Решение по дело №319/2018 на Административен съд - Монтана

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 178/10.04.2019 г., гр.Монтана

 

В  името на народа

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -  МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

                          

при секретаря Л***

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 319  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

             

 

 

 

Образувано е по жалба от И.Г.И. ***, чрез пълномощника адв.Г., против заповед за задържане на лице рег. № 301зз- 16/20.06.2018 г., издадена от Г*** Д*** П*** – разузнавач при СПКП в ОД на МВР Монтана, с която „на основание чл. 72, ал.1, т.3 от ЗМВР, лицето показва тежки психически отклонения и с поведението си излага живота на други лица на явна опасност, видно от медицинско направление № 352/2018 г. и жалба вх.№ 812100-10824/14.06.2018 г...”, е заповядано за срок от 24 часа задържане на И.Г.И..

             

 

 

 

Жалбоподателят, чрез пълномощника адв.Г.,  иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Оспорва заповедта, излага доводи, че фактите послужили за задържането му не са изяснени и няма основание за задържането му.  Посоченото в заповедта не отговаря на истината, не е ясно защо е задържан. При задържането му не се му обяснили нищо конкретно. Оспорената в настоящото производство заповед е незаконосъобразна като издадена съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Прави искане да бъде отменена заповедта за задържане.

             

 

 

 

Ответникът - органът издал оспорвания акт, Г*** Д*** П*** – разузнавач при СПКП в ОД на МВР Монтана, редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.

             

 

 

 

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

             

 

 

 

С атакуваната заповед рег.№ 301зз-16/20.06.2018 г., изд. от полицейски орган, на основание чл. 72, ал.1, т.3 от ЗМВР, за срок от 24 часа И.Г.И. е бил задържан на 20.06.2018 г., в помещение за временно задържане на  ОД на МВР Монтана. Задържането е отбелязано като направено в 16.00 часа на 20.06.2018 г. в гр.Монтана, а лицето е освободено в 15.00 часа на 21.06.2018 г.  

 

 

 

Като мотив на заповедта е посочено само, че задържането на И.Г.И. е заповядано от Г*** Д*** П*** – разузнавач при СПКП в ОД на МВР Монтана,“ на основание чл. 72, ал.1, т.3 от ЗМВР, лицето показва тежки психически отклонения и с поведението си излага живота на други лица на явна опасност, видно от медицинско направление № 352/2018 г. и жалба вх.№ 812100-10824/14.06.2018 г...” /л. 9 от делото/. Съгласно 

 

 

 

 съдържанието на заповедта, на задържаното лице са разяснения правата по чл. 72, ал. 3-5 от ЗМВР, но заповедта не е подписана от задържаното лице, като служител на МВР е подписал, че отказва.  Лицето е подписало декларация, но не в момента на задържане, а в 21.23 часа, като подписало същата в т.1 до 8, отказало да попълни т.9 от същата/л.12 от делото/. На И.Г.И.  

 

 

 

 е извършен и личен обиск в 21, 11 часа, за което е съставен съответен протокол за обиск на лице, в който е отбелязано, че в лицето са намерени  вещи, подробно посочени – химикалки, ключ за МПС,  СУМПС, и контролен талон,  цигари и запалка/л.11 от делото/.

             

 

 

 

 

 

 

 

На 21.06.2018 г., адв.Г., пълномощник на Л*** В*** И*** , е оспорила законността на заповедта за задържане, като жалбата е постъпила в Административен съд Монтана на 21.06.2018 г. След дадени указания от съда от 25.06.2018 г. за отстраняване на нередовностите на жалбата, същите не са отстранени и с определение от 13.07.2018 г. е прекратено производството. Същото е обжалвано, като вече е приложено нотариално заверено пълномощно, с което И. упълномощава адв.Г., при което с определение № 2995/28.02.2019 г., постановено по адм.д.№ 10477/2018 г., Vотд.ВАС, е отменено определението от 13.07.2018 г. и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

            С определение на съда от 05.03.2019 г.,  

 

 

 

съдът е  дал указания на страните относно доказателствената тежест за всяка от тях/л.41 от делото/.

             

 

 

 

Жалбата е подадена от лице, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред компетентния да я разгледа съд, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство.  

 

 

 

Разгледана по същество жалбата е  основателна.

             

 

 

 

След служебно извършената проверка съдът намира, че оспореният административен акт, като издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1 от ЗМВР, е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.

             

 

 

 

Същата е обаче незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и издадена без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.  

 

 

 

Видно от доказателствата по делото в оспорената заповед /в частта предвидена за фактически и правни основания за задържането на лицето/ е посочено единствено, че се издава на основание „чл. 72, ал. 1, т.3 от ЗМВР, лицето показва тежки психически отклонения и с поведението си излага живота на други лица на явна опасност, видно от медицинско направление № 352/2018 г. и жалба вх.№ 812100-10824/14.06.2018 г...”. Следователно, заповедта сочи единствено правното основание за задържането, но не съдържа каквито и да е фактически основания, нито препраща към друг акт, в който тези фактически констатации са изложени.  

 

 

 

Представените към преписката доказателства са такива съставени все преди момента на самото задържане и в тях също не се съдържа информация за фактите, въз основа на които е предприета спорната ПАМ. Издаденото медицинско направление е  от 07.06.2018 г., а  приложената преписката от главния прокурор до главния секретар на МВР, този номер е посочен като номер на жалбата от 14.06.2018 г., не съдържат данни нито за тежки психически отклонения, още по-малко  излагат живото на други лица на явна опасност  на 20.06.2018 г. Следва да се обърне внимание, че преписката до главния секретар на МВР е във връзка с писмено изявление до ОП Монтана от 11.06.2018 г., т.е. не е ясно  с какво поведение на лицето от 20.06.2018 г., същото „ показва тежки психически отклонения и с поведението си излага живота на други лица на явна опасност“.

             

 

 

 

Съгласно изричната норма на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в заповедта за задържане следва да са посочени фактическите и правни основания за задържането. Цитирането на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени тези изисквания на закона. Законовото основание по смисъла на цитираната като приложима норма е за лицето да „ показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност“, каквито фактически данни  в обжалваната заповед не са посочени въобще. На практика в заповедта липсват каквито и да е било фактически основания за издаването й. Въпреки дадените изрични указания с определение от съда, не са представени доказателства и  не са изложени  ф 

 

 

 

актически основание за издаване на административния акт, а те не могат да бъдат заместени с позоваването на издадено медицинско направление от 07.06.2018 г. и писмо от 14.06.2018 г., особено след като в процесната заповед, а и в цялата документация, представена като преписка във връзка с нея, липсват каквито и да е доказателства за законосъобразно извършване на принуда спрямо физическо лице,  а именно за наличие на данни за „тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност.“,  като в конкретния случай въобще не е посочено за какво  застрашаващо поведение на 20.06.2018 г.  има данни.  

 

 

 

В тази връзка следва да се посочи, че за изложеното в заповедта въобще не е ясно какво е извършило лицето на 20.06.2018 г. което да налага задържането му на тази дата, не налице никакви доказателства и за твърдението за тежки психически отклонения, как са възприети и установени от задържащия орган.

             

 

 

 

Следователно, липсата на описани в заповедта фактически основания за издаването й, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за нейната отмяна.

             

 

 

 

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице когато има достатъчно данни за „ тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица“. В този смисъл, за да бъде задържано лицето е необходимо да са налице достатъчно фактически основания, които да обосноват основателно предположение, че задържаният застрашава живота си  или на други лица, каквито въобще не са посочени в оспорената заповед.

             

 

 

 

В случая, при доказателствена тежест за ответника, и наличието на поведение нарушаващо обществения ред или излагащо живота си или живота на други лица на явна опасност, следва да са налице към момента на прилагане на ПАМ  и такива не са доказани в настоящото производство.

             

 

 

 

На следващо място, безспорно е, че целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е да се попречи на уличения да нарушава обществения ред или да застрашава живота си или  живата на други лица, като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган издател на акта, което в процесния случай не е извършено и не е обоснована и необходимостта от задържането. Така, не е обосновано издадената заповед по чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗМВР в случая да допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 и ал.3 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В настоящия случай, предвид представените по делото доказателства, не се установява каквато и да е неотложност на случая, наложила предприемане на задържането.

             

 

 

 

По изложените мотиви, съдът намира приложената ПАМ спрямо жалбоподателя за незаконосъобразна, което налага отмяна на заповедта за прилагането й.

 

 

 

 

              

 

 

 

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, поради което атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

            В производството не е направено искане за заплащане на разноски.

            Предвид изложеното, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

             

 

 

 

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 301зз-16/20.06.2018 г., издадена от издадена от Г*** Д*** П*** – разузнавач при СПКП в ОД на МВР Монтана, с която „на основание чл. 72, ал.1, т.3 от ЗМВР, лицето показва тежки психически отклонения и с поведението си излага живота на други лица на явна опасност, видно от медицинско направление № 352/2018 г. и жалба вх.№ 812100-10824/14.06.2018 г...”, е заповядано за срок от 24 часа задържане на И.Г.И..

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                Административен съдия: