№ 7
гр. Ловеч , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
Секретар:ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
гражданско дело № 20204300500490 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от Д. Х. К. с. Дойренци, общ. Ловеч, ул.
****, срещу действия на ЧСИ Румен Димитров, рег,№ 880, по и.д.
№20158800499563 въвод във владение, съгласно Протокол № 646/07/08.2020
г., в частта, в която му е разпоредено да напусна имота, като моли да бъде
отменен в тази част.
Излага, че длъжници по и.д. №20158800499563 са ЕТ Авто Бил - П.Д. и
С. Д. Д. и това предполага, че действията на ЧСИ следва да са насочени срещу
вещи и права на длъжниците, а трети лица отговарят, само ако това е изрично
предвидено от закона.
Изразява съгласие, че разпоредбата на чл. 498 ГПК допуска въвод във
владение срещу всяко трето лице, което владее имота, но според него
разпоредбата не дава право ЧСИ да прекратява държането на имота.
Посочва, че от съдържанието на Протокола за въвод във владение е
видно, че настоящият жалбоподател владее имота, като го държи лично. С
протокола за въвод във владение владението на имота преминава върху
взискателя, но законът не предвижда държателят принудително да бъде
лишен от държането на имота. Счита, че собственикът има различни
възможности, дадени му от закона, като трябва да се снабди с изпълнителен
лист срещу конкретния държател и едва тогава последният може да бъде
принуден да напусне имота.
Навежда довод, че в настоящия случай правата на ЧСИ Димитров се
простират до изготвянето на протокола за въвод във владение и съобщаването
1
на заинтересованите страни, като твърди, че ЧСИ няма право да разпорежда
лишаване oт държането на имота.
По делото е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК: *********, чрез юриск. Я. Д. Г., в който се приема, че жалбата е
подадена в срок, поради което е допустима, но е неоснователно.
Излага, че действието на ЧСИ Румен Димитров „въвод във владение"
на купувача на имот, придобит на публична продан, попада в обхвата на
изчерпателно изброените основания в чл. 435 ГПК. Посочва, че съгласно чл.
435, ал. 5 ГПК „Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва
само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на
иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване,
третото лице може да предяви владелчески иск". Счита, че в конкретния
случай, жалбоподателят Д.К., легитимирал се като държател по време на
въвода във владение на недвижимия имот, не попада в нито една от двете
хипотези на чл. 435, ал. 5 ГПК и твърденията му, че е наемател, са
подкрепени с подписите на присъстващите на въвода лица, не доказват
времетраене на държането му, както и намерение за своене на имота.
Посочва, че ирелевантно е твърдението, че разпоредбата на чл. 498 ГПК
не дава право на ЧСИ да прекратява държането на имота. Сочи, че третите
лица, намерени в имота, са длъжни да предадат владението, в качеството си
на държатели, и не се ползват с правата на владелци и те държат имота за
собственика, а не от свое име. Позовава се на TP № 3 / 2015 г., където е
уточнено кога и в кои случаи третото лице има право на жалба, и кой вид
защита може да избере. Сочи, че в конкретния случай на държателя е
предоставен срок, в който да се изнесат вещите му и той не е спазен (видно от
протокол за въвод във владение).
Счита, че за да бъде противопоставим договор за наем на въвода във
владение, следва да бъде приложена нормата на чл. 498 ГПК, но от протокола
за въвод на купувача във владение не се установява наемателят да държи
имота от периода, предхождащ постановяването на решение за издаване на
изпълнителен лист, нито е владелец, който да разполага с исковата защита,
предвидена в ЗС.
Посочва, че така установените факти, че държателят не е владелец, че не
държи имота за собственика и че го обитава за период, непредхождащ
издаването на решението за издаване на изпълнителен титул срещу
собственика на имота, водят до извода, че жалбоподателят неоснователно
оспорва въвода във владение на ЧСИ Румен Димитров и с жалбата цели
забавяне на предаването на владението на купувача „Корадо-КК" ЕООД.
Сочи, че твърденията на жалбоподателя са недоказани и не е представен
договор за наем. Счита, че доворните отношения по наемното
правоотношение между наемателя и длъжника по делото са предмет на друг
2
спор и правата на държателя не могат да бъдат реализирани по реда на
обжалване действията на ЧСИ Румен Димитров.
По делото е постъпило становище от „КОРАДО-КК" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „***“ № 3, с ЕИК: ****,
представлявано от управителя К.К.П., чрез адв. Лозанова от ЛАК, с което
приема, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице без активна
процесуална легитимация и моли да се остави без разглеждане.
Посочва, че на 07.08.2020 г. е извършен въвод във владение от ЧСИ
Румен Димитров на поземлен имот с идентификатор 21823.262.619, ведно с
построените в него сгради, извършен в полза на „Корадо-КК" ЕООД, като
въводът е извършен по молба на купувача на недвижим имот, изнесен на
публична продан по изп.д. № 563/2015г. По силата на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 30.10.2019г., вписано в Служба по
вписванията - Ловеч с вх. per. № 6193, акт № 3, том XVI, дело
3114/28.11.2019г. на ЧСИ Румен Димитров „Корадо-КК" ЕООД е станало
собственик на имота.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК въводът се
извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то
може да се брани само с иск за собственост. Навежда аргумент, че се касае за
специална норма, която дерогира общия ред по чл. 435, ал. 5 от ГПК за
обжалване на действията на съдебния изпълнител от трето лице в
изпълнителното производство. Посочва, че Постановлението за възлагане на
имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с
особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички.
Това прави възможно осъществяването на въвода срещу всяко лице, което
бъде заварено в имота, дори и срещу евентуален истински собственик. Счита,
че третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от
публичната продан, то нито може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, нито да предяви владелчески иск, а е единствената защита, която
законът предоставя на третото лице, е искът за собственост. В този смисъл е и
Решение № 794 от 22.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 674/2010r., III г.о., ГК.
Предвиденият единствен способ за защита на трето лице при
извършване на въвод в хипотезата на чл. 498 от ГПК е предявяването на иск
за собственост, като законодателят е изключил възможността третото лице да
обжалва действията на съдебния изпълнител по извършването на въвод на
купувача от публична продан. Сочи, че в конкретния казус не е налице
хипотезата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, на която се позовава третото лице -
жалбоподател, тъй като тази разпоредба касае случай, в който самото
изпълнително основание, въз основа на което се образува изпълнителното
дело и се извършва въвод във владение, е постановено по ревандикационен
3
иск, като диспозитивът на самото решение съдържа осъдителен диспозитив за
предаване владението върху имота. Ето защо, хипотезите на чл. 435, ал. 5 от
ГПК и на чл. 498, ал. 2 от ГПК са взаимно изключващи се.
Счита, че в настоящия случай е приложима специалната хипотеза на чл. 498
от ГПК, която разпоредба е именувана „Въвод на купувача" и се намира в
глава 43 „Изпълнение върху недвижими вещи", хипотезата е специална и
изключва приложението на общата разпоредба на чл. 435 от ГПК относно
обжалване действията на съдебния изпълнител, в това число и ал. 5 на същата
разпоредба, на която жалбоподателят се позовава като правно основание за
жалбата си.
В случай, че все пак съдът счете жалбата за допустима и пристъпите
към разглеждането й по същество, намира същата за неоснователна. Посочва,
че жалбоподателят е физическото лице Д. Х. К., което не е страна по изп.д. №
563/2015г. на ЧСИ Румен Димитров и като трето лице, той твърди, че е
държател на имота, предмет на въвода във владение, без да обосновава
твърденията си и да сочи основанието за осъществяваното от него държане
върху имота. На следващо място, лицето не заявява владение върху имота и
твърди, че „владее имота, като го държи лично", т.е. не става ясно владение
или държане твърди, че осъществява третото лице - жалбоподател. Посочва,
че ГПК в чл. 498, ал. 2 предвижда, че въводът се извършва срещу всяко лице,
което владее имота и е невярно и неоснователно твърдението в жалбата, че
съдебният изпълнител може да прекрати владението върху имота, но не и
държането върху него. Държането е фактическа власт върху имота /корпус/, а
владението е осъществяване на фактическа власт със съзнание за своене
/корпус и анимус/. Адв. Л. приема, че при условие, че съдебният изпълнител с
въвода може да преодолее владението на всяко трето лице, което се
осъществява върху имота, изнесен на публична продан и придобит от
купувача на тази продан, на още по-голямо основание /по аргумент от по-
силното/, въводът преодолява осъществяваното държане без съзнание за
своене, тъй като владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя /чл. 68 от ЗС/, а
държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя, то е неправилно и несериозно твърдението, че ЧСИ може да
прекрати владението, но не и държането върху имота. Посочва, че съгласно
чл. 69 от ЗС е установена законова презумпция, че владелецът държи вещта
като своя, освен ако се докаже, че я владее за другиго, а в настоящия случай
не се твърди за кого се осъществява държането.
Сочи, че съгласно ал. 3 на чл. 498 от ГПК алинея 2 се прилага и
спрямо лицата, вписали договори за наеми и аренда, след първата ипотека,
както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и
управлението на имота и следователно, с изменение от 2017г. и създаването
на чл. 498, ал. 3 от ГПК, въводът се извършва и срещу държателите /не само
4
владелците/, които по силата на договори за наем, аренда, споразумения за
ползване и управление на имота, упражняват фактическа власт /държане/
върху имота. Посочва, че по аргумент от противното на чл. 498, ал. 3 от ГПК,
въводът не може да се извърши само спрямо лица, вписали договори за наем
и аренда преди първата ипотека. Сочи, че в случая лицето не представя
каквито и да било доказателства, че има сключен договор за наем,
споразумение за ползване или управление на имота, камо ли пък вписани
такива, както и каквито и да било документи, доказващи законно правно
основание за упражняване на фактическа власт върху имота.
По делото са постъпили и мотиви от Румен Димитров - частен съдебен
изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч, в
които приема, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице без
правна легитимация. Съгласно чл. 498, ал.2 от ГПК, въвод във владение се
извършва и срещу всяко трето лице, което се намира в имота, като то може да
се брани само с иск за собственост, не и чрез обжалване на въвода. В жалбата
си Д.К., заявява, че владее или държи /не става ясно кое от двете/ имота,
което само по себе си не е сред изчерпателно изброените в ГПК основания за
обжалване действията на съдебния изпълнител.
Посочва, че ако съдът я приемете за разглеждане, то моли да бъде
оставена без уважение, тъй като по същество тя е неоснователна. Сочи, че с
влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот, купувачът
на публична продан придобива всички права върху имота и на него не са
противопоставими договори за наем и аренда, вписани след първата по ред
ипотека върху имота, а в случая дори такива не са представени. Сочи, че по
време на самия въвод, лицето Д.К. действително е било заварено в имота, но
не е заявявал самостоятелни права върху имота, не е претендирал
собственост. Навежда аргумент, че третото лице ползва имота без каквото и
да било правно основание и напълно неоснователно оспорва извършеният
въвод във владение. Излага, че по време на въвода и в самия протокол за
въвод Д.К. се е представил и подписал като пълномощник на ЕТ „Дракх -
Донка Митева", чиито вещи се намират в имота, а жалбата подава от свое
име.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. С. и моли да бъде
уважена подадената въззивна жалба. Излага, че доверителят му е бил държател на имота и
това се установява от тълкуването на всички и се позовава на протоколите за въвод във
владение и други документи от ЧСИ Р. Димитров, както и от показанията на разпитания
свидетел Д.К.. Излага, че не спорят кой е придобил имота по време на публичната продан, а
оспорват законосъобразността на действията на ЧСИ Р. Димитров по отношение на
доверителя му. Налага довод, че въвода във владение се провежда срещу собственика, срещу
лице, което има договор, но срещу държателя няма как да бъде проведен и за да бъде
отстранен от държане на имота доверителя му е трябвало да се извади нов изпълнителен
5
лист. Счита, че новият собственик е имал такава възможност, но не го е направил и
действията на ЧСИ са опорочени. Моли да им се присъдят разноски, за които представям
списък.
В съдебно заседание за „КОРАДО-КК" ЕООД се явява адв. Л. посочва, че следва да
се остави жалбата без разглеждане като недопустима и се позовава на Решение №
794/22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III Г.О., с което е прието, третото лице не
може да заявява никакви права срещу купувача, не може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, нито да предяви владелчески иск. Единствената възможност за третото лице е да
предяви иск за собственост. Излага, че разпоредбата на чл. 498, ал.2 ГПК е специална по
отношение на чл. 435, ал. 5 от ГПК и разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК касае друг случай, а
именно влязло в сила решение на съда, по което има осъдителен диспозитив за предаване
владение върху имота, а в случая въвода се извършва по молба на купувача на недвижим
имот изнесен на публична продан и изпълнителното основание е постановление за възлагане
на имот при публична продан.
Посочва, че дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК е приложима в
случая, жалбоподателят не доказа, че е владелец или държател на правно основание, което
датира преди първата ипотека, каквото е съдържанието на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от
ГПК. Сочи, че жалбоподателят не заявява свои лични права да владее и държи закупения от
доверителя й на публична продан имот и твърденията на жалбоподателя, че съдия
изпълнителя може да въведе във владение спрямо владелец, но не и спрямо държател, са
лишени от основание. Моли да им се присъдя разноските по делото, за което представям
списък и доказателства.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
На 29.07.2015 год. в кантората на ЧСИ Румен Димитров рег.№ 880 на
КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч е образувано изпълнително
дело № 20158800400563, със страни: взискател - „Уникредит Булбанк" АД и
длъжници: ЕТ АВТО-БИЛ-ПЕЧО ДИМИТРОВ с ЕИК *****, с адрес на
управление село Герман, ЗОНА-ВРАНЯ 2А и С. Д. Д. с ЕГН *****, с
постоянен адрес село Герман, ЗОНА-ВРАНЯ 2А, на основание Изпълнителен
лист, издаден на 02.07.2013 г. от Софийски районен съд, по ГД №27878/2013
г. и Изпълнителен лист, издаден на 23.09.2013 г. от Софийски районен съд, по
ГД №27880/2013 г.
Изпълнителното дело е било образувано първоначално при ЧСИ Иван
Матев, район на действие ОС Плевен, под № 20138170400206, след което е
изпратено на ДСИ при PC Ловеч, като впоследствие по молба на взискателя е
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Р.
6
Димитров.
Изпълнителното дело е изпратено за продължаване на изпълнителните
действия, тъй като в село Дойренци, община Ловеч се намира имот,
ипотекиран в полза на взискателя, както и движими вещи, предмет на особен
залог.
С образуване на делото взискателят е поискал изпълнението да бъде
насочено именно към ипотекирания имот, находящ се в село Дойренци и
заложените движими вещи.
В изпълнение искането на взискателя, на процесния поземлен имот, с
идентификатор 21823.262.619 по КК и КР на с. Дойренци одобрени със
Заповед РД - 18 -50/20.03.2008 г. на ИД на АГКК с адрес с. Дойренци, ул.
Д.А., на 25.08.2015 г., е наложена възбрана, а впоследствие същият е описан с
Протокол за опис на недвижим имот № 636 / 31.05.2016 г.
Процесният имот е изнасян на публична продан многократно, като на
последната проведена продан е постъпило едно наддавателно предложение от
„Корадо-КК" ЕООД с ЕИК ****. Със съобщения от 30.10.2019 г., страните по
изпълнителното дело са уведомени, че е изготвено постановление за
възлагане на недвижим имот. Жалби срещу постановлението, както и срещу
последващото разпределение на суми от публичната продан не са постъпвали.
Постановлението за възлагане е влязло в сила на 15.11.2019 г. и е
вписано в Служба по вписванията град Ловеч на 28.11.2019 г., с вх.рег.
№6193, акт 3, том XVI.
По искане на купувача /молба вх.№6124/11.06.2020 г./ е насрочен въвод
във владение на недвижимия имот, за което страните по изпълнителното дело
са уведомени /лист.1561,1562,1565/.
Въвода във владение се е състоял на 07.08.2020 г. Възражения от
длъжниците по изпълнителното дело и предишни собственици на имота не са
направени, не са постъпвали и жалби от тези лица.
На 18.08.2020 г. е постъпила жалба от трето за изпълнителното дело
лице Д. Х. К., срещу извършения на 07.08.2020 г. въвод във владение.
Жалбата е подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от трето лице по
делото, но е недопустима, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане и да се прекрати производството по делото.
Основателно е становището на адв. Л. и ЧСИ, че подадената жалба следва да бъде
оставена като недопустима, тъй като нормата на чл. 498, ал.2 ГПК е специална по
отношение на чл. 435, ал. 5 от ГПК и разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК касае друг случай, а
7
именно влязло в сила решение на съда, по което има осъдителен диспозитив за предаване
владение върху имота, а в случая въвода се извършва по молба на купувача на недвижим
имот изнесен на публична продан и изпълнителното основание е постановление за възлагане
на имот при публична продан. В конкретния случай е осъществен въвод във владение на
имота не въз основа на съдебно изпълнително основание, а на основание влязло в сила
постановление за възлагане по реда на чл. 498 от ГПК. Постановлението за възлагане се
ползва с изпълнителна сила и има действие спрямо всички – чл. 498, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Лицето, намиращо се във владение на имота, било то ипотекарен длъжник или трето лице,
може да реализира защитата си с иск за собственост. В Определение № 329/10.10.2013 г. по
ч. гр. д. № 5204/2013 г. на ВКС, II г. о е прието, че на основание чл. 498, ал. 2 от ГПК всяко
лице, намиращо се във владение на недвижим имот, в който се осъществява въвод на
купувач на публична продан на този имот, може да защити правата си единствено с иск за
собственост.
Съгласно Решение 794/22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III г.о
„Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко
изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се
разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването
на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в
имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е
предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл. 435,
ал. 4 ГПК или чрез иск по реда на чл. 440 ГПК. Третото лице не може да
заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито може
да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески
иск. Единствената защита, която законът предоставя на трето лице, е иск за
собственост“.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да бъде оставена без
разглеждане подадената въззивна жалба от Д. Х. К. с. Дойренци, общ. Ловеч,
ул. ****, като нодопустима и да се прекрати производството по делото.
При този изход на процеса е неоснователна молбата на адв. С. за
заплащане на направени разноски по делото в размер на 395. 00 лева, с
приложен списък за разноски.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да бъде осъден Д. Х. К. с.
Дойренци, общ. Ловеч, ул. **** да заплати на КОРАДО-КК" ЕООД, с ЕИК:
****, представлявано управителя К.К.П., със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „***“ № 3, сумата от 360. 00 лева, представляваща
8
разноски за процесуален представител.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената въззивна жалба от Д. Х.
К. с. Дойренци, общ. Ловеч, ул. ****, срещу действие на ЧСИ Румен
Димитров, рег,№ 880, по и.д. №20158800499563, Протокол № 646/07/08.2020
г. за въвод във владение, в частта, с която му е разпоредено да напусна имота,
като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С. за заплащане на
направени разноски по делото в размер на 395. 00 лева, с приложен списък за
разноски.
ОСЪЖДА Д. Х. К. с. Дойренци, общ. Ловеч, ул. **** да заплати на
КОРАДО-КК" ЕООД, с ЕИК: ****, представлявано управителя К.К.П., със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „***“ № 3, сумата от 360. 00
лева, представляваща разноски за процесуален представител.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 490/2020 г. по описа на
Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10