№ 36
гр. Ботевград, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:*** Д. С.
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от *** Д. С. Гражданско дело № 20211810102368
по описа за 2021 година
Предявени са иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕАД /с предишно наименование “******”/, гр. София твърди,
че по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 387/2019
г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 238.64 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги, като същата е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това ищецът предявява иск за установяване
на вземането по заповедта до размер на 109.20 лв., която сума представлява цена на
потребени и незаплатени мобилни услуги, както и осъдителен иск срещу ответника за
плащане на дължими лизингови вноски в размер на 129.44 лв.
Поддържа, че Договор за мобилни услуги от дата 10.08.2016 г., сключен за
мобилен номер ******* по програма Нонстоп 30.99 лв., с неограничени национални
минути, ответникът Б. П. Н. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги
„******“ ЕАД с абонатен номер No ******. При възползване от преференциалните
условия на Оператора, абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата
10.08.2016г. и е взел на изплащане мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy J1
2016 Black посредством 23 месечни вноски в размер на 8.09 лв.
Излага, че въз основа на договора ответникът е ползвала предоставените от
дружеството мобилни услуги. Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор при ползване на услуга чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя, като всеки потребител, страна по договор, бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактурата, както и че неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. Поддържа, че за потребените от ответника мобилни услуги за
1
периода 18.11.2016 г. до 17.04.2017 г. ищецът е издал следните фактури: фактура No
*****/18.12.2016 г. за отчетен период на потребление 18/11/2016 г. - 17/12/2016 г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 40.59 лв. /с
ДДС/, платима в срок 02.01.2017 г.; фактура No *****/18.01.2017 г. за отчетен период
на потребление 18/12/2016 г. - 17/01/2017 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 39.07 лв. /с ДДС/, платима в срок 02.02.2017 г.;
фактура No **********/18.02.2017 г. за отчетен период на потребление 18/01/2017 г. -
17/02/2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер
на 39.10 лв. /с ДДС/, платима в срок 05.03.2017 г. Абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на стойност 118.76лв., фактурирани за три последователни отчетни
месеца- за месец 12/2016 г., за месец 01/2017 г., и за месец 02/2017 г. С Кредитно
известие No **********/18.03.2017 г. е извършена корекция по дълга, като е
сторнирана сумата в размер на -17.65 лв., начислена е дължимата лизингова вноска в
размер на 8.09 лв., и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в
размер на 118.76 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
109.20 лв.
Сочи, че неизпълнението на абоната-ответник е ангажирало договорната му
отговорност на основание т. 11 от процесния договор за мобилни услуги, като във вр.
чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор ищецът е прекратил едностранно
договора с ответника и е издал по абонатен номер No ****** на дата 18.04.2017 г.
крайна фактура No ***** с начислена обща сума за плащане в размер на 691.29 лв.,
представляваща сбор от неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 452.65 лв.; фактурирана е цената, дължима се за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорените погасителни планове
в общ размер на 129.44 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 109.20 лв.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната
мобилно устройство - марка SAMSUNG Galaxy J1 2016 Black са обявени за предсрочно
изискуеми, , а именно лизинговите вноски, дължими след месец 04/2018 г., когато е
издадена крайната фактура No *****/18.04.2017 г. съгласно уговорения погасителен
план, както следва: за устройство марка SAMSUNG Galaxy J1 2016 Black се дължи
цената в размер на 129.44 лв. след месец 04/2017 г. до м.0 7/2018 г.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение
на ответника съществуването на вземането на ищеца към него за сумата от 109.20 лв.,
представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги с абонатен номер No ****** за периода от 18.11.2016 г. до 17.04.2017 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и да осъди ответника да му
заплати сумата от 129.44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за
устройство марка SAMSUNG Galaxy J1 2016 Black, взето във връзка с мобилен номер
*******, след месец 04/2017 г. до м.07/2018 г. Претендира разноски.
Ответникът- ***** от гр. Ботевград в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор чрез назначения й особен представител адв. М. К. оспорва исковете
като неоснователни. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност, като
сочи, че е налице кратката погасителна давност, тъй като се касае за периодични
2
плащания, датиращи с начална дата 2016 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 387/2019г. по
описа на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца
от 26.02.2019 г., подадено по куриер на дата 21.02.2019 г., съдът е издал заповед No
1281/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника Б. П. Н.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното
производство и ищец по настоящото сумата-главница от 238.64 лв., представляваща
парично задължение за неизпълнение по Договор за далекосъобщителни услуги от
10.08.2016 г., с клиентски номер на абоната No ****** за периода от 18.11.2016 г. до
17.04.2017 г., сумата от 42.98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
04.05.2017 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00
лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия
иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на Договор за мобилни услуги по заявка No ********* от
10.08.2016 г. се установява, че между “******” ЕАД и ответника Б. П. Н. е сключен
договор за мобилни услуги при Общи условия за взаимоотношенията с потребителите
на мобилни телефонни услуги, с които ответницата изрично се е съгласил, заявявайки,
че е запознат с тях. Договорът е сключен за първоначален срок от 24 месеца, считано
от датата на влизането му в сила – на 10.08.2016 г., с посочена месечна такса –
“стандартен месечен абонамент” от 30.99 лв., за СИМ карта с номер *****,
предпочетен номер: *******. В чл. 11 от договора е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния му срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Към
договора е подписано и Приложение - ценова листа за частни лица от дата 10.08.2016
г., съдържащо конкретните параметри на договора- цени на разговори и др. услуги.
От заверено копие на Договор за лизинг 10.08.2016 г. е видно, че между същите
страни на тази дата – в качеството им съответно на лизингодател и лизингополучател, е
сключен и договор, по силата на който лизингодателят-ищец е предоставил за временно и
възмездно ползване на лизингополучателя-ответник устройство - SAMSUNG Galaxy J1 2016
Black с телефонен номер *******, като последният се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 238.57 лв. с ДДС, която заплати на вноски, както следва:
първоначална лизингова вноска в размер на 52.50 лв. с ДДС, платима към датата на
сключване на договора, и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8.09 лв.
Съгласно чл. 4 от договора, с подписването му лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, а по
силата на чл. 6 от същия, неразделна негова част са Общите условия на договора за лизинг
3
на устройство.
Видно от представените по делото Общи условия (ОУ) на ****** ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от
10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 2012 г., 2013 г., с последни изменения на
30.04.2016 г., които изменения са отразени със съответната им дата към всяка изменена
разпоредба), в чл. 19б, б. “в” е предвидено правото на Теленор да прекрати
едностранно индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят
не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно по общите условия, а съгласно чл. 75 от ОУ, при неспазване на
което и да е задължение по част XIII от същите ОУ или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т.
19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа
на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване
на индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Видно от заверено копие на фактура No ***** от дата 18.12.2016 г., същата е с
посочен издател “******” и получател ответника Б. П. Н., за клиентски номер ****** на
стойност 40.59 лв., с отчетен период 18.11.2016 г. – 17.12.2016 г. и със срок за плащане на
сумата 02.01.2017 г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за продажба на
устройство на лизинг, месечни и еднократни такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови
вноски) и начислен ДДС.
Видно от заверено копие на фактура No ***** от дата 18.01.2017 г., същата е с
посочен издател “******” и получател ответника Б. П. Н., за клиентски номер ****** на
стойност 79.66 лв., с отчетен период 18.12.2016 г. – 17.01.2017 г. и със срок за плащане на
сумата 02.02.2017 г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за продажба на
устройство на лизинг, месечни и еднократни такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови
вноски) и начислен ДДС, както и “баланс от предходен период с ДДС” в размер на 40.59 лв.
Видно от заверено копие на фактура No ********** от дата 18.02.2017 г., същата е с
посочен издател “******” и получател ответника Б. П. Н., за клиентски номер ****** на
стойност 118.76 лв., с отчетен период 18.01.2017 г. – 17.02.2017 г. и със срок за плащане на
сумата 02.03.2017 г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за продажба на
устройство на лизинг, месечни и еднократни такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови
вноски) и начислен ДДС, както и “баланс от предходен период с ДДС” в размер на 79.66 лв.
Видно от заверено копие на фактура No ********** от дата 18.03.2017 г., същата е с
посочен издател “******” и получател ответника Б. П. Н., за клиентски номер ****** на
стойност 109.20 лв., с отчетен период 18.02.2017 г. – 17.03.2017 г. и със срок за плащане на
сумата 02.04.2017 г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за продажба на
устройство на лизинг, месечни и еднократни такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови
вноски) и начислен ДДС, както и “баланс от предходен период с ДДС” в размер на 118.76
лв.
Видно от заверено копие на фактура No ***** от дата 18.04.2017 г., същата е с
посочен издател “******” и получател ответника Б. П. Н., за абонатен No ****** на
стойност 691.29 лв., с отчетен период 18.03.2017 г. – 17.04.2017 г. и с краен срок за плащане
на сумата 03.05.2017 г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за плащане е
4
формирана като сбор от сумите 452.65 лв. – “неустойки предсрочно прекратяване на
договори за услуги”, сумата от 129.44 лв. – вноска лизинг (след 01.01.2014) и сумата 109.20
лв. – “задължения от предходен период с ДДС”.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Така предявеният иск е за установяване на вземане на ищеца към ответника в
размер на 109.20 лв., и което е част от вземане, за което е издадена заповед No
1281/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
No 387/2019г. по описа на РС- Ботевград. Съдът намира, че така предявеният иск е
основателен по следните съображения:
По делото категорично е установено, че ответникът Б. П. Н. е била страна по
сключени с ищеца “******” ЕАД Договор за мобилни/фиксирани услуги от 10.08.2016
г. по заявка No *********, със срок на договора до 10.08.2018 г., като за предоставени
му такива за периода от 18.11.2016 г. – 17.04.2017 г. са издадени фактури No ***** от дата
18.12.2016 г., No ***** от дата 18.01.2017 г., No ********** от дата 18.02.2017 г., No
********** от дата 18.03.2017 г., и No ***** от дата 18.04.2017 г., по които зад ължението
на ответника е в общ размер на 109.20 лв. с ДДС, със срок за плащане по последната
фактура до 03.05.2017 г.
Ответникът в настоящото производство не оспорва, че е страна по договора с
ищеца и е ползвал услугите, предмет на договора, а именно възникването на
претендираното парично задължение към ищцовото дружество. Същият не оспорва и
обстоятелството, че не е заплатил сумите по издадените фактури за предоставените му
мобилни/фиксирани услуги, нито ангажира доказателства за плащането им, което
обстоятелство подлежи на установяване в негова тежест. Предвид това съдът намира,
че ответникът е неизправна страна по договорното правоотношение с ищеца,
възникнало по силата на сключения между тях Договор за мобилни услуги от
10.08.2016 г. по заявка No ********* за мобилен/фиксиран номер *******, като
неизпълненото му задължението е в размер на 109.20 лв. Поради това съдът приема за
установено, че ответникът, в качеството си на абонат – потребител и страна по договор
за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, дължи на ищеца, в качеството му на
оператор по този договор, горепосочената сума от 109.20 лв., представляваща част от
вземането в размер на 238.64 лв., за което е издадена заповед No 1281/26.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 387/2019 г. по
описа на РС- Ботевград. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на
задължението по давност. Вземането за телекомуникационни услуги е такова за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, което се погасява с
изтичане на тригодишна давност, като съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено в съда на 21.02.2019 г., като претенцията е за предоставени
мобилни услуги за периода от 18.11.2016 г. до 17.04.2017 г., най-старото от които е със
срок за плащане 02.01.2017 г., когато е настъпила и нейната изискуемост, при което
към момента на подаване на заявлението тригодишният срок за погасяване на
5
задължението по давност не е бил изтекъл. Поради това и възражението се явява
неоснователно.
По осъдителния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Предмет на този иск е вземане за лизингови вноски по Договор за лизинг от
10.08.2016 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J1 2016 Black в размер на
129.44 лв. за периода от м. 04.2017 г. до м. 07.2018 г.
По делото категорично е установено, че ответникът Б. П. Н. е бил страна по
сключени с ищеца “******” ЕАД Договор за мобилни услуги от 10.08.2016 г. по заявка
No ****** и Договор за лизинг от същата дата, като за предоставени му такива са
издадени фактури No ***** от 18.12.2016 г., No ***** от 18.01.2017 г., No **********
от 18.02.2017 г., No ********** от 18.03.2017 г., и No ***** от 18.04.2017 г., с общо
начислена сума по последната фактура в размер на 691.29 лв., от които за лизингови
вноски в размер на 129.44 лв. Срокът за плащане на така издадената No ***** от
18.04.2017 г. е 03.05.2017 г. Посочените фактури включват вземанията на ищеца за
потребените от ответника мобилни услуги за съответните периоди по фактурите, за
месечните абонаментни такси и за дължимите лизингови вноски по сключения между
страните договор за лизинг от 10.08.2016 г. Ответникът в настоящото производство не
оспорва, че е получил мобилното устройство, предмет на договора за лизинг, както и
че не е заплатил сумите по издадените фактури, включващи лизингови вноски, нито
ангажира доказателства за плащането им, което обстоятелство подлежи на
установяване в негова тежест. Предвид това съдът намира, че ответникът е неизправна
страна по договорното правоотношение с ищеца по Договор за лизинг от 10.08.2016 г.
за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J1 2016 Black.
Съдът намира обаче, за основателно възражението на ответника за погасяване
на посоченото задължение по давност. Вземането за лизингови вноски е такова за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, което се погасява с
изтичане на тригодишна давност, като съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Претенцията е предявена с
исковата молба, подадена на 13.12.2021 г., като това вземане не е било предмет на
заповедното производство. При това към момента на подаване на исковата
тригодишният срок за погасяване на задължението по давност е бил изтекъл, поради
което и задължението е погасено по давност. Предявеният осъдителен иск за сумата от
129.44 лв., представляваща лизингови вноски за периода от м. 04.2017 г. до м. 07.2018
г. по Договор за лизинг от 10.08.2016 г. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответницата следва да му заплати направените от него разноски по
настоящото дело съобразно уважената част от исковете в размер на 253.96 лв., от които
34.32 лв. за държавна такса, 82.36 лв. за адвокатско възнаграждение и 137.28 лв. за
адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то
направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от
ответника както следва: разноски за държавна такса в размер на 11.44 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 82.36 лв., или общо разноски в заповедното
производство в размер на 93.80 лв.
6
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземането на “****” ЕАД /с предишно
наименование “******”/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, към
Б. П. Н., с ЕГН **********, с адрес: ******, за което е издадена Заповед No
1281/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
No 387/2019 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 109.20
лв. /сто и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 10.08.2016 г. за абонатен
No ****** за периода от 18.11.2016 г. до 17.04.2017 г., за което е издадена крайна
фактура No *****/18.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ******, срещу Б. П. Н., с ЕГН **********, с адрес: ******, иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 129.44 лв. /сто двадесет и
девет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща дължими лизингови
вноски по Договор за лизинг от 10.08.2016 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
J1 2016 Black.
ОСЪЖДА Б. П. Н., с ЕГН **********, с адрес: ******, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
******, сумата от 253.96 лв. /двеста петнадесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и
сумата от 93.80 лв. /деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 387/2019 г. по описа на
РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7