Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
30.08.2019 |
Град
|
М.
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
Тридесети август |
|
Година |
2019 |
|||
В публичното заседание в следния
състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар
|
Валя Пенова |
Прокурор
|
|
като разгледа докладваното от
|
Съдия ВЪТКОВ |
|
гражданско |
дело
номер |
987 |
по описа за |
2019 |
година. |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по молба
с правно основание чл. 4 ал. 1 ЗЗДН от Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Х.С.И.,
ЕГН ********** ***, с искане за налагане на мерки за
защита по ЗЗДН, против Х.С.И., ЕГН ********** ***.
В молбата се твърди, че Молителката е съпруга на нарушителя, с който обитават
съсобствено жилище на адреса, посочен в молбата. Твърди се в нея, че
извършителя И. често злоупотребява с алкохол, в пияно състояние е агресивен към
молителката, нанася и побой, тормози я психически. Това продължава от около 15
години. Последния случай на насилие бил на 29.07.2019 г., късно вечерта, когато
извършителя в пияно състояние нападнал молителката в гръб, нанесъл и удари с
юмруци по главата и цялото тяло отзад, след това я хванал за гушата, започнал
да я души, заканвал се, че ще я унищожи, наричал я с обидни епитети – „курва“ и
„пропаднала“.
Молителката напуснала жилището, и на
другия ден посетила лекар-хирург за
преглед, който и издал медицинско свидетелство, приложено по делото, в което
описал уврежданията на молителката. Твърди, че се страхува за живота и здравето
си, не може да ходи на работа в това състояние. Твърди в молбата, че подобри
прояви от страна на извършителя са системни.
По делото са представени писмо от Районна прокуратура М. и
приложено към него постановление, от което е
видно, че въз основа на жалба от пострадалата, представено в с.з. и
прието по делото е възложена предварителна проверка на РУ на МВР М. за
нарушение на издадената заповед по чл. 18 ал. 1 ЗЗДН.
Представена е и справка
за съдимост, от която е видно, че извършителя И. не е осъждан.
На това основание молителката е
подала настоящата молба за постановяване на заповед за налагане на мерки по
реда на ЗЗДН.
Към молбата е приложена
декларация от молителката по реда на чл. 9 ал. 3 от същия закон.
Издадена е заповед по чл. 18 ал. 1 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката поддържа
молбата си.
По делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелката Георгиева, дъщеря на страните твърди, че на 29 юли тази година
вечерта чула писъци от третия етаж, който се намира под нейното жилище в
жилищна кооперация. Първо слязъл сина и, а после и тя. Като влязла в жилището
видяла, че майка и има кръв по лицето, била паднала на земята, имала следи от
удар в гърба. Опитала се да раздели родителите си, но извършителя посягал
отново към молителката. Това продължило около един час. Извършителя се обръщал
към молителката с думите „курва, имала си други мъже”. Твърди, че когато
извършителя работи и има пари употребява алкохол. И в миналото е упражнявал
психически тормоз спрямо майка и.
Свидетеля Константинов – непълнолетен внук на страните,
твърди, че на 29 юли вечерта, който ден е бил след рождения ден на баба му,
видял извършителя да следи дали има
някой в жилището им, където била и баба му. Свидетеля след това се качил в
таванското помещение, и след около 10 минути чул писъци. Слязъл в жилището и
видял, че извършителя е „разчекнал” лицето на баба му, хванал я за лицето и го
дърпал. Баба му имала кръв по брадичката и по носа. Свидетеля ги разделил, но
дядо му му ударил шамар. Свидетеля застанал между тях, за да предотврати
скандала, но той продължил. Извършителя наричал баба му с израза „курва”.
Твърди, че по негови впечатления в този момент дядо му бил употребил алкохол.
Твърди, че той често пие и тогава се заяжда с баба му постоянно. След това
дошла майка му.
Свидетелката Павлова твърди, че познава страните от около 30
години. Много пъти молителката се оплаквала от тормоз от съпруга си след
употреба на алкохол. Заплашвал я да и вземе всичко и да я унищожи. Около
седмица след рождения и ден тази година, свидетелката видяла молителката много
изплашена и изтормозена, искала да сподели с някой какво се е случило. Казала
и, че в деня след рождения и ден извършителя я пребил. Удрял я в главата.
Видяла е белег на брадата и. Тя се страхувала се да се прибере вкъщи и спала
при децата си.
В съдебно
заседание извършителя не се явява. Не е постъпило и писмено становище от него.
Представено
е и копие от медицинско свидетелство, издадено от лекар, в което са описани
твърдените в молбата и сочени от свидетелите физически увреждания.
Други
доказателства по делото не са представени.
Съдът
намира, че така установеното от фактическа страна, се налагат следните изводи:
Основателността
на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на
следните обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят извод за
осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие – наличие на морално
укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалата,
който да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, същото да е извършено от посочения в молбата ответник, и то на твърдените
дати. Такъв акт на домашно насилие може да се изразява, с оглед разпоредбата на
чл. 2 ЗЗДН, под формата на физическо, психическо, емоционално или сексуално
насилие, както и опита за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права и извършено спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка и във фактическо
съжителство. Целта на закона е да се даде възможност на пострадалия да потърси
защита от съда чрез налагане на съответните мерки, посочени в закона. За да се
осъществи това, от значение е въпроса дали по отношение на пострадалия е
осъществен акт на физическо или психическо насилие. Без значение е дали
пострадалия е предприел действия в своя защита, или ответни такива спрямо
нападателя си. Закона защитава правото на лична неприкосновеност, независимо
дали е налице неправомерно действие на пострадалия, който да е предизвикал домашното насилие
спрямо себе си. Смисълът на закона е да защити действителните жертви на домашно
насилие, и в това производство съдът не следва да обсъжда спорове за лични
отношения между страните, или да събира доказателства по други дела.
Декларацията
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН дадена под страх от наказателно преследване, също е
доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства, и следва да
бъде взета в предвид при постановяване на съдебния акт. Закона придава на тази
декларация доказателствена сила, чрез разпоредбата на закона, че при липса на
други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9 ал. 3 – чл. 13 ал. 3 ЗЗДН. От доказателствата
по делото обсъдени по-горе, може да се направи извод, че в конкретния случай е
налице акт на домашно насилие изразяващо се в физическо такова.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид и кръга
обществени отношения, които се регулират от Закона за защита от домашно
насилие. Обикновено това са случаи, които касаят лични отношения между
граждани, намиращи се в роднински или други връзки, подробно описани в чл. 3 от ЗЗДН, и се развиват в семейна среда, с оглед на което законодателя е придал
доказателствена сила на декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, и е предвидил чл. 13
ал. 3 ЗЗДН, че когато няма други доказателства съдът може да издаде заповед за
защита и само на основание приложената декларация.
Изложеното в молбата и в декларацията се подкрепя и от
показанията на разпитаните свидетели. Съдът цени показанията на разпитания
непълнолетен свидетел Георгиев. Същият излага личните си впечатления от случая
спокойно, логично и последователно. Същите кореспондират и с останалите гласни
доказателства.
По тези
съображения, съдът счита, че следва да наложи на извършителя мерките предвидени
в чл. 5 ал. 1 т. 1, 2 и
т. 3 ЗЗДН – “отстраняване на нарушителя от обитаваното с молителката
жилище”, „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката”, и „забрана на извършителя да приближава на
по-малко от 40 м. пострадалото лице, жилището, находящо се в гр. М., общ. М., ул. „Димитър
Благоев“ № 10, ет. 3, ап. 5, или където другаде се установи да живее, местоработата
и в Община В. и местата за социални контакти и отдих на молителката”, за срок
от 18 месеца.
Съдът счита, че тези мерки ще окажат
необходимото въздействие върху извършителя и ще се изпълнят целите на ЗЗДН, да
санкционира неправомерните действия квалифицирани, като акт на домашно насилие.
При този
изход на делото нарушителят следва да бъде осъден да заплати глоба в полза на
държавата съгласно чл. 5 ал. 3 ЗЗДН в размер на 200 лв., както и държавна такса
в полза на МзРС в размер на 25 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА на
основание чл.5 ал.1 т. 1, 2 и т. 3 ЗЗДН следните мерки за защита:
”ЗАДЪЛЖАВА Х.С.И., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***“.
„ОТСТРАНЯВА Х.С.И., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителката
Н.М.И., ЕГН **********,***“.
„ЗАБРАНЯВА на Х.С.И., ЕГН ********** ***, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 40 м. пострадалото лице - Н.М.И., ЕГН **********, жилището и в
гр. М., ул. „Д=Б=“ № ====, ет. ======, ап. =====, или където другаде се установи да живее, местоработата и в
Община В., и местата за социални контакти и отдих на молителката Н.М.И., ЕГН **********“.
Горните мерки
се налагат за срок от 18 месеца, считано от днес – 30.08.2019 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съответната заповед.
Препис от заповедта да се връчи на
молителката, на извършителя Х.И. ***.
ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН **********, да заплати
глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв., и държавна такса в полза на МРС
в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН **********, да заплати
на Н.М.И., ЕГН ********** направените
деловодни разноски в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен
срок от днес за молителката и от съобщението до извършителя, като обжалването
не спира изпълнението на заповедта.
Районен съдия: