МОТИВИ към присъда №......./ 22.12.2010г. по НОХД
№673/2010г по описа на Окръжен съд - Бургас.
Предаден
на съд по реда на чл.247 ал.1 от НПК е подсъдимият Т.Ж.И. -роден на ЕГН: **********,***,
българин , български гражданин, неженен, продавач консултант в „Б.
ресор" ООД - П, осъждан, с адрес: гр. Б, ул. „А.
М." №., понастоящем в Затвора- Бургас, за това, че :
1.
На 02.09.2009 год. около 01,00ч. в гр. К. в съучастие, като съизвършител
с В. И. П., ЕГН:**********, И.Н.Р. с
ЕГН:********** и Т.Г.П., с ЕГН:**********, е отвлякъл с цел противозаконно
да лиши от свобода и с користна цел Е. К.К., с ЕГН:
********** и Н.П.Л., с ЕГН: **********, като ги принудили да се качат в лек
автомобил "В В" с рег. № СТ **** АК и откарали в гориста местност в
къмпинг "Лес", находяща се между гр.К. и гр. П, като деянието е
извършено от четири лица, по отношение на две лица - престъпление по чл. 142,
ал. 2, т. 2, т. 5 и т.
7 предл. 1 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 , ал. 2 от НК;
2.
На 02.09.2009 год. около 01,20ч. в гориста местност – къмпинг "Л",
находящ се между гр. К. и гр. П, обл. Б в съучастие като извършител с И.Н.Р., с
ЕГН: ********** и В.И.П., ЕГН: ********** отнел движими вещи - коноп със
съдържание на тетрахидроканабинол 2,60% с нетно тегло 0,445 гр. на стойност
2,67 лв./ два лева и 67 ст./, мобилен телефон "Нокия"
модел 8800 с фабр. № *************** на стойност 665
/шестстотин шестдесет и пет/ лева, мобилен телефон "Нокия" 6300
с фабр. № 353933/01/******/* на стойност 137 /сто тридесет и седем/ лева,
2/два/ бр. СИМ карта на обща стойност 12 /дванадесет/ лева,
пластмасова кутия за дискове на стойност 4/четири/ лева, ведно с 56 /петдесет
и шест/ бр. СД на обща стойност 112 /сто и дванадесет/ лева, пистолет
марка "UMAREX", кал. 4,5мм./.177, ведно с пълнител на стойност
140 /сто и четиридесет/ лева, метална кутийка със сачми "Gamo"
на стойност 5 /пет/ лева от владението на Е. К.К., с ЕГН: **********,
собственост на Е. К.К. и направил опит, който останал недовършен поради
независещи от дееца причини, да отнеме движими вещи - коноп със
съдържание на тетрахидроканабинол 3,30% с нетно тегло 2,733 гр. на
стойност 16,40 лв./шестнадесет лева и 40 ст./, амфетамин - сол със
съдържание на основно вещество 15% с нетно тегло 2,5
гр. на стойност 75 лв. /седемдесет и пет лева/, парична
сума в размер на 1235 лв./хиляда двеста тридесет и пет лева/, 10
/десет/ евро, 100 /сто/ динара/, 10 /десет/ сирийски паунда от владението
на Е. К.К., с ЕГН: **********, собственост на Е. К.К., с намерение
противозаконно да присвои вещите, като употребил сила - нанасяне на побой
над Е. К.К. , като причинил тежка телесна повреда /пробождане с нож на ляво
бедро, довело до прерязване на бедрена артерия и вена/, от която е последвала
смъртта на Е. К.К., с ЕГН: ********** , като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив- престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1,
предл. 1, вр. с ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
чл.29, ал.1, б."а" и б. „б" от НК.
3.
На 02.09.2009 год. около 01,20ч. в гориста местност - къмпинг "Л",
находящ се между гр. К и гр. П, обл. Б в съучастие като извършител с И.Н.Р., с
ЕГН: ********** и В.И.П., ЕГН: ********** отнел движими вещи-мобилен
телефон "Нокия" на стойност 25 /двадесет и пет/ лева, СИМ карта
на стойност 6 /шест/ лева и сумата от 15 лева от владението на Н.П.Л. с
ЕГН: **********, собственост на Н.П.Л., с намерение противозаконно да присвои
вещите, като употребил сила - нанасяне на побой над Н.П.Л. , като деянието
е извършено при условията на опасен рецидив-Престъпление по чл.199, ал.1,
т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.
„а" и б. „б" от НК.
Приети
за съвместно разглеждане в наказателният процес бяха предявените своевременно
до даване ход на делото граждански искове от пострадалите Т.Г.К. и К.Е.К.
–родители и наследници на починалия Е. К.К. , за причинените с престъплението
имуществени и неимуществени вреди.
В съдебно заседание обвинението се
поддържа от представителя на Окръжната прокуратура. Пледира се за
осъждане подсъдимия по възведените обвинения, като при определяне на
съответното наказание на подсъдимия И. се вземе предвид, че деянието по чл.199 от НК е извършено при условията на опасен рецидив, и не са налице смекчаващи
обстоятелства . Предлага се за деянието по чл.142, ал. 2, т. 2, т. 5 и т.7
предложение 1 , вр. ал.1 , във вр. с чл. 20 , ал. 2 от НК да му се наложи
наказание лишаване от свобода от 4години при строг първоначален режим в
Затвора-Бургас. За това по чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б" от НК
-5години лишаване от свобода, при строг режим в Затвора-Бургас, а за това по чл.199,
ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29,
ал.1, б.”а” от НК и чл.54 от НК-20 години лишаване от свобода при строг режим в
Затвора-Бургас. Да се определи на основание чл.23 от НК едно общо между трите в
размер на най-тежкото от тях наказание от 20 години лишаване от свобода, което
да се изтърпи при първоначален строг режим в Затвора-Бургас. По предявените
граждански искове изразява становище за основателност по основание, а по
размера предоставя съдът да ги уважи по справедливост.
Гражданските
ищци и частни обвинители Т.К. и К.К., чрез повереникът им адвокат К
поддържат предявените граждански искове. Пледира се за признаване подсъдимия И.
за виновен и налагане на същия на наказания както следва-по обвинението в
отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода и с користна цел, от четири
лица по отношение на две лица-8години лишаване от свобода; за грабеж при
условията на опасен рецидив , с употреба на сила, причиняване на тежка телесна
повреда от която е последвала смъртта на Е. К.-затвор без замяна. Предлага да
се определи едно общо наказание –най-тежкото от тях, а именно доживотен затвор
без замяна. Претендира се и осъждане за направените от ищците и частни
обвинители разноски по делото .
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия И. оспорва фактическата обстановка и
направените от прокурора правни изводи. Твърди се, че специалната цел на
отвличането, а именно да бъдат лишени противозаконно от свобода не е налице и
се иска оправдаването му по това обвинение. Възразява се срещу приемането , че
именно той чрез непосредствено физическо и психическо насилие е ограничил
свободното придвижване на пострадалите К. и Л.. Изразява становище, че не са
налице доказателства доказващи общността на умисъла за отвличане. Недоказано според
защитника е останало твърдението, че И. е употребил сила за да отнеме чуждо
имущество, или е употребил такава за да запази владението върху отнета вещ.
Затова счита, че деянията са несъставомерни по престъпния състав на чл.199 от НК. Позицията на защитата е, че не е имало съприкосновение между обвиняемия И.
и пострадалите, освен пробождането с ножа. Освен това се навежда , че това
деяние не е свързано с умисъл за грабеж, а предприето от И. единствено за да се
отбрани срещу насочения от К. пистолет. Поради това се предлага деянието да се
квалифицира като непредпазливо извършено такова по чл.124 ал.1 от НК, а
предявените граждански искове да се уважат до размер по справедливост.
Подсъдимият
И. заявява, че не се признава за виновен по тези обвинения, а единствено за
нанесена на К. тежка телесна повреда. Изразява съжаление за стореното и по
наказанието предоставя преценката на съда.
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И ДОКАЗАТЕЛСТВА:
След
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Описаната
в обстоятелствената част на обвинителният акт фактическа обстановка
съответства на установената в хода на съдебното следствие , по време,
място и начин.
На
01.09.2009 год. свидетелите И.Р., В.П. и подсъдимия Т.И. организирали
наказателна акция, с цел да накажат лица продаващи наркотици в гр. К.
Едновременно с това да им нанесат побой, да им вземат наркотичните вещества и
мобилните телефони, чрез които се свързват с клиентите на дрога. Няколко дни
преди това свидетеля Р. научил от свидетеля А.П. и лицето К.Д.-колега на
последния , че в гр. К две момчета които познавали като Н. „Д” и Е., са им
предлагали дрога и те са закупували от тях амфетамин и канабис/марихуана,
трева/. По настояване на обвиняемия Р., К.С. се свързал с пострадалия
Н.Л. и в телефонен разговор му поръчал да му донесе 10 гр. марихуана и 5 пакета
амфетамин, които искал да купи.
След
като свидетеля С. потвърдил на свидетеля Р., че е поръчал привидно за себе си
посочените наркотици и че вечерта на 01.09.09г. ще му бъдат донесени, Р. се
свързал поотделно с подсъдимия И. и със свидетеля П. и им споделил намеренията
си за среща с разпространяващите наркотици лица, посочени му от свидетеля П. и
от Д.. Свидетеля П. позвънил на свидетеля П. и го помолил да се срещнат .
На
същата дата 01.09.2009 год в около 23.00ч. свидетеля Р. и обвиняемия И. *** ,
където вече ги чакали свидетелите П. и П.. Последният не бил запознат с
плановете на тримата.
Заедно
всички отишли в гр. К, в ресторант "Р", където работил свидетеля Д..
Той потвърдил уговорената за 01,00 ч. след полунощ на детската площадка зад
ресторанта среща със свидетеля пострадал Н.Л..
В
уговореното време и на уреченото място пристигнали свидетелите-пострадали Е К.
и Н.Л. с лек автомобил марка "В /****/ В" с рег. № СТ **** АК,
собственост и управляван от К.. При пристигането на място , на детската
площадка не видели клиента К.Д., а непознати лица . Свидетеля Л. носейки
в себе си марихуаната се насочил към свидетелите Р. и П..*** последните , в
автомобил „Р” се намирали подсъдимия И. и свидетеля П.. Свидетелят Л. попитал,
кой ще закупува наркотика, но след като разбрал, че не са клиенти се върнал при
Е. К.. Последният излязъл извън автомобила си „В”.
Свидетелите
Р. и П. се насочили към свидетелите К. и Л. и започнали да им нанасят побой.
Освен с ръце обвиняемите ги удряли с електрошокова и телескопична палка.
Пострадалия К. извадил нож, за да се защити от нападателите. Виждайки това,
подсъдимия И. който до момента стоял в автомобила излязал от него и тръгнал към
К., носейки в ръката си нож тип "Мачете". Изплашен последния пуснал
своя нож на земята и обвиняемия И. го взел. При побоя Л. изпуснал приготвената
за клиента марихуана, извън возилото, с което били дошли до мястото на срещата
. Пострадалият К. успял да изхвърли, незабелязан от другите, на около 10 метра
от автомобила, чантата в която съхранявал високорисково наркотично вещество-
коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 3,30% с нетно тегло 2,733 гр. на
стойност 16,40 лв./шестнадесет лева и 40 ст./, амфетамин - сол със съдържание
на основно вещество 15% с нетно тегло 2,5 гр. на стойност 75 лв. /седемдесет и
пет лева/, парична сума в размер на 1235 лв./хиляда двеста тридесет и пет
лева/, 10 /десет/ евро, 100 /сто/ динара/, 10 /десет/ сирийски паунда.
Свидетелите
Р., П. и подсъдимия И. качили насилствено с бутане и блъскане Л. и
К. в автомобила на последния, съответно К. на задната седалка, а Л. на предна
дясна седалка,. Повикали свидетеля П. да управлява автомобила, а от двете
страни на пострадалия К. седнали свидетеля П. и свидетеля Р..*** по стария път.
По пътя продължили да удрят К.. Изплашен Л. стоял неподвижно на предна дясна
седалка. Зад тях с л.а. "Р" се придвижвал подсъдимия И.. Отбили в
пресечка в гориста местност в близост до къмпинг "Л". Там свидетелите
Р. и П. и подсъдимия И. продължили да нанасят удари на пострадалите. По време
на побоя разпитвали К. и Л. за кого работят, от къде се снабдяват и къде
съхраняват наркотичните вещества. Наредили им да извадят всичко от джобовете си
, след което взели от К. мобилен телефон "Нокия 8800", а от Л., също
мобилен телефон „Нокия", 15 лева и личната карта, която впоследствие
върнали. Обвиняемите искали от пострадалите наркотиците, които носели за продажба.
Принудили ги да ги търсят по пода на автомобила, за което свидетелстват и
разхвърляните по поляната стелки на автомобила.
Като
не намерили наркотичните вещества, свидетелите Р. и П. и подсъдимия И. приели,
че най - вероятно както им заявил свидетеля Л. *** зад питейното заведение, при
първоначалното спречкване. С цел да ги намерят и вземат, свидетелите П. и П. и
подсъдимия И. се върнали заедно с пострадалия Л. до ресторант "Р" и
на пътното платно на ул. „С" №* намерили топче с коноп- високорисково наркотично
вещество, приготвено за клиента. Според заключението по физикохимичната
експертиза /том 3, л.50-53/ същото е със съдържание на тетраходроканабинол 2,60
процента, с нетно тегло 0,445 грама на стойност 2,67 лева.
Свидетеля
П. взел наркотика. След това отново тримата-свидетелите П. и Р. и обвиняемия
И. се върнали отново на къмпинг "Л" . Подсъдимия И. и
свидетелите П. и Л. пътували в „Р”-а, управляван от И.. П. се движел след тях
със своя автомобил-марка „Р*”. Когато пристигнали на къмпинг „Л” , П. останал в
своето возило. И., П. и Р. принудили Л. да легне на земята по очи, като
до него за да го пази стоял свидетеля Р..
Намирайки
се на 4-5 метра от тях свидетеля П. и подсъдимия И. , съответно от двете страни
на пострадалия К., който седял на предна дясна седалка на л.а. "О. В"
с рег. № СТ ***** АК, нанасяли удари по тялото на К. и продължавали да го питат
от къде взема наркотика, има ли още наркотик и къде го държи. Изведнъж
подсъдимият И. замахнал с дясната си ръка в която държал нож, към краката на
К.. Пронизал задната част на лявото бедро над сгъвката на коляното. От крака на
пострадалия К. започнало да изтича много кръв, от което всички се изплашили и
свидетеля Р. казал на свидетеля Л. веднага да закара приятеля си в болницата.
Преди да се оттеглят, подсъдимия И. взел от жабката на автомобила кутия с
пневматичен пистолет и мобилен телефон на пострадалия К. и дал вещите на
свидетеля Р.. От лекият автомобил на пострадалия К. обвиняемия И. взел и
пластмасова кутия с дискове. Н.Л. транспортирал К. ***, където констатирали
настъпилата вече по пътя смърт на последния.
След
извършване на деянието подсъдимият Т.И. и свидетелят И.Р. *** с лекия автомобил
"Р". В движение по посока гр. П Т.И. изхвърлил електрошоковата палка
и ножа, с който е нанесъл прободната рана на К..
Вещите
били изхвърлени от движещ се автомобил и мястото покрай пътя било обрасло с
дървета, висока трева, храсти и гъста растителност, поради това въпреки
усилията чрез следствен експеримент да бъдат намерени, същите не били открити.
С другият автомобил-този на свидетеля П. си тръгнали П. и Р.. По настояване на
П., П. го оставил в дискотеката при приятелката му–св.М. ***, а П. се прибрал в
дома си.
На
02.09.2009 год., в гр. Приморско били задържани В.П. и Т.П. и извършени
претърсвания и изземвания в домовете им. В дома на свидетеля П. на масата е
намерено топче с тревиста маса -марихуана, за която подсъдимия И. признава, че
е взета от пострадалите лица.
На
същата дата 02.09.09г. в гр. Бургас са установени и задържани другите двама-
подсъдимия Т.И. и свидетеля И.Р..
При
извършеното в дома на И.Р. претърсване и изземване , под леглото му са намерени
вещи на починалия К. - пневматичен пистолет и кутията му, мобилен телефон
"Нокия 6300", както и кутийка със сачми.
В
автомобила на подсъдимия И. са намерени и иззети също вещи на Е. К. - мобилен
телефон "Нокия 8800" и пластмасова кутия с дискове.
От
заключението по неоспорената и приета по делото като безпристрастно и
компетентно дадена съдебномедицинска експертиза /т. 1, стр. 88-91/ се
установява, че непосредствена причина за смъртта на Е. К.К. е остра анемия,
причинена от прорезно-прободно нараняване на ляво бедро, довело до прерязване
на бедрена артерия и вена. Прерязването на съдовете е станало с остър режещ
предмет с широк гръб с остри ръбове. Смъртта е настъпила сравнително бързо от
острата кръвозагуба. Телесното увреждане се квалифицира като "постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота", т.е. тежка телесна
повреда по смисъла на чл. 128 от НК. Между констатираното травматично увреждане
и смъртния изход е налице пряка причинно - следствена връзка.
Освен
посоченото увреждане, са констатирани са и множество други наранявания
получени от Е. К. приживе - охлузвания и кръвонасядания областта на лицето,
тялото и крайниците, кръвонасядания на челото, кръвонасядане с травматичен оток
и охлузване на носа, ламбовидна рана на пети пръст на лява ръка, кръвонасядане
на меките черепни покривки в ляво.
Заключението
относно предмета с които е причинено прободно-прорезното нараняване , посока и
другите травматични увреждания се потвърждават и кореспондират със
свидетелските показания по делото и обяснения на подсъдимия, относно нанесения
побой и пробождане на К..
Според
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза /л.24 том 4 от ДП/ за
констатирани увреждания на пострадалия Л. - кръвонасядания по лицето и
шията, охлузвани по гърба, охлузване на лигавицата на устните, раничка на
лявото ухо, същите е възможно същите да са причинени по време на описаното нападение,
и от удари от твърди, тъпи предмети – с
юмруци и ритане, и потвърждават
дадените от пострадалия показания.
От
заключението по извършената и приета медицинска експертиза на свидетеля П. се
установява, че по тялото на същия са констатирани травматичен оток с охлузвания
на лява длан и пръсти, две драскотини по гърба. За вероятността да са получени
по време на инкриминираното деяние свидетелства и приятелката му К.М..
Обект
на изследване от дактилоскопните експертизи по делото са иззетите от външната
страна на автомобила "В. В" с рег. № СТ **** АК при огледа му
дактилоскопни следи. Установено е, че същите са дланови следи и пръстови
отпечатъци от свидетелите П., П. и подсъдимия И. .
При
извършения оглед на местопроизшествие /т. 1, стр. 62,63/ в платнена чанта с
надпис "Долче и Габана" в метална кутия са намерени и иззети 5 броя
топчета от станиол съдържащи зелена тревна маса и 5 бр. пликчета съдържащи
прахообразно вещество. Според заключението по извършената физикохимична
експертиза /т. 3, стр. 51-53/ намереното представлява съответно канабис и
амфетамин-високорисково наркотично вещество- коноп със съдържание на
тетрахидроканабинол 3,30% с нетно тегло 2,733 гр. на стойност 16,40
лв./шестнадесет лева и 40ст./, амфетамин - сол със съдържание на основно
вещество 15% с нетно тегло 2,5 гр. на стойност 75 лв. /седемдесет и пет лева/.
В чантата са намерени и документи и вещи на Е. К., а именно: парична сума в
размер на 1235 лв./хиляда двеста тридесет и пет лева/, 10 /десет/ евро, 100
/сто/ динара/, 10 /десет/ сирийски паунда.
Вещото
лице дало заключение по извършената , изслушана и приета от съда като
компетентно дадена и неоспорена от страните съдебнопсихиатрична експертиза ,
поддържа пред съда изводите си, че към датата на инкриминираните деяния
подсъдимия Т.И., /т. 3, стр. 77-80/ е разбирал свойството и
значението на постъпките си и е можел да ги ръководи. Не се е намирал в
състояние на уплаха, смущение или силно раздразнение. Психично здрав, в
състояние да възприема и запаметява факти и обстоятелства имащи отношение към
делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Приети
по делото бяха и заключенията по извършените оценителни експертизи , от които
се установява, че стойността на вещите предмет на престъплението грабеж към
02.09.2009г. е както следва: коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 2,60%
с нетно тегло 0,445 гр. на стойност 2,67 лв./ два лева и 67 ст./, мобилен
телефон "Нокия" модел 8800 с фабр. № *************** на стойност 665
/шестстотин шестдесет и пет/ лева, мобилен телефон "Нокия" 6300 с
фабр. № ******/**/******/* на стойност 137 /сто тридесет и седем/ лева, 2/два/
бр. СИМ карта на обща стойност 12 /дванадесет/ лева, пластмасова кутия за
дискове на стойност 4/четири/ лева, ведно с 56 /петдесет и шест/ бр. СД на обща
стойност 112 /сто и дванадесет/ лева, пистолет марка "UMAREX", кал.
4,5мм./.177, ведно с пълнител на стойност 140 /сто и четиридесет/ лева, метална
кутийка със сачми "Gamo" на стойност 5 /пет/; мобилен телефон
"Нокия" на стойност 25 /двадесет и пет/ лева, СИМ карта на стойност
6/ шест/ лв. Общата стойност на изброените вещи е в размер на 1108,67 /
хиляда стои и два лева и 67 ст./ лева.
Приобщени
по делото са също заключенията по извършените технически експертизи на
телефоните "Нокия" 8800 и "Нокия" 6300, собственост на
починалия Е. К., както и разпечатките от обслужващия абоната мобилен оператор.
След
приключване на досъдебното производство И.Р. , В.П. и Т.П. са сключили
споразумение с Бургаската окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното
производство, което е било одобрено от Окръжният съд-Бургас по НОХД№674/10г.,
и със същото всеки от тях се признава за виновен по възведените му
обвинения и приема да изтърпи съответното наказание, а именно: И.Р. за
извършеното на 02.09.2009г. в гр.К , в съучастие с В.П., Т.П. и Т.И.
отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода на Е. К. и Н.Л., чрез
принуждаване да се качат в лек автомобил и откарването им в гориста местност в
къмпинг „Л” между гр.К и гр.П, като деянието е извършено от четири лица по
отношение на две лица-престъпление по чл.142 ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК и за два грабежа при условията на опасен рецидив , в съучастие
отново с В.П. и Т.И. на вещи съответно от Е. К. и от Н.Л..-престъпления
по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б”
от НК;В.П.-за същите деяния извършени в съучастие с И.Р., В.П., Т.И. и Т.П.;
Т.П.-за отвличането в съучастие с И.Р., В.П. и Т.И..
В
хода на съдебното следствие по настоящото дело, съдът изслуша показанията на
свидетеля –очевидец Н.Л., които приема за точни, подробни, логични,
взаимосвързани и обективно пресъздаващи факти от значение за делото, поради
което и следва да бъдат кредитирани. От същите се установява, че на 02.09.2009
г. около 01,00 ч. в гр.К Л. и К. отишли с лекия автомобил „В” на уговорената с
К.Д., зад ресторант „Р”, да му продадат поръчаната от последния
марихуана/трева/, но той не бил там. Разговарял с П. и Р. и се насочил отново
към автомобила си. Р. го настигнал , нанесъл му удари по лицето , а след това и
с електрошокова палка, с което го обездвижил и така парирал съпротивата му.
Пострадалия К. излязъл от колата, но го нападнали останалите двама мъже –П. и
И. и също го ударили с палка, започнали да го бият и насила го набутали на
задната седалка. Уточнява, че нападателите ги накарали насила да влязат в
автомобила, като ги „натъпкали” в колата”. На площадката до питейното заведение
в гр.К от Л. била изпаднала тревата/марихуаната/ около един грам, която
той носел за К..
На
шофьорското място седнал свидетеля Т.П. , след което пострадалите Л. и К. били
откарани без тяхно съгласие на място между гр.К и гр.П/ къмпинг „ Л”/. Там
наредили на Л. и на К. да извадят всичко от джобовете си. Л. възприел
нападението, като действия целящи да послужат за назидание, с цел да бъдат наказани
двамата пострадали. Там побоят продължил, като И.Р. и В.П. удряли Л. , а
подсъдимия И. –Е. К.. Свидетеля В.П. пребъркал джобовете на Л. и
извадил съдържанието им. На К. заповядали да извади всички вещи които
има в себе си. Л. носел в себе си телефон „Нокиа”, лична карта и около 15
лв.
След
като не намерили наркотика/топчето марихуана според Л./, една част от
нападателите качили Л. в другият автомобил- „Р” и се върнали обратно до гр.К.
Там намерили търсения наркотик и пак се върнали на къмпинга в гората.
Нападателите заставили Л. да легне до автомобила неподвижно. Свидетеля В.П.
и подсъдимия Т.И. започнали да бият К. и да го разпитват откъде е взел тревата
и за кого работи. Това се случвало на около 5-6 метра от Л.. След това
подсъдимия И. извадил нож. Всичко станало много бързо. Както питали, в
следващия момент К. бил намушкан с ножа и същия изревал. Л. чул реплика на
П. към подсъдимия И., че лошо го е ударил и трябва да се махат оттам. П. хвърлил лична карта на Л. и му казал бързо
да кара К. в болницата, а ако някой пита какво е станало, да отговори, че:
„Монополът ни е ударил”.
След това Л. качил К. в техния автомобил „В”-а и го откарал до спешния кабинет
в гр.П .
Показанията
на свидетеля Л., с изключение на това с кой автомобил се е движил И. на път
за къмпинг Л/ се потвърждават и от изложеното от свидетеля А.А.-полицейски
служител , който на 01 срещу 02 септември 2009г. между 2.00 и 3.00ч. получил
обаждане от ОДЧ за починалия в автомобила управляван от Л. Е. К. , който го
закарал в бърза помощ-П. На место Л. му разказал, че са били нападнати в
автомобила, откарани в района на къмпинг Л, бити и ограбени, след което
починалия бил намушкан от нападателите. Л. посочил, че познава двама от
тях-свидетелите П. и Р.. Свидетеля А. разказва също, че при задържането
на П., на масата имало марихуана, за която лично той му признал, че е от
момчетата с които той -П., И. по прякор „Х” и Т.И. се сбили. Тримата заедно,
вземайки със себе си и свидетеля Т.П. отишли да се разправят с друг човек в К.
Там имало сбиване пред заведението, те са качили другите хора в друг
автомобил и ги закарали в района на къмпинг Л, където ги били.
Свидетеля Р. останал на къмпинга , а останалите се върнали до К да ги
„глобяват”. После се върнали обратно на къмпинга и там отново ги били.
По твърдения на П. в един момент И. влязъл в автомобила да говори с Е. К. и
го ударил с нож в крака, с цел да го сплаши или да го нарани. После
четиримата-Р., П., И. и Й си тръгнали от там. Л. закарал своя приятел К. до
болницата. В.П. бил видял в ръцете на И. нож мачете и затова
изразил пред свидетеля А. предположение, че с такъв нож е намушкал К..
Съдът
счита, че показанията на свидетеля А. са безпристрастни и непредубедени,
логични и последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
поради което следва като достоверни да бъдат кредитирани.
Показанията
на Л. относно неговото и това на К. качване без тяхно съгласие в
„О”-а от Р., П. и И. и отвеждането им , чрез откарване до гориста
местност –къмпинг „Л” , се потвърждават от признанието на П. пред свидетеля А.
към момента на задържането му. Съучастниците –И., Р. и П. , посочени от първия
свидетел са споменати и от свидетеля П.. Целта на отиването в К е изяснена, а
именно да се разправят с пострадалите. Упражненото физическо насилие продължило
и на къмпинга, където всички от съучастниците освен П. са били т.е нанасяли
удари на К. и Л.. За това свидетелства и Т.П.. Относно предприетото
връщане до Китен, което на жаргон П. посочил като извършено с цел да „глобят”
Л. и К. не е друго, а именно да им вземат насила наличния наркотик.
Предприемането
на действия по установяване и наказване на лица разпространяващи наркотици,
твърдейки, че го правят от името на свидетеля Р., по инициатива на последния се
установява както от показанията на самия Р., така и от тези на свидетелите П. и
частично на П.. Разпитан пред съда, последния заяви, че по настояване по
телефона от В.П. е отишъл с него до заведението в гр.П, постояли известно време
там , след което тримата-И., П. и Р. го поканили да отиде с тях до К. Не му
казали за какво точно ще ходят, но му станало ясно, че там при срещата в
почивната станция на Енерго-то те се били вече наговорили. Заяви, че Т.И. е
участвал в сбиването на паркинга до заведението Р в К. Сочи, че Л. и К. са
тръгнали насила към гористата местност-къмпинг Лес, защото били вкарани в
колата и Р. и П. седяли до тях.
Поради
изявление на свидетеля П., че не помни факти от предходните си разпити, съдът
със съгласие на страните прочете обясненията му от 15.09.2009г. по досъдебното
производство на л.2 том 2 от ДП. Свидетеля потвърди изцяло верността на
изложеното от него в разпита, и това че при повторното връщане на къмпинг Лес ,
тримата-И., П. и Р. отново отишли да се разправят с Л. и К..
В
прочетените обяснения на П. , същия подробно е описал, че на 01.09.2009г. около
21.00ч. му позвънил П. и го извикал да излязат, като казал, че може да се
наложи да отидат до Б. Срещата им била на почивна станция на Енергото в гр.П.
Когато П. отишъл на срещата с личния си автомобил „Р” около 21.30ч. В.П. вече
бил там. Около 24.00ч. с автомобил Р дошли също Р. и И.. Тримата му
казали, че имат някаква работа в К и П. го помолил да отиде с тях, за да може
после да го прибере с автомобила. Четиримата отишли в К до ресторант „Р”,
като П. шофирал Р си, а в другия автомобил –Р управляван от Р. се возели П. и
И.. Паркирал след заведението вдясно на паркинга до детската площадка, а Р
спрял надолу по улицата на около 15метра от заведението. П. видял Р. и П. да
разговарят с две момчета от персонала на заведението. И. и П. седяли в Р. Било
около 01.00ч. след полунощ. До заведението спрял лек автомобил „О” и от него
слязло едно момче, което се приближило до Р. и П.. Видял и чул, че започнали
да се дърпат и да се карат и тогава слязло и второ момче от О. Тогава от Р
слязал Т.И. и се насочил към тях. След около 5 минути И. се върнал при П.,
а П. и Р. извикали П. и му наредили да кара „О”, на предната дясна седалка на
който разпознал Н.Л.. Отзад седяли В.П. и И.Р., а между тях Е. К., когото до
тогава не познавал. К. и Л. били видимо стресирани. П. чувал как Р. и
П. „нареждат” този на задната седалка, натискали го и го дърпали.
Р. и П. казали на П. да кара извън К и той потеглил по стария път към
Приморско. После по нареждане на някой от тях завил вляво навътре към къмпинг
„Лес” и там спрял. На 10метра зад него спрял подсъдимия И. с „Ровър”-а. П.
отишъл в Ровъра, а И. се придвижил до „О”-а при останалите. П. чувал
че се дърпали и биели. И., Р. и П. поваляли Л. и К. на земята. След
10минути И., П. и Л. се запътили към П.. И. седнал на шофьорското място, а П. и
Л. отзад. Потеглили и придвижвайки се, се върнали се до К пред заведението. П.
първоначално не знаел за какво са тръгнали останалите-И., П. и Р.. Разбрал, че
става дума за марихуана при връщането до К, от разговорите помежду им.
Там всички слезли от автомобила. Всички без П. отишли там, където преди това
бил „О”-а и започнали да търсят нещо по земята. По-късно казали на П., че са
търсили марихуана. И., Л. и П. се качили отново в „Р”-а и потеглили
за къмпинг „Л”. Следвал ги П. с „Р”-то си, с което щял да прибере Р. обратно за
П. Спрели на същото място при Р. и К., като Р. стоял прав до предната дясна
врата на О, а К. седял на предната дясна седалка. Свидетеля П. спрял на
10-15метра от тях. И., П. и Л. отново отишли до О-а. Пак започнали да
се карат и да дърпат Л. и К.. П. бил изпушил една цигара , когато П. се
качил в „Р”-то при него и му казал да тръгват. Първия видял кръв по
панталоните на втория и го попитал какво е станало, а последния му отговорил „Т.
го мушна”. П. закарал П. при приятелката на последния -свидетелката К.М.
***, оставил го там и се прибрал.
Показателни
за това каква информация са искали да получат от К. и Л. и какви вещи са
настоявали от пострадалите да им предадат, са като цяло действията на тримата
–И., П. и Р. още на паркинга до заведението Р. Тримата заедно са нанасяли удари
на К. и Л. и са отправяли постоянни въпроси къде е наркотика, от къде е и за
кого работят. Това продължило спрямо К. и при пътуването към къмпинг „Л”, а
спрямо него и другия пострадал-Л. и при свалянето им от автомобила на къмпинга.
К. и Л. били бити отново на къмпинга и след повторното връщане до К. За това
свидетелстват И.Р., Н.Л. и Т.П.. Описания нанесен побой над Л. се потвърждава и
от заключението по съдебно медицинската експертиза, а за К. и от заключението
по извършената аутопсия на трупа му.
За
това, че именно наркотичните вещества са били обект на интерес от съучастниците
свидетелства в показанията си и приятелката на П., която е била наясно, че Р. и
П. се занимават именно с разпространяването на наркотици, а също и че Р. е шеф
на П. в тази дейност.Лично П. е споменавал това пред нея, а е чувала да си
говорят за наркотици и в телефонни разговори. Разказа също, че когато се
върнали в дома на П. ***, пред нея П. споменал, че поводът да тръгнат всички
/И., Р. и той-П./ за К бил да си оправят сметките с „шанаджия”, с когото
се сбили и от когото била кръвта по дрехите му/панталона му/.
От
изложеното от същата се потвърждава и целта на срещата, а именно че са тръгнали
да се разправят с двете момчета-К. и Л. именно поради несъгласието на Р. тази
дейност последните да извършват уж от негово име.
Показанията
на свидетелката К.М. съдът намира за логични, кореспондиращи с останалия събран
материал и като достоверни следва да бъдат кредитирани.
Те
частично кореспондират и с признанието на Р., че по негово настояване К.Д. е
уговорил привидна среща с Л. и К., на които поръчал и от които уж искал да си
купи наркотик. Целта на Р. била да разбере кои са тези момчета, кой ги зарежда
с наркотик и на кого отчитат парите от продажбите.
Еднозначно
е признанието на П. пред свидетеля А., че целта на връщането до К е да глобят
Л. и К., в смисъл да им отнемат наркотика, който продават без съгласието на Р..
Многократно
задаваните от нападателите въпроси , а именно къде държат наркотика и за
кого работят потвърждават извода, че предприетата акция е именно с цел
убеждаването на Л. и К. да прекратят дейността си, посредством заплахи и побой,
отнемане на телефоните, с които са уговаряли доставките и продажбите на
наркотика, на наличното количество наркотик, парите и средствата им за
отбрана.
В
обясненията си пред съда подсъдимия И. отрича да е знаел каква е целта на
срещата, че останалите са имали намерение да отнемат наркотиците на
пострадалите, чрез сила . Твърди, че не е нанасял удари на никой от
пострадалите . Признава, че е нанесъл удар с нож , от което е последвало
пробождането и по-късно смъртта на К..
Разказва
, че в телефонен разговор на 01.09.2009г. със свидетеля Р. се уговорили
той да закара последния до П, където се намирали П. и П. *** и там пристигнали
около полунощ. Пили кафе в заведението „Р” и към 01.00ч. И. заявил, че няма да
чака Р. и ще си тръгва, но последния го помолил да изчака още пет минути и се
отдалечил с П. на стълбите на ресторанта. След малко до тях минал
сив лек автомобил „О .В” и спрял до Р. и П.. От дясната седалка слязъл
свидетеля Л., отишъл до Р. , казали си нещо и последния му ударил шамар. Л.
залитнал , побягнал и влязъл в „О-а”. Тогава от шофьорската врата
на този автомобил слязъл Е. К.. Същия бръкнал в чантичката на врата му, извадил
нож и тръгнал срещу свидетеля П.. В този момент подсъдимия И.
слязъл от „Р-а”, взел своя нож- мачете, тръгнал към К. , казал му да пусне ножа
си и той го пуснал на земята. Ножът на К. бил тип кама, черен на
цвят включително и острието, с обща дължина между 20 и 30 см, а само дръжката
10-ина см. Паласката на К. била доста голяма, с надпис „Адидас”, и се намирала
на врата му. И. му наредил да отиде и да си седне в колата . Е. К. седнал на
задната седалка. По настояване на Р. , свидетеля П. се качил и потеглил със
същия автомобил към гр.П, а подсъдимия И. ги последвал с Р-а. По пътя лекият
автомобил „В” се отбил от ляво на пътя в една гориста местност и спрял ,
като И. паркирал до тях. Р., П. и пострадалите пак почнали да се карат и
да спорят. И. попитал Р. няма ли да се прибира, но той отговорил, че само ще се
разберат с пострадалите и ще тръгне, после се дръпнал настрани на около 10метра
от колата с едното момче /Л./. Като се върнал до колата, казал да закарат Т.П.
до К, да си вземе неговата кола. Автомобила управлявал подсъдимия И.. На
задната седалка били свидетеля В.П. и пострадалия Н.Л.. На дясната предна
седалка седял Т.П.. Отишли на мястото в К, където се срещнали първоначално.
Слезли П., Л. и Й. П. и Л. обикаляли известно време, след което отново се
качили на колите и тръгнали пак към гористата местност. И. не видял да вземат
нещо от там. Чул В.П. да удря Л. няколко пъти и да казва: „Защо ме лъжеш”.
Върнали се при И.Р. и пострадалия К.. Видял, че К. седял на предната дясна
седалка на „О”-а. Подсъдимия И. отишъл пак до Р. . Последния дръпнал Л. на
страни, казал му нещо и пак му ударил шамар, в резултат на което Л. седнал на
земята. И. попитал И.Р. за какво става въпрос и той му отвърнал, че били
техни работи и че тези двамата –К. и Л. говорили за него някакви глупости,
заради които викали в полицията. Тогава И. отишъл до „Р”-а да вземе ножа на К.,
за да му го върне. Взел ножа. През това време В.П. говорел с К. и го удрял.
Подсъдимят И. отишъл до тях и казал на В.П. да спре. П. попитал К. дали има
някакви наркотици в колата, и той му отговорил, че има в жабката на колата и
бръкнал в нея . И. стоял до вратата, а П. между предна и задна врата, вляво
от него. Тогава К. седейки на седалката с лице към И. и П. посегнал,
бръкнал в жабката и извадил с лявата си ръка пистолет, но не успял да го насочи
към него, защото в колата било осветено от отворената врата и И. го видял
още докато го изважда от жабката и му извикал да го пусне. К. не го направил.
И. се уплашил и посегнал с ножа, който щял да му връща, към краката на К.,
които били извън автомобила. И. държал ножа с дясната ръка и замахнал с него
в посока отдолу на горе. При пробождането К. извикал, изтървал на
земята оръжието и казал, че е намушкан. По крака му протекла кръв и И. казал на
Л. да го закара в болницата. Л. заявил, че му няма личната карта. В.П. му
върнал картата . Р. също казал на Л. да закара К. в най-близката болница-тази в
П.
От
там И. и Р. се качили в „Р”-а и потеглили към Б. Шофирал Р., а И. бил на предна
дясна седалка. И. хвърлил през прозореца на предната дясна врата ножа, с който
намушкал К. извън автомобила по време на пътуването към Б. При това пътуване
обратно за Б Р. му споменал, че от полицията го търсили, защото тези момчета Л.
и К. твърдяли, че продават наркотици за него. И. отрича да е вземал вещи от
пострадалите или от автомобила им. Не е знаел, че някой от останалите
съучастници е взел кутия с дискове и мобилен телефон от пострадалите.
Въздушният пистолет го бил взел Р., за да го предаде в полицията.
Отрича
в К някой да е бъркал по джобовете на Л. и К.. Чул свидетеля В.П.
да пита дали имат наркотици в колата. Не признава да е нанасял удари на Л. или
К.. Не е виждал някой да удря Е К.. Не е виждал някой да използва телескопична
или електрошокова палка. „Р”-а бил на негов приятел, който се съгласил да му
услужи. На отиване и на връщане от и до П, И.Р. управлявал возилото, а
присъствието на И. било единствено с цел да пази автомобила от повреда, защото
евентуално последния щял да поеме ремонта.
Твърди,
че Р. не му е споменавал намерение да си купува наркотици. Иззетият по
делото и предявен му от съда нож с черната дръжка тип „мачете” разпознава като
негов.
Съдът
намира, че обясненията на подсъдимия са нелогични, взаимно противоречиви и се
оборват от останалия събран доказателствен материал. Същите са единствено
защитна теза , която не намира опора в доказателствата по делото, поради което
не следва да се кредитира, освен в частта относно авторството, начина и способа
на нанасяне на прободно-прорезната рана, с която е причинена тежката телесна
повреда, а от там поради бързата кръвозагуба и смъртта на Е. К..
Също и в тази установяваща използваното оръжие и причината за неприлагането му
по делото, поради невъзможността да се намери в растителността , в която е
изхвърлено от дееца.
Мнение
за това какво именно е целял подсъдимия И. с нанасянето на прободно-прорезната
рана с ножа е дал отново свидетеля П. пред свидетеля А., а именно „да го сплаши
или да го нарани”. Не е споменал да е видял пистолет в ръцете на К., или да е
чул И. да нарежда на последния да пусне някакво оръжие. Затова съдът счита, че
изложеното от подсъдимия И., че е нанесъл удар с нож в крака на К. от
страх за живота си, при вида на пистолет изваден от К. от жабката на колата,
единствено като защитна версия, с цел оправдаване непровокираното от И.
нападение с нараняване с летален за К. изход. Твърдението на И., че
непосредствено преди да замахне и да прободе крака на К. бил му заповядал да
пусне пистолета е голословно и се опровергава от свидетелските показания на
останалите присъствали на инцидента свидетели Л., Р. и П.. Възможно е И. да е
предположил, че в жабката или в джоба на дясната предна врата има оръжие, но
сам той признава, че оръжието не е било насочено към него. Затова и нелогично е
поведението му, изразяващо се в причиняване на такава голяма рана, нанесена със
замах, единствено и само с цел да мотивира К. да не използва пистолета. Още повече
предвид големите размери на ножа, за да причини значително нараняване не е
нужно силата на удара да е голяма. Дори подсъдимия И. да е забелязал , че в
жабката или на вратата има пистолет и това да е възбудило основателен страх, че
евентуално К. би могъл да го използва, това не заличава вече продължително
нанасяния над К. побой. Затова не може извършеното пробождане да се третира
като защита на И. срещу непосредствено противоправно нападение от К.. Още
повече съдебно-психиатричната експертиза потвърждава, че няма причини да се
твърди И. да се е намирал в особено състояние на силен страх или
смущение.
Свидетеля
Н. пред съда сочи, че е гостувал на свидетеля С., когато И. поискал и С. му дал
за една вечер автомобила си Р. На сутринта около 05.00ч. И. се прибрал в дома
на С., останал да спи там и сам му споделил, че в П се били сбили. Другото
момче извадило пистолет и нож и тръгнало срещу него, а после И. го наръгал в
крака. П. и Р. нещо не можели да разделят и затова се карали и били с
тези момчета. И. стоял настрана, но отишъл да им помага, защото другото
момче извадило пистолет и нож. И. му показал два мобилни телефона и няколко
компактдиска и му казал, че са ги били взели от този, когото наръгал.
Показанията
на свидетелката К.М. съдът намира за логични, кореспондиращи с останалия събран
материал и като достоверни следва да бъдат кредитирани. Същата сочи, че П. е
споменавал пред нея, че той и Р. се занимават с наркотици, и в тази дейност
негов шеф е Р..
И.Н.Р.,
В.И.П. и Т.Г.П. посочват подсъдимия И., като лицето проболо с нож починалия Е.
К.. Не отричат, че са отвели принудително двамата пострадали от гр. К в
гористата местност в къмпинг "Л", но Р. и П. отричат да са имали за
цел да вършат грабеж.
От
показанията на свидетеля П. става ясно, че вечерта на 01.09-09г.
К. /Д./ му се обадил по телефона към 21.00ч. и му казал, че си уговорил среща с
двете момчета да му донесат наркотика, като срещата е в 01.00ч. след полунощ.
По време на разговора до него седял св.Т.П.. Свидетеля П. позвънил на И.Р. и му
предал думите на К.. Р. потвърдил, че вместо К. , иска заедно с П. да отидат на
уговореното място, тъй като тази среща била планирана предварително от Р., с
цел да се срещне с непознатите младежи и да научи защо говорят, че продават
дрогата от негово име. Разбрали се П. *** до станцията на „Енергоснабдяване”.
На место към 23.00ч. в същата станция в гр.П
се събрали Р., П., П. и подсъдимия И.. Вечеряли заедно. Четиримата били
наясно, че ще отидат заедно вместо К. на уговорената от него и непознатите
дилъри на наркотик среща в 01.00ч. Не е сигурен дали И. е знаел, че отиват да
купуват амфетамин.
При
първоначалното спречкване до заведението в гр.К, Т.И. стоял на около 15 метра
от тях. Сбиването станало след като Е. К. излязъл от колата с нож, когато му
станало ясно, че не са отишли да купуват наркотици. Т.И. видял, че К. има нож и
също тръгнал към тях с нож в ръка. К. видял ножа у И. и хвърлил на земята своя.
В
побоя над К. и Л. на къмпинг „Л” участвали П., И. ***, за да вземат
наркотика , който разбрали че пострадалите са изхвърлили там. Претърсили
колата/О-а/ на Л. и К. за дрога. Според него Т.И. *** и на къмпинг Л, за да
го защити.
Поради
констатирано противоречие в показанията, бяха прочетени на основание чл.281
ал.2 вр.. ал.1 т.1 вр. чл.118 ал.1 т.1 от НПК дадените пред съдия обяснения
като обвиняем в досъдебното производство. След прочитането им, съдържанието
им беше потвърдено за вярно от свидетеля, с уточнението, че не е сигурен с кой
точно нож е станало намушкването.
В
обясненията на досъдебното производство пред съдия П. разказва, че имали среща
с продавача на марихуана в 01.00ч. зад ресторант в гр.К. Обадил му се
негов познат. Срещнали се с тях и отишли до колата да видят какво продават.
По-едрото момче усетило, че не са купувачи и изкочило с нож от колата. Почнало
да вика и да псува. П. се сбил с това момче. На место с лице към колата отпред
вдясно бил П. , а на 10 метра от колата стоял И.. Подсъдимия И. като видял ножа
в ръката на К. също с нож в ръка тръгнал към биещите се. К. се уплашил, седнал на
задната седалка и се обърнал с краката навън, а вратата била отворена. Станало
сбиване за секунди между К., П. и И., а после на задната седалка в О седнали
П., К.-продавача и Р.. На предната седалка седнал Л.. Смята, че едното от
момчетата въобще не е слизало от тази кола. Отишли до къмпинг Л и започнали да
разпитват Л. и К. откъде вземат материала и къде го държат. Понеже били отишли
да купуват, но нямало материал, Л. казал, че вероятно е паднал на паркинга, но
вероятно последния го е пуснал там нарочно и затова се върнали в К до
заведението и го намерили. Отново се върнали на къмпинг Л. Заварили К. седнал
на предната дясна седалка на Опела. Пак станало сбиване. К. започнал да рови
в жабката –да вади оръжие, ножове, бил изпаднал в истерия. В този момент
чул, че К. изревал, и видял, че като ритал изцапал П. с кръв. Разбрал, че
И. го е „надупчил”. Не е видял И. да замахва. Извикал на Л. да го закара в
болница . П. се качил при П. в „Р”-то.
Нищо
не е вземал от К. освен тревата, която е изхвърлил до заведението в К и която
намерили при връщането си там. Не знае някой друг да е вземал друго от К. и Л..
По време на намушкването Р. бил зад гърба му с Л.. Не знае къде точно е била
раната, не видял кръв по К., а само по себе си на нивото на коляното. Не
знае какво е имало в жабката на О. Заявява, че ножът който е
извадил И. е бил дълъг около 20-25см. тип мачете. И. се приближил след като
видял, че К. държи нож срещу П.. П. не се е приближавал до К. и Л. и нямал
участие в скандала.
Отрича
да е имало упражнена принуда спрямо К. и Л. да се качат в О-а. Никой освен И.
не е имал нож тази вечер.
Показанията
на изброените свидетели кореспондират и с изложеното в потвърдените от
свидетеля А.П., дадени от същия на досъдебното производство показания, пред съдия,
прочетени по реда на чл.281 от НПК , в които заявява , че работел като
готвач в ресторант Ралица в гр.К. На 01.09.2009г. цял ден бил на работа, и си
тръгнал към квартирата, вече в 01.30часа на 02.09.2009г. с останалите работници
от персонала-свидетеля К. и П. На 31.08.2009г. св.К. си бил купил марихуана от
св.Л., назован от св.П. като Н.. В същата вечер на 02.09.2009г. около 00.30часа
в ресторанта дошъл И./св.И.Р./, с когото преди време С-син на управителя на
заведението го бил запознал. С.Р. седнал на една от масите с останалите дошли с
него три момчета.Едното от тях свидетеля познавал като Т.. С.А.П., К.Д. и
техният шеф-Н отишли до тяхната масата, поздравили се, след което Наско си
тръгнал. Докато били до масата К. попитал ще пушат ли след работа, на което
П. отвърнал с „да”.Тогава свидетеля Р. попитал К. къде ще пушат и от къде е
взел марихуаната. К. отвърнал, че я е взел от Н.. На въпроса на Р. кой е Н.,
свидетеля П. отговорил , че е едно местно момче, след което се отдалечил в
кухнята и не е участвал в разговора по-нататък. К. отишъл към бара. И. и
компанията му пили по кафе и си тръгнали.
Разпитан
пред съда свидетеля Р. разказа, че около 22.00ч. на 01.**.**г. му позвънил
св.П. и му казал, че момчета които твърдяли, че продават наркотици от името на
Р., щели тази вечер да доставят уговорени наркотици. Р. решил да се срещне с
тях и да разбере защо го правят. Тъй като бил продал автомобила си на
подсъдимия И. потърсил по телефона последния и го помолил да го закара до гр.П,
където имал работа. Тръгнали с друг автомобил –зелен Р. Срещнали се със
свидетел П. *** пред полунощ. На срещата присъствали още свидетеля П. и едно
момиче. Решили да отидат до приятели на Р. в питейно заведение-Р в гр.К. В това
заведение работел и К./д./, от когото Р. научил за две момчета които продавали
наркотик , като твърдяли че го правят за Р. и от него също научил, че тази
вечер на 01.09.****г. около 01.00ч. К. имал уговорена среща с тях, на която те
ще донесат 10грама марихуана/трева/ и 10грама амфетамин. Р., П., П. и И. пили
кафе в ресторанта „Р” . В уречения час Р. и П. стояли отвън до заведението, а в
автомобила с който дошли зелен „Р” чакали обвиняемия И. и свидетеля П.. Р.
видял че отвън дошла една кола марка „О” на детската площадка . От нея слязъл
свидетеля Л. и се насочил към тях , дошъл до пейката на която
седяли .К. попитал дали носи, на което Н. отвърнал „Нося, ела до колата и
дай да видя парите”. Тръгнали към автомобила на Л.. Р. го настигнал до
дясната врата на возилото и го ударил, започнал да псува и да пита от кога
работи за него , а той не знае за това. Л. се опитвал да се
отскубне и да влезе в автомобила но не успявал. В този момент пострадалия К.
излязъл от шофьорското място и тръгнал с нож в ръката насочвайки се към
свидетеля П.. Тогава подсъдимия И. излязъл с нож в ръката доста по-голям
от този на К. и се развикал на последния. Виждайки големият нож, К.
се уплашил и пуснал своя на земята. Станало сбиване, сдърпване и К. влязъл
на задната седалка на О-а, като от двете му страни седнали Р. и П.. Л. ,
когото Р. ударил няколко пъти с електрошокова палка седял неподвижно на
предната лява седалка. После извикали П. да управлява возилото, тъй като
заведението било в центъра на града и не искали хората да гледат какво се
случва. Потеглили в неопределена посока към гр.П, но на излизане от гр.К видели
отбивка и се отклонили по нея. Обвиняемия И. ги следвал с автомобила „Р”.
Спряли О-а в гората. Там Р. нанесъл по няколко удара и на двамата-К. и Л.. Целта
била да измъкне от тях информация кой им нарежда да говорят, че продават дрога
за него. Искал от тях да му кажат къде са наркотиците , които носят за К.. Отвърнали
му, че са ги хвърлили на мястото, на паркинга до ресторант „Р”. За да вземат
наркотика, с Р обратно в К се върнали свидетелите П., П. и Л. и подсъдимия
И. . Р. останал с К.. Когато се върнали след 20минути , Р. разбрал, че Л. е
твърдял по пътя натам, че К. е негов шеф и го карал да продава наркотици.
Междувременно К. е разказвал друга версия на Р.. Затова Р. дръпнал настрани Л.,
на около 10-15метра, за да говори още веднъж насаме с него. Тогава чул, че
К. изревал силно и отишъл да види какво става. Видял, че на земята има пистолет
и кутия от пистолет. Попитал обвиняемия И. какво става. Последния му
обяснил, че К. извадил и насочил пистолет срещу него и затова го бил набол по
крака, за да го накара да изпусне пистолета. Р. взел от земята пистолета и
кутията , в която имало мобилен телефон Нокия без сим-карта и ги пренесъл на
задната седалка на Р. Тъй като К. твърдял, че много го боли, Р. казал на Л.
да го закара в спешния център в П. После Р. и останалите си тръгнали от
там. При претърсването на следващият ден предал на полицейските органи оръжието
и телефона. Отрича да е било вземано решение за извършване на грабеж, тъй като
в чантата на К. имало пари и синджир, които не били взели. Относно
компактдискове и още един телефон впоследствие научил че свидетелите П. и П.
взели от пострадалите такива вещи, но не ги е виждал по време на деянието.
Отрича да е споделял на подсъдимия И. целта на пътуването до П.Ползвал същия
единствено като шофьор, предполага се че същия щял да го закара и обратно в
Бургас. Според него К. сам влязъл в автомобила опитвайки се да се крие ,
да се спаси , тъй като докато бил отвън го биели. Тогава П. и Р. влезли
след него. Мястото за спиране в къмпинг „Л” било избрано от свидетеля Р. след
потеглянето от Китен, когато видял отбивката и казал на П. да свие по
нея.
Разпитан
пред съда свидетеля С. –полицейски служител опровергава твърдението на
свидетеля И.Р., че при проведена през месец април беседа с И.Р. във връзка с
тежко умишлено престъпление за убийство на Х. „близнака”, е ставало дума за
лица твърдящи, че продават наркотици за Р..
Неоспорено
от страните беше твърдяното и от подсъдимия И. обстоятелство, по предоставянето
на лекият автомобил Р с ДК №**** на подсъдимия И. от собственикът му-свидетелят
К.С., който пред съда потвърди, че по молба на подсъдимия И. му го е дал,
като возилото предал на бензиностанция „Ш” в кв.П/К/ в гр.Б, с уговорка да му
се върне до следващата сутрин, което било сторено от И.. Последния през нощта
се прибрал в дома на С. и легнал на спи. На сутринта си тръгнал.
Съдът
не дава вяра на твърденията на подсъдимия за това, че К. е държал в ръката си
пистолета марка „У” по следните съображения: Свидетеля П. не сочи да е видял Е.
К. да изважда и насочва оръжие към И., дори не е чул И. да отправя нареждане
към К. да пусне пистолета, ако въобще такъв е бил изваден от К.. Ако оръжието
се е намирало в жабката, както твърди подсъдимия , значи преди това е било
извадено от кутията му, която според показанията на свидетеля Л. би следвало да
е отстрани в кухината на дясната врата. Въпреки близостта до К. и И., П. и Л.
също не са чули И. да изрича заповедни думи към К. съдържащи указание да пусне
оръжие. Обясненията на И. са взаимно противоречащи си в същата тази част, с
уточнението от същия, че Л. не е могъл да насочи пистолета, защото И. го видял
още докато го вади от жабката.
Съдът
приема, че от показанията на всички свидетели присъствали на инцидента може да
се направи един категоричен и безспорен извод, че въпросното оръжие –пистолет
не е бил изваждан от Е. К. от жабката на колата. Не е изключено наличието му в
жабката да е било възприето от И., наблюдавайки К. да рови там.
Инцидентно
и без предварително плануване И. е взел решение да нанесе удара с
ножа, причинил прободно-прорезната рана , с цел да накара К. да признае къде е
останалия наркотик и същевременно да даде урок на самоволно продаващия
наркотици младеж, който да преустанови това свое поведение, от страх за здравето
и живота си. Изявлението на свидетеля Р. пред свидетеля Л. , когато ги
питат кой му е причинил това, да казва, че са били ударени от „Монопола” е
еднозначно, че всички действия , включително и нанесения побой, са били
извършени за назидание. Нанасянето на прорезна рана не е било предвиждано и
няма данни за постигнато предварително между съучастниците в грабежа съгласие
за извършването му. Затова според съда се касае за грабеж извършен при
условията на ексцес при квалифициращия признак придружен с умишлено нанесена
тежка телесна повреда, от която е последвала смъртта на Е. К.. Няма основания
да се счита, че деецът се е отнасял към вероятността от настъпване на смъртта
като към възможен и целен резултат или с който се е съгласявал. Установява се
само безспорно, че намерението на И. е бил нанасяне на телесна повреда , за
предизвикване на страх у жертвата от бъдещо евентуално посегателство . Предвид
интензитета, силата и големите размери на острието на използвания нож, е можел
да предвиди че в резултат на такова нараняване, настъпването на тежки последици
е много вероятно. Същевременно не е могъл да предвиди, че е възможен летален
изход от увреждането.
Несъстоятелно
е възражението на подсъдимия и защитника му, изложено и от свидетелите Р. и П.,
че щом в чантата на К. е имало и други вещи, както и по самия него е имало
накити, които не били взети, то това доказва липсата на умисъл у тях да ги
отнемат. И двамата признават, че са имали общото намерение да отнемат наличния
у К. и Л. наркотик и телефоните за свързване с доставчиците и клиентите им .
Успели са да реализират това свое намерение, с използването на сила-нанасяне на
побой , да им отнемат част от наркотика , пари и телефони. Освен тези вещи са
взети от автомобила на Е. К. противно на волята на пострадалите компактдискове,
пистолет „У” и още един мобилен телефон.
Самият
подсъдим Т.И. заяви, че е видял Р. да взема този пистолет , който щял да
предаде на полицията впоследствие. Въпреки това, не се е противопоставил на
тези действия.
Без
значение дали подсъдимия И. сам лично е взел и предал в ръцете на свидетеля
И.Р. въпросният пистолет или само е посочил на Р. къде се намира, който от своя
страна и със съгласието на И. го е взел.
Съдът
не приема за логично обоснована тезата на подсъдимия И., подкрепяна пред съда и
от неговите съучастници-свидетелите Р. и П., че същия се е намесил в побоя само
за да защити своите другари, за здравето на които се е уплашил при съпротивата
на другите две момчета-пострадалите Л. и К.. На първо място този довод е
несъстоятелен, предвид оръжията –електрошокова палка и телескопична палка в
ръцете на Р. и П. при първото нападение над Л. и К., неочаквано за последните.
На второ място включването на И. в побоя над двамата на къмпинг „Л” веднага с
пристигането на това място се установява от показанията на свидетеля П., където
пострадалите са откарани без тяхно съгласие и спрямо които според П. побоят е
започнал непосредствено след изваждането им от автомобила. Няма
възникнала необходимост за И. да спасява Р. и П.. Като нанасянето на удари и от
тримата-Р., П. и И. се признава и от свидетеля Р..
Разпитан
вещото лице д-р Я. поддържа изготвените съдебно-медицински експертизи на л.88
том І, на л.28, 30, 32, 34 Том ІІ и на л.24 том ІV от ДП. Сочи, че
порезно-прободната рана на лявото бедро отзад е нанесен с нож с широк гръб и с
ширина на острието не повече от 7см. Говори за много голям нож предвид
дължината на раневия канал-12см. с доста широк гръб с оглед надрязването
поединият ръб на раната. За да се получи 75мм дължина на раната е обичайно
ножът да е с дължина колкото е раната. След съпоставка дължината на канала с
ширината, дължината на раната и ръбовете следва, че ножът може да е широк почти
в рамките на дължината на раната. Затова изводът му е, че е използван голям
нож-мачете, а не кама. Потвърждава извода си, че е бил прерязан голям
кръвоносен съд, от който в непродължителен период от време е изтекло голямо
количество кръв, като кръвоизливът не може да спре самостоятелно, поради което
и увреждането следва да се квалифицира като постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота. Същото е пряка причина за настъпилата смърт на Е.
К.. За наличието и на други удари сочат и другите установени наранявания.
Счита, че към момента на причиняване на прободната рана, пострадалия е бил прав,
за което съди по начина на разпределяне на потеклата кръв и по маратонките.
Предвид специфичните по релеф нараняванията по главата , счита, че К. за
известен период от време е бил и на земята.
Относно
нараняванията на П., вещото лице -съдебен лекар уточни, че охлузването по
ръката му не е от удар в тяло , а е от земя, стена или друга твърда грапава
повърхност.
Вида
и начина на нанасяне на ударите при побоя над Е.К. е потвърден отчасти от
свидетеля П., който сочи, че на къмпинг „Л” Л. и К. са били събаряни по земята,
така също и от заключението на вещото лице по извършената аутопсия, при която е
констатирана също рана на пети пръст на лява ръка от порязване с много остър
режещ предмет с посока от китката към върха на пръстите. Травма на носа и
устната които се причиняват от удари с юмруци. Кръвонасядане с характерен релеф
на меките черепни покривки-от ритане с мека обувка.
Използването
на електрошокова палка по време на побоя над Л. и К. до заведението Ралица в
Китен се сочи от свидетеля Р., който заяви , че лично я е употребил върху Л..
Нанасянето
на удари с телескопична палка твърдяно от свидетеля Л. се потвърждава и от
заключението по медицинската експертиза-аутопсия на трупа на К., в което се
отбелязва наличието на характерни следи оставяни обичайно от такъв предмет.
Според същото заключение ивицовидното кръвонасядане с охлузване на две места по
гърба е следствие от удар с цилиндричен предмет.
Същите
характерни две ивицовидни напречни охлузвания по гърба на Л. са констатирани и
при извършването на съдебно-медицинската експертиза на това лице.
От
заключението на вещото лице д-р Ж. по съдебно-психиатричната експертиза ,
поддържано и пред съда , се установява, че подсъдимият И. към периода на
инкриминираното деяние е разбирало свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си, не е бил под влияние на страх или афект. Може
да участва в наказателния процес, да дава достоверни обяснения и да носи
наказателна отговорност.
Видно
от неоспореното и прието по делото заключение по извършената от вещото лице Р.
дактилоскопна експертиза е, че установената следа върху външната страна на
стъклото на задна дясна врата на автомобила „О В” е от подсъдимия И., а от
вътрешната страна не са били установени годни за изследване следи.
Същата
следа е била обект на изследване и от вещото лице Н., който потвърждава извода
на в-л.Р. за нея.
Вещото
лице М. е извършило експертиза на ножа с черна дръжка и надпис „E” иззет от
подсъдимия И. , за наличие на следи от кръв. Установени са следи от прах
и власинки, но не и от кръв, като уточнява , че дори ако е бил употребяван и
после измит, щяха да останат микроследи от кръв върху него. Следователно
категорично е, че не това е средството за нанасяне на телесната повреда.
Според
заключенията на вещото лице Ц , приети като неоспорени и компетентно
дадени по химичните експертизи на л.15,19,23 и 26 том ІІ от ДП, при
изследването не е установено съдържание на етилов алкохол нито в кръвта на
подсъдимия И., нито в тази на свидетелите Й, П. и Р..
Не
са установени дактилоскопни следи и при изследването от в.л.А. върху цигарена
кутия и бутилки от минерална вода иззети при оглед на местопроизшествие на
къмпинг „Л”.
Приети
по делото бяха и заключенията дадени от вещото лице С., изготвил две
експертизи-балистична и дактилоскопна. Резултата от балистичната експертиза върху пневматичния пистолет на
починалия К. предмет на престъплението грабеж иззет от дома на Р. и върху
газовия пистолет собственост на Р. е, че върху същите няма извършвано
въздействие водещо до преработването им . Според дактилоскопната
установените по пневматичния „У” в цианокрилатната камера дактилоскопни следи
не са били годни за идентификация.
Приета
беше и оценителната експертиза /на л.84 от ДП/ изготвена от вещото лице М.А. ,
даваща отговор поотделно и общо за индивидуализираните като цена и вид
вещи, предмет на грабеж .
Прието
беше и заключението на в.л. Х.Б. на л.35 от том ІV от ДП и това по
физикохимичната експертиза на вещото лице В.Б. на л.51-53 том ІІІ от ДП.
Безспорно от заключението по извършената съдебно-медицинска
експертиза/аутопсия/ на трупа на Е К. се установява , че причината за
настъпилата смърт е причиненото увреждане с нанасяне с нож на прободно-прорезна
рана на артерия на десен крак на починалия, от подсъдимия И., в резултат на
което за кратко време е изтекло голямо количество кръв и същия е починал именно
от кръвозагуба, като изтичането на кръв не е могло да спре от самосебе
си.
От
заключението по неоспорената и приета от съда физикохимична експертиза на
иззетите с протоколите за оглед на местопроизшествие и за претърсване и
изземване от дома на П. вещества, е констатирано, че се касае за високорискови
наркотични вещества – коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 3,30%
с нетно тегло 2,733 гр. на стойност 16,40 лв./шестнадесет лева и 40 ст./-иззето
от дома на свидетеля в.П.; и амфетамин - сол със съдържание на основно вещество
15% с нетно тегло 2,5 гр. на стойност 75 лв. /седемдесет и пет лева-намиращи се
в чантата на Е. к. намерена иззета от къмпинг Л.
Приложена
е справка за съдимост според която на подсъдимия Т.И. са налагани наказания
лишаване от свобода , за престъпления против собствеността и против личността
на различни граждани.
Подсъдимият
не учи и не работи, не дължи издръжка на низходящи или съпруг .
Изложеното съдът счита за установено въз основа
на събраните в хода на съдебното производство –гласни, писмени и веществени доказателства, заключенията
по извършените по делото съдебно-медицинска експертиза/аутопсия/ на труп/л.88
томІ от ДП/, 2броя биологични експертизи/л.57 и л.61 том ІІІ от ДП/, четири
химически експертизи/ л.15, л.19, л.23 том ІІ от ДП/, съдебно-медицински
експертизи/на л.24-на Л., на л.28-П., на л.30-подс.И., на л.42 и на л.34 том ІІ
от ДП/, 9бр. дактилоскопни експертизи/л.36 том ІІ от ДП-цигарена кутия и
бутилки от мин.вода; л.64, л.66, л.69 том ІІІ от ДП; на л.31 том ІV от ДП-на
пневматичен пистолет „У” и кутията му/, физикохимична експертиза/ на л.51 том
ІІІ от ДП/, съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия И./ на л.77 том ІІІ от ДП/, балистична експертиза/ на
л.26 том ІV от ДП-върху пистолет Е-на П. и върху пневматичен пистолет на К./,
съдебно-икономическа експертиза/ на л.33 том ІV от ДП-мобилни телефони и сим
карти/, техническа експертиза/ на л.55 том ІV от ДП-на мобилни телефони/,
оценителната експертизи на инкриминираните вещи-предмет на грабеж/ на л.84 том
ІІІ от ДП/, както и от приложените веществени доказателства и справката за съдимост на подсъдимия И. .
Посочената
съвкупност от доказателства формира фактическата страна на обвиненията по
несъмнен начин, като се налага безспорния и категоричен извод, че:
На
02.09.2009г. подсъдимия Т.И. е извършил три отделни престъпления:
1./в
гр.К , в съучастие като съизвършител с още три лица –свидетелите Р., П. и П.
отвлякъл други две лица-Е. К. и Н.Л. , с цел противозаконното им лишаване от
свобода;
2./в
гориста местност-къмпинг Л, между гр.К и гр.П в съучастие със свидетелите Р. и
П. отнел чужди движими наркотични вещщества-коноп, два мобилни телефона ,
пластмасова кутия с 56 компактдиска, пистолет „У” с пълнител и кутийка със
сачми, от владението на Е. К., и направил опит да отнеме чужди движими
вещи-коноп, амфетамин, 1235лева, 10евро, 10 динара и 10 сирийски паунда от
владението на Е. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
сила с нанасяне на побой над К., на когото причинил и тежка телесна повреда
/пробождане с нож на ляво бедро, довело до прерязване на бедрена артерия и
вена/ от която последвала смъртта на Е. К.., и деянието е извършено при условията
на опасен рецидив.
3./
По същото време и място по т.2 , в съучастие като съизвършител с И.Р. и
В.П. отнел чужди движими вещи-мобилен телефон и 15лева от владението на Н.Л., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила-нанасяне на побой
на последния , като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
ІІ.ПРАВНИ
ИЗВОДИ
Изложеното сочи на една добре планувана деятелност, с очевидна настойчивост в
изпълнението на взетото решение да се придвижат пострадалите Л. и К. до обезлюдено
място противно на волята им, като посредством упражнена принуда с физическо
насилие бъдат заставени да влязат в лекият автомобил „В”и откарани с него в
гориста местност между К и П , а именно известен като къмпинг „Л”. Действията
са подчинени на основна и главна поставена цел , чрез физическо
насилие-нанасяне на побой , пострадалите да признаят от къде се снабдяват с
наркотичните вещества, които пласират, за кого извършват тази дейност, да бъдат
взети от пострадалите наличните у тях наркотици и телефони, с цел прекъсване
връзките с доставчиците и купувачите им . За да ги мотивират да предадат
цитираните вещи, свидетелите П., Р. и подсъдимия И. са нанасяли удари върху
двамата пострадали. К. не казвал къде е останалата част от приготвения за
продажба наркотик / носения амфетамин, открит при огледа на местопроизшествие
по-късно , в чантата на Е. К. /. Без оказана от Е. К. съпротива,
непровокиран от него, подсъдимият И. решава да го пореже с острият нож държан
от него, замахва към левият му крак и нанася прободно-прорезна рана, от
която по-късно е настъпила смъртта на Е. К.. При изключването по този
начин категорично възможността за оказване на съпротива от пострадалите,
тримата нападатели взели също и пневматичния пистолет от автомобила на К.,
кутия с компактдискове и наркотика на Л. и К. и напуснали
местопроизшествието.
При
така установената фактическа обстановка , съдът намира, че е доказано по
несъмнен начин обвинението срещу подсъдимият Т.И. за това, че :
1.
На 02.09.2009 год. около 01,00ч. в гр. К в съучастие, като
съизвършител с В. И. П., ЕГН:**********,
И.Н.Р. с ЕГН:********** и Т.Г.П., с ЕГН:**********, е отвлякъл с цел
противозаконно да лиши от свобода и с користна цел Е. К.К., с
ЕГН: **********и Н.П.Л., с ЕГН:**********,като ги принудили да се качат в
лек автомобил "В В" с рег. № СТ ****** и откарали в гориста местност
в къмпинг „Л”, находяща се между гр.К и гр.П, като
деянието е
извършено от четири лица, по отношение на две лица;
2.
На 02.09.2009 год. около 01,20ч. в гориста местност – къмпинг „Л”, находящ се
между гр.К и гр.П , област б в съучастие като извършител с И.Н.Р. с ЕГН
**********
и В.И.П., ЕГН: ********** отнел движими вещи –коноп със съдържание
на тетрахидроканабинол
2,60% с нетно тегло 0,445 гр. на стойност 2,67 лв. / два лева и 67 ст./,
мобилен телефон "Нокия" модел 8800 с фабр. № 35664100804**** на
стойност 665/шестстотин шестдесет и пет/ лева, мобилен телефон
"Нокия" 6300 с фабр. № 353933/01/******** на стойност 137 /сто
тридесет и седем/лева, 2/два/ бр. СИМ карта на обща стойност 12 /дванадесет/
лева, пластмасова кутия за дискове на стойност 4/четири/ лева, ведно с
56/петдесет и шест/ бр. СД на обща стойност 112 /сто и дванадесет/ лева,пистолет
марка "UMAREX", кал. 4,5мм./.177, ведно с пълнител на стойност 140
/сто и четиридесет/ лева, метална кутийка със сачми"Gamo" на стойност
5 /пет/ лева от владението на Е. К.К., с ЕГН: **********, собственост на Е.
К.К. и направил опит, който останал недовършен поради независещи от дееца
причини, да отнеме движими вещи - коноп със съдържание на тетрахидроканабинол
3,30% с нетно тегло 2,733 гр. на стойност 16,40лв./шестнадесет лева и 40 ст./,
амфетамин - сол със съдържание на основно вещество 15% с нетно тегло
2,5 гр. на стойност 75 лв. /седемдесет и пет лева/, парична
сума в размер на 1235 лв./хиляда двеста тридесет и пет лева/, 10 /десет/ евро,
100 /сто/ динара/, 10 /десет/ сирийски паунда от владението на Е. К.К., с ЕГН:
**********, собственост на Е. К.К., с намерение противозаконно да присвои
вещите, като употребил сила - нанасяне на побой над Е. К.К. , като причинил
тежка телесна повреда /пробождане с нож на ляво бедро, довело до прерязване на
бедрена артерия и вена/, от която е последвала смъртта на Е. К.К., с ЕГН:
********** , като деянието е извършено при условията на опасен рецидив;
3.
На 02.09.20** год. около 01,20ч. в гориста местност - къмпинг "Л",
находящ се между гр. К и гр. П, обл. Б в съучастие като извършител с И.Н.Р., с
ЕГН: ********** и В.И.П., ЕГН: ********** отнел движими вещи-мобилен телефон
"Нокия" на стойност 25 /двадесет и пет/ лева, СИМ карта на стойност 6
/шест/ лева и сумата от 15 лева от владението на Н.П.Л. с ЕГН: **********,
собственост на Н.П.Л., с намерение противозаконно да присвои вещите, като
употребил сила - нанасяне на побой над Н.П.Л. , като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
По
обвинението по чл. 142, ал.2, т.2, т.5 и т.7, предл. I, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2 от НК:
Непосредствен
обект на това престъпление са неприкосновеността на личността и правото на
изява на волята за придвижване в пространството. Употребената принуда за
отвличането именно не позволява да се прояви решението на пострадалия за
свободно движение.
Съдът
счита, че са налице всички обективни елементи от състава на
престъплението”противозаконно лишаване от свобода”,визирани в чл.142а,ал.1 от НК, извършено от подсъдимия И. в съучастие със свидетелите Р., П. и П.. Същия е
действал заедно с още три лица, при взето предварително решение за
отвличане на К. и Л., с цел да бъдат лишени от свобода и с користна цел , чрез
принуждаването им посредством бутане и блъскане, да се качат в лек
автомобил «В» и откарването им в гориста местност в къмпинг «Л».
Това
е особена хипотеза на лишаване от свобода, която се отличава по своя метод на
извършване-чрез отвличане.
Отвличането
се изразява в принудително променяне на досегашното местопребиваване на лицето
обект на принудата. Може да бъде осъществено с всички възможни форми на
принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация: с насилие, с
побой, заплаха, с огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и с
най-различни оръдия. Завършено е с принудителното напускане на пострадалия на
мястото, в което се е намирал. На какво разстояние ще бъде впоследствие откаран и по какъв начин е без правно
значение за съставомерността на деянието. Ще бъде налице дори ако пострадалия
бъде заставен да се движи сам. То е осъществено с насилственото му вкарване в
автомобила и откарването му в гористата местност.
Отвеждането на пострадалия против волята
му, на неизвестно за останлите хора място, в случая е осъществено чрез принуда,
която препятства изявата на действителната му воля.
Всяко отвличане по необходимост съдържа и
лишаване от свобода, и в случая се състои в заставянето на пострадалия К. да
стои на задната седалка, като по този начин няма свободен избор на движение по
свое усмотрение, което съставлява именно противозаконното лишаване от свобода.
Другата преследвана цел е користната, а именно да се мотивират свидетелите Л. и
К. да предадат владението върху вещите си, на своите нападатели.
Извършено е при по-тежко квалифициращия
признак от повече от две лица т.е с поне двама извършители , а именно от
четири лица по отношение на две лица.
По
обвинението по чл. 199, ал.2, т.1, предл. I, във вр. с ал.1, т.4, вр. с чл.198,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б":
От
обективна страна отнети от владението на собственика им, без негово съгласие
цитираните вещи с цел да бъдат присвоени, установявайки трайна фактическа власт
върху тях, като е употребена е сила свързана с физическо въздействие
върху пострадалия К., за да предаде едната част от тях на нападателя, така също
и чрез претърсване на автомобила и непосредственото отнемане на другата част от
вещите . Подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е обществената опасност
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се
обективира в поведението му - отнемането на чуждите движими вещи и
установяването на своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги
присвои, като е употребил за това сила – нанасяне на побой и замахване с нож
към левият крак на пострадалия Е. К. и причиняването му на телесно увреждане -
тежка телесна повреда. С оглед нивото на физическото и психическото му развитие
подсъдимият И. безспорно е съзнавал, че отнема чужди вещи, като е искал да ги
присвои, и именно за постигане на целения резултат е употребил сила. Съзнавал е
и квалифициращото грабежа обстоятелство - че същият е осъществен при условията
на опасен рецидив.
Налице
е и обективният признак от състава на чл.128 ал.2 НК. Причиненото
нараняване-пробондна рана на лявото бедро и вена , довело до бърза загуба на кръв,
която не е възможно да спре без лекарска намеса и е довело до леталният изход.
От
субективна страна умисълът за нанасяне на прободно-прорезна рана е внезапен,
както това действие не е било обмислено достатъчно време преди извършването му,
с претегляне на аргументите за и против. Причиняването на тежка телесната
повреда е осъществено при евентуален умисъл, обективиран от средството с което
е причинено нараняването-остър нож, неговия интензитет довел до разрязване на
вената. Налице е тежка телесна повреда, от която в кратък интервал от време е
настъпила смъртта поради кръвозагуба. Деецът не е целял постигането точно тази
степен на увреждане-такава телесна повреда, но се е съгласявал с него.
Настъпването на смъртта не е искано и допускано от него. Желано и целено е
нараняване, което само да създаде в достатъчна степен чувство на страх у
пострадалия от последващо по-тежко посегателство спрямо него.
Всеки
от нападателите в това число и подсъдимия И., посредством използване на
сила-нанасяне на побой включващ поваляне на земята, удари с юмрук и ритане с
крак , на Е К. , на къмпинг „Л” е отнел движими вещи на последния-коноп, два
мобилни телефона, кутия за дискове с 56 компактдиска, пистолет пневматичен с
пълнител и кутийка със сачми. Грабежът на тези вещи е извършен от съучастниците
при пряк умисъл и е довършен с преминаването на отнетите вещи във фактическата
власт на подсъдимия И. и на свидетелите Р. и П.. Наред с умисъла за задружна
дейност, всеки от съучастниците е съзнавал, че действа против волята на пострадалия,
както и че за преодоляването на неговата съпротива е необходимо упражняването
на принуда. Целта на използваната сила е установяване на фактическа власт върху
инкриминираните вещи, които подсъдимия И. и свидетелите Р. и П. са имали
намерение да присвоят. Съзнанието на дейците обхваща нанасянето на побой на
пострадалия. С общи задружни действия са нанасяли удари на пострадалия и са
участвали в отнемането на вещите/ свидетеля П.-тримата И., Р. и П. заедно били
пострадалия Е. К.; свидетеля П.-претърсихме автомобила им; свидетеля Р.-върнаха
се до Китен да ги „глобяват”/. Р. и П. не са предвиждали нанасянето на тежка
телесна повреда на Е. К.. Показателно е, че никой от тях не е носил хладно или
огнестрелно оръжие. Оплакването на защитата, че подсъдимия И. не следва да носи
отговорност за грабеж на пневматичен пистолет с пълнител и кутийка със сачми,
защото нямал обективен принос за отнемането му, е несъстоятелно. Подсъдимият И.
е съзнавал резултата от действията на останалите двама съучастници, извършени в
негово присъствие, но при внезапно възникнал умисъл ги е приел за необходими,
за постигане на общата престъпна цел-отнемане на наркотика. Възражението за
несъставомерност на грабежа и за мобилните телефони и 56 компактдиска също се
оборва от показанията на свидетеля С., на когото са били показани от И. на
сутринта след престъплението, и които впоследствие са били намерени и иззети от
автомобила на подсъдимия И..
По
описания начин и със същите средства подсъдимият И. е направил и опит, който не
бил довършен по независещи от дееца причини, да отнеме и други вещи на Е
К.-коноп, амфетамин и парична сума.
Съучастниците
–подсъдимият И. и свидетелите Р. и П. не са успели да отнемат изброените вещи ,
само защото не са ги открили , препятствани от липсата на видимост, предвид
това, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието. Показателно за
стремежа на нападателите да отнемат всичко ценно от пострадалите е , че
последните са били заставени да извадят от джобовете си всичко, което имат.
Отнета от Л. е дори малката притежавана от същия сума пари.
Затова
съдът с оглед цялостната фактическа обстановка приема, че предмет на грабежа ,
обхванат от общия умисъл са и тези вещи, които по причина извън волята на
нападателите са останали неоткрити и затова неотнети от собствениците им, а
именно чантата със съдържащите се в нея вещи на Е. К., сред които коноп,
амфетамин и пари. Същата е била намерена, описана и иззета по делото при огледа
на местопроизшествие.
Участието
на свидетелите Р.и П. и подсъдимия И. в упражнената физическа принуда срещу
пострадалия, както и проявените от всеки от тях активни действия по отнемане на
вещите, с цел противозаконното им присвояване, води до извода, че същите са
извършили инкриминираното деяние в съучастие под формата на съизвършителство.
За съизвършителство в такова съставно престъпление не е необходимо всеки от
извършителите да участва във всеки акт от изпълнителното деяние. Достатъчно е
участието му в един от актовете, щом има умисъл за общия краен резултат. Общият
умисъл е налице когато всеки от дейците при осъществяване на своята престъпна
проява съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите
съучастници и е допускал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички
обективни признаци на престъпния състав. Упражненото физическо въздействие от
Р., П. и подсъдимия И. спрямо свидетеля К. е било именно с цел да се сломи
реалната съпротива и по този начин да се улесни отнемането на техните вещи.
Общият
умисъл за извършване на грабеж е бил формиран още преди пристъпване към
престъплението отвличане на Л. и К. именно с користната цел, да се създадат
условия за отнемане държаните от същите наркотични вещества.
Деянието
е извършено при условията на „опасен рецидив”. От приложена е справка за
съдимост е видно , че Т. Ж. И. е наказван за различни по вид престъпления
против собствеността и личността. Същият е извършил престъплението по чл.199.
ал.2, т.1, предл. 1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б" от НК при условията на „опасен
рецидив" , като относимите присъди за това са следните: Присъда от
28.01.2003 година по НОХД№280/2002 година на ОС- гр. Ямбол, влязла в сила на
28.02.2003 година по чл.199, ал.1, т.4 от НК, за деяние извършено на
26.09.00г. осъден на 5 години ЛОС; Присъда №59/2001 година по НОХД
245/2001 година на ОС- Ямбол, влязла в сила на 12.12.2002 година по
чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.29, ал.1 от НК, за деяние на 14.11.00г.
осъден на 5 години ЛОС и 1 година „задължително заселване" и
присъда № 62/2001 година по НОХД № 314/2002 година на ОС- Ямбол, влязла в
сила на 23.01.2003 година, по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.29, ал.1, б.
„а" и б."б" от НК , за деяние на 22.04.01г. осъден на 7
години ЛОС. По отношение на никое от изброените не е изтекъл 5годишният
срок по чл.30 ал.1 или ал.2 от НК от изтърпяване на наказанието. Освободен е от
затвора на 06.12.2007г. според справката от Затвора-Бургас.
Съдът
констатира, че и трите престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за някое от тях, което задължава да се извърши тяхното групиране по
правилата на чл.25 вр. чл.23 от НК, с налагане на едно общо наказание, в
размер на най-тежкото. В този смисъл налице би било едно осъждане, а не три
отделни, поради което и предпоставките за квалифициране на деянието като такова
извършено при условията на опасен рецидив едновременно по б.”а” и по б.”б” на
чл.29 ал.1 от НК не са налице. Изпълнени са изискванията само по б.”а” от
същата разпоредба, а именно деянието е извършено след като деецът е бил вече
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено.
Поради
това съдът призна подсъдимия И. за невиновен по обвинението същото да е извършено
в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
Предвид
константната съдебна практика, третираща документите, картите/ в това число и
сим-картите/ и ключовете като вещи без имуществена стойност и не притежават
характеристиките на ценни книжа материализиращи имуществени права, и поради
това не могат да бъдат предмет на присвоително престъпление , в случая грабеж/
Решение №348/29.09.08г. на ВКС по н.д.№334/08г. ІІІн.о /. Затова и подсъдимият
беше оправдан по обвинението в тази му част за грабеж на сим-карти.
По
обвинението по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, б. „а" и б. „б" , във вр. с чл.20, ал.2 от НК:
С
действия като описаните за предходното деяние, и по начина посочен в
него-нанасяне на побой включващ поваляне на земята, удари с юмруци и ритане с
крак, но по отношение на пострадалия Л., подсъдимият И. в съучастие със
свидетелите Р. и П. е отнел от него мобилен телефон със сим карта и сумата от
15лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила-нанасяне
на побой над Л. и деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
Авторството
и на това деяние се установява от свидетелските показания на свидетелите П.,
Р.и Л.. Отнемането на вещите пряко е осъществено от свидетеля П., но с общият
умисъл на съучастниците-Р., П. и И., за тяхното отнемане , постигнат при
потеглянето за гр.К. с конкретно намерение да установят своя трайна фактическа
власт върху всички вещи на пострадалите за връзка с доставчиците и с клиентите
им на наркотик. За това свидетелства и очевидецът Тодор Панайотов.
Показателни са репликите на Р., П. и И. още при нанасяне на побоя до р-т „Р.” в
гр.К., съдържащи въпроси за кого продават наркотика, къде го държат и
настояват да им бъде предаден. Въпросите съпътствани с нанасяне на удари с
юмруци и ритници/от показанията на П. –поваляха ги по земята; свидетеля
Л.-удряха ни, подкрепящи се и от съдебно-медицинските експертизи: за К.-следи
от удари с юмруци и от ритане с мека обувка, а за Л.-следи от удари с твърди
тъпи предмети./
Отново
съдът прие, че сим-картите нямат своя имуществена стойност , поради което
оправда подсъдимия по обвинението в тази му част.
Извършено
е отново при условията на опасен рецидив по б.”а” на чл.29 ал.1 от НК, който се
обосновава със същите наказания , изброени за предходното деяние. Аналогичен е
аргумента за оправдаване в частта същото да е извършено при условията на опасен
рецидив по б.”б” на чл.29 ал.1 от НК.
По
описаният начин подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията съответно: по чл. 142, ал.2, т.2, т.5 и т.7, предл.
I, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК; по чл. 199, ал.2, т.1,
предл. I, във вр. с ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с
чл.29, ал.1, б. „а" от НК и по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с
чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а" , във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
Причините,
способствували за извършване на престъпленията от подсъдимия, се свеждат до
незачитането на неприкосновеността на личността и чуждата собственост,
желанието му да се облагодетелствува по неправомерен начин, ниското му правно
съзнание, проявената престъпна упоритост и трайна нагласа на подсъдимия за
извършване на престъпления.
ІІІ.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието , което следва да наложи на подсъдимия ,
съдът прецени следното: Степента на обществено опасност на деянието по чл.142
ал.2, т.2, т.5 и т.7, предл. I, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК
е изключително висока в сравнение с останалите от този вид, предвид
начина на извършване – в съучастие с други три лица, с употреба на сила
-нанасяне на удари с ръце, бутане, блъскане и удари с телескопична и
електрошокова палки за качването на Л. и К. без тяхно желание в автомобила им и
откарването им с возилото, без тяхно съгласие в гориста местност. Едновременно
с това противозаконното
лишаване от свобода е способствало и за извършването на други две престъпления
тясно свързани с него-тези по чл.199 ал.2 от Нк и по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
При определяне обществената опасност на дееца, съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства установените трайни престъпни навици , конкретните форми
на изпълнителното деяние, включващо и физическо насилие, употребените
методи и средства, ярко демонстрираните решителност в действията и
интензитета на въздействие върху жертвите , както и предварителното осигуряване
на подходящо превозно средство за по-бързо отдалечаване. Смекчаващи
обстоятелства не са налице . С оглед на това съдът намери, че за престъплението
по чл. 142, ал.2, т.2, т.5 и т.7, предл. I, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК , за което е признат за виновен, на подсъдимия Иванов следва да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от 4/четири/ години , което предвид предходните му осъждания
на лишаване от свобода , следва да изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим , в Затвора-Бургас.
За
извършеното от подсъдимия престъпление, въз основа на санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл.199, ал.2, т.1, предл. I, във вр. с ал.1, т.4, вр. с чл.198,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б. „а" от НК , съдебната
практика и правилото на чл. 54 от НК, съдебният състав наложи на
подсъдимия И. наказание деветнадесет години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим в затвора-Бургас.
Предвиденото
от законодателя наказание е в границите 15-20години лишаване от свобода,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът намери, че обществената
опасност на деянието е изключително висока предвид честите случаи на извършване
на грабежи през последните години. Настъпилата смърт е предвидена от правната
норма и не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство. Същото се отнася
и за наказанията формиращи квалификацията на деянието като такова при опасен
рецидив. Същевременно престъпната деятелност на подсъдимия не се изчерпва само
с тези престъпления, а се наблюдава една устойчивост в поведението. Преди
деянията по настоящото дело, подсъдимия е извършвал престъпления против
собствеността и са му налагани общо 5 пъти наказания лишаване от свобода,
четири от които за грабежи. С присъда по НОХД №314/02 на ЯОС в сила от
23.01.03г. е осъден на 7години лишаване от свобода. С присъда по НОХД№245/01 на
ЯОС в сила от 12.12.02г. -5 години лишаване от свобода; с присъда по
НОХД№255/98г. на БРС в сила от 28.11.99г. –на 3години и 6месеца лишаване от
свобода; С присъда по НОХД№280/02г. на ЯОС в сила от 28.02.02г.-на лишаване от
свобода за срок от 5години.
Престъпленията
за които е осъждан подсъдимия, преди осъществяването на настоящото деяние, са били
с обект обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. За
тях са му били налагани наказания лишаване от свобода, най-тежкото, от които в
размер на 7 години.
Затова
съдът счете, че престъпленията извън тези обосноваващи опасният рецидив сочат
на една по-висока степен на обществена опасност на дееца. Извършения в
съучастие с още две лица грабеж, с употреба на сила чрез нанасяне на побой над
Е. К. е със степен на обществена опасност по-висока от обичайната, предвид
числеността на нападателите в сравнение с нападнатите лица и използваните
методи и средства. Причиняването на тежка телесна повреда при ексцес от
подсъдимия е индиция за неговата по-висока обществена опасност, която се
потвърждава и от трите престъпления –грабежи , формиращи квалификацията на
деянието като такова при опасен рецидив.
Същевременно
се констатира , че последното от деянията е било извършено шест години преди
тези по настоящото дело. Поради това, въззивният съдебен състав счете, че
налагане на наказание доживотен затвор, би било несъразмерно тежко, като
наказание лишаване от свобода може да изпълни целите на чл. 36 от НК. При
определяне размера на наказанието лишаване от свобода съдът взе предвид като
отегчаващи вината обстоятелства наличието на осъждания извън тези квалифициращи
деянието, като извършено при условията на опасен рецидив. Не бяха отчетени
смекчаващи вината обстоятелства. Поради това, наказанието беше определено над
средния размер, в посока към максималния на този вид наказание, а именно
деветнадесет години лишаване от свобода.
За
престъплението извършеното от подсъдимия И., в реална съвкупност с предходното,
и квалифицирано като престъпление по по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а" , във вр. с чл.20, ал.2 от НК , съдът
намери, че съответно на деянието би било наказание от шест години лишаване от
свобода, при първоначален строг режим в Затвора-Бургас.
При
преценката за определяне на наказанието съдът взе предвид от една страна
високата степен на обществена опасност на самото деяние, с оглед широкото му
разпространение в обществото и последиците от него. От друга-сравнително
високата обществена опасност на личността на подсъдимия. Деянието е извършено
при условията на опасен рецидив, като настоящото деяние е четвърти по ред
грабеж , извършен от подсъдимия. Смекчаващи обстоятелства не бяха установени .
Същевременно следва да се отчете, че последното му осъждане , предхождащо
деянията по това дело , както по-горе беше посочено, е било извършено преди
повече от 6години. Съдът съобрази също конкретното участие на подсъдимия И. в
извършване на престъпното деяние, включващо бутане, блъскане и поваляне на
земята, послужило за сломяване съпротивата на жертвата , при отнемане на
мобилен телефон и сумата от 15лева. Като отегчаващо вината
обстоятелство взе предвид наличието на осъждания извън тези квалифициращи
деянието, като извършено в условията на опасен рецидив. Поради това,
наказанието беше определено малко над минималният за този вид деяние размер, а
именно шест години лишаване от свобода.
Предвид извършването на всяко от деянията в реална съвкупност, преди да е имало
влязла в сила присъда за някое от останалите , съдът определи едно общо между
тях наказание, в размер на най-тежкото, а именно –лишаване от свобода за срок
от 19години.
Съдът намери, че визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, биха се
постигнали с налагането и изтърпяването на това именно общо наказание.
Необходимо е отделяне на дееца от социалната му среда и от близките на същия, първите
от които очевидно повлияват на подсъдимия негативно, а вторите не спомагат за
неговото социализиране. Същото ще съдейства за поправянето му и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение останалите членове на обществото.
Съобразно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдебният състав определи за
всяко от престъпленията, а впоследствие и за общото определено най-тежко от тях
наказание да се изтърпи при първоначален "Строг режим" в
Затвора-Бургас.
ІV.ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Установена
по делото е пряката и непосредствена причинна връзка между нанесената тежка
телесна повреда , чрез пробождане с нож на вена на ляв крак на починалия Е. К.,
от която поради бързата загуба на кръв, която не е било възможно да спре без
намесата на специалист, което е довело до леталният му изход.
Родителите
са от кръга лица легитимирани да предяват и имащи право да получат обезщетение
за причинените им от смъртта на тяхното дете неимуществени вреди.
Видно
от свидетелските показания , между тях и починалия Е. К. са съществували
отлични отношения на помощ, обич и разбирателство. Пострадалия често посещавал
родителите си и им помагал.
Затова
Бургаският окръжен съд прие, че предявените граждански искове за претърпените
наимуществени вреди -мъка и болка, в резултата на загубата на сина
родители К. К и Т. К.-родители на починалия в резултат на престъплението по
чл.199 ал.4 от НК Е. К., срещу подсъдимия Т. И. са доказани по основание, при
условията на чл.45 от ЗЗД .
Безспорно
прекъсването на живота на един млад човек, трудоспособен, здрав физически, в
разцвета на силите си, който е поддържал близка връзка с родителите си, е
предизвикало неизмерима болка у родителите по загубата на детето им. Настъпили
са необратими последици, които предвид отношенията помежду им занапред ще
продължават да предизвикват силна мъка у преживелите го родители. Затова съдът
намира, че на неговите законни наследници следва да се присъди обезщетение към
максималния определян според трайната съдебна практика.
Съдът
намери също за основателен гражданският иск от Т. К. и К. К. за присъждане
обезщетение предвид причинения вредоносен резултат –имуществена вреда от
2000лв., съставляващи направените разходи за погребение на починалия Е.
К..
При
тези данни и с оглед виновното поведение на подсъдимия Т. И. съдът приема, че
са налице условията за ангажиране на деликтната му отговорност , поради което
го осъди да заплати на пострадалите –граждански ищци Т. Г. К. и К. Е. К.
обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди –болки и
страдания от смъртта на синът им-К. К., в пълен размер от по 100 000лева
за всеки от тях, считано от датата на увредата-02.09.2009г. , със законната
лихва до окончателното и изплащане .
Осъди
подсъдимия И. да заплати на ищците К. и К. обезщетение общо в размер на
2000/две хиляди /лв. за претърпени имуществени вреди –разходи по погребение на
починалия К. К., със законната лихва от увреждането до окончателното им
изплащане, както и направените от тях разноски от 2000/две хиляди/лева за
адвокатско възнаграждение .
С
присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати и държавна такса от 8080/осем
хиляди и осемдесет/лева, представляваща държавна такса съобразно размера на
уважените исковете. А на основание чл.189 ал.3 от НПК възложи в тежест на
подсъдимия направените по делото разноски в размер на 779.30/седемстотин
седемдесет и девет лева и тридесет стотинки/ лева.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата :
-веществените
доказателства: пистолет марка „UMAREX”,
кал.4.5мм., ведно с пълнител; и метална кутийка със сачми „Гамо” с ценови
стикер с надпис 5лв.,; мобилен телефон марка “Нокия» модел 6300 с фабричен номер
353933/01/********, с метален корпус цвят инокс; мобилен телефон марка
„Нокия” модел 8800 с фабричен номер ***************, с метален корпус цвят
инокс ; 56/петдесет и шест/ броя компактдискове и пластмасова кутия за дискове;
сива тениска; сив анцунг/горница и панталон/; черни маратонки с бели ивици;
2бр. стелки от автомобил; платнена чанта „Долче и Габана”; свидетелство за
управление на МПС на Е. К. К. ; удостоверение за регистрация в НАП; лилав
портфейл; визитка с надпис „Кока ЕООД Д. К.; сребрист ключ; запалка; пакетче с надпис
„ОСВ”; и 1/един/брой фактура, да се върнат на Т. Г. К. и К. Е. К.-наследници на
починалия Е. К. К..
-
Да се унищожат поради незначителната си стойност веществените доказателства:
нож с обща дължина 49см., с дължина на металната част 36см., с надпис Eagle Knife и изображение на
орел, с черна дръжка; нож сребрист, затворен с дължина 12см.; смачкана кутия от
цигари; пакет за активиране на предплатена услуга „Вивател”, ведно с
пластмасова пластина с надпис „PIN 1...№+359*********; 1/един/брой
телескопична палка; отривки от ръце; 2броя шишета от минерална вода, както и
опаковките от наркотични вещества.
-на
основание чл.53 ал.2 от НК наркотичните вещества –коноп и амфетамин , предмет
на престъплението, предадени на ГУ „Митници” с протокол №245/09.10.2009г. на
л.54 том ІІІ от ДП, да се отнемат в полза на държавата и да бъдат
унищожени.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: