Решение по дело №83/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

 

гр.Шумен, 22 Април 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: М. Маринов

                                                                               Членове:1. А. Карагьозян

                                                                                              2. Р. Хаджииванова

 

при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №83 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №6 от 11.01.2019г. по гр.д.№195/2016г. Районен съд - гр.В.П. е уважил предявените от Р.Г.Л., М.С.С. и Г.С.Ц. срещу О.Х.А., субективно и обективно съединени искови претенции по чл.108 от ЗС, като е признал за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, както следва: Р.Л. – на 1/12 идеална част, М.С. – на 1/36 идеална част и Г.Ц. – на 1/36 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на бившето с. В. ЕКАТТЕ .., общ. В., обл. Ш.: 1. ПАСИЩЕ, МЕРА с площ 5,279 дка в местността „Т..“, осма категория, имот № 010127; 2. ДЪРВОПРОИЗВОДИТЕЛНА ГОРСКА ПЛОЩ с площ 5,000 дка в местността „А..“, четвърта категория, имот № 130006; 3. НИВА с площ 1,651 дка в местността „Б..“, девета категория, имот № 150002; 4. НИВА с площ 1,082 дка в местността „Т..“, шеста категория, имот № 220005. Ответника О.А. е осъден да предаде владението върху горните идеални части от имотите на ищците. С решението, частично е прекратено производството по делото и върната исковата молба на ищците, поради недопустимост. На страните са присъдени деловодни разноски съразмерно с уважена и отхвърлена част от претенциите.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника О.Х.А., който обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважен предявения срещу него иск по чл.108 от ЗС, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваната част, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.В.П. е бил сезиран със субективно и обективно съединени осъдителни ревандикационни искове по чл.108 от ЗС от Р.Г.Л., М.С.С. и Г.С.Ц. срещу О.Х.А.. Ищците сочат в исковата молба, че са наследници на Х. С. Д., починал през 1941 година. По силата на решение на Поземлена комисия, на наследниците на същия било възстановено правото на собственост върху четири недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. В., обл. Ш.. Ищците случайно установили, че през 2007 г. друг техен сънаследник – П. Х.С. се разпоредил с всички имоти, като ги продал на ответника О.Х.А.. Считат, че не е настъпил вещнотранслативният ефект на договора за продажба за идеалните части от правото на собственост, които П. С. не притежавал. Ответникът А., без основание владеел техните идеални части от земеделските земи, поради което и молят съда да признае за установено, че те са собственици, както следва: Р.Л. – на 1/12 идеална част, М.С. – на 1/36 идеална част и Г.Ц. – на 1/36 идеална част от горните недвижими имоти, и ответника да бъде осъден да им предаде владението на тези идеални части.

Ответникът О.Х.А. е подал отговор в законния срок, в който оспорва иска по подробно изложени съображения, като се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност - сочи добросъвестно владение /доколкото не е знаел че праводателя му не е собственик на имота/, считано от закупуването на имотите 07.08.2007г.. В условия на евентуалност твърди, че е придобил собствеността въз основа на продължило повече от 10 години недобросъвестно владение към 10.09.2017г..

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: От представените извлечения от Регистър на земеделски земи, гори и земи от ГФ за землището на с. В. ЕКАТТЕ ..., обл. Ш.н, издадени от Общинска служба по Земеделие общ. В. на 27.05.2016 г. е видно, че по силата на решение №15/27.11.1992 г. на Поземлена комисия – В., на наследниците на Х. С. Д., бивш жител ***, било възстановено правото на собственост върху следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на бившето с. В.: 1. Пасище, мера с площ 5,279 дка в местността „Т..“, осма категория, имот № 010127; 2. Дървопроизводителна горска площ с площ 5,000 дка в местността „А..“, четвърта категория, имот № 130006; 3. Нива с площ 1,651 дка в местността „Б..“, девета категория, имот № 150002; 4. Нива с площ 1,082 дка в местността „Т..“, шеста категория, имот № 220005. От представените удостоверения за наследници се установява, че бившият жител *** Х. С. Д. починал на 31.08.1941 г., като оставил за свои законни наследници шестте си деца - С. Х. Д., В. Х. М., Р. Х. К., Б. Х.С. и П. Х.С.. Ищцата Р.Г.Л. е дъщеря на Р. Х.. К., а М.С.С. и Г.С.Ц. дъщеря и син на С. Г. Ц. /син на Р. Х. К./. От приложения нотариален акт № ... г., издаден от съдия по вписваният в Районен съд –В.П. се установява, че П. Х.С. продал на О.Х.А. описаните по-горе недвижими имоти. В нотариалния акт е записано, че при изготвянето му са представени - Решение №15 от 17.11.1992г. на Поземлена Комисия гр.В., скици на имотите, удостоверение за данъчна оценка, декларации и удостоверение за наследници на Х. С. Д.. Разпитаните в съдебно заседание свидетели М.А.Т. и Й.А.Т. сочат, че от 1989 г. първият от тях стопанисвал ресторант „Русалка“, намиращ се в близост до язовирната стена на язовир „Тича“. През 1998 г. същият придобил собствеността върху заведението и върху земята, в която то било изградено. При направеното тогава проучване Топалов установил, че съседният имот на неговия, намиращ се в местността „Т..“, с площ от около 5 декара, принадлежи на много наследници, които не успял да издири за да закупи част от имота, която граничела с неговия. Свидетелите познавали ответника повече от тридесет години, и доскоро той бил в близки приятелски отношения със собственика на заведението, където бил и чест посетител. Тъй като свидетелят знаел, че ответникът купува земеделски земи в района, многократно споделял с него, че издирва наследниците и собственици на съседния имот. Помолил го ако чуе нещо за тях, да му съобщи. Свидетеля завладял част от този имот /близо 2 дка/, която владял до преди 2 - 3 години. Тогава ищците се появили в заведението му и разпитвали за наследствените си имоти, но свидетеля им казал, че те вече са закупени. Скоро след това, след като разбрал за интересите на наследниците, ответника заградил местото с телена мрежа. Свидетелите на ответната страна Ф.М. и М.Н., сочат, че присъствали на разговор между ответника и един от наследниците на имотите, когато ответникът разбрал, че това лице е собственик на недвижими имоти, които впоследствие закупил. Свидетеля М. излага, че имота бил близо до ресторант "Русалка", видял оградна мрежа, близо до заведението, бил запустял, обрасъл с дървета и храсти. Знаел, че лятото, ответника си кара кравите към местото, защото ги виждал в село П. да вървят в тази посока. Не ходел често до горното заведение, като миналата година имало сватба, на която присъствал, и тогава видял, че има огР.. Свидетеля Н. заявява, че знае къде се намират имотите, единият от които бил зад ресторант "Русалка" и мислел, че от 2007г. ответника ползвал имотите.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответника върху процесните имоти. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Досежно първата от тях: Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на имотите - възстановяване на собствеността на общия им наследодател Х. С. Д. и наследството по закон, въз основа на което са правоприемници на сочените от тях идеални части от правото на собственост. Ответника се позовава на добросъвестно владение, доколкото бил закупил имотите на правно основание без да знае че продавача не е собственик, поради което и в негова тежест е да установи, при условията на главно и пълно доказване сочения релевантен факт. На първо место следва да се изтъкне, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия. В горния смисъл е и задължителната съдебна практика постановена по чл.290 от ГПК - Решение №108/10.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№1063/2010 г., II г.о., Решение №445/21.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№283/2010 г., I г.о., Решение №262/9.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№439/2012 г., II г.о., Решение №68/2.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№603/2012 г., I г. о., Решение №240/18.10.2013 г. на ВКС по гр.д.№3274/2013 г., I г. о., и др. Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ответника, позоваващ се на придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79 от ЗС. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. От една страна не се установява с категоричност ответника да е упражнявала фактическата власт върху имотите, съответно върху идеалните части на ищците нито за десетгодишния период, нито за краткия петгодишен. Както ответните, така и ищцовите свидетели сочат за заграждане на имота едва преди 2-3 години, като до тогава е нямало никакви явни признаци за упражняване на фактическа власт върху имота от ответника. От друга страна, следва да се отбележи и, че ответника е знаел за наличието на много наследници на процесните земи, и сключвайки договора само с един от тях, не би могъл да се възползва от хипотезата на добросъвестното владение. Вярно е, че ищцовите свидетели са били във влошени отношения с ответника по повод обещание на последния да им продаде част от имота, и последващи жалби до административни органи, но те не са пряко заинтересовани от изхода на спора, в най - големи детайли познават фактите по казуса, и показанията им не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Неоснователно е позоваването и на десетгодишното владение, както с оглед горепосочената липса на доказателства за осъществявана фактическа власт през сочения период, така и предвид прекъсването на давността с предявяване на настоящия иск на 19.04.2016г. Ето защо, съдът намира, че ответника не е придобил собствените на ищците идеални части от процесните имоти по давност, и първоинстанционния съд правилно е уважил предявените искови претенции. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди в атакуваната му част.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №6 от 11.01.2019г. по гр.д.№195/2016г. на Районен съд - гр.В.П., В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на ответника О.Х.А. с ЕГН **********, че ищците Р.Г.Л. с ЕГН **********, М.С.С. с ЕГН **********, и Г.С.Ц. с ЕГН **********, са собственици, както следва: Р.Л. – на 1/12 идеална част, М.С. – на 1/36 идеална част и Г.Ц. – на 1/36 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на бившето с. В. ЕКАТТЕ ..., общ. В., обл. Ш.: 1. ПАСИЩЕ, МЕРА с площ 5,279 дка в местността „Т..“, осма категория, имот № 010127; 2. ДЪРВОПРОИЗВОДИТЕЛНА ГОРСКА ПЛОЩ с площ 5,000 дка в местността „А..“, четвърта категория, имот № 130006; 3. НИВА с площ 1,651 дка в местността „Б..“, девета категория, имот № 150002; 4. НИВА с площ 1,082 дка в местността „Т..“, шеста категория, имот № 220005, и ответника е осъден да предаде владението на горните идеални части на ищците.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.