РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1463
гр. Пловдив, 01 юли 2019год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV с., в
открито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 301
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.225 а от същия закон.
Образувано
е по жалба на Й.Г.А., ЕГН **********,***, с постоянен адрес *** 1 и настоящ
адрес:***, чрез адв.К., против заповед № РД-09-87/16.01.2019
г. на кмета на община „Марица“ за премахване на незаконен строеж, находящ се в
село ****, представляващ: „Масивна сграда“, “ с размери
4,50м/4м без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот –
частна общинска собственост с идентификатор ** по КК и КР на с. ****, община
Марица, одобрени със заповед № РД-18-99/12.11.2008 г., на изпълнителния
директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.
Твърди се
незаконосъобразност и немотивираност на оспорената заповед с доводи, че неправилно
общинската администрация не е взела предвид, че построената от жалбоподателя
сграда е на повече от 20 години, строена са съгласно БДС, с вложено
дори повече желязо в бетона, подсилени основи с цел надстрояване. Сочи се, че
жалбоподателят е плащал с години такса смет и сметки за ток и вода, освен това
сградата е търпим строеж като построена в периода 1980 – 1990 г., обезопасен,
не заплашва хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите. Посочва, че в
обектите живее цялата фамилия – три поколения има малки деца и възрастни хора. Позовава
се на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека. Твърди, че няма друг
жилищен имот. Иска се отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от адв. К. по изложените съображения. Претендират се разноски.
Ответникът – кмет на Община Марица, чрез
процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна. Представя подробна
писмена защита. Претендира разноски.
Административен
съд – Пловдив в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет
на процесното оспорване е заповед № РД-09-87/16.01.2019 г. на кмета на община
Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в село
****, представляващ: „Масивна сграда“, “
с размери 4,50м/4м без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен
имот – частна общинска собственост с идентификатор ** по КК и КР на с. ****,
община Марица, одобрени със заповед № РД-18-99/12.11.2008 г., на изпълнителния
директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.
Заповедта
е издадена на основание чл.225 а от ЗУТ.
Съдът
приема, че макар адресат на заповедта да е неизвестно лице – като извършител и
собственик на разпоредения за премахване строеж е посочен „неизвестен“, за
жалбоподателят е налице правен интерес от оспорването на заповедта, предвид
изричното заявяване в жалбата, че този строеж е негово жилище, което обстоятелство
се сочи и в дадените от жалбоподателя обяснения и св. показания на св. А.П..
Посочвайки,
че процесният строеж е негово жилище, безспорно премахването му засяга правната
сфера на жалбоподателя, а всеки, който е засегнат по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, има правен интерес да оспори заповед за премахване на незаконен строеж.
Процесният
строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, което
е дало основание на административния орган да приеме същия за незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и да разпореди премахването му.
Прието
е, че строежът не представлява търпим по смисъла на § 16 и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, тъй като не са налични изискванията на тези норми.
Констатирано
е, че за строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство по
узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ както и че не е депозирано
заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В
изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на
процесния строеж, се е стигнало след извършване на надлежна проверка от страна
на служители на Община Марица, констатациите от която са обективирани в КА № 8 от
08.01.2019 г., в който е констатирано изграждането на разпоредения за премахване
строеж: „масивна сграда“ с размери 4,50/ 4,00 м. и височина 2,25 м, изпълнен с
тухлени стени, на места липсва свързващ материал, без колони, греди и плоча и
покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, реализиран в имат частна
общинска собственост с идентификатор **, с начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, частна общинска собственост по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ****, общ. Марица, обл.Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-99/ 12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, извършен
без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Материалната
доказателствена сила на така представения и приет като доказателство по делото
КА не бе оборена, съответно съдът приема за доказани направените в него
установявания.
По
делото не са представени доказателства, че у жалбоподателя са налични
строителни книжа за процесните строежи, макар и съдът да е изпълнил задължението
си за разпределение на доказателствената тежест и изрично да е указал с
разпореждането си за насрочване на делото такива да бъдат представени в случай,
че са налични.
При
това положение, съдът приема, че са налице релевантните за издаването на
процесната заповед факти, съответно административният орган е процедирал в
съответствие със законовите изисквания като е констатирал незаконност на изградената
сграда и е наредил премахването ѝ.
В
заповедта подробно е описано, че са установени незаконни строежи по смисъла на
чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, които подлежат на премахване. Посочено е също, че
строежите са изпълнени без изискващите се строителни книжа/одобрени
инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж/ в нарушение на чл. 137,
ал.3 и чл. 148,ал.1 ЗУТ.
За
прецизност следва да се посочи, че в жалбата не се твърди, че за спорните
постройки са налице одобрени проекти и е издадено разрешение за строеж, нито се
възразява по отношение на обема на изграденото, както и не се сочи година на
изграждането.
Установяването
на годината на построяване на строежите е от съществено значение за изясняване предмета на спора дотолкова
доколкото се твърди в жалбата търпимост на строежа, макар и да не се сочи
конкретно в коя хипотеза на §16 или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да попада
процесното строителство. В тази връзка са дадени изрични указания по
разпределението на доказателствената тежест с разпореждането за насрочване на
делото като е указано да се конкретизира по коя от законовите хипотези на §16
или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се твърди да е налице търпимост, което не е
сторено от страна на жалбоподателя или на представляващия го процесуален
представител.
По
делото са изрични указания, че за доказване търпимост на един строеж с оглед
необходимостта от преценка на неговото съответствие с ПУП/ правилата и
нормативите, действащия към момента на извършването му/или съгласно ЗУТ, е
необходимо назначаването на СТЕ в какъвто смисъл са указанията на съда. Такава
експертиза е допусната, но определеният от съда депозит за извършването ѝ
не е внесен, поради което експертизата е заличена.
Поради
това съдът счита, че е изпълнил задължението си по прилагане служебното начало
в административното производство за изясняване
на фактите по делото, в това число и относно търпимостта на строежа, дал е
задължителни указания по разпределението на доказателствената тежест, допуснал
е доказателства за установяване на твърдяните от жалбоподателката факти, а
именно СТЕ. Предвид посоченото следва да направи изводите си на база събраните
по делото доказателства.
Жалбоподателят
посочва, че построените от него /в жалбата – бел.моя/ сгради са на повече от 20 г. и са построени в периода 1980
-1990 г. В съдебно заседание твърди, че се намират на ул.“****“ №** в с.****.
Посочва, че къщата на ул.“****“ № **я е взел от един човек, от калайджия –
купил я е с пари през 2004 г. и има документ за това. Посочва, че преди години
живеел на друга улица – „****“ № *, когато работил в ТКЗС.
Според
данните на разпитаната по делото св.А.П., къщата на жалбоподателя била първата,
още като се влиза в махалата и се намира на ул.“****“ № ** в с.****. Не е
видяла как се строи тази къща – била си там и преди, имала си керемиди, тухли,
бетон, както и ток и вода и всичко било платено. Твърди, че жалбоподателят няма
друга къща, освен тази, а там живеят четирима човека.
Предвид
тези данни по делото съдът приема, че по делото от страна на жалбоподателя не
се доказа точната година на построяване на сградите, предмет на заповедта. Налага
се единственият възможен извод, че процесните сгради не са в режим на
търпимост, в какъвто смисъл са и изводите на административния орган, съответно
правилно е разпоредено и премахването им.
Административният
орган е приел, че в случая извършеното строителство не попада в хипотезата на
§16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Действително,
съгласно приетите доказателства по делото липсват основания за прилагане на §
16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г.
Не са налице условията за застрояване в имота, с оглед на това, че същият представлява
урегулиран имот - частна общинска собственост, а извършеното строителство от
жалбоподателя е без учредено правото на строеж в полза на жалбоподателя или
него праводател.
Процесният
строеж попада в имот частна общинска собственост, съгласно акт за общинска собственост
№ 3349 от 09.01.2019г. и е извършен без учредено право на строеж в чужд имот –
частна общинска собственост, одобрени проуекти, разрешение за строеж, заповедна
книга и документ за въвеждане в експлоатация на обекта.
Не
се ангажираха доказателства за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не
се представиха доказателства и за висяща процедура по заявление за узаконяване
по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
С
оглед горното съдът намира , че процесният обект, имащ характер на строеж по
смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа. За него не са налице предпоставките,
водещи до приложимостта на § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ.
Във
връзка с наведените доводи в жалбата, че процесната сграда е единствено жилище
на жалбоподателя, поради което се претендира
приложение на чл.8 от ЕКПЧ, съдът намира за необходимо да посочи
следното:
Съдът
не приема за безспорно доказано, че процесното жилище е единствено такова за
жалбоподателя и неговото семейство. Видно от писмените доказателства по делото,
жалбоподателят има различни постоянен и настоящ адрес, което предполага
наличие/обитаване на различни жилища.
В чл. 8 от Конвенцията се
защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на
кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но
правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да
бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно -
ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично
общество и да преследва една от изброените цели - да е в интерес на националната
и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. В случая с издаването на процесната
заповед за премахване на незаконен строеж се държи сметка и за правата на
останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда.
Освен това във връзка
със служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед по критериите на
чл. 6 ал.5 АПК, е липсата на убедителни доказателства по твърденията за
нарушени права – такива не са представени както с жалбата, така и в хода на
съдебното производство. На първо място, видно от писмените доказателства по
делото, жалбоподателят има различни
постоянен и настоящ адрес. В този смисъл, данните не подкрепят твърдението за
единствен жилищен имот на оспорващото лице, т.е. липсва оставане без дом. Няма
представена информация за живущи в сградата четирима души, като в тази връзка
съдът не кредитира показанията на свидетелката досежно установяване на фактите
кои и какви лица са обитавали процесната
сграда. Не са установени обективни факти за обитаване на сградата в дълъг
период – не са представи данни за партидни номера на консумирана вода и
електроенергия или дори само документация, удостоверяваща начален период на
потреблението им или за определен период заплащана такса смет. Напротив, от
събраните в тази връзка доказателства, противно на твърденията на
жалбоподателя, се установява безспорно, че такива никога не са били заплащани.
Не следва да се
подминава и обстоятелството, че по делото са приети писмени доказателства за
предприети от община Марица действия за предоставяне възможност на ромски
семейства за построяване на жилища чрез отстъпено право на строеж – към 2004г. Предоставена
е възможност на жалбоподателя Й.А., на когото е отстъпено възмездно право на
строеж върху 1/2 ид.ч. от УПИ I-630.,
кв. 23, като същият е заявил, че живее заедно със съпругата и дъщерите си. През
2018г. община Марица е предприела, съгласно ЗОС, своевременни мерки по
отношение социалните жилища, вкл. продажби по чл.35 ЗОС.
Отделно от това, не се
твърди да е поискана и отказана социална помощ, вкл. не са заявени факти за
здравословно състояние на оспорващото лице, ограничаващи или отричащи възможност
за полагане на труд, предвид възрастта й.
Предвид посоченото,
съдът намира, че не са налице живущи в обекта уязвими членове – деца, възрастни
хора.
Съдът намира, че
неоснователно жалбоподателят се позовава на делото "Й. и други срещу България"
на Европейския съд по правата на човека, което касае проблеми, различни от спорните
в това производство.
От жалбоподателя в
проведеното съдебно производство не са представени данни за подадено заявление
за узаконяване на сградата, което е един от алтернативните способи, посочени по
делото „Й. и други срещу България“. С
други думи не е налице идентитет с фактите по случая с посоченият казус, а
самият закон е предвидил възможност за узаконяване по смисъла на предложените
от СЕС алтернативи – в случая не се твърди да са положени усилия за обитаване
на законно основание дори за известен период от време, още повече при изрично
дадена такава възможност на семейството на жалбоподателя. Доколкото целта на
закона е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, което
изначално представлява заплаха за живота и здравето на своите собственици и
ползватели, както и за неограничен брой други лица, намесата на общината в
случая не противоречи на тази цел.
По тези съображения, съдът намира,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалния закон, при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта
на закона.
Ето
защо, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а
оспореният административен акт – законосъобразен.
При
изхода от делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на
100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната
помощ.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.Г.А.,
ЕГН **********,***, с постоянен адрес *** * и настоящ адрес:***, чрез адв.К., против заповед № РД-09-87/16.01.2019 г. на кмета на
община „Марица“ за премахване на незаконен строеж, находящ се в село ****,
представляващ: „Масивна сграда“, “ с размери 4,50м/4м без одобрени проекти и
разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с
идентификатор ** по КК и КР на с. ****, община Марица, одобрени със заповед №
РД-18-99/12.11.2008 г., на изпълнителния директор на АГКК, собственост на
неизвестно лице.
ОСЪЖДА
Й.Г.А.,
ЕГН **********,***, с постоянен адрес *** * и настоящ адрес:***, да заплати на
Община Марица сторените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с
препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: