Р Е Ш Е Н И Е №186
гр. ВРАЦА, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 22.07.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никофорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 263 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5535/06.04.20 г. на
"Кредитреформ" България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.
София срещу решение на районен съд гр. Враца №
128/24.02.20 г. постановено по гр. дело № 3807/19 г. по описа на същия
съд, с което районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от дружеството-въззивник
ОСЪДИТЕЛНИ искове с правно осн. чл. 79, ал. 1 и във вр. с чл.240, лв. 86 и чл.
99 от ЗЗД за следните суми по договор за кредит № **********/ 09.02.2017 г.
сключен между ответника М.Ю.И. *** с ЕГН и дружество цедент "4Финанс"
ЕООД, за следните суми: - 500 главница, заедно със законната лихва считано от
предявяване на иска на 18.09.19 г. до окончателното й изплащане; - 126.15 лв. представляваща такса за експресно
разглеждане; - 430.50 лв. представлвяваща наказателна лихва за забава за
периода от 19.03. до 22.11.18 г.
Дружеството въззивник мотивира подробно становище за
незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като при сключване на процесния
договор за заем, страните са спазили приложимите ЗПФУР /Закон за предоставяне
финансови услуги от разстояние/ и ЗЕДЕУУ /Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги/, при което изводът на първостепенния съд
за недоказаност в казуса наличие на облигационнна връзка между длъжника и
дружеството цедент, е необоснован и
направен в противоречие със събраните доказателства. Освен изложеното, дружеството
намира, че районен съд е допуснал нарушение на процесуални правила, тъй като
неправилно не е допуснал изготвяне на поисканата от дружеството специализирана
експертиза, което искане е направено във вр. указанията на съда в определението
по доклада.
При заявените оплаквания, дружеството моли за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на исковата претенция в цялост.
Дружеството моли за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалба М.И., редовно уведомен чрез представляващия го
адвокат М.Д., не представя отговор за въззивната жалба. В с.з.
въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява особен
процесуален представител по пълномощие адв. Д., назначен по реда на чл. 47 ал.
6 от ГПК, която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я
отхвърли и потвърди обжалваното решение, което счита за правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, при което следва да бъде потвърдено.
От изложените в исковата молба факти е видно, че се касае за парични вземания, произтичащи от търговски ненаименован смесен договор с елементи на заем, като с обективно кумулативно съединените осъдителни искове се претендира реалното изпълнение на парично задължение по сключен договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние № ********** от 09.02.17 г. и отпуснат допълнителен кредит от 13.02.17 г., по реда на чл. 6 от ЗПФУР, като споразуменията са сключени между "4финанс" ЕООД и длъжника М.Ю.И. с ЕГН ********** ***. Ищецът заявява, че има качеството на цесионер на вземанията на първоначалния кредитор "4финанс" ЕООД по силата на договор за цесия от 23.11.18 г. и тъй като длъжникът М.И. не е изпълнил задълженията си по сключените споразумения, предявява осъдителни искове срещу него за главница общо от 500 лв. по двата договора /300 лв. по договора от 09.02.17 г. плюс 200 лв. по договора от 13.02.17 г. /; 126. 15 лв. такса за експресно разглеждане по двата договора; 430.50 лв. наказателна лихва лв. също за двата договора, както и заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът, чрез особения си представител оспорва изцяло предявените искове с оплакване за недоказаност на облигационно правоотношение между страните, неуведомяване на длъжника И. за цесията по правилото на чл.99, ал. 4 от ЗЗД и за недействителност на договора поради нарушения на ЗПК и ЗЗП.
При правилно възприетата от районен съд фактическа обстановка по спора, която не се оспорва от страните пред настоящата инстанция, от правна страна по заявените във въззиванта жалба оплаквания окръжен съд намира следното:
Едната страна по договора е търговец и в предмета му на дейност влиза предоставянето на финансови услуги, по делото е безспорно и сключването на 23.11.2018г. на договор за прехвърляне на вземанията по двата договора между първоначалния кредитор "4финнас" ЕООД и ищцовото търговско дружество "Кредитреформ Българаия" ЕООД, в чийто предмет на дейност се включва събирането на парични вземания. По този начин цесионерът е встъпил в правата на цедента срещу длъжника-ответник и разполага с материална и процесуална легитимация в настоящото производство.
Въззивният съд счита, че цесията е породила своето действие и е противопоставима на ответника, тъй като той, като длъжник, е бил своевременно и надлежно уведомен от страна на цедента, независимо, че и цесионерът е бил изрично упълномощен да стори това от цедента-кредитор. Уведомлението е изпратено на постоянния адрес на длъжника М.И. по пощата с обратна разписка като е отразен статус „непотърсен“. По тази причина, ищецът "Кредитреформ" ЕООД е приложил уведомление за извършената цесия към исковата молба, което съгласно трайната съдебна практика, следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Ответникът отново не е намерен на същия си постоянен адрес и е приет за редовно призован по реда на чл. 46 ал 5 от ГПК. Назначен му е особен представител по чл. 46 ал. 7 от ГПК на разноски на ищеца, с оглед охрана на интересите му, на когото са връчени всички книжа. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Това категорично се отнася и до уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и то поражда последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка е налице също последователна практика на ВКС /Р. № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Р. № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./, приложими в случая по аналогия, в която се застъпва най-общо становището, че кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите изявления на длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно уведомен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Това виждане сочи на заключението, че и в настоящата хипотеза, при която е необходимо изявление на кредитор да достигне до длъжник, което е допустимо да се извърши в рамките на исковото производство, щом в исковата молба е обективирано изявление на кредитора-ищец, че уведомява от името на праводателя си – цедент, първоначален кредитор по договора за заем, прехвърлянето на вземането му, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. На последно място в тази връзка следва да се посочи и, че доколкото в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на длъжника, произтичащо от договора за паричен кредит, не е погасено, то получаването на уведомлението за извършена цесия лично от ответника-кредитополучател е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. В случая обаче не се установява претендираните с исковата молба задължения да са погасени чрез плащане.
Така, след като и суброгиралият се ищец, и праводателят му са търговци, и сделките са свързани с упражняваното от тях занятие, то процесните взаимоотношения между страните следва да се регулират освен от специалните закони уреждащи специфичния вид правоотношения, и от разпоредбите на ТЗ, при субсидиарно приложение на общите норми на гражданското законодателство.
Така правното основание на предявените искове е чл. 79 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 286 и чл. 287 от ТЗ, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Точката на противопоставяне между страните е дали е действително сключен договорът за кредит, който представлява правопораждащият юридически факт, от осъществяването на който ищецът извлича основателността на претенциите си.
Ключовите правопрепятстващи и правоизключващи аргументи на ответника чрез особения му представител са, че липсват представени доказателства за валидно сключен договор за потребителски кредит.
Този въззивен състав счита, че по отношение на формата и начина на сключване на договора не са приложими правилата на чл. 10 и сл. от ЗПК, тъй като е налице специален закон, регламентиращ ползването на специфичен способ за сключване на договор, който може да има същия предмет – предоставяне на потребителя на паричен кредит – ЗПФУР, и за проверката на валидността на процесния договор следва да се прецени спазването на неговите изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР, „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“ /за какъвто се твърди, че е сключен от цедента с ответника/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
Предвид изложените от ищеца твърдения за ползваната процедура за сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл. 18 ал. 1, т. 1 и т. 3/, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП /сега – ЗЕДЕУУ/.
Тези правила, приведени към настоящия случай, намират своето обективно проявление – ищецът е представил заверени копия от договор за кредит № **********/09.02.2017 г. и под същия номер споразумение от 13.02.17 г., Общи условия на договорите за кредит и разписки за извършено плащане по сметката на ответника за 300 лв. от 09.02.17 г. и за 200 лв. от13.02.17 г. към EasyPay. За първите два документа заявява, че са потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на кредитора-цедент /“4финанс“ ЕООД, гр. София/ - www.vivus.bg. По делото не са представени доказателства, че сумите преведени от кредитора "4финанс" ЕООД чрез системата за електронни плащания EasyPay са достигнали до кредитополучателя ответник в прозиводството, тъй като на стр. 83 е представено писмо на "Изи Пей" № 2421/29.01.20 г., от което се установява, че в архива на дружеството не се съхраняват разписки подписани ответника М.Ю.И. с ЕГН ********** за получени суми с наредител "4Финанс" ЕООД в размера на 300 лв. от 10.02.17 г. и 200 лв. от 12.02.17 г.
Настоящият въззивен състав намира, че тези документи в своята цялост представляват годни доказателствени средства, установяващи само валидното сключване на договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР, но не и и предаването на договорената сума от кредитодателя, в чиито права е встъпило дружеството - ищец. За този си извод, окръжен съд се мотивира по следния начин.
Естествено е на представения физически носител – хартия, да не се намира материално положен параф /подпис/ на ответника-потребител, но това не отнема действителността на договора и не отрича съществуването му в правния мир.
Както бе посочено вече, страните са сключили договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние, използвайки изключително средство за комуникация от разстояние – интернет страница на доставчика.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, „електронен документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2 ал. 1 от ЗЕДЕУУ „електронно изявление“ е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител договор обективира електронен документ, тъй като той съдържа електронно изявление /каквото е изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни формуляри/, запазено в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т.е. визуализира електронен документ. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3 т. 10 от Р/ЕС № 910/14г. - три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други.
Нормотворецът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В тази насока се е установила последователната актуална съдебна практика на ВКС. Представеното хартиено копие на договора не е оспорвано от процесуалния представител на ответника касателно неговата автентичност.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай безусловно е налице уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойността на саморъчен, която се съдържа в точната, подробна и ясна формулировка на чл. 1.8 от Общите условия за кредит, станали неразделна част от договора между доставчика и ответника с приемането им. На сайта - www.vivus.bg на доставчика “4финанс“ ЕООД, гр. София, са предоставени приложимите общи условия, преддоговорна информация и проект за договор, като от първите е видно, че е спазено изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР. Страницата е активна, общодостъпна и позволява извършването на информативна справка от всяко лице. Електронната система за кандидатстване и сключване на договори от разстояние на vivus.bg, съдържа алгоритъм, който е и описан в общите условия, и съдържа задължителна възможност за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията, приемането им и сключването на договора от разстояние, който изключва преминаването към всяка следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето на предложението, приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и т.н., до сключването на договора/ без даване на съответното съгласие в предходната и съответно - приключването на процедурата по сключване на договора без полагането на обикновен електронен подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка страница чрез натискане на бутон „подпиши“.
С оглед на изложеното е обяснимо и закономерно ищецът да не може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по създаването на договорното правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор. Динамиката на развитие и популяризирането на кибертехнологиите в ежедневния живот повишават стандарта на общата елементарна култура и правят ноторни, а не специфични знанията, свързани с функционирането на подобни електронни услуги. Така е ясно, че различните етапи от регистрацията се визуализират само за потребителя, ползващ съответното средство за комуникация от разстояние и единствено той може да ги отпечата като изображение върху хартиен носител, но фактически те не биха имали необходимата доказателствена стойност по смисъла на ГПК. При доставчика се генерира единствено подписаното /по см. на чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ/ крайно електронно изявление, от което биха могли да произтекат някакви последици – права и задължения, каквото в случая е договорът за кредит.
Видно е, че ответникът е предоставил всички изискуеми данни – три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова сметка, *** на дружеството доставчик разпространена надлежно по реда на чл. 290 и чл. 291 от ТЗ, отправяйки му предложение за сключване на договор и такова е последвало в предписаната от закона форма. Както вече се посочи по-горе ответната страна не е оспорвала авторството на изявленията.
Следователно, при спазването на изискванията на чл. 18 ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният по делото електронен документ – договор за кредит, възпроизведен на хартиен носител, е саморъчно подписан документ и се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.
Независимо от изложеното, по делото не е доказано възникването на заемно правоотношение между цедента /праводател на ищеца/ и ответника И., чиято разновидност представлява договорът за кредит. Това е така, тъй като договорът за заем е реален договор, при което фактическият състав на сключването му завършва с предаване на парите на заемополучателя - ответник в производството. Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, в на дружеството ищец е да установи, освен сключването на договора за заем от разстояние по правилата на ЗПФУР ЗЕДЕУУ и факта на предаване на определената в договорите парична сума общо от 500 лв. на ответника И.. И тъй като този факт обуславя спорното право, то доказването следва да бъде пълно, тоест то следва да създаде сигурно убеждение за съда в истинността на твърдението на дружеството-ищец, че заетата сума е получена от ответника. В този връзка дружеството-ищец е представило две разписки, на стр. 23 и стр. 24 за извършено плащане чрез системата на електронни плащания в "Изи Пей" в полза на ответника М.И. от 09.02.17 г. за сумата 300 лв. по договор за кредита № ********** и от 13.02.17 г. за сумата 200 лв. по договор за кредит № **********/3/, но както се посочи по-горе на стр. 83 е приложено писмо на "Изи Пей" до районен съд, в което е отразено, че в архива на дружеството не са открити подписани от получателя М.Ю.И. с ЕГН ********** разписки за получени суми в размер на 300 лв. и 200 лв., съответно на 09.02.17 г. и на 13.02.17 г., с наредител "4финанс" ЕООД. Дружеството "Изи Пей" изпраща две разписки, съответно номера 07000539657312 от 10.02.17 г. и 07000540657480 от 13.017 г. с получател лицето М.Ю.И., съответно за сумите 300 лв. и 200 лв., но разписките са само компютърни извлечения от системните на "Изи Пейй" и не съдържат подпис на лицето М.Ю.И., като получател на сумите.
При тези фактически данни, не може да се направи категоричен извод, че сумите по двата процесни договора за заем, общо за сума в размер на 500 лв. са реално получени от заемателя М.И., ответник в производството.
В заключение, предявените от "Кредитреформ България" ЕООД искове са неоснователни и недоказани, доколкото по делото не се установи по еднозначен начин, че сумите предмет на договорите за кредит /заем/ са получени реално от заемопучателя ответник М.И., тоест че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, което се урежда от нормите на чл. 240 от ЗЗД и във вр. с чл. 6 ЗПФУР.
Доколкото районен съд е стигнал до идентичен краен правен извод, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 128/24.02.20 г. постановено по гр. дело № 3807/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател ......... Членове 1.........
2...........