/11.10.2012 г.,определена за
страната в размер на 310 лв.,се договарят годишната и месечна стойност на
различните видове услуги по договора,като конкретната цена на всяка от услугите
е посочена в същия протокол,а наред с това е посочена поотделно и общата
годишна и месечна стойност на услугите.С анекса към споразумителния протокол са
постигнати уговорки относно общата годишна стойност за 2013 г. на услугите,съобразно
приетата с решение №134/19.12.2012 г. на Общински съвет-Ивайловград план-сметка
за 2013 г. за разходите по дейностите за
сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на бтови отпадъци в депо и поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване и съгласно чл.9,ал.2 от
договора,сключен на 30.01.2008 г.Постигнати са с анекса и уговорки относно
начина на отчитането и заплащането на извършените работи през 2013 г.
Обобщено
казано,двата атакувани от ищеца акта-споразумителния протокол и анекса от
07.01.2013 г. действително се отнасят до договорености,касаещи цените на
услугите по договора от 30.01.2008 г.С предявения по делото главен иск,основан
на разпоредбата на чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД,ищецът заявява нищожност на
същите два акта,позовавайки се на тяхното противоречие със закона.В тази връзка
ищецът твърди,че със споразумителния протокол и анекса е извършено изменение на
базата,върху която се изчислява възнаграждението за извършваните услуги по
договора,а именно-на размера на МРЗ,а това е довело и до заплащането на
по-големи от дължимите цени по договора,като въпросните плащания са подробно
описани в ИМ и фактическото им извършване не е спорно между страните,но съдът
няма да навлиза в подробен коментар на тези плащания,тъй като не те са претмет
на предявените евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на
самите двустранни актове,станали основание за извършване на въпросните
плащания.Преценката,която се изисква с оглед на процесните искове е дали е
налице твърдяната нищожност на споразумителния протокол и анекса от 07.01.2013
г. и на първо място-дали е налице такава нищожност поради противоречието им на
закона.В тази връзка,заявявайки,че с протокола и анекса е извършено изменение
на цената на услугите по договора за обществена поръчка,ищецът счита,че това
изменение противоречи на закона,защото е направено в нарушение на чл.43,ал.1
във вр. с чл.7,т.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/,където е
установено,че „страните по договор за обществена поръчка не могат да го
изменят.
Ответникът
от своя страна противопоставя възражението,че със споразумителния протокол и
анекса от 07.01.2013 г. не е извършвано изменение на сключения между страните
договор за обществена поръчка,защото визираният в клаузата на чл.9,ал.1 от
договора начин,по който е уговорена цената на услугите, включва автоматичната й
актуализация съгласно размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за
съответната година,определяна с постановление на Министерския съвет.Заявява,че
именно такава е функцията и целта на анекса и споразумителен протокол от
07.01.2013 г.-актуализация цените на услугите в съответствие с клаузата на
чл.9,ал.1 от договора,а не изменение на самия договор.Ищецът,контрирайки
осъщественото от ответника позоваване на клаузата на чл.9,ал.1 от договора за обществена
поръчка,поддържа довода,че същата клауза е нищожна /без да предявява
самостоятелен иск за прогласяване на нищожността й/.В тази насока ищецът
твърди,че обективираният в клаузата текст,според който цената на услугите се
определя като процент от МРЗ,не се е съдържал в утвърдените от възложителя
изисквания за участието в обществената поръчка и на одобрената от него
документация за обществената поръчка.В този контекст твърди още,че ценовата
оферта на ответника,с която е участвал в обществената поръчка,не отговаря на
изискванията на възложителя,защото в тази оферта всички калкулации и ценови
предложения са посочени само като процент от МРЗ,а това не отговаря на
изискванията на възложителя.Заявява,че ответникът не се е съобразил в ценовото
си предложение с тези изисквания.По тези аргументи счита за нищожна клаузата на
чл.9,ал.1 от договора.
Съдът
намира за неоснователен поддържаният от ищеца аргумент за нищожност на клаузата
на чл.9,ал.1 от договора за обществена поръчка.Самият ищец не оспорва,че
чл.9,ал.1 от договора е съобразен с предложената от ответника ценова оферта по
време на участието в процедурата по възлагане на обществената поръчка.Щом е
така,то е очевидно,че общината-възложител е приела тази оферта и оттам е
изразила волята цените на услугите да бъдат уреждани по посочения в офертата
начин.А това дали въпросната оферта отговаря на установените изисквания от
възложителя в етапа по възлагане на обществената поръчка не е въпрос,който може
да бъде преценяван в настоящото исково производство,при положение,че е налице
сключен договор за обществена поръчка,което е явен показател за приключила
процедура по възлагане на конкретната обществена поръчка /не се и твърди друго
в рамките на настоящия процес/.Според настоящия състав,преценката по този
въпрос би могла да се извършва при предприети съответни действия от възложителя
по специално предвидения в закона ред-в случая по отменения ЗОП,обн. ДВ,бр.28
от 2004 г. и отменен с действащия ЗОП,обн. в ДВ,бр.13 от 2016 г./ и то във
фазата по възлагане на обществената поръчка,предхождаща сключването на
договора.В настоящото производство не се твърди такива действия да се
извършвани,а вместо това възложителят е приел предложената от ответника
оферта,включително и съдържащото се в нея ценово предложение,и същото,както по-горе
се посочи и не се спори между страните,е залегнало в чл.9,ал.1 от
договора,сключен на 30.01.2008 г.С оглед на тези аргументи съдът приема за
неоснователно поддържаното от ищеца възражение за нищожност на клаузата на
чл.9,ал.1 от същия договор.
Казано
по-конкретно,с горната клауза е постигнато съгласие,че стойността на договора
за 2008 г.,в съответствие с приетата от възложителя оферта на изпълнителя,е 116
666 лв. без ДДС,а „за останалите години е до 56 943,65 % от МРЗ за съответната година без ДДС,като страните по договора
задължително се съобразяват с промените в нормативната уредба и решенията на
Общински съвет-Ивайловград,относно одобрените размер на такса смет и
план-сметка за разходите по дейностите за
сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“.Такъв е буквалният
текст на чл.9,ал.1 от договора и съдържанието му недвусмислено налага извода,че
страните са се съгласили стойността на договора /респективно-цената на
дължимите по него услуги/,с изключение на фиксираната стойност на същия за 2008
г., да бъде определяна за всяка от следващите години на действие на договора
/сключен за срок от 10 години/ като процент от минималната работна заплата за
съответната година.А минималната заплата за съответната година се определя с
постановление на Министерския съвет,което се обнародва в официалния раздел на
„Държавен вестник“.Следователно,твърдението на ищеца,че относно цената на
услугите по процесния договор подлежи на съобразяване единствено минималната
работна заплата за страната,определена за 2008 г. /годината на сключване на
договора/,е неоснователно и не съответства на постигнатото с чл.9,ал.1 от
договора съгласие.Напротив,страните са се съгласили стойността на договора за
всяка година от действието му да се определя като процент от МРЗ „за
съответната година“.В този контекст,приетата със споразумителния протокол от
07.01.2013 г. промяна на единичните цени на извършената работа във връзка с
определената за страната МРЗ съгласно ПМС №250/11.10.2012 г. /както изрично е
отразено в протокола/,не съставлява по съществото си недопустимо изменение на
договора по смисъла на чл.43,ал.1 от ЗОП /отм./,а фактически съставлява
постигнато съгласие за актуализация на цените на услугите съобразно предвидения
в чл.9,ал.1 от договора начин на определяне стойността на договора.Изложеното
обосновава крайния извод,че твърдението на ищеца за нищожност на
споразумителния протокол от 07.01.2013 г. поради противоречието му със закона и
по-конкретно поради противоречието му с нормата на чл.43,ал.1 във вр. с
чл.7,т.1 от ЗОП /отм./,се явява неоснователно,защото с този протокол не се е
стигнало до същинско изменение на договора и в частност-на условията и начина
на определяне цените на услугите по този договор.А промененият със
споразумителния протокол размер на тези цени има характера единствено на
актуализация на същите съобразно предвидения в договора начин на тяхното
определяне за всяка от годините,през които действа договора.Ето защо
предявеният главен иск за прогласяване нищожността на споразумителния протокол
от 07.01.2013 г. на основание чл.26,ал.1,пр. първо от ЗЗД-като сключен в
противоречие със закона,се явява неоснователен и като такъв ще следва да се
отхвърли.
Неоснователен
е и главният иск за прогласяване на основание чл.26,ал.1,пр. първо от ЗЗД на
нищожността на анекса от 07.01.2013 г. към горния споразумителен протокол.И с
анекса не е извършено изменение на договора в твърдяната от ищеца посока /т.е.
недопустимо изменение на МРЗ и оттам-на базата,върху която се определят цените
на услугите по договора/,а само е определена годишната стойност на услугите за
2013 г. съобразно приетата с решение №134/19.12.2012 г. на Общински
съвет-Ивайловград план-сметка за 2013 г. за разходите по дейностите за
сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и съгласно
чл.9,ал.2 от договора,сключен на 30.01.2008 г.Алинея 2-ра на чл.9 от договора
предвижда за всяка година на действие на договора,в отделно приложение,страните
да посочват годишната стойност на услугите,съобразно приетата от Общински
съвет-Ивайловград план-сметка за разходите по гореописаните дейности,които
всъщност са предмет на изпълнение по договора от 30.01.2008 г.С други думи,анекса от
07.01.2013 г. е сключен именно в изпълнение на чл.9,ал.2 от договора и има
характера на предвиденото в тази клауза „приложение“,което страните по договора
са се задължили да подписват и в него да посочват годишната стойност на услугите
съобразно приета от Общински съвет-Ивайловград план-сметка за съответната
година относно разходите по услугите,описани по-горе.По тези съображения ще се
отхвърли като неоснователен главния иск за прогласяване нищожността на анекса
от 07.01.2013 г. като противоречащ на закона.
Предвид
неоснователността на предявените главни искове и отхвърлянето им като
такива,подлежат на разглеждане предявените от ищеца евентуални искове за
прогласяване нищожността на споразумителния протокол и анекса от 07.01.2013 г.
като сключени при заобикаляне на закона-основание за нищожност,предвидено в
нормата на чл.26,ал.1,предложение второ от ЗЗД.
И тези
искове съдът счита за неоснователни,като и към тях са относими изложените
по-горе съображения,че с двата атакувани от ищеца двустранно подписани
акта,практически не е постигана договореност за изменение на договора за
обществена поръчка,а същите актове са сключени в изпълнение на договора и
предвидения там начин на определяне цената на услугите.По делото не се
установиха никакви обстоятелства,които да навеждат на поддържания от ищеца
довод по евентуалните искове,че със сключването на анекса и споразумителния
протокол от 07.01.2013 г.,страните са се стремили да заобиколят нормата на
чл.43,ал.1 във вр. с чл.7,т.1 от ЗОП и в тази връзка-че със сключването им са
искали постигането на забранена от закона цел.С оглед на това ще се отхвърлят
като неоснователни и предявените евентуални искове за прогласяване нищожността
на анекса и споразумителния протокол на основание чл.26,ал.1,предл. второ от ЗЗД.
Заявените
в отговора на ответника възражения за изтекла тригодишна погасителна давност по
чл.111 от ЗЗД е алтернативно-изтекла петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД няма
да бъдат коментирани,тъй като тези възражения касаят сочените от ищеца неоснователни
/според него/ плащания,а самостоятелен осъдителен иск за възстановяване на тези
плащания не е предявен в настоящото исково производство.
Предвид
горния изход от процесния спор,на основание чл.78,ал.3 от ГПК общината-ищец
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 5 227,20 лв. съдебни
разноски,представляваща възнаграждение за един адвокат,уговорено в приложения
на л.263 договор за правна защита и съдействие и изплатено по банков път от
ищеца на адв. И.М. /за което плащане са приложени доказателства към списъка по
чл.80 от ГПК,представен от ищеца/.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Община Ивайловград с
Булстат ********* против „Клинър“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* главни искове
за прогласяване нищожността на сключения между страните споразумителен
протокол от 07.01.2013 г. и на анекса от същата дата към споразумителния
протокол,относими към договора от 30.01.2008 г. с предмет „Сметосъбиране и
сметоизвозване,поддържане на чистота на територията за обществено
ползване,третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията на община
Ивайловград“,като сключени в противоречие със закона-основание по
чл.26,ал.1,предложение първо от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и евентуалните
искове,предявени от Община Ивайловград против „Клинър“ООД-гр.Пловдив с ЕИК
*********,за прогласяване нищожността на сключените между страните
споразумителен протокол от 07.01.2013 г. и анекс от същата дата към
споразумителния протокол,като сключени при заобикаляне на закона-основание за
нищожност по чл.26,ал.1,предл. второ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Ивайловград с
Булстат ********* и с
адрес:гр.Ивайловград,ул.“България“№49 да заплати на „Клинър“ООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,район Тракия,ж.к.
Тракия,ул.“Освобождение“№32,ет.3,ап.1,сумата от 5227,20 лв. /пет хиляди двеста
двадесет и седем лева и двадесет стотинки/ съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :