Решение по гр. дело №2498/2025 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1362
Дата: 11 ноември 2025 г.
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20255220102498
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1362
гр. П., 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220102498 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представляван от членовете на
Съвета на директорите А. Д. и М. М. чрез пълномощника юрисконсулт М. К.,
твърди, че въз основа на рамков договор № *********/15.05.2020 г. на
ответника Г. С. К., ЕГН ********** от с. Г., общ. Б., обл. П., ул. „***** са
предоставяни електронни съобщителни услуги за мобилен № ********** и
мобилен №***** и му е продадено устройство на изплащане ALCATEL 1 2021
BLACK+HF TTEC. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите суми за
предоставени електронни услуги и устройство на изплащане, поради което
ищецът е прекратил едностранно сключения между страните рамков договор
и е начислил неустойка за предсрочното му прекратяване. За дължимите от
ответника суми, както следва: 159,25 лева - месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от
16.11.2023 г. до 15.05.2024 г.; 15,00 лева - вноски за изплащане на закупено
устройство на изплащане за отчетния период от 16.11.2023 г. до 15.05.2024 г.;
79,37 лева - неустойки за едностранно прекратяване на рамковия договор;
17,45 лева - мораторна лихва върху сумата от 159,25 лева за периода от
05.01.2024 г. до 07.04.2025 г.; 1,60 лева - мораторна лихва върху сумата от
15,00 лева за периода от 05.01.2024 г. до 07.04.2025 г.; 7,16 лева - мораторна
лихва върху сумата от 79,37 лева за периода от 17.05.2024 г. до 07.04.2025 г.,
ведно със законната лихва от 15.04.2025 г. до окончателното
1
изплащане, твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл.
414 от ГПК от длъжника, предявява искове за установяване на вземанията за
мораторна лихва, както следва: 17,45 лева - мораторна лихва върху сумата от
159,25 лева за периода от 05.01.2024 г. до 07.04.2025 г.; 1,60 лева - мораторна
лихва върху сумата от 15,00 лева за периода от 05.01.2024 г. до 07.04.2025 г.;
7,16 лева - мораторна лихва върху сумата от 79,37 лева за периода от
17.05.2024 г. до 07.04.2025 г. По отношение на претендираните суми за
главница, както следва: 159,25 лева - месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от
16.11.2023 г. до 15.05.2024 г.; 15,00 лева - вноски за изплащане на закупено
устройство на изплащане за отчетния период от 16.11.2023 г. до 15.05.2024 г.;
79,37 лева - неустойки за едностранно прекратяване на рамковия договор,
искът е оттеглен поради извършено в хода на процеса плащане и
производството по делото е прекратено в тази част на основание чл. 232 от
ГПК.
Претендира разноските в исковото и заповедното производство.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. С. К. не е подал отговор
на исковата молба. В хода на заповедното производство е подал възражение по
чл. 414 от ГПК против заповедта за изпълнение, което съгласно ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС има правните последици на отговор на исковата молба. В
същото ответникът оспорва дължимостта на неустойката с твърдението, че е
платил всичко. Счита, че е имал право на намаление, тъй като има решение на
ТЕЛК, но ищецът не го приел. Затова сменил мобилния оператор. Последно
заплатил сумата от 79,37 лева в присъствието на сестра си.
Няма доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че между страните е сключен рамков договор
№ *********/15.05.2020 г. за предоставяне електронни съобщителни услуги,
подновен с Приложение № 1/06.07.2022 г., както и договор за продажба на
изплащане № *********/06.07.2022 г. за апарат ALCATEL 1 2021 BLACK+HF
TTEC на стойност 60 лева, платима разсрочено.
За предоставените мобилни услуги и дължимите погасителни вноски за
устройството на изплащане от оператора са издадени следните
фактури: фактура № **********/20.12.2023 г. на стойност 35,72 лева за
периода от 16.11.2023 г. до 15.12.2023 г. с падеж 04.01.2024 г.; фактура №
**********/18.01.2024 г. на стойност 36,99 лева за периода от 16.12.2023 г. до
15.01.2024 г. с падеж 02.02.2024 г.; фактура № **********/20.02.2024 г. на
стойност 31,01 лева за периода от 16.01.2024 г. до 15.02.2024 г. с падеж
2
06.03.2024 г.; фактура № **********/19.03.2024 г. на стойност 40,50 лева за
периода от 16.02.2024 г. до 15.03.2024 г. с падеж 03.04.2024 г.; фактура №
**********/18.04.2024 г. на стойност 33,52 лева за периода от 16.03.2024 г. до
15.04.2024 г. с падеж 03.05.2024 г.; фактура № **********/20.05.2024 г. на
стойност 4,49 лева за периода от 16.04.2024 г. до 15.05.2024 г. с падеж
04.06.2024 г.
С фактура № **********/16.05.2024 г. на абоната е начислена неустойка
в размер на 60,08 лева, с фактура № ********** - неустойка в размер на 10,73
лева и с фактура № **********/16.05.2024 г. - неустойка в размер на 8,56
лева.
След проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 1607/2025 г. по
описа на Районен съд – П. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против ответника за заплащане на следните суми:
1. главница в размер на 159,25 лева, претендирана като цена на
предоставени електронни съобщителни услуги, от която:
-по договор с партиден номер М6003246 и подписано Приложение 1 на
06.07.2022 г. за услугата +359********* за периода 16.11.2023 г. - 15.12.2023г. в
размер на 0,72 лева и дължима лихва върху тази сума в размер на 0,10 лева за
период на забава 05.01.2024 г. - 07.04.2025 г;
-по договор с партиден номер М6003246 и подписано Приложение 1 на
06.07.2022 г. за услуга *****, за периода 16.11.2023 г. - 15.05.2024 г., в размер
на 149,56 лева и дължима лихва върху тази сума в размер на 16,40 лева за
период на забава 05.01.2024 г. - 07.04.2025 г.;
-по договор с партиден номер М6003246 за услуга достъп до услуги след
просрочие за периода 16.12.2023 г. - 15.01.2024 г. в размер на
1,99 лева и дължима лихва върху тази сума в размер на 0,24 лева за период на
забава 03.02.2024 г. - 07.04.2025 г.;
-по договор с партиден номер М6003246 за такса за събиране на
дължими суми за периода 16.02.2024 г. - 15.03.2024 г. в размер на
6,98 лева и дължима лихва върху тази сума в размер на 0,71 лева за период на
забава 04.04.2024 г. - 07.04.2025 г.;
2. сумата от 15,00 лева, представляваща цената на устройство на
изплащане по договор за продажба на изплащане от 06.07.2022 г., по силата на
който към услуга с номер ***** е закупено на изплащане
устройство Handset ALCATEL 1 2021 BLACK+HF TTEC МАТ 25 23м за
период 16.11.2023 г. - 15.05.2024 г.;
3. сумата от 79,37 лева, претендирана като начислени неустойки,
формирана, както следва:
-по договор с партиден номер М6003246 за услуга *****,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер с ДДС в размер на 10,73 лева и дължима мораторна лихва в
размер на 0,97 лева за период на забава 17.05.2024 г. - 07.04.2025 г.;
3
-по договор с партиден номер М6003246 за услуга *****,
представляваща три стандартни месечни такси с ДДС за посочения номер, в
размер на 60,08 лева и дължима мораторна лихва в размер на 5,42 лева за
период на забава 17.05.2024 г. - 07.04.2025 г.;
-по договор с партиден номер М6003246 за услуга *****,
представляваща отстъпка от цена (с ДДС) на закупено
устройство Handset ALCATEL 1 2021 BLACK+HF TTEC МАТ 25 23 м, в
размер на 8,56 лева и дължима мораторна лихва в размер на 0,77 лева за
период на забава 17.05.2024 г. - 07.04.2025 г., ведно със законна лихва за
период от 15.04.2025 г. до изплащане на вземането.
Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжника, поради което е предявен настоящият иск за установяване на
вземанията.
На 31.07.2025 г. ответникът е заплатил в магазин на ,,А1 България“ ЕАД
в гр. Б. сумата от 253,62 лева, включваща начислените суми за месечни
абонаментни такси, вноски за устройство на изплащане и неустойка за
едностранно прекратяване на рамковия договор.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявена е искова молба по реда на чл. 422 от ГПК за съществуване на
вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
С исковата молба са заявени при условията на кумулативно обективно
съединяване установителни искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на
вземания за мораторна лихва за забавено плащане на стойността на
предоставени мобилни услуги, мораторна лихва за забавено плащане
на вноските за закупуване на устройство на изплащане и мораторна лихва за
забавено плащане на начислената неустойка при предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги.
По иска за мораторна лихва върху дължимите вноски за закупуване на
устройство на изплащане:
Ищецът е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК за
съществуване на вземане в размер на 1,60 лева, представляващо мораторна
лихва, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 07.04.2025 г., върху платените
със забава вноски по договора за продажба на устройство на изплащане.
Такова вземане обаче не е установено със заповедта за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 1607/2025 г. по описа на Районен съд - П.. По отношение
на договора за продажба на изплащане е издадена заповед за изпълнение
единствено за дължимите месечни погасителни вноски в размер на 15,00 лева,
но не и за дължимата мораторна лихва върху тях. Дори и заповедният съд да е
пропуснал да се произнесе по иначе валидно направеното от заявителя искане
за присъждане на тази сума, то е била приложима разпоредбата на чл. 250 от
ГПК за допълване на издадената заповед за изпълнение, но от заявителя не е
4
направено искане за това в законоустановения срок. Следователно за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за това вземане,
поради което в тази част искът е недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено по отношение на тази искова претенция.
По отношение на останалите искове - за мораторна лихва
върху стойността на предоставените мобилни услуги и за мораторна
лихва върху начислената неустойка, процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск са налице, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
против същата е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжника и исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК. Поради това тези искове подлежат на разглеждане по същество.
По иска за мораторна лихва върху стойността на предоставените
мобилни услуги:
Наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за електронни съобщителни услуги не се отрича от ответника и се
установява от представения по делото договор и приложенията към него,
които са сключени в писмена форма, носят подписите на двете страни в
правоотношението и съдържат уговорки за всички съществени елементи на
този вид правоотношение, с оглед на което са породили правни последици и
надлежно обвързват страните по делото.
Издадените от ищеца през исковия период фактури удостоверяват
потреблението на електронни съобщителни услуги, а и това се признава от
извършеното от ответника плащане на търсените суми, представляващо
извънсъдебно признание за тяхната дължимост.
Плащането е извършено след настъпване на изискуемостта на всяко от
вземанията съгласно падежа на издадените фактури, поради което ответникът
е изпаднал в забава и дължи обезщетение съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
размер на законната лихва, а именно сумата от 17,45 лева, дължима за периода
от 05.01.2024 г. до 07.04.2025 г. Поради това този иск следва да
бъде уважен като основателен.
По иска за мораторна лихва върху неустойката за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги:
Ищецът претендира вземане в размер на 7,16 лева, представляващо
мораторна лихва, дължима за периода от 17.05.2024 г. до 07.04.2025 г. върху
начислените неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги. За да възникне задължение за абоната да плати тази неустойка, е
необходимо рамковият договор бъде прекратен по инициатива или по вина на
абоната преди изтичане на уговорения срок. Предсрочното прекратяване на
договора по същество представлява разваляне на договора по смисъла на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята
5
на страните, тъй като нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите
условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. Напротив в чл. 54 от
Общите условия са изброени хипотези, в които операторът има право
едностранно да прекрати договора за услуги, в т.ч. при неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане, но не и автоматично прекратяване на
договора, което още веднъж показва, че волята на оператора за разваляне на
договора следва да достигне до абоната, за да породи правни последици. По
делото не са представени доказателства абонатът да е бил уведомен писмено
за разваляне на договора преди да изтичане на срока му, а именно 06.07.2024
г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към него
не могат да се считат за изявление за разваляне на договора, тъй като не се
връчват на длъжника, а исковата молба, която принципно би могла да
има такива правни последици, е връчена на ответника след 06.07.2024 г., т.е.
след като срокът на договора е изтекъл. Следователно договорът не е
прекратен предсрочно, респективно не е осъществен фактическият състав,
при който за абоната би възникнало задължение да заплати неустойка, поради
което такава не се дължи. Този извод не се променя от обстоятелството, че
абонатът е заплатил начислената неустойка в хода на делото, тъй като това
плащане е било недължимо. След като неустойка не се дължи, не се дължи и
лихва за забавеното й плащане, представляваща акцесорно вземане, което
следва съдбата на главното вземане. Ето защо тази искова претенция следва
бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради това следва да бъде постановено решение, с което като
основателен следва да бъде уважен искът за съществуване на вземане в размер
на 17,45 лева, представляващо мораторна лихва върху платената със
забава стойност на месечния абонамент за ползвани електронни съобщителни
услуги в размер на 159,25 лева, дължима за периода от 05.01.2024 г. до
07.04.2025 г., и да бъде отхвърлен като неоснователен искът за съществуване
на вземане в размер на 7,16 лева, представляващо мораторна лихва
върху начислената от оператора неустойка за предсрочно прекратяване
на рамковия договор за мобилни услуги в размер на 79,37 лева, дължима за
периода от 17.05.2024 г. до 07.04.2025 г., а по отношение на вземането в
размер на 1,60 лева, представляващо мораторна лихва върху платените със
забава месечни погасителни вноски за устройство на изплащане в размер на
15,00 лева, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 07.04.2025 г., искът следва
да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото - прекратено
като недопустимо в тази част.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, както следва: държавна такса в размер
на 16,64 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,29 лева, както
и разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 49,93 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,58 лева, изчислено върху
6
минималния размер от 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП в приложимата
редакция на ДВ бр. 74/2021 г.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като няма искане за
това, нито доказателства да са направени такива.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
С. К., ЕГН ********** от с. Г., общ. Б., обл. П., ул. „***** дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш“ №1, представляван от членовете на Съвета на директорите А. Д. и
М. М., сумата от 17,45 лева, представляваща мораторна
лихва върху неплатените в срок месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги в размер на 159,25
лева, дължима за периода от 05.01.2024 г. до 07.04.2025 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1607/2025 г. по
описа на Районен съд – П..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представляван
от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., против Г. С. К., ЕГН
********** от с. Г., общ. Б., обл. П., ул. „***** иск за съществуване на вземане
в размер на 7,16 лева, представляващо мораторна лихва върху начислените
неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер на 79,37 лева, дължима за периода от 17.05.2024 г. до 07.04.2025 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1607/2025 г. по описа на Районен съд – П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1,
представляван от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., против Г.
С. К., ЕГН ********** от с. Г., общ. Б., обл. П., ул. „***** иск за съществуване
на вземане в размер на 1,60 лева, представляващо мораторна
лихва върху неплатените в срок вноски по договор за продажба на устройство
на изплащане в размер на 15,00 лева, дължима за периода от 05.01.2024 г. до
07.04.2025 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение
на този иск.
ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН ********** от с. Г., общ. Б., обл. П., ул. „*****
да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш” №1, представляван от членовете на
Съвета на директорите А. Д. и М. М., разноски в заповедното производство
за държавна такса в размер на 16,64 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 33,29 лева и разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 49,93 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,58
7
лева.
Дължимите суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на
,,А1 България“ ЕАД:
IBAN: *****
BIC: UBBSBGSF
,,Обединена Българска Банка“ АД
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8