№ 160
гр. Добрич, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230103363 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 10015 от 27.10.2021 г.,
подадена от М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, уточнена с молби с вх. №
11387 от 19.11.2021 г., вх. № 12483 от 08.12.2021 г., вх. № 13475 от 23.12.2021
г., срещу П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, Л. П., ЕГН **********, с
адрес: *** и П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде
признато за установено в отношенията с тримата ответници, че ищцата е
собственик по наследяване от баща П. П. Д. (П. П. П.) и майка М. Д., на
1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна
сграда с площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и салон, лятна кухня с
площ 16 кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м, всички построени в
общинско дворно място, представляващо ***, в квартал 16, с площ 1030 кв.м,
по плана на ***, при граници и съседи на дворното място: ***, улица, улица и
***, с административен адрес ***, както и третият ответник, осъществяващ
фактическата власт, да бъде осъден да ѝ предаде владението на имота.
Прави се искане за отмяна на констативен нотариален акт *** на
нотариус И. П. за признаване на право на собственост на първия ответник по
време на брака му с втората ответница, придобито по наследство и давност в
частта до 1/2 идеална част.
Иска се ищцата да бъде определена за купувач и да встъпи в правата
на третия ответник П. П. П. по сключения между последния, в качеството на
1
купувач, и първите двама ответници, в качеството на продавачи, договор за
покупко-продажба на собствената на първия ответник по наследяване 1/2
идеална част от едноетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м, състояща се от
три стаи, кухня и салон, лятна кухня с площ 16 кв.м и стопанска постройка с
площ 48 кв.м, всички построени в общинско дворно място, представляващо
***, в квартал 16, с площ 1030 кв.м, по плана на ***, при граници и съседи на
дворното място: ***, улица, улица и ***, с административен адрес ***, за
сумата от 3750 лева (действително уговорената цена с договор за продажба по
нотариален акт *** на нотариус И. П. на 1/2 идеална част между първите
двама ответници и третия ответник), платима в едномесечен срок от
влизането на решението в сила по посочена банкова сметка на третия
ответник.
Ищцата твърди, че е собственик по наследяване от баща П. П. Д. /П.
П. П./, починал на ***, на ½ идеална част от едноетажна жилищна сграда с
площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и салон, лятна кухня с площ 16
кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м, всички построени в общинско
дворно място, представляващо ***, с площ 1030 кв.м, по плана на ***, при
граници и съседи на дворното място: ***, улица, улица и ***, с
административен адрес ***, построени от баща П. П. Д. /П. П. П./ през 1960
г.-1970 г., за които първият ответник, по време на брака му с втората
ответница, се е снабдил с нотариален акт *** на нотариус И. П., за
констатиране право на собственост по наследство и давностно владение. С
нотариален акт *** на нотариус И. П., първите двама ответници продали
имота на третия ответник за сумата от 7 500 лева. Като оспорва
придобиването от първите двама ответници на правото на собственост върху
½ идеална част от имота на основание давностно владение, ищцата
претендира установяване на собственическите права по наследяване спрямо
първите двама ответници и осъждане на третия ответник, осъществяващ без
основание фактическата власт върху имота, да предаде владението на
собствената ½ ид. част от описаните сгради, както и отменяване на
констативния нотариален акт *** на нотариус И. П. до размера на ½ идеална
част. Ищцата претендира да бъде определена за купувач на продадената с
нотариален акт *** на нотариус И. П. в полза на третия ответник 1/2 идеална
част от имота, при действително уговорените условия, тъй като преди
сключване на сделката съсобственикът ѝ (първият ответник) не ѝ е предложил
да купи тази част при същите условия, в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС.
В съдебно заседание не се явява. Представлява се от адвокат М. И.,
който поддържа исковете.
Ответниците оспорват исковете. Твърдят недопустимост на
установителните искове за собственост, тъй като е предявена осъдителна
претенция. По същество възраженията имат правно основание в разпоредбите
на чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и се основават на следните
обстоятелства: Ответниците твърдят, че първият ответник е придобил
собствеността на имота, в това число и частта на своята сестра, на основание
2
наследяване и придобивна давност, съвместно със съпругата си – втората
ответница. След смъртта на М. Д. - майка на ответника П. П. и на ищцата,
настъпила на ***, освен тях двамата, неин наследник е и съпругът П. Д.
(удостоверение за наследници с изх. № 49/18.04.2022г., издадено от
кметството на ***). В този момент П. П. е придобил правото на собственост
върху 1/6 идеална част от процесния имот по силата на наследственото
правоприемсгво спрямо своята майка; бащата на страните е придобил 4/6
идеални части от имота, а ищцата - също 1/6 идеална част. В рамките на
същата 2004 г. между бащата, брата и сестрата е била постигната договорка,
че П. Д. прехвърля изцяло своята част от имота на сина си П. П. срещу
задължение на последния да полага грижи за него, докато е жив; ищцата М. Б.
се съгласява с тази договорка и тя също прехвърля, като дарява, собствената
си 1/6 идеална част от имота на своя брат с оглед на грижите, които той ще
полага за баща им. Поради близката кръвна връзка между страните, тези
сделки помежду им не са изповядани в нотариална форма, но този факт не
променя постигнатите договорености и отношението на страните към имота.
От 2004 г. до прехвърлянето на собствеността върху имота в полза на
ответника П. П. на 23.09.2021 г., първият ответник П. П. владее и ползва
същия като собствен. Той полага ежедневни грижи за баща си до момента на
смъртта му на ***; през по-голямата част от времето дори живее в процесния
имот непрекъснато, като рядко се прибира ***. През цялото това време П. П.
има и демонстрира собственическо отношение и поведение спрямо имота.
Само той се грижи за него, поддържа го и го стопанисва; само той извършва
всички ремонти, нужни за запазване и нормално ползване. Пред всички трети
лица, в това число и ищцата, ответникът легитимира себе си като единствен
собственик. Никой, в това число и ищцата, не оспорва правото му на
собственост. Упражняваното от П. П. владение върху имота е явно,
непрекъснато и несмущавано от никого. В процесния период ищцата
посещава имота, но рядко, само като гост на своя баща. В нито един момент
не е предявявала каквито и да е претенции към имота или части от него.
Описаното фактическо и правно положение е непроменено до 30.08.2021 г.,
когато е съставен процесният констативен нотариален акт, което означава, че
към този момент в полза на П. П. са изминали 17 години на давностно
владение върху имота - много повече от изискуемите по закон 10 години.
Така, по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗС ответникът П. П. е станал собственик на
частта от имота, която е принадлежала на неговия баща и частта на ищцата
към момента на смъртта на майка им. Това е причината в нотариалния акт да
са констатирани два придобивни способа - давност (по отношение на частта
от имота, описана в предното изречение) и по наследство (по отношение на
частта от имота, която ответникът е придобил от своята майка). С оглед на
факта, че П. П. е придобил по давност описаната част от процесния имот по
време на брака си с ответницата Л. П., то по отношение на тази част от имота
е възникнала съпружеска имуществена общност. Ако съдът не приеме за
доказано твърдението, че ищцата е дарила на брат си частта от имота,
3
наследена от майка им, ответникът я е придобил по силата на давностно
владение. От момента, в който майка му е починала, ответникът владее тази
част от имота (а и не само нея) със съзнанието, че е неин собственик. Той е
манифестирал това свое намерение за своене пред ищцата, която не го е
оспорила и не му се е противопоставила под никаква форма. Това означава, че
дори и да се приеме за доказано, че ищцата притежава някаква идеална част
от имота, тя не е 1/2, а най-много 1/3, защото следва да получи само
половината от частта от имота, останала в наследство от нейния баща. Частта
от имота, останала като наследство от майка й е придобита от ответника П. П.
по силата на давностно владение. П. П. и Л. П., като собственици на целия
имот, надлежно са прехвърлили правото на собственост върху него в полза на
ответника П. П., което означава, че той е собственик на имота и има
противопоставимо на ищцата правно основание да го владее. Ответниците
оспорват искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК като неоснователно поради
неоснователността на исковете по чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 108 от ЗС. П.
П. е придобил правото на собственост върху имота по силата на давностно
владение, както е констатирано от нотариуса в нотариалния акт от 30.08.2021
г. Отразеното в акта е правилно и липсва фактическо и правно основание за
отмяната му. Ответниците оспорват иска по чл. 33. ал. 2 от ЗС като
неоснователен, защото ищцата няма качеството на съсобственик по
отношение на имота, а като евентуално възражение е наведено твърдението,
че първият ответник не се е разпоредил с правото си възмездно в полза на
външно за съсобствеността лице, тъй като ответниците П. П. и Л. П. не са
продали имота на своя син - ответника П. П., а са му го дарили. Сделката
между тримата ответници е оформена като покупко-продажба, но това
съглашение е привидно и прикрива действителната сделка между страните,
която е дарение. Създадената по взаимно съгласие на страните привидност
има за цел да създаде известни защитни механизми срещу евентуални
кредиторови претенции. Действителната воля на страните по сделката е П. П.
и Л. П. да дарят имота на своя син - ответника П. П.. Мотивът за извършване
на дарението е връзката родители - дете между ответниците. П. П. е приел
дарението с благодарност, като не е заплащал никакви суми за придобиване
на имота. Условията за действителност на дарението са налице – спазена е
формата за извършването му (нотариален акт), страните по него са
дееспособни и съгласни да сключат сделка с това съдържание. Предметът на
сделката не противоречи на закона и добрите нрави. Сделката, сключена на
23.09.2021г. между ответниците, е привидна и на основание чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД спрямо нея следва да се прилагат правилата относно прикритото дарение.
За доказване, че договорът за покупко-продажба от 23.09.2021 г. е привиден и
прикрива договор за дарение, ответниците представят съставеното от тях
обратно писмо от същата дата - 23.09.2021 г.
Ответниците не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от
адвокат П. А., който пледира за отхвърляне на претенциите.
4
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ от 06.09.1995 г., с ***, П. П. П. е бил признат за
собственик, на основание решение на поземлена комисия в *** по чл. 17, ал. 2
от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на следните имоти, находящи се в землището
на ***:
1. Нива с площ от 23, 002 дка, *** от масив № 131, съставляващ имот ***
по плана за земеразделяне;
2. Лозе с площ от 2, 001 дка, *** от масив № 142, съставляващ имот *** по
плана за земеразделяне (л. 8).
В представена скица на ***ка, издадена на основание чл. 69, ал. 1 от
Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КК и КР във връзка с пар. 4 от ЗКИР, е отразено, че
недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м,
състояща се от три стаи, кухня и салон, лятна кухня с площ 16 кв.м и
стопанска постройка с площ 48 кв.м, всички построени в общинско дворно
място, представляващо ***, в квартал 16, с площ 1030 кв.м, по плана на ***,
при граници и съседи на дворното място: ***, улица, улица и ***, с
административен адрес ***, е записан на П. П. П. (л. 137). Този факт е
потвърден и с удостоверение на Областен управител на *** (л. 138). С
протоколно определение от 07.06.2022 г. е прието за безспорно между
страните, че правото на собственост върху имота е придобито от П. Д. и М. Д.
по време на брака им в режим на СИО.
От представените удостоверения за наследници се извежда, че П. П. и
М. Б., съответно син и дъщеря на П. П. Д. – починал на 09.02.2018, и М. Д. –
починала на ***, са техни единствени наследници (л. 6 и л. 110). Видно от
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, П. П. Д. и П. П. П.
са имена на едно и също лице (л. 7).
С нотариален акт *** на нотариус И. П., на основание чл. 587, ал. 2 от
ГПК, П. П. е бил признат за собственик по давностно владение и наследство
на недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда с площ 90
кв.м, състояща се от три стаи, кухня и салон, лятна кухня с площ 16 кв.м и
стопанска постройка с площ 48 кв.м, всички построени в общинско дворно
място, представляващо ***, в квартал 16, с площ 1030 кв.м, по плана на ***,
при граници и съседи на дворното място: ***, улица, улица и ***, с
административен адрес *** (л. 9). П. П. и Л. П. са били съпрузи към момента
на съставяне на нотариалния акт – удостоверение за сключен граждански
брак (л. 133). Това производство е било образувано по молба на П. П. от
01.07.2021 г., с която е завил на нотариуса, че няма документ за собственост
на имота, но го е придобил по силата на давностно владение и по наследство
(л. 135).
5
Последните двама са прехвърлили имота на сина си П. П. с
нотариален акт за покупко-продажба *** на нотариус И. П., за сумата от
7 500, 00 лева (л. 71). Не се спори, че П. П. не е предложил на ищцата да купи
собствената му по наследяване идеална част от имота преди изповядването на
сделката. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът П. П. владее имота
към настоящия момент (отговор на исковата молба).
По делото е представено обратно писмо от П. П. П., Л. П. и П. П. П.,
съставено на 23.09.2021 г. В същото се съдържат изявленията на ответниците,
че сключеният между тях договор за продажба, обективиран в нотариален акт
*** на нотариус И. П., е привиден (л. 132). Според изложеното в обратното
писмо, договорът за продажба е сключен, за да прикрие дарение. П. П. и Л. П.
са дарили имота на сина си, а последният не е заплащал никаква сума.
Проведено е производство по чл. 193 от ГПК за оспорване
авторството на подписа на П. П. в процесното обратно писмо. От
заключението по изготвената съдебно-графическа експертиза се установи, че
ръкописният текст „П. П. П.“ и подписът под него в обратното писмо от
23.09.2021 г., са изпълнени от П. П. П..
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема при формиране на
фактическите си изводи.
В хода на производството бяха разпитани свидетелите А. А. – жител
на ***; Ю. О. – жител на ***; Д. П. – първи братовчед на страните; Ф. С. –
жител на *** и С. А. – жител на ***.
Свидетелят А. е *** и живее в ***. Същият разказа, че през
продължителен период от време, веднъж или два пъти седмично, е водил
ищцата до *** в процесния имот и така до смъртта на баща . Стояла е там от
8, 00-9, 00 часа до 15, 00 часа. Обяснила му е, че се грижи за баща си, който е
болен. Свидетелят отрече да е виждал П. П. често в селото. Срещали са се
рядко на центъра на селото. Свидетелят заяви също, че градината в процесния
имот се копае. Според него, личи, че живеят хора.
Свидетелката Ю. О. е учила в едно училище с ищцата и живее в ***
от 2000 г. Пред съда разказа, че често посещава къщата на брат си, която е на
една улица с процесния имот (през две къщи). Ходила е и в къщата на
родителите на ищцата, за да помага на М. в изваждането на разсад лавандула.
Обяснява, че дворът на къщата е засят с лавандула. Освен това има
селскостопански сгради за животни, засят е и с лук, чесън и т.н. Свидетелката
заяви, че не е правен ремонт на къщата. В двора и извън него има
селскостопанска техника. В тази връзка поясни, че П. П. не позволява на
съпруга на М. да си паркира автомобила в двора, след смъртта на бащата на
страните. Ю. О. потвърди, че ищцата се е грижила за болния си баща и е
посещавала къщата два или три пъти седмично. П. П. е започнал да живее там
преди около пет години. По думите на свидетелката, ищцата е започнала да
посещава родителите си по-често от 2005 г. Отглеждала е лавандула в двора
6
на имота и в ниви в близост до селото. Свидетелката разказа също, че лятото
на 2021 г. лично П. П. е казал, че М. и съпругът трябва да си намерят
друга къща, защото не иска нещата на съпруга на ищцата да стоят в имота.
Свидетелят Д. П. е братовчед на ищцата и на ответника П. П..
Неговата къща в *** се намира непосредствено до процесния имот, като ги
дели ограда. Свидетелят разказа, че изцяло ищцата се е грижила за майка си
преди да почине. По това време ответникът П. П. се е ***. Заяви, че е виждал
съпругата му - Л. П., само веднъж или два пъти в годината в имота, когато
прави зимнина. Д. П. обясни също, че в двора ищцата е засяла лавандула. Той
също е помагал при заравянето и прибирането . Потвърди, че П. П. не
позволява на ищците да слагат селскостопанската си техника в двора от 2021
г. Свидетелят отрече да е правен ремонт на къщата. Отрече също ответникът
П. да се е грижил за баща си преди неговата смърт. В тази връзка свидетелят
поясни, че след смъртта на П. Д., ответникът П. му е казвал, че къщата е
негова. До този момент обаче е нямал такива претенции.
Свидетелят Ф. С. живее в ***. Обясни, че П. П. има имот в селото –
дворно място от петстотин квадратни метра и къща от деветдесет квадратни
метра. Ответникът П. му е казал, че баща му е обещал къщата да е негова, а
нива от двадесет и три декара да е на ищцата. Свидетелят разказа, че е виждал
П. в имота всеки ден, а ищцата рядко. П. П. се е грижил за баща си и за имота.
Ф. С. обясни, че не е чувал за спорове между страните. Не знае в имота да е
правен ремонт. Не знае и в двора да има засята лавандула. Чувал е, че П. П.
има земя, дадена от баща му, за която получава рента.
Свидетелят С. А. живее в *** от 2016 г. Пред съда разказа, че П. П. се
е грижил за баща си, поддържал е имота. Не е чувал за спорове между
страните. Знае, че къщата е оставена на П. П., а нива от двадесет и три декара
е оставена на ищцата. Свидетелят не знае името на майката на страните. Не
познава ищцата. Свидетелят заяви, че не е правен ремонт на къщата.
Анализът на гласните доказателствени средства налага условното им
разделяне на две групи, според страната, която ги води. Първата група
обхваща показанията на свидетелите А. А., Ю. О. и Д. П.. Втората група
обхваща тези на Ф. С. и С. А..
Обединяващ белег и при двете групи е местоживеенето им. Всеки от
свидетелите живее или посещава често *** и е свързан по някакъв начин с
населеното място. Всеки от тях е виждал и процесния имот. Показанията на
свидетелите са еднопосочни в частта, в която отричат в процесния имот да е
правен ремонт, поради което съдът ги възприема в цялост.
В показанията на двете групи свидетели съществуват обаче и някои
съществени противоречия. Според свидетелите от първата група ищцата е
полагала грижи за болните си родители преди смъртта на всеки от тях, а П. П.
не се е грижел за тях. Свидетелите *** и *** отрекоха това твърдение и
заявиха, че П. П. е този, който е полагал грижи за двамата си родители и е
поддържал имота.
7
Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелите *** и ***
в коментираната част. Този извод е повлиян от твърдения на всеки от тях,
поставящи под съмнение категоричността и обективността на думите им.
Свидетелят *** заяви, че не знае в имота да има засята лавандула, а
свидетелят *** отрече да познава ищцата или нейната майка. Очевидно, че
първият свидетел няма сериозни и продължителни наблюдения върху
процесния имот, щом в продължение на години не е успявал да забележи
засятата лавандула. При положение, че свидетелят *** не познава ищцата, то
и показанията му досежно нейното присъствие в имота, не следва да бъдат
кредитирани.
Съдът не възприема и показанията на двамата свидетели в частта, в
която заявиха, че бащата на П. П. и ищцата е обещал къщата да е на сина му, а
нива от двадесет и три декара да е на дъщеря му. И двамата обясниха, че това
им го е казал П. П.. Тези изявления са производни и възпроизвеждат
твърдения на страна по делото. Доколкото липсват други доказателства, чрез
които да бъдат проверени, показанията им не следва да бъдат ползвани при
формиране на фактическите изводи.
Съдът кредитира в цялост показанията на първата група свидетели А.
А., Ю. О. и Д. П.. Същите еднопосочни и кореспондират както помежду си,
така и с останалата част от доказателствения материал. Според настоящия
състав, показанията на тримата свидетели в най-пълна степен отразяват
действителните отношения в семейството относно процесния имот. В
основата на този извод стоят показанията на свидетеля П., неговата
роднинска връзка със страните и местоживеенето му в близост до имота.
Житейски логично е роднина на страните да е най-запознат с действителните
отношения между М. Б. и П. П.. Допълнителна стойност към показанията на
този свидетел прибавя и фактът, че къщата му е съседна на процесния имот и
ги дели една ограда. Тази близост позволява на свидетеля непосредствено да
възприема случващото се в имота. Ето защо, съдът счита, че показанията на
свидетеля Д. П. заемат централно място сред гласните доказателствени
средства и следва да бъдат ползвани с приоритет при обсъждането на
доказателствените материали.
В хода на устните състезания ответната страна оспори
достоверността на показанията на свидетелите Д. П. и Ю. О. с твърдения за
заинтересованост и пристрастност.
Възраженията са неоснователни. Не може да бъде прието, че Д. П.
проявява пристрастност само поради роднинската си връзка с ищцата. Такава
връзка свидетелят има и с ответника П. П.. При положение, че в отношенията
между свидетеля и страните съществуват конфликти или някакви други
обстоятелства, които поставят под съмнение достоверността на заявеното от
Д. П., е следвало да бъдат споменати в хода на производството и да бъдат
доказани. След като такива твърдения не са въведени, няма пречка
показанията на свидетеля да бъдат ползвани от съда.
8
Показанията на свидетелката *** също са достоверни и не следва да
бъдат изключвани при извеждане на фактическите констатации само поради
проявено от свидетелката негативно отношение към ответника и
икономически отношения с ищцата. Липсват доказателства за „тайни
икономически отношения“ между свидетелката и ищцата. Свидетелката ясно
обясни, че се е случвало да помага на ищцата за лавандулата, като е
получавала незначителни суми, само когато има нужда. Не става въпрос за
трайни икономически отношения или за друга обвързаност, която е от
естество да постави под съмнение достоверността на показанията . Касае се
за инцидентни случаи, в които свидетелката е помагала доброволно на М. Б..
При разпита си свидетелката *** заяви по отношение на ответника П.
П.: „Въобще не му одобрявам поведението, малко е бунадясъл, не е с акъла
си, като че ли. Защото аз съм туркиня, имам двама братя, но такова нещо не
мога да направя.“ Свидетелката изрази лично мнение, повлияно от действията
на ответника във връзка с имота. В тази част от показанията не се съдържат
факти от значение за делото. Поради тази причина няма да бъдат ползвани от
съда. Но не може да бъде споделено становището на ответната страна, че
негативното отношение към П. и действията му дискредитират показанията
в цялост.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искове по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 108 от ЗС и по чл. 33,
ал. 2 от ЗС.
По исковете по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 108 от ЗС ищцата носи тежестта
да докаже, че е придобила правото на собственост (в случая – по наследяване
от баща си); че имотът се владее от третия ответник (този факт не се спори по
делото); че третият ответник няма противопоставимо на ищцата основание да
владее имота.
По делото се установи, че родителите на ищцата и П. П. – П. П. Д. и
М. Д., са придобили в режим на СИО недвижим имот, представляващ
едноетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и
салон, лятна кухня с площ 16 кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м,
всички построени в общинско дворно място, представляващо ***, в квартал
16, с площ 1030 кв.м, по плана на ***, при граници и съседи на дворното
място: ***, улица, улица и ***, с административен адрес ***.
М. Д. е починала на *** След смъртта си е оставила като наследници
двете си деца – П. П. и М. Б. и съпруга си П. Д.. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от ЗН всеки измежду П. П., М. Б. и П. Д. е придобил по наследство по 1/6
идеална част от имота. Така, след смъртта на съпругата си, последният е
станал собственик на 4/6 идеални части от имота – чл. 27 от СК (отм.
01.10.2009 г).
Ответникът П. П. противопоставя възражение за придобиване по
9
давност на наследената от ищцата 1/6 идеална част от имота, като представя
нотариален акт *** на нотариус И. П., съставен на основание чл. 587, ал. 2 от
ГПК.
В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 11 от
31.03.2013 г. по т.д. № 11/2011 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от
ГПК, съставен в резултат на специално уредено от закона производство за
проверка и признаване съществуването на правото на собственост, притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава
да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се
изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването
на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта
на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът
на чл. 193 от ГПК.
В този смисъл е и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. №
1147/2016 г. на I г.о. на ВКС, където е прието, че „При оспорване в исково
производство на право на собственост, признато със съставен по реда на
обстоятелствената проверка нотариален акт, съдът не може да достигне до
извода, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност
са опровергани само на базата на обсъждането на част от доказателствата,
представени по нотариалната преписка. Съдът може да приеме, че
удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а
оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като
носител на признатото с акта право на собственост само ако след направено в
исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното
основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е
провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като
докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като
опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание
или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаването на акта“.
Доказателствата по делото по категоричен начин опровергават
констатацията на нотариуса за изтекла придобивна давност в полза на П. П.
по отношение на наследената от ищцата 1/2 идеална част от имота. За
придобиване на дела на ищцата, на основание чл. 79 от ЗС, е необходимо да
бъде установено, че ответниците П. П. и Л. П. са владели имота в
продължение на десет години. Владението е дефинирано като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя – чл. 68, ал. 1 от ЗС. Състои се от два елемента: обективен
– упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен – намерение за
своене на вещта. Преценката за наличието на обективния елемент следва да
бъде съобразена с характеристиките на владението, посочени в чл. 2 от
10
Закона за давността (отм.) – да е непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнително
То е постоянно, когато фактическата власт върху вещта и държането
като своя нямат случаен характер, а са израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ владението на други лица. Непрекъснато е,
когато не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца, съгласно чл.
81 от ЗС. То е несъмнено, когато няма съмнение, че владелецът държи вещта
и я държи за себе си. Владението е спокойно, когато не е установено с
насилие, а е явно, когато фактическата власт не е установена по скрит начин,
тайно от предишния владелец и е достояние на всички.
От доказателствата по делото по категоричен начин се установи, че
М. Б., П. П. и баща им са упражнявали фактическа власт върху процесния
имот до смъртта на последния на *** До този момент ищцата е посещавала
имота често. По думите на свидетелите, между страните не е имало никакви
пререкания до 2018 г. След смъртта на П. Д. обаче, отношенията им са се
влошили. Поради тази причина ищцата спряла да посещава имота, а и
ответникът не допускал съпругът да съхранява селскостопанската си
техника в двора. Не се установи в семейството да е уговаряно процесния имот
да остане в дял на П. П., а нива от двадесет и три декара да остане в дял на
ищцата. В тази насока са единствено показанията на свидетелите *** и ***,
но в тази им част не бяха приети от съда.
Във връзка със субективния елемент – намерението за своене на
имотите, законодателят е установил презумпция в чл. 69 от ЗС - „Предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго“. За оборването е необходимо ответникът да проведе обратно
доказване. Законодателният подход е мотивиран с трудното доказване на
намерението на владелеца, доколкото се касае за психическо състояние, факт
от вътрешния свят на човек. Субективните елементи се проявяват по
обективен начин в действителността, чрез деянията на човек. Именно по този
начин може да бъде направен извод за намерението на човек. В настоящия
случай се касае за отношения между съсобственици и приложението на
презумпцията по чл. 69 от ЗС не е абсолютно. Съдът се солидаризира с
приетото от касационната инстанция в цитираното от ответниците Решение
№ 97/19.10.2020 г. по гр.д. № 325 по описа за 2020 г. на ВКС – „В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС, но отношенията им са усложнени, тъй като всеки
от съсобствениците има право да ползва вещта – чл. 31, ал. 1 ЗС. Когато след
възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ,
той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
11
съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е
необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите
съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си“.
По настоящото дело стана ясно, че разривът в отношенията между М.
Б. и П. П. е настъпил едва след смъртта на баща им – *** По силата на
наследствено правоприемство от П. Д. всеки от тях е придобил по още 2/6
идеални части от правото на собственост върху имота. Така след смъртта на
П. Д. двамата са притежавали по ½ идеална част от имота. До този момент
отношенията им са били безконфликтни, но след *** П. П. е започнал да се
противопоставя на присъствието на ищцата и съпругът в имота. Не е
позволявал в двора да бъде оставяна селскостопанска техника. Споделил е на
свидетелката ***, че ищцата трябва да се премести в друга къща. В тази
посока са и действията му по снабдяване с нотариален акт *** на нотариус И.
П., съставен на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК и по прехвърляне на имота на
сина му с нотариален акт за покупко-продажба *** на нотариус И. П..
Бързината в действията на ответника П. по придобиване на част от имота по
давност и прехвърлянето му на неговия син са целели да създадат пречки пред
ищцата и пред провеждането на защита на правото на собственост. Тази
припряност е свързана именно с влошилите се между страните отношения и
желанието на ответника П. да придобие имота. Оттук с положителност може
да бъде заключено, че с поведението си последният е демонстрирал промяна в
намерението си за своене на имота пред М. Б.. След *** е започнал да владее
наследената от ищцата ½ идеална част от правото на собственост върху
имота, като до предявяване на иска – 27.10.2021 г., не е изтекъл
десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. На тази основа следва да бъде
направен извод за основателност на претенцията на ищцата. По делото не се
спори, че ответникът П. П. владее имота към настоящия момент (признание в
отговора на исковата молба на л. 107).
Ето защо, искът по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 108 от ЗС на М. П. Б., срещу
П. П. П., Л. П. и П. П. П. за признаване за установено в отношенията с
тримата ответници, че ищцата е собственик по наследяване от баща П. П. Д.
и майка М. Д., на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ
едноетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и
салон, лятна кухня с площ 16 кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м,
всички построени в общинско дворно място, представляващо ***, в квартал
16, с площ 1030 кв.м, по плана на ***, при граници и съседи на дворното
12
място: ***, улица, улица и ***, с административен адрес ***, и за осъждане
на П. П. да предаде владението върху имота, следва да бъде уважен.
Произнасянето на съда и крайният извод за непридобиване на имота
от ответниците въз основа на давностно владение налагат да бъде
постановена отмяна на констативен нотариален акт *** на нотариус И. П., с
който П. П., по време на брака му с ответница, е признат за собственик по
наследство и давност на недвижим имот, представляващ едноетажна
жилищна сграда с площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и салон,
лятна кухня с площ 16 кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м, всички
построени в общинско дворно място, представляващо ***, в квартал 16, с
площ 1030 кв.м, по плана на ***, при граници и съседи на дворното място:
***, улица, улица и ***, с административен адрес ***, в частта над размера на
придобитата от него по наследство ½ идеална част.
Предявен и иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС. За да подлежи на реализиране
по съдебен ред, правото на изкупуване следва да е предявено с искова молба,
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 от ЗС -
двумесечен срок от фактическото узнаване за продажбата. Правото си на иск
ищцата е упражнила преди изтичане на двумесечен срок от сключване на
сделката (най-ранният момент на узнаването ) - сделката е извършена на
03.09.2021 г., искът е предявен на 27.10.2021 г.
На следващо място за предоставяне на защитата по чл. 33, ал. 2 от ЗС
е необходимо да са налице и следните предпоставки - наличие на
съсобственост върху недвижим имот между ищеца и продавача по договора
за продажба; идеалната част на съсобственика-продавач да е прехвърлена с
действителен договор за покупко-продажба в полза на трето лице, чуждо на
съсобствеността, без предварително да е предложено на ищеца да купи тази
част при същите условия. Няма спор по делото, че на ищцата не е предложено
да купи собствената на първия ответник по наследяване идеална част от
имота преди изповядването на сделката.
Първите предпоставки се установяват и от изложеното по отношение
на първия иск. М. Б. и П. П. са придобили по наследство от родителите си по
½ идеална част от процесния имот. Впоследствие П. П. е прехвърлил с
нотариален акт *** на нотариус И. П. собствената си идеална част на сина си
П. П., който е чуждо за съсобствеността лице.
Предпоставка за упражняването на това субективно право – по чл. 33,
ал. 2 от ЗС, е договорът за продажба да е действителен и да е породил
вещнотранслативен ефект. В тази връзка ответната страна излага твърдения,
че обективираният в нотариалния акт договор за продажба е привиден и
прикрива договор за дарение. Изхождайки от последиците на чл. 154 от ГПК,
в тежест на ответниците е да докажат привидността на сключения договор за
продажба и прикритата с него сделка – дарение. Представено е обратно
писмо, от което се установява, че договорът за продажба, обективиран в
нотариален акт *** на нотариус И. П., е привиден и прикрива договор за
13
дарение между страните. Оттук следва, че договорът за продажба е нищожен,
на основание чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД. Приложим е чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
където е установено, че „ привидния договор не поражда правни последици, а
се прилагат правилата за прикритото съглашение ако са налице изискванията
на закона за неговата действителност“. Действителната сделка е дарение и
затова се прилагат правилата, важими за тези съглашения. Всичко изложено
налага извода, че съсобственикът не може чрез встъпване в нищожното
привидно съглашение да придобие права, защото такива не възникват и за
страните, които са го сключили.
При това положение искът на ищцата да бъде определена за купувач
и да встъпи в правата на третия ответник П. П. П. по сключения между
последния, в качеството на купувач, и първите двама ответници, в качеството
на продавачи, договор за покупко-продажба на собствената на първия
ответник по наследяване 1/2 идеална част от едноетажна жилищна сграда с
площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и салон, лятна кухня с площ 16
кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м, всички построени в общинско
дворно място, представляващо ***, в квартал 16, с площ 1030 кв.м, по плана
на ***, при граници и съседи на дворното място: ***, улица, улица и ***, с
административен адрес ***, за сумата от 3750 лева (действително
уговорената цена с договор за продажба по нотариален акт *** на нотариус И.
П. на 1/2 идеална част между първите двама ответници и третия ответник),
платима в едномесечен срок от влизането на решението в сила, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцата се поражда правото да
бъдат заплатени направените разноски.
Ищцата представя доказателства за направени разноски в размер на
400, 00 лева (държавна такса от 100, 00 лева и депозит за вещо лице в размер
на 300, 00 лева). Доказателствата за платено адвокатско възнаграждение и
списък на разноски по чл. 80 от ГПК, приложени към писмени бележки с вх.
№ 1982/01.02.2023 г., не следва да бъдат приемани, тъй като са представени
след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответниците следва да бъде възложена за плащане сумата от 50, 00 лева –
държавна такса, платена за иска по чл. 124 вр. с чл. 108 от ЗС. Останалата
част от разноските – депозит за вещо лице и държавна такса по иска с правно
основание по чл. 33, ал. 2 от ЗС, не следва да бъдат възлагани на ответниците
поради крайния извод за неоснователност на иска.
Ответниците П. П. и Л. П. претендират разноски, като представят и
списъци по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че в тежест на ищцата не следва да
бъдат възлагани разноските, направени от ответниците. Законодателната
воля, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, е отговорността за
14
разноски в производството да се понесе от страната, която с поведението си е
станала повод за образуване на делото.
В настоящия случай, повод за образуване на производството,
конкретно по втория иск, са действията на ответниците. П. П. и Л. П. са
сключили прехвърлителен договор по отношение на съсобствен с ищцата
недвижим имот. Чрез вписването на нотариалния акт в *** продажбата е
станала публично достояние на всички трети лица, включително и на ищцата.
При положение, че прехвърлителите не са предложили първо на ищцата да
купи процесната част от имота при същите условия, то предявяването на иск
по чл. 33, ал. 2 ЗС от М. Б. е съвсем закономерно и оправдано процесуално
действие. Едва на по-късен етап от производството – с отговора на исковата
молба, е представено обратно писмо, разкриващо симулация в отношенията
между тримата ответници. В този момент, следващ предявяването на иска по
чл. 33, ал. 2 от ЗС, ищцата е узнала, че договорът за продажба между
ответниците е привиден и прикрива дарение.
Всичко изложено налага извода, че ответниците са дали повод за
предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, поради което в тежест на ищцата
не следва да бъдат възлагани разноски.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. П. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, Л. П.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 108 от ЗС, че М. Б. е
собственик по наследяване от баща П. П. Д. (П. П. П.) и майка М. Д., на
1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна
сграда с площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и салон, лятна кухня с
площ 16 кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м, всички построени в
общинско дворно място, представляващо ***, в квартал 16, с площ 1030 кв.м,
по плана на ***, при граници и съседи на дворното място: ***, улица, улица и
***, с административен адрес ***.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да предаде на М.
П. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 108 от
ЗС, владението върху 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ
едноетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и
салон, лятна кухня с площ 16 кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м,
всички построени в общинско дворно място, представляващо ***, в квартал
15
16, с площ 1030 кв.м, по плана на ***, при граници и съседи на дворното
място: ***, улица, улица и ***, с административен адрес ***.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен
нотариален акт *** на нотариус И. П., с който П. П. е признат за собственик
по наследство и давност на недвижим имот, представляващ едноетажна
жилищна сграда с площ 90 кв.м, състояща се от три стаи, кухня и салон,
лятна кухня с площ 16 кв.м и стопанска постройка с площ 48 кв.м, всички
построени в общинско дворно място, представляващо ***, в квартал 16, с
площ 1030 кв.м, по плана на ***, при граници и съседи на дворното място:
***, улица, улица и ***, с административен адрес ***, в частта над размера на
придобитата от него по наследство ½ идеална част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, Л. П., ЕГН **********, с
адрес: *** и П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
по чл. 33, ал. 2 от ЗС, с който ищцата иска да бъде определена за купувач и да
встъпи в правата на П. П. П. по сключения между последния, в качеството на
купувач, и първите двама ответници, в качеството на продавачи, договор за
покупко-продажба на собствената на първия ответник по наследяване 1/2
идеална част от едноетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м, състояща се от
три стаи, кухня и салон, лятна кухня с площ 16 кв.м и стопанска постройка с
площ 48 кв.м, всички построени в общинско дворно място, представляващо
***, в квартал 16, с площ 1030 кв.м, по плана на ***, при граници и съседи на
дворното място: ***, улица, улица и ***, с административен адрес ***,
обективирана в нотариален акт *** на нотариус И. П., за сумата от 3750 лева,
платима в едномесечен срок от влизането на решението в сила.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, Л. П., ЕГН
**********, с адрес: *** и П. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят
на М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50, 00 лева – държавна
такса по гр.д. № 3363/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
16