П
Р О Т
О К О Л
гр. София, 31.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 28-ми състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АТАНАС АТАНАСОВ |
||
|
Секретар: |
СНЕЖАНА КОЛЕВА |
|
|
|
Прокурор: |
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ |
|
|
сложи за разглеждане докладваното от
съдия АТАНАСОВ ЧНД № 2454 по описа за 2020
година.
На именното повикване в
10:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ И. Е.,
доведен от Затвора гр. София, се явява лично и с адв. Д.Д., упълномощен
защитник.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА гр. София се представлява от
инспектор М.М., упълномощен с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ (поотделно) заявиха: Моля да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ докладва, че с писмо от 18.08.2020г. на началника
на затвора гр.София на съда е предоставена писмена справка от разпоредената от
началника на затвора проверка с оглед констатациите на съда от съдебно
заседание на 24.07.2020г. относно противоречия между отразените в досието на
осъдения данни за зачетени работни дни и други, приложени към същото досие
доказателства относно прекъсвания на изтърпяването на наказанието спрямо
осъдения и негово участие в рехабилитационни процедури и извършени медицински
прегледи и изследвания.
СЪДЪТ ПРОЧИТА и ПРИЕМА справката и приложените към нея
писмени доказателства
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на НАЧАЛНИКА на ЗАТВОРА: Представям актуална
справка за изтърпяна част от наказанието и за остатък.
АДВ.Д.: Няма да сочим други доказателства. Запознати
сме с представената справка, да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с представената справка, да
се приеме.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената справка от Началника на
Затвора.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата, защото
молителят не се е поправил.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на НАЧАЛНИКА на ЗАТВОРА: Становището на
началника на затвора също е отрицателно. Смята, че е налице само първата
предпоставка. По отношение на втората предпоставка има доказателства за
поправяне на лицето, но в своята цялост не дават извод за неговото поправяне и
превъзпитаване, с оглед на което моля да не уважавате молбата му.
АДВ.Д.: Молителят изтърпява общо наказание – по НОХД
4529/2010 г. на СГС, осъден на 18 години „лишаване от свобода“, както и по НОХД 220/2012 г. на РС Несебър, осъден на
4 години „лишаване от свобода“, като РС Несебър е определил едно общо наказание
в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и към днешна дата са
изтърпени фактически дванадесет години седем месеца и десет дни. Налице са
формалните и материално правни предпоставки на чл. 70, ал.1 от НК за условно
предсрочно освобождаване.
Считам, че са постигнали целите на наказанието и са
налице доказателствата, визирани в чл. 439,
б. А от НПК.
Видно е от доклада на инсп. И.И., че към настоящия
момент оценката на риска от рецидив е
снижена на 22 точки, оценката на риск за сериозни вреди също е с ниска стойност
- 2 точки. Наблюденията върху социалните контакти установяват надеждност и
формира сигурност подкрепата, който получава от близки. В доклада съществуват данни за над 30 случая,
в които е бил награждаван заради дисциплинираността си, включително със свиждане и ползване на почивка
извън затвора, като винаги се е връщал в адекватно и годно физическо и
психическо състояние.
Със заповед № 26/18.03.2020г. на Началника на Затвора
гр. София е заменен режимът на изтърпяване на наказанието от „общ“ на „лек“;
спазва режимните изисквания и не допуска нарушения на ЗИНЗС. Не е бил наказван.
Данните сочат, че в хода на изпълнение на изтърпяване на наказанието
доверителят ми показва старателност, повишена изпълнителност и в трудов аспект,
ангажиран е с работа и стриктно спазва и реализира задълженията си, може да се
адаптира, избягва конфликтите, с желание приема реда в местата за лишаване от
свобода и има готовност за успешна ресоциализация.
Разпределен е на територията на ЗО КАЗИЧЕНЕ от
15.01.2019г., като към момента е трудоустроен на основание чл. 80 като
отговорник чистач е, справя се безупречно с възложените му задачи, следи за
безпроблемното спазване на задълженията на лишените от свобода. Съдейства на
администрацията в ежедневните срещи с лишените от свобода като посредничи в
преговорите, касаещи подобряването на другите условия и въпроси от ежедневно
естество.
Инспектор З.Д.също дава положително становище за
предсрочно условно освобождаване, като подчертава, че процесът на поправяне и
превъзпитание при осъдения е завършен.
Моля да кредитирате докладите на инсп. И. и инсп. Д.,
които имат непосредствени наблюдения и впечатления от поведението на доверителя
ми в продължение на година и половина в ЗО КАЗИЧЕНЕ.
Представените писмени доказателства за заболяването на
доверителя ми са релевантни за настоящото производство, условията на живот и
стрес са решаващи фактори за прогресията на заболяването множествена склероза, като освобождаването на
доверителя ми ще осигури възможност за лечението му при нормална атмосфера на
живот.
Налице са данни за многократно пребиваване за рехабилитация на заболяването в
Специализираната болница за рехабилитация Банкя, като няма данни за
нарушения при завръщането или
закъснения.
В заключение считам, че освен формалната предпоставка,
е налице и материалната предпоставка за добро поведение и достатъчно
доказателства за поправяне и превъзпитание. Доверителят ми е награждаван
многократно за положените усилия и постигнатите положителни резултати, успешно
е получил корекционният процес, което се установява от постепенното понижаване
на стойности на риска от рецидив и на риска от вреди, както и занижаването на
режима от „общ“ на „лек“. Целите, заложени в индивидуалния план на присъдата са
изпълнени. Постигнати са и целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.
Предвид гореизложеното, моля, да постановите
предсрочно условно освобождаване по отношение на осъдения И. Е. поради наличие
на положителна промяна на поведението му по време на изтърпяване на наказанието по
смисъла на чл. 439, б. А, ал.1 от НПК и да постановите на основание чл. 70,
ал.6 от НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.
ОСЪДЕНИЯТ: При тези
противоречиви становища съдът да прецени дали съм се поправил или не.
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, СЪДЪТ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
От приложените по делото събрани в хода на съдебното
следствие доказателства е видно, че към настоящия момент спрямо осъдения И. Е.
е налице първата предвидена в чл. 70 от НК
предпоставка за предсрочно условно освобождаване, тъй като от
наказанието осемнадесет години „лишаване от свобода“ което към настоящия момент
той търпи. Същият е изтърпял повече от 2/3 от наказанието фактически, което в
случая е релевантната предпоставка с оглед съвкупността от наказания, по която
е определено подлежащото на изтърпяване наказание, определена по реда на чл. 70
от НК с оглед и факта, че по едно от тези осъждания е било налице осъждане за
престъпление по чл. 196 от НК.
Видно е от доказателствата по делото, че към настоящия
момент е изтърпяно наказание в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ СЕДЕМ МЕСЕЦА и ДЕСЕТ
ДНИ, което сочи, че със 7 месеца и 10 дни е надвишен необходимият минимум за
прилагане на предсрочното условно освобождаване по отношение на осъдения.
Същевременно, извършвайки проверката на
приложените по делото доказателства, установена по реда на чл.439А, ал.1
и сл. от НПК, СЪДЪТ не намира, че са налице достатъчно убедителни по своя
характер доказателства за поправяне на осъдения в резултат на изтърпяната част
от наказанието.
Основно място при решаване на въпроса налице ли е
поправяне на осъдения има разглеждането на обстоятелствата, свързани с
установения при започване на изтърпяване на наказанието риск от извършване
на престъпление и стойностите на същия
риск към момента на произнасяне на съда по въпроса за предсрочно условно
освобождаване.
Съдът намира за недостатъчно убедителна първоначално
изготвената оценка на риска спрямо осъдения, която е била със стойностно
изражение 32 точки, доколкото поставените цифрови показатели по критериите „настоящо
правонарушение“ и „криминално минало“ по никакъв начин не съответстват на
данните за престъпленията, за които са били постановени осъжданията,
наказанията по които са приведени в изпълнение.
Видно е, че спрямо осъдения са били постановени
присъди за извършени тежки умишлени престъпления по чл.142, чл.321 от НК, както
и по чл.196 от НК, при условие че спрямо него са били налице и предходни
осъждания. При това положение оценяването на настоящото правонарушение с точки
7 от възможни над 20, както и оценяването на криминалното минало на осъдения с
2 точки се явява изключително несъответстващо на данните за тези обстоятелства
спрямо осъдения. В този смисъл и установените според докладите и оценките,
съдържащи се в настоящето дело обстоятелства за снижение на първоначално
установената оценка на риска след така установения дефицит при първоначалното й
определяне, съдът не намира за достатъчно убедително за формиране на извод за
поправяне на осъдения.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.439А,
ал.1 от НПК също важно значение за формиране на преценката дали е налице
поправяне на осъдения са доказателствата по трудовото досие за участие на
осъдения в трудови, образователни, обучителни и квалификационни дейности по
време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Съгласно отразените данни в затворническото досие на
осъдения същият в значителен период след привеждане в изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ и по-точно периодът след месец юни 2013г., е полагал труд
в затвора. В затворническото досие са приложени заповедите, с които на осъдения
е възлагано изпълнение на трудови задължения по време на изтърпяване на
наказанието му „лишаване от свобода“.
В хода на съдебното следствие беше установено, че за
не малък период от време, който е отчетен като положен труд, съответно и
подлежащ на приспадане, осъденият е бил или в условията на прекъснато
изпълнение на наказанието, или същият е бил извеждан от затвора за участие в
медицински прегледи, изследвания и рехабилитация.
Съдът намира за изключително неубедителни и
несъответстващи на разпоредбите на закона изложените доводи в писмената
справка, предоставена на съда, като оформяща резултатите от извършената
проверка за така установените от съда несъответствия.
На първо място, позоваванията на разпоредбата на чл.80
от ЗИНЗС, направено в първия абзац от справката (неправилно посочено в
писмената справка в тази й част като ППЗИНЗС), не може да отстрани
противоречието на изложените фактически твърдения с разпоредбата на чл. 178,
ал.2 от ЗИНЗС, която пределно ясно посочва, че само при 100 % уплътнен работен ден
следва същият да се зачита като цял ден положен труд. В това отношение следва
да се посочи изричната разпоредба на чл.178, ал.2, изр.2 от ЗИНЗС, както и
разпоредбата на чл.178, ал.3 от същия закон, от които е видно, че при по-малък
от 8-часов работен ден положен труд няма как същият да се зачете за цял
изработен ден, подлежащ на приспадане.
На следващо място, изключително неубедителни са и
опитите да бъдат обяснени в същата писмена справка установените от съда
несъответствия между данните, че в период от време, за който е било налице
прекъсване на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, както и за
физическо неприсъствие на осъдения от затвора поради извеждането му за медицински
или рехабилитационни процедури е отчетено стопроцентово изпълнение на трудовите
задължения за съответния месец, изразяващо се в отчетени 26 или 27 работни дни
за месец. В този смисъл твърдението, че за м.януари 2017г., когато е било
налице прекъсване за времето от 23 до 27 януари са отчетени 25 работни дни с позоваването
на разпоредбата на чл.178, ал.4 от ЗИНЗС, а именно – за това, че това
приспадане включва участие на осъдения в същия и в предходния месец в специализирани
групови програми, не съответства на изричния текст на цитираната законова
разпоредба, доколкото същата ясно сочи, че включване в общообразователно
обучение, курсове за придобиване на специалност или за повишаване на
квалификация, както и в специализирани програми за въздействие е основание за
зачитане на работни дни за времето на присъствието само по отношение на лишени
от свобода, които не работят. В случая по отношение на осъдения И. Е. е било
едновременно приспадане на работни дни в
качеството му на работещ лишен от свобода и същевременно приспадане по реда на
чл. 178, ал.4 ЗИНЗС на дни, в които е отразено участие в специализирани
програми за въздействие, което, както съдът посочи, е приложимо съгласно
изричната законова норма само по отношение на лишени от свобода, които не
работят.
За следващия установен от съда период, за който е
налице несъответствие – м.март 2017г., е налице в представената на съда писмена
справка само констатация за несъответствие на отчетения брой работни дни с
наличната документация, без да е дадено обяснение на какво се дължи това
противоречие. За съда продължава да бъде неясно как за период от време, в който
максималният брой работни дни, включително и работа в събота, е 27, при
прекъсване за същия месец на изтърпяването на наказанието за срок от 8 дни,
спрямо същия осъден са отчетени 26 дни положен труд.
Няма никакво обяснение и за констатацията на съда
относно противоречието за м.юли 2017г., както и за останалите периоди от време,
за които съдът е констатирал такова несъответствие.
Съдът намира за неубедително и обяснението в писмената
справка за противоречието между данните за отчетени работни дни, разпоредбата
на чл. 78, ал.3 от ЗИНЗС и обясненията в същата справка относно това, че в
периоди от време, в които физически осъденият не се е намирал в затвора, тъй
като е бил извеждан поради участие в медицински и други процедури, са му отчетени
пълни работни дни. Следва да се има предвид, че са налице изрични законови
разпоредби, а именно – тези на чл. 82, ал.3, както и чл. 83, ал.1 от ЗИНЗС,
които изчерпателно уреждат хипотезите, при които се отчитат работни дни спрямо
осъдени, които не са могли да работят. В случая съдът счита, че не е установено
наличието на нито една от тези хипотези спрямо осъдения И. Е..
С оглед така установените от съда несъответствия
относно извършеното от затворническата администрация отчитане на времето, през
което осъденият е полагал труд, с данните за това, че той физически не се е
намирал в затвора или поради прекъсване, или поради извеждането му за участие в
медицински и рехабилитационни процедури, преценено с оглед срокът, с който е
надвишен законовия минимум за предсрочно условно освобождаване, съдът намира,
че от доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод за
това, че е налице трайно поправяне на осъдения, произтичащо от участието му в
трудовия процес и отношението към него по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Съдът отчита съдържащите се в досието на осъдения
данни за това, че същият многократно е бил награждаван по време на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода и че същият явно не е имал враждебно или
лошо отношение към затворническата администрация, като напротив, възлагани са
му функции за поддържане на вътрешния ред спрямо останалите лишени от свобода. Съдът
счита обаче, че тези данни, преценени с оглед неточното според съда определяне
на първоначалната оценка на риска на осъдения, неточното отчитане на времето,
през което същият е работил, както и съотношението между изтърпяната част от
наказанието над предвидения минимум за предсрочно условно освобождаване и
размера на остатъкът, който подлежи на изтърпяване, обуславят извод, че към
настоящия момент не може да се счете, че изтърпяната част от наказанието е
постигнала в пълнота целите на наказанието.
Доколкото съдът се позова на остатъка от наказанието,
който подлежи на изтърпяване, следва да се разясни, че в съответствие с разпоредбата
на чл.439А, ал.3 от НПК това не е единственото основание, на което съдът счита,
че не са налице основания за предсрочно условно освобождаване по отношение на
осъдения, с оглед цялостната преценка, извършена до момента на доказателствата
по делото.
С ОГЛЕД НА ВСИЧКО ИЗЛОЖЕНО СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И.М.
Е. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наказанието му, определено
като общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 4529/2010г. на
СГС и по НОХД № 212/2012г. на РС Несебър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
седемдневен срок от днес пред САС.
Протоколът е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.11 аса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: