Р Е Ш Е Н И
Е №260354
гр. Пловдив, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично заседание на двадесет и
седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 16147 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу Л.Б.П. ***, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 839,47 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.12.2017
г. – 30.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 94,18 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.02.2018 г. – 04.07.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 6348 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 11314 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, IV бр.с.
Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното производство и в
исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като
съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по
отношение на обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „М.“ № **, вх.*,
ап.**. Поддържа, че за процесния период от 01.12.2017 г. – 30.09.2018 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия, включваща главница за периода 01.12.2017 г. –
30.09.2018 г. в размер на 839,47 лв., както и обезщетение за забава в размер на
94,18 лв. за периода 02.02.2018 г. – 04.07.2019 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16147 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с., срещу
която длъжникът възразил, поради което и били предявени настоящите искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на искова молба от ответника Л.П..
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 11314 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV брачен състав,
образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. П. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № 6348 от 09.07.2019 г. Длъжникът е възразил
срещи издадената заповед, поради което с разпореждане на съда от 29.08.2019 г.
и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок
е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в гр. П., бул. „М.” № **, вх.*, ап. *, че ищецът е изправна страна
по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура
по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху
обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото
обстоятелство се установява от приобщената по делото справка от Служба по
вписванията гр. П., от която е видно, че ответникът се явява носител на правото
на собственост върху процесния имот, върху който е имало наложена възбрана,
която впоследствие е била заличена. От това следва, че между страните по спора
е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни
действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна
енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.12.2017 г. – 30.09.2018 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. П., бул.
„М.“ № **, вх.*, ап.**, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като
била подадена общо 480,74574 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени
технологични разходи в размер на 7,335526 MWh за сметка на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. През процесния период в имота има монтирани 5 бр.
отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за ежемесечен дистанционен отчет.
През процесния период в имота има монтиран 1 бр. водомерно устройство за
дистанционен отчет на изразходваното количество ТЕ за БГВ. Отопляемият обем на
имота бил 233 м3. През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 1200 W. Изразходваното количество ТЕ за
отопление от същата се начислява по максимална нормативна мощност на
отоплителното тяло, поради липса на уред за измерване. През процесния период
всички отоплителни тела тип радиатор са присъединени към топлопреносната мрежа
в етажната собственост и са снабдени с уреди за дистанционен отчет. През
процесния период в имота има монтирани 5 броя ИРУ за отчет на ТЕ и 1 бр.
водомерно устройство – всички за ежемесечен дистанционен отчет. През процесния
период в имота има монтирани 5 бр. отоплителни тела тип радиатор с ИРУ за
дистанционен отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. За имота на
ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за
дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост” приложение
към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. на топлоснабдяването.
Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало на общо 11,15302
MWh, в това число 1,56958 MWh за отдадената от сградната инсталация, 1,64685
MWh за отопление и 7,93659 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице,
които се възприемат от съда като компетентни и обективни, следва, че топлинната
енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна
уредба.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. Д.С., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че през процесния период счетоводството на ищеца е редовно водено.
За същия на ответника не са издавани кредитни известия или т.нар. „минусуви
изравнителни сметки“ и не са погасявани задължения на ответника за доставена
топлинна енергия. Задължението за доставена топлинна енергия за периода
01.12.2017 г. – 30.09.2018 г. на ответника възлиза на обща стойност с ДДС в
размер на 839,47 лева, а обезщетение за забава от датата на падежа на всяка
фактура до 04.07.2019 г. – възлиза на 94,18 лева.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна
енергия в процесния имот, собственост на ответника. Затова и именно ответникът,
на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената
топлинна енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание.
Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения
с исковата молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като
законна последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и
присъждане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 05.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. П. купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 94,18
лв. - обезщетение за забава за периода от 02.02.2018 г. – 04.07.2019 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от ***, поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за ***
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 525 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лв. –
държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – ** възнаграждение. В общата сума на
дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство
в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата
дължима сума за разноски възлиза на 600 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Б.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.
Г. Д.” № ***, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 839,47 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.12.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 94,18 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 02.02.2018 г. – 04.07.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6348 от 09.07.2019
г. по ч.гр.д. № 11314 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
ОСЪЖДА
Л.Б.П., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *** сумата от общо 600 лева, представляващи съдебно деловодни разноски, от които – 525 лева - съдебноделоводни разноски
пред първата инстанция и 75 лв. –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 11314 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ КАТЯ БОЕВА
Вярно с оригинала.
ЕН