Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град Добрич, 31.07.2017 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, на
тридесети юни две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: ХРИСТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№2525 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от ***, ЕГН ***, с адрес: ***,
чрез пълномощник – адв. ***, с която против Прокуратурата на *** /ПРБ/,
представлявана от Главния прокурор, са предявени обективно съединени искове за
заплащане на сума в размер на 5000 лв. – представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени в резултат от неправомерно
образуване и водено срещу *** ДП № *** г. по описа на ***, за извършено
престъпление по чл.316 вр. чл. 308 НК, както и сума в размер на *** лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди - резултат
на неправомерно образуване и водене срещу *** ДП № *** г. по описа на ***, за
извършено престъпление по чл.316 вр. чл. 308 НК, ведно със законната лихва
върху претендираните суми, считано от *** г. до окончателното им изплащане.
Претендират се сторените разноски.
В
исковата молба се излагат следните твърдения.
На
*** г. ищцата *** и нейният съпруг резервирали самолетни билети за *** г. за
пътуване до ***, където следвало да пристигнат и ищцата да постъпи на работа на
*** г. като *** в медицинско заведение в ***. На *** г.,на летище ***, при
проверка на документите им, *** била задържана, като ѝ било обяснено единствено, че е обявена за
общодържавно издирване, а впоследствие била приведена в ареста в гр. ***.
Съпругът на ищцата отпътувал сам за ***. На *** г. *** била изведена от
мястото, където била задържана, вещите ѝ били върнати
и заедно с двама цивилни полицаи била транспортирана до гр. ***, където била
отведена в сградата на ***. Там ѝ било
обяснено, че била обявена за общодържавно издирване, тъй като имала фалшива
диплома, която била представила през 2010 г., във връзка с проведен курс за
придобиване правоспособност за управление на *** В хода на наказателното
производство било установено, че дипломата на ищцата била автентична. Ищцата
твърди, че вследствие незаконното задържане по воденото досъдебно производство,
е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто ѝ име, честта и достойнството ѝ. Действията били извършено публично, пред множество
лица, които се намирали на летище ***, органите, които я задържали, съпругът ѝ. В хода на производството срещу нея били събирани
доказателства и разпитани свидетели, които също разбрали, че срещу нея се води
наказателно производство и има съмнения за фалшива диплома, от която тя се е
възползвала и тези хора също си изградили превратна представа за нея.
Вследствие на тази обстоятелства настъпило отчуждение между нея и нейни близки,
както и пред бъдещия ѝ работодател, който трябвало да научи причината за
неявяването ѝ на работа, тъй като в тяхното съзнание тя била
престъпник. Вследствие на задържането и несправедливото обвинение срещу нея
здравословното ѝ състояние рязко се влошило, увредено било
психическото ѝ здраве. Притесненията предизвикали разстройство на
психиката ѝ, което било диагностицирано по-късно като ***. ***”,
съпроводено с ***. Това влошено здравословно състояние наложило продължително лечение
и приемане на медикаменти. В хода на наказателното производство на ищцата били
причинени неудобства и били засегнати нейни конституционно признати права. В
хода на същото, срещу нея била взета мярка за неотклонение, която ограничила
правото ѝ на свободно придвижване и местоживеене, била
принудена да се явява пред дознатели, което освен всичко друго нарушавало
служебният и житейският ѝ график и ѝ причинило
неудобства. Ищцата претендира сума в размер на 5000 лева за репариране на
претърпените от нея неимуществени вреди, както и сума в размер на *** лева –
обезщетение за претърпени имуществени
вреди – за закупуване на самолетен билет до ***.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез прокурор при Районна прокуратура – ***
депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като недопустими и
неоснователни. Ответникът сочи, че исковата молба не отговаря на изискванията
на чл.127 ГПК. Претенциите са насочени срещу ПРБ, без ищцата да излага
твърдения за незаконосъобразно задържане на *** г. да е осъществено по
разпореждане на органи на ПРБ. Твърди се, че липсва конкретно обвинение за
престъпление от общ характер, за взета мярка за неотклонение, не е
конкретизиран окончателният акт за приключване на наказателното производство
срещу ищцата по ДП №*** г. на ***, характеризиращо обвинението/респ.
предприетите в това производство процесуално-следствени действия срещу ищцата,
включително и задържането ѝ като незаконосъобразно.
Според ответника от ДП №*** г. се установява по безспорен начин, че срещу
ищцата, през месец януари 2011г. е било образувано досъдебно производство, като
по същото тя не е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление и
спрямо нея не е била взета мярка за неотклонение. Ищцата е била разпитана в
качеството на свидетел на *** г., като постановлението за принудително водене с
оглед извършване на процесуално-следствени действия е било издадено поради
неоткриването ѝ на установения по делото неин постоянен адре***
Поради липса на твърдения за незаконосъобразно задържане на *** г. по
разпореждане на органи на ПРБ и неангажиране на доказателства за това
обстоятелство, както и поради липса на твърдения и ангажирани доказателства за
незаконосъобразно конкретно обвинение за престъпление от общ характер по ДП № ***
г. на ***, ответникът оспорва изцяло исковите претенции за обезщетение на
неимуществени и имуществени вреди в претендираните им размери от 5000 лева и ***
лева. Tвърди недоказаност на исковите претенции. Прави възражение, че не са
налице причинени вреди от несправедливо обвинение, тъй като ищцата не е
привлечена като обвиняем, а е разпитана в качеството на свидетел. Оспорва иска
за обезщетяване на неимуществени вреди по размер, тъй като претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, е изключително завишено, несъответно на
твърдените вреди, не е в съответствие с чл.52 ЗЗД, утвърдената съдебна практика
по аналогични случаи и социално-икономическите условия. Като акцесорни оспорва
и претенциите за лихва върху претендираните суми обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, считано от *** г. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на претенциите
за лихви.
В
съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове, моли същите да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Ответникът,
чрез ***, поддържа заявените в отговора
на исковата молба оспорвания и възражения. Твърди, че ищецът не е претърпял
претендираните неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между воденото наказателно производство и твърдяните вреди.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С
постановление от 10.01.2011 г. по пр.пр. №2769/2010 г. по описа на РП - Добрич
е образувано досъдебно производство срещу ***, ЕГН ***, „затова че на … 2010
г., съзнателно се е ползвала от неистински официален документ - ***,
представяйки го пред сектор ***, като от нея за самото съставяне не може да се
търси отговорност - престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2, във вр. с
ал. 1 от НК“. С постановлението за образуване, наблюдаващият прокурор при
РП-Добрич дава на водещия разследването конкретни и подробни указания за
извършване на необходимите по производството процесуално-следствени действия.
РП - Добрич образува горепосоченото досъдебно производство след извършена
проверка по получени материали, изпратени от горестоящата прокуратура –
ОП-Добрич. Видно от постановление на
прокурор при ОП-Добрич, при проверка, извършена от сектор *** и РИО- гр.Добрич
е било възложено да се установи истинността на представени в сектор ***
документи за ***, послужили за издаване на свидетелства за управление на МПС,
за периода от 01.01.2010 г. до „началото на м.октомври 2010 г.“ Установени са
48 неистински официални документи за завършена образователна степен, в т.ч. ***,
на ***.
От
материалите по приложеното по делото ДП №*** г. на *** се установява, че на ***
г. е изготвена и приложена справка с характеристични данни на лицето ***. Видно
от текста на същата, характеристиката е изготвена от полицейски инспектор, след
разговор със съсед на ищцата, както и с други лица, посочени като такива, които
„познават ***“. Изготвената справка сочи добри характеристични данни на ***,
като дава сведение на водещия разследването и на наблюдаващия прокурор, че
лицето, срещу което се води наказателното производство, от години живее във ***,
като рядко се връща в ***.
С
постановление от 10.03.2011 г., водещият разследването е постановил „обвиняемия
***“ да бъде принудително доведена в сградата на ***, след установяването ѝ на територията на страната. Ищцата е обявена за
общодържавно издирване. На същата дата разследващият орган изготвя и изпраща в ***
досъдебното производство, с мнение за спиране, като в текста на постановлението
изрично е посочено, че на *** г. *** е привлечена в качеството на обвиняем по
делото. По ДП №*** г. е изготвено и приложено постановление за привличане на
обвиняем, и вземане мярка за неотклонение, но същото е подписано само от
водещия разследването.
На
*** г., производството по делото е спряно от наблюдаващия прокурор.
На
*** г., ищцата се намира в ***, на летище ***, откъдето възнамерява да отпътува
за ***, където живее и работи като *** от 2007 г. При проверка на документите,
самоличността ѝ е установена и тя е задържана, като ѝ обяснено единствено, че е обявена за общодържавно
издирване. На следващия ден *** ***, където е разпитана по възобновеното на
същата дата ДП №*** г., в качеството на свидетел. По досъдебното производство
са извършени процесуално-следствени действия, изготвена е експертиза, при която
е установено, че свидетелство за завършено *** №197/2004 г., издаден от *** е
истински официален документ, издаден от надлежен орган. С постановление на
наблюдаващия прокурор, на 03.10.2011 г., наказателното производство по ДП №***
г. на *** е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК -
деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
В
хода на настоящото производство, по искане на ищцата са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите *** и ***. От показанията на свидетеля *** – ***
на ищцата, чиито показания съдът цени при съблюдаване разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че през лятото на 2011 г., на летище ***, при отпътуване за
***, *** е задържана от полицаи. Първоначално нито съпругът на ***, нито негови
роднини са знаели каква е причината за задържане на ищцата. Свидетелят сочи, че
съпругът на ***, който е отпътувал на *** г. сам за *** е бил разтревожен, тъй
като не е знаел защо и къде е задържана ищцата. След като успяла да се свърже
със ***, Д. разбрала, че снаха ѝ е била задържана в
полицията, в гр. ***. Свидетелят сочи, че ищцата е била много разстроена,
непрекъснато плачела, а по-късно се наложило да посети психиатър. При
задържането ѝ в ***, ищцата е била настанена сама в стая, като не ѝ е била посочена причина за задържането ѝ. *** разказала на *** си, че цяла нощ е плакала, тъй
като е била много разстроена. Не е знаела какво е наложило задържането ѝ. Едва в гр. *** е разбрала, че има проблем с
дипломата ѝ за завършено ***. Свидетелят сочи, че *** има
заболяване ***, като след преживяното то се обострило и тя не могла да
забременее.
Показанията
на свидетеля *** изцяло кореспондират с изложената фактическа обстановка. ***
сочи, че при задържането ѝ, на ищцата, е било обяснено да не се съпротивлява, за
да не ѝ бъдат поставени белезници. *** преживяла шок, тъй
като не знаела причината за извършените спрямо нея действия, като тази
неизвестност продължила по време на престоя ѝ в гр. ***, до
пристигането ѝ в гр. ****. От показанията на свидетеля се
установява, че *** се е почувствала изключително унизена да пътува с обществен
транспорт, по линията гр. *** – гр. Добрич, придружена от двама полицаи. Ищцата
преживяла силен стрес, като до настоящия момент изпитвала притеснения, когато
се намирала на летище. В резултат на воденото наказателно производство и
извършеното задържане, ищцата се променила. Станала изнервена, неспокойна, като
преди това била весел и безгрижен човек.
Видно от представено по делото заключение на
съдебно-психологична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно, в психичното състояние на ищцата са настъпили
психосомагични промени, които се изразяват в отдръпнатост, дистанцираност,
тъга. Сочи се, че изследването лице трудно се концентрира, като са налице
физически оплаквания - ***. Установено е, че *** е неуверена, чувства се нещастна, дисфорична, много
предпазлива, трудно взема решения. Престижът ѝ пред
близки, работодатели и общество е уронен. Едно от притесненията, които ищцата
има и са свъразни с воденото срещу нея производство е какво ще си помисли
работодателят ѝ за нея, как ще му обясни защо не е се явила на
работа, чувствала се неразбрана от другите.
Вещото
лице установява категорична причинно-следствена връзка между психологическите
преживявания на ищцата, вследствие воденото срещу нея наказателно производство
и психичното ѝ състояние. Към момента на провеждане на изследването
психичните преживявания на ищцата не са отшумели. *** е тревожна, с ниска
самооценка, угрижена, измъчвана от безпокойство и чувство за вина, като е
установена склонност да вярва в „***”.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Исковете
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ вр.
чл. 4 ЗОДОВ, вр. § 1 от ЗР ЗОДОВ и чл.
52 от ЗЗД, и чл.86 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под
стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички
други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., а т.3 на чл.2, ал.1 ЗОДОВ, сочи че
държавата отговаря и при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В
настоящия случай, ищцата твърди да е претърпяла неимуществени вреди причинени
от водено срещу нея незаконно наказателно производство и задържането ѝ вследствие на това производство, както и че
претърпяла имуществени вреди – *** лева за повторно закупуване на самолетен
билет, за пътуване, което първоначално не е могла да осъществи поради
задържането ѝ.
Неоснователно
се явява възражението на ответната страна, че Прокуратурата на *** не следва да
отговаря по предявените искове, доколкото не са налице данни извършеното на ***
г. задържане на ищцата да е осъществено по разпореждане на органи на ПРБ, както
и че ищцата не е била привлечена в качеството на обвиняем по воденото ДП №***
г. на ***, като това обвинение да е незаконосъобразно.
Прокурорът,
като dominus
litis на досъдебната фаза на
наказателното производство, в рамките на дадените му от НПК правомощия,
единствен може да образува досъдебно производство, да повдигне и да поддържа
обвинение срещу конкретно лице. По действащия НПК, досъдебно производство се
образува при наличие на предвидени в закона предпоставки - законен повод и
наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
Образуване на досъдебно производство може да се извърши, както с постановление
на прокурор - чл. 212, ал.1 НПК, така и със съставяне на протокол за първото
действие по разследването в случаите, визирани в разпоредбата на чл.212, ал.2 НПК. В процесния случай, производството
е образувано на осн. чл.212, ал.1 НПК, като макар, посочване на конкретно лице
- извършител на престъплението да не е един от задължителните реквизити на
постановлението за образуване, съгласно чл.214, ал.1 НПК, то в прокурорския акт
за образуване на досъдебното производство е вписано, че същото се води срещу ***.
Видно от материалите по ДП №*** г. на ***, *** е разпитана като свидетел, като
в постановление за възобновяване на досъдебно производство от *** г., наблюдаващият
прокурор е указал на водещия разследването да привлече ищцата като обвиняем, да
я разпита в това ѝ качество и да ѝ предяви
материалите от разследването.
Независимо,
че по воденото ДП, *** не е привлечена като обвиняем с нарочен акт, то следва
да се приеме, че наказателната ѝ отговорност е ангажирана,
като от образуване на досъдебното производство до прекратяването, тя е
претърпяла неимуществени вреди, за които държавата е отговорна. След като
досъдебното производство е образувано срещу ищцата, водено е срещу нея,
проведени са редица действия по разследването, в т.ч. събиране на писмени
доказателства, проведен е разпит на лицето като свидетел, извършена е
експертиза, проведени са беседи с лица, които познават ищцата, с оглед
изготвяне на справка с характеристични данни, а впоследствие производството е
прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 НПК – хипотеза попадаща в приложното поле
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се приеме, че е налице незаконно обвинение.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика, формирана с решения по
чл.290 ГПК - решение
№431/11.04.2016 г. по д.№2329/2015 г. ВКС, IV г.о. гр. д. № 527/2015 г. IV г.о., решение
№187/13.06.2012 г. по д. № 1215/2011 г., ВКС, III г. о., решение
№353/06.11.2015 г. по д. №892/2015 г. ВКС, IV г.о., решение №341/05.10.2012 г. по д.
№1310/2011 г. ВКС, IV
г.о. и др.
Следва да се посочи, че
отговорността на Държавата по реда на чл.2, ал.1,
т.1. и т.3 ЗОДОВ е безвиновна, доколкото, на осн. чл.
4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. В процесния случай, за да
докаже качеството си на кредитор на вземане по специалния деликт по чл.2, ал.1,
т.1. и т.3 ЗОДОВ, ищецът следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава претенцията си за търсенот обезщетение, в
т.ч.: наличие на незаконен акт, посочен в цитираните законови разпоредби,
претърпени неимуществени и имуществени вреди в твърдян обем и интензитет, както
и причинно-следствена връзка между незаконното действие и причинените на ищеца
вреди.
По делото безспорно се установява наличие на първата предпоставка – незаконно обвинение срещу ищцата за извършване на
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК. Установяват се и
останалите две предпоставки – наличие на претърпени имуществени и неимуществени
вреди, като между последните и незаконното обвинение е налице доказана
причинно-следствена връзка.
Съгласно установената съдебна
практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди винаги се свързва с
критерия за справедливост, определен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Преценката за определяне паричния еквивалент
на неимуществените вреди се извърша на база конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Така,
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва да се изведе от характера и
степента на увреждане на ищцата, начин и обстоятелства, при които то е
получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на
увредения, общественото и социалното му
положение.
ДП №*** г. на *** е водено срещу ищцата ***
за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК. Действително,
с ищцата са извършени малко на брой действия и наказателното производство е
приключило в разумен срок, но следва да се има предвид, че към датата на
образуване на ДП, предвиденото наказание за посоченото престъпление е лишаване
от свобода до осем години, т.е. образувано е производство за извършено „тежко
престъпление” по смисъла на чл.93, т.7 НК.
Ищцата
*** е имала нормален ритъм на живот. От 2007 г. тя се е установила във ***,
където е работила като ***. Образуваното и водено срещу нея наказателно
производство, с твърдение за извършено престъпление свързано с ползване на
неистински официален документ - документ за завършена образователна степен е
обстоятелство, което нормално и логично се е отразило негативно на психиката ѝ, повлияло е на ежедневието ѝ, на социалните, битовите и служебните отношения. ***
е задържана на *** г., в гр. ***, с обяснението, че е обявена за общодържавно
издирване, но без да бъде посочена причината за това издирване. Сам по себе си
този факт е достатъчен за да стане причина за изключително силно негативно
преживяване от ищцата. Обстоятелството, че задържането е станало публично –
пред неограничен кръг лица, както и че воденото срещу нея досъдебно
производство е станало известно на трети лица, обосновава извод, че
действително ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причинено
унижение, нараняване на честта и достойнството ѝ.
Причинените на ищцата негативни емоции и страдания не се нуждаят от
доказателства относно техния размер. В хода на производството, ищцата не
проведе успешно доказване на твърдения за влошаване на здравословното ѝ състояние, като в тази насока не са ангажирани
каквито и да е доказателства.
Като взе предвид тежестта на
престъплението, за което е водено разследването, малкия брой действия,
извършени с ищцата, както и сравнително краткия срок на воденото досъдебно
производство, съдът намира, че справедливо спрямо претърпените от ищцата
неимуществени вреди, е обезщетение в размер на 1000 лева, като за разликата над
този размер до предявения от 5000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
На обезщетяване подлежат и претърпените от
ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сума в размер на ***
лева за повторно закупуване на самолетен билет до ***, ***, за пътуване, което
първоначално тя не е могла да осъществи поради задържането ѝ. Видно от приложените писмени
доказателства, на *** г., *** е направила резервация за *** и е
отпътувала с посочения полет за ***, *** на същата дата, в 20.15 ч. Цената на
самолетния билет, с включени такси е в размер на *** лева. Предявеният иск за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди, е основателен и доказан, поради
което съдът следва да го уважи изцяло.
Ищцата е претендирала паричните обезщетения
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – *** г., когато е била
разпитана в качеството на свидетел по процесното ДП. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД,
обезщетение за вреди от деликт се дължи от момента на увреждането, тъй като
това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено. Претендираното
обезщетение за вреди от незаконно обвинение се определя и се дължи към датата
на влизане в сила на крайния акт, с който се прекратява наказателното
производство, независимо дали това касае досъдебната или съдебната фаза на
процеса, тъй като към този момент се прекратяват увреждащото въздействие върху
личността на ищеца. Това е и началният момент на погасителната давност /така т.
4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. С
отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните лихви. В хода на
производството не са събрани доказателства, които по безспорен начин да
установят датата на влизане в сила на окончателния прокурорски акт.
Действително, от материалите по ДП №*** г. на ***, се установява, че
пълномощникът на *** – адвокат *** *** е получил препис от постановлението за
прекратяване на досъдебното производство на 03.04.2012 г., но това не означава,
че с изтичане на седмодневния срок по чл. 243, ал.3 НПК, актът се е
стабилизирал. С оглед горното, съдът намира, че обезщетение за забавено плащане
на главното парично задължение в размер на 1000 лева се дължи от датата на
подаване на исковата молба в съда /в случая пред Административен съд - Добрич/,
а именно – 04.08.2016 г.
Ищцата е претендирала съдебно-деловодни
разноски. Съобразно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
включващи внесената държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от претенцията. В тази връзка съдът счита, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата платената държавната такса в размер на 10
лева, както и съразмерните на уважената част от иска разноски за адвокатски
хонорар в размер на 148,37 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 51,16
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА * ***, представлявана от Главния
прокурор да заплати на ***,
ЕГН ***, с адрес: ***, сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
психически и емоционални страдания, уронване на доброто ѝ име, чест и достойнство, негативни
душевни преживявания и дискомфорт, вследствие на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 316,
вр. чл.308, ал.2 вр.ал.1 НК, за което е образувано и водено срещу ищцата
досъдебно производство №*** г. по описа на ***, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 04.08.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата
претенция за разликата над посочения размер от 1000 лева до предявения размер
от 5000 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на ***,
представлявана от Главния прокурор да заплати на ***, ЕГН ***, с адрес: ***, сумата от *** лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди – стойността на повторно
закупен самолетен билет до ***, ***, която ищцата е заплатила след
неосъществено на *** г. пътуване, поради задържането ѝ по водено срещу нея досъдебно
производство №*** г. по описа на 01 РУ на ОДМВР гр. Добрич, за престъпление по
чл. 316, вр. чл.308, ал.2 вр.ал.1 НК, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 04.08.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на ***,
представлявана от Главния прокурор да заплати на ***, ЕГН ***, с адрес: ***, сумата от 148,37 лева – възнаграждение за един адвокат и 51,16 лева - възнаграждение
за вещо лице, съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 10 лева –
платена държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Добрич.
СЪДИЯ: