Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр. Велико Търново, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10275/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 429 от 06.08.21г. по АНХД №
632/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено НП №
21-1275-000416/11.03.2021г. на ОД МВР Велико Търново, сектор ПП, с което на П.Л.С.,
на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 42, ал.
2, т. 2 от ЗДвП.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от П.Л.С., чрез ***М.Ц. ***, опис 508, с което въззивното решение
се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че необосновано съдът е кредитирал
показанията на свидетеля А.А. и актосъставителя като непротиворачиви и
доказващи цялата фактическа обстановка. Първият в съдебно заседание заявил, че
не си спомня точно какво се е случило. Свидетелят не помни нищо извън протокола
за ПТП. Актосъставителят Г. пък твърдял, че показанията на водача на снегорина
са снети, но не са описани в акта. От друга страна не са кредитирани
показанията на св. Б.като изолирани. Констатацията на съда за друго нарушение –
при маневра да осигури достатъчно странично разстояние спрямо изпревалвания
автомобил- несъотвества на събраните по делото доказателства, а е довела до
формиране на вътрешното му убеждение. Необоснованост на решението извежда от
грешки в логическото мислене и опитните правила. Съдът неправилно бил преценил
доказателствения материал по делото, въз основа на това направил необосновани
фактически и правни изводи. Като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила сочи неправилна правна квалификация на
нарушението. Нарушена според касатора е разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗДвП.
Последвалото ПТП намира да е в резултат от маневра на водача на снегорина. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се отмени.
Ответникът
по касация – ОД МВР Велико Търново, сектор ПП не заема становище по
касационната жалба.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. ВТРС е постановил
решението си въз основа на вярно установена фактическа обстановка и след като е
обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни показания, включително
установените противоречия между показанията на свидетелите. Правилни намира
изводите на съда, че деянието, което е предмет на НП, е доказано по несъмнен
начин от обективна и субективна страна и същото правилно е квалифицирано като
нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Неоснователни и недоказани са
възраженията на касатора относно правната квалификация на извършеното деяние и
авторството на същото. С оглед
на това счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде оставено в
сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На
14.02.2021г., в община Велико Търново, на път Кортина – Български извор І Микре
– Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище, първи клас № 4, км. 122+000,
в посока гр. София, като водач на личния си автомобил „Волво В 70“, рег. № ***,
при извършване на маневра изпреварване на колесен трактор, навлязъл в лентата
за насрещно движение и с предната част блъснал в задната лява част насрещно
движещия се лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № ***, собственост на „Джон и
Алекс“ ЕООД, управляван от А.И.А., вследствие на което се завъртял и със
задната част на автомобила си блъснал в предната част насрещно движещия се лек
автомобил „Инфинити КХ 60“ с рег. № ***, собственост на „ОТП Лизинг“,
управляван от А.М. Б.и допуснал ПТП с материални щети по автомобилите, в
нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв. и на основание
Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй
като АУАН и НП са
издадени от компетентен орган и не са допуснати нарушения в хода на
производството, които да налагат отмяната на наказателното постановление.
Съобразени са всички изискуеми от закона реквизити, установени в разпоредбите
на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че по несъмнен начин се
установява извършването на нарушението. От обективна и субективна страна
деянието осъществявало фактическият състав на визираната в наказателното
постановление разпоредба на нарушение
на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, което е основание за реализирането на
административнонаказателната му отговорност. Предприетата маневра изпреварване
и несъобразяването поведението си с чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП правят водача
на „Волво В 70“ причина за настъпилото ПТП. Независимо, че не е очевидец актосъставителят
е снел обяснения от всички участници в произшествието, включително и от водачът
на колесния трактор – снегорин.
Констатирал е, че липсва съприкосновение
между колесния трактор и лекия автомобил „Волво В 70“. Счел е за
правилен изводът на съда, че вина за настъпилото произшествие носи
жалбоподателя. От субективна страна деянието било извършено виновно, като
деецът е съзнавал задължението си, имал е възможност да го изпъни, но не го е
сторил. Наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер.
Изложени са подробни мотиви защо не са налице предпоставки за прилагане на чл.
28 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Административнонаказващият
орган правилно е определил както нарушената материалноправна норма, така и
приложимата санкционна разпоредба. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, задължаващо водачът, който предприема маневра
изпреварване и навлизане в пътната лента, предназначена за насрещно движение,
да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, с
което е реализиран съставът на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че въззивният съд
неправилно е приел за безспорно установена фактическата обстановка, описана в
АУАН. В обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните гласни и
писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е
видно, че фактическата обстановка, описана в АУАН е достоверна. Настоящият
съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви, поради което не намира
за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Въз основа на събраните убедителни,
подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани
правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение, на
посоченото правно основание. Тези изводи напълно кореспондират с установените
факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с неговата цел. Правни
аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи установената от
контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни правни изводи
на въззивния съд, изразяват недоволство от издаденото НП и претенция за
незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз на правото на
защита, а не базирани на релевантен към случая факт. Правилно е прието в мотивите на
оспореното решение, че нарушението по чл. 42, ал. 2 от ЗДвП е безспорно доказано,
доколкото тази разпоредба въвежда конкретни задължения за водачите на ППС, с които
касаторът не се е съобразил
Наложеното наказание е в
минимален размер и не са налице основания за изменението му, а нарушението е
типично за вида си и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, за което са изложени подробни мотиви от въззивния съд.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 429 от 06.08.21г.
по АНХД № 632/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.