Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „****“ ЕАД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от В. Л. С. и Г. М., в качеството им на членове на Управителния съвет на дружеството, чрез пълномощника им юрисконсулт И. Б., против решение № 497 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 1106/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № ПК-14-ДНСК-49 от 06.06.2023 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с което на „****“ ЕАД, на основание чл. 237а от Закона за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), за неизпълнение на задължението по чл. 221, ал. 4 във вр. с ал. 5, т. 2, предл. първо и четвърто от ЗУТ.

В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства; не е обсъдил възраженията на наказаното дружество, че фактическата обстановка в АУАН, а оттам и в НП е невярно установена, тъй като констатациите за неизпълнено разпореждане на началника на ДНСК – Перник са неверни, както че и съществува несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП. Алтернативно се сочи да са налице основания за преквалифициране на нарушението като маловажно по чл. 28 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Касационната жалба е връчена на ответника – началник на ДНСК. В срока по чл. 213а, ал. 4 АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание проведено на 27.03.2024 година касационният жалбоподател „****“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание проведено на 27.03.2024 година ответникът по касационната жалба – началник на ДНСК, редовно призован, за представител изпраща юрисконсулт К. И.. Оспорва жалбата като неоснователна. Иска касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник.

В съдебно заседание проведено на 27.03.2024 година участващият представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Б. К., дава заключение за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и предлага на касационния състав да остави в сила решението на Районен съд – Перник.

А. съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН). След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

С НП № ПК-14-ДНСК-49 от 06.06.2023 г., издадено от началника на ДНСК, на „****“ ЕАД, на основание чл. 237а от ЗУТ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за това, че на 18.01.2023 г., във формата на бездействие, дружеството не изпълнило нареждане на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Перник, в качеството му на орган на ДНСК съгласно чл. 18 от Устройствен правилник на ДНСК, дадено с писмо изх. № П-972-22-00-020 от 10.01.2023 г. – да представи на 18.01.2023 г. изискани документи, както следва:

• строителни книжа за „****“ и отклонение от „**** [държава]“ за „****“ – Б., както и стълбовната мрежа ниско напрежение, преминаваща през имот УПИ ****кв. м, в кв. 110 по плана на [населено място].
• документ, удостоверяващ че съществуващата стълбовна мрежа ниско напрежение, преминаваща през имот УПИ ****кв. м, в кв. 110 по плана на [населено място], е включена в активите на дружеството.
• документ, удостоверяващ годината на построяване на „****“ – Б., и отклонение от „**** [държава]“ за „****“ – Б..
• писмено становище по поставените от г-жа Т. въпроси от т. 3.1 до т. 3.16 от писмо изх. № П-972-22-00-020/10.01.2023 г. на началника на РДНСК – Перник, с което не е изпълнено задължението по чл. 221, ал. 4 във вр. с ал. 5, предл. първо и четвърто от ЗУТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, го е потвърдил като законосъобразно.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след преценка на приобщените по делото доказателства приема производството по издаване на оспореното наказателно постановление за водено от компетентни органи, проведено без съществени процесуални нарушения, при съобразяване включително на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

По същество и въз основа на приетото в решението, основано в приобщените писмени и гласни доказателства, че по делото е безспорно доказана фактическата обстановка, отразена в съставения за процесното нарушение акт (АУАН), възприета и от наказващия орган, районният съд е потвърдил издаденото НП с мотиви, че по делото е доказано вмененото на наказаното дружество неизпълнено задължение – несъобразяване с волята на оторизиран орган в рамките на неговата компетентност, като от друга страна твърдението на наказаното дружество, че разпорежданията на началника на РДНСК – Перник, са изпълнени не отговаря на обективната действителност, тъй като не е подкрепено от представените доказателства.

Решението е правилно.

Извършената проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, не доведе до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба.

Не кореспондира твърдението в жалбата, че районният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства. От мотивната част на обжалвания съдебен акт е видно, че са подложени на анализ и оценка всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства, въз основа на които съдебният състав е достигнал до извода, че административнонаказателното обвинение е безспорно доказано. Касационният състав, на основание чл. 220 от АПК възприема изцяло така установената от решаващия първоинстанционен състав фактическа обстановка, и конкретно изводът в решението, че от доказателствата по делото, включително от приложените констативни протоколи от извършени неколкократни проверки, констатациите по които са потвърдени и в хода на съдебното дирене, и от показанията на свидетелите по АУАН е безспорно, че поисканите от компетентния орган – началник на РДНСК – Перник, документи не са предоставени от наказаното дружество. Т. е и административнонаказателното обвинение, предявено на „****“ ЕАД, със съставения АУАН. За това именно неизпълнено задължение дружеството е и наказано с процесното наказателно постановление.

Доводите в касационната жалба, свързани с представени: детайлно становище по отношение законността и периода на изграждане на процесните съоръжения; подробно и детайлно становище по подадения от г-жа Д. Т. сигнал; акт за частна държавна собственост № 773/30.06.2003 г.; счетоводни справки — извлечения от инвентарна книга на дружеството, удостоверяващи че ел. съоръжения са заведени като ДМА и от кой период, акт за частна държавна собственост; изразено становище по поставените от г-жа Т. въпроси; документи, удостоверяващи универсално правоприемство от „***“ ЕАД, конструктивно становище относно състоянието на съоръженията; копие от специализирана карта на **** ЕАД, геодезическо заснемане на съоръженията; подробно становище относно законосъобразността и собствеността на електрическите съоръжения, в преобладаващата си част са неотносими към съдържанието на писмото, с което е дадено съответното разпореждане, „повторено“ с писмо от 10.01.2023 г. Не това са изисканите от компетентния орган документи. Сред доказателствата по делото и преписката не са налични: строителни книжа за „****“ и отклонение от „****, [държава]“ за „**** Б.“, както и за стълбовната мрежа ниско напрежение, преминаваща през имот УПИ **** кв. м, в кв. *** по плана на [населено място]; документ, удостоверяващ че съществуващата стълбовна мрежа ниско напрежение, преминаваща през имот УПИ ***** кв. м, в кв. 110 по плана на [населено място], е включена в активите на дружеството; документ, удостоверяващ годината на построяване на „**** - Б.“, и отклонение от „В**** [държава]“ за „*****“ – Б.. Твърдението и представените доказателства за включване в активите на дружеството на други съоръжения, не кореспондира с изисканото от началника на РДСНК – Перник, доказателство за включване в активите конкретно на стълбовната мрежа ниско напрежение, преминаваща през имот УПИ **** кв. м, в кв. *** по плана на [населено място]. Представеният акт за държавна собственост на Трафопост ****“ (л. 61 от АНД) не съдържа данни относно годината на построяване. Не са представени доказателства и за годината на построяване на отклонение от „**** [държава]“ за ****“, а доводите, че съоръженията са строени преди 1991 г. не са подкрепени със съответни писмени доказателства, удостоверяващи това обстоятелство. Действително, представено е становище (л. 59-60 от АНД) във връзка със сигнала до РДНСК – Перник, по повод който е инициирана и проверката, във връзка с която са изискани от касатора конкретни документи. Същото обаче не съдържа конкретен отговор на нито един от поставените въпроси, а преобладаваща част от съдържанието му се отнася до хронологията на придобиване на активите на НЕК, съответно до класифицирането на съоръженията като енергийни обекти и свързаните с тях сервитутни права, като същото е дадено по предходно искане от ДНСК. Но дори да се приеме, че становище все пак е представено това не би променило съществено административнонаказателното обвинение.

Без основание са и доводите в жалбата, свързани с неустановено от районния съд несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП. Касационният състав споделя изцяло изводите в решението за проведено административнонаказателно производство без допуснати съществени процесуални нарушения, което се отнася включително до предявеното с АУАН административнонаказателно обвинение, възприето изцяло от наказващия орган в издаденото НП.

Неоснователно касаторът сочи маловажност на процесното нарушение. Такава преценка е извършил и административно наказващия орган, видно от доводите изложени в наказателното постановление. По делото не са налице данни, нито са представени доказателства, от които да е видно, че са налице смекчаващи обстоятелства, такива, които да обосноват извод, че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от процесния вид, съответно да обосноват неналагането на имуществена санкция. Що се отнася до наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, такива очевидно са взети предвид с оглед определянето на имуществената санкция в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 237а от ЗУТ размер от 1 000 лв., при законодателно поставена горна граница от 5 000 лв.

С оглед горното настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си съобразно разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и 5, във вр. с чл. 317 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, за проверка и анализ на всички събрани по делото доказателства, включени в предмета на доказване, въз основа на което е формирал и законосъобразен извод за неизпълнено от касатора задължение, съставляващо обективния състав на нарушение именно по чл. 221, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗУТ, с изложени съответни мотиви съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Предвид изложеното, твърденията за допуснати в хода на първоинстанционното съдебно производство съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, скрепени с доводи за пропуски, свързани с доказателствената дейност на съда и оценката на доказателствената съвкупност, и твърденията за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК, скрепени с доводи за обективна несъставомерност, са напълно неоснователни. Съдебното решение – валидно, допустимо, постановено в производство, съобразено с процесуалните правила и при правилно приложение на закона, включително материалния, ще бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. Такива не се претендират, съответно не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 497 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 1106/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.