РЕШЕНИЕ
№ 320
Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
Членове: |
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА |
При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на
прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА
ДИЛОВА кнахд № 20237170600363 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Производството
по делото е образувано по касационна подадена от С.Н.Н. против Решение №
104/02.03.2023г., постановено по НАХД № 2270/2022 г. по описа на Районен съд Плевен,
с което съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу фиш, серия GT №146495/16.11.2022г. издаден
от И.И.Ц– мл. автоконтрольор, при ОД на МВр Плевен, сектор Пътна полиция гр.
Плевен, с който на касатора е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. на основание чл. 145 ал.2, вр. чл. 186,вр. чл. 177 ал.5 от Закона за
движение по пътищата.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решене е неправилно и незаконосъобразно, а
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 189 ал. 8 от ЗДвП-
в 14 дневен срок от получаване на фиша, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Твърди,
че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е тълкувал правилата на СК
относно СИО. Жалбоподателят счита, че същите имат сила само по отношение на
разпореждането с автомобила/ неговата продажба, даряване, замяна и др.
действия, които са свързани със смяна на собствеността върху него/, което се
извършва съвместно от двамата съпрузи . Сочи, че съгласно чл. 23 ал.1 от СК лични
са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а
разпоредбата на чл. 33 от СК въвежда и института на „имуществена разделност“,
което означава че в процедурата по регистрацията на МПС органите на КАТ нямат
право на преценка дали автомобилът макар да е придобит по време на брака е
лична или семейна вещ и са длъжни да го регистрират на името не заявителя,
представил документ за неговото придобиване в случая пълномощник, който е
представил договор за покупко-продажба.Счита че в никъде в закона не е уредена
каква да бъде процедурата по наказване при наличие на повече от един собственик
на МПС. Счита, че съдът неправилно е определил субекта на
административнонаказателната отговорност, като не се е съобразил с нормата на
чл. 24 ал.1 от ЗАНН, която определя административнонаказателната отговорност
като лична, и касатора в качеството му на пълномощник, дори и като съпруг не
следва да се явява наказателно отговорно лице. Прави искане за отмяна на
съдебното решение и върне делото за ново разглеждане и решаване на спора по
същество.
В
съдебно заседание касатора се явява лично и изразява становище, че жалбата е
подадена по пощата, поради което срокът е спазен. Претендира направените
разноски за път в размер на 32,95 лв.
Ответникът,
редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че следва да се преценят по
същество представените доказателства и съдът постанови решение съобразно
закона.
Съдът,
като взе предвид наведените касационни основания, събраните по делото
доказателства, становищата на страните и в рамките на касационната проверка
съгласно чл. 218 АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН намира следното:
Касационната
жалба е постъпила в законоустановения срок съгл. чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.
63в от ЗАНН, от надлежна страна и е допустима. По същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на оспорване в производство пред районния съд е фиш , с който на Св. Н. е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.145, ал.2 от
ЗДП. Съгласно чл. 39, ал. 2а от ЗАНН -
(2а) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), за
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер, предвиден в съответния закон. За наложената
глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и
на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и
размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е
съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати
доброволно глобата.
Според чл. 186, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
(Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 85 от 2004 г., изм. и доп., бр. 105 от 2005
г., изм., бр. 51 от 2007 г., изм. и доп., бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), за административни нарушения, които са
установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба
или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната
разпоредба за съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш трябва
да съдържа следните данни: за самоличността на служителя, наложил глобата; за
самоличността на нарушителя; за мястото и времето на нарушението; за моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението; за нарушените разпоредби, за
размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане.
Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е
съгласен да плати глобата. Образецът на бланката на фиша се утвърждава от
министъра на вътрешните работи и указанията в нея са на български и английски
език.
Съответно в чл. 186, ал. 2 от ЗДвП е
уредена хипотезата, когато нарушителят оспори нарушението или размера на
наложената му глоба, или откаже да подпише фиша, в този случай "... се
съставя акт... ".
В чл. 39, ал. 3 от ЗАНН също
е предвидено, в случай на оспорване на нарушението от нарушителя или на отказ
от негова страна да заплати глобата, да се състави акт съгласно разпоредбите на
раздел II от ЗАНН.
По
силата на разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП -
"Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от
датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и
се изпраща за събиране на публичния изпълнител".
От
анализа на горните разпоредби се налага извод, че уредения в чл. 186 от ЗДвП
"фиш", какъвто е съставен на Н. за вмененото на 16.11.2022г.
нарушение, като форма на писмено обективирано властническо волеизявление на
административнонаказващия орган, не подлежи на съдебен контрол. С оглед правото
на защита на нарушителя, фишът може да бъде оспорван от неговия адресат.
Възможността за това е изрично установена в чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.
Оспорването обаче, следва да бъде насочено към административнонаказващия орган,
съставил фиша. Своевременното оспорване на фиша задължава
административно-наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, според която ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати
глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел.
Това изрично е посочено в чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, която норма е с идентично
съдържание. Едва след съставянето на акт, респективно след издаването на
наказателно постановление въз основа на него, адресатът на санкционния акт ще
има право по съдебен ред да го оспори. Преди това не може да се развие
административно-наказателно производство, тъй като в ЗАНН е уредено как се
образува административно-наказателно производство и какви са последиците от
съставянето на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/. В
случай, че административно-наказващият орган прецени, че деянието не
представлява нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като
нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, следва в съответствие с
правилата на чл. 54 от ЗАНН да анулира фиша и да прекрати
производството.Своевременно предприетото оспорване, изключва възможността фишът
да породи правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за
издателя на фиша то създава задължение или да състави акт за установяване на
административно нарушение или пък да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако
бъде съставен АУАН, цялата преписка следва при условията на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН да
бъде изпратена на компетентния наказващ орган. След издаване на наказателно
постановление ще се открие възможността за защита пред съда по реда на Раздел V от ЗАНН.
Аргумент за горното е и императивната разпоредба на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, в
която се определя видът на актовете, подлежащи на обжалване пред съд, а именно
наказателните постановления и електронните фишове. В настоящия случай не се
касае нито за наказателно постановление, нито за електронен фиш, следователно глобата
с фиш не подлежи на пряк съдебен контрол.
Ето
защо районният съд правилно е приел, че жалбата е недопустима и не подлежи на
разглеждане и е прекратил производството по делото.
Следва
преписката да се изпрати на компетентния административен орган –ОД на МВР
Плевен, сектор Пътна полиция-Плевен за довършване на
административнонаказателното производство. Действията, които административният
орган евентуално ще предприеме по жалбата, ще определят начина и реда, по който
жалбоподателят ще може да защити правата си, ако счете че са нарушени.
Предвид
изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение с характер на
определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
След
връщане на делото в РС-Плевен, жалбата, ведно с преписката следва да се изпрати
по компетентност на компетентния административен орган –ОД на МВР Плевен,
сектор Пътна полиция-Плевен за довършване на административнонаказателното
производство.
Воден
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
104/02.03.2023 год./с характер на определение/ на Районен съд-Плевен по АНД №
2270/2022 г.
След
връщане на делото в РС-Плевен, жалбата, ведно с преписката следва да се изпрати
по компетентност на компетентния административен орган –ОД на МВР Плевен,
сектор Пътна полиция-Плевен за довършване на административнонаказателното производство.
Решението
е окончателно.
Председател: |
||
Членове: |