№ 518
гр. Враца, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Е. Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500498 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 8493/17.06.2024г. и допълнителна такава с вх. № 9013/27.06.2024г.,
подадени от В. М. Г., в качеството й на Директор на ***, чрез пълномощник
адв. Р. Г.М.-Х. от АК-Враца, съответно против решение № 375 от 05.06.2024г.
и допълнително решение № 4040/18.06.2024г. по гр.д. № 658/2024г. на
Районен съд – Враца в неговата цялост, с което е отменена Заповед № РД-05-
580/05.02.2024г. на Директора на *** гр.Враца, с която на И. Д. Г. с ЕГН:
********** е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ като
незаконосъобразна; осъдена е *** гр.Враца да заплати на И. Д. Г. сумата
1200,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, както и
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца
държавна такса за производството в размер 70,00 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон, което го прави изцяло незаконосъобразно. Поддържа, че са неправилни
изводите на решаващият съдия по делото, че в обжалваната заповед № РД-05-
580/05.02.2024 г. не е индивидуализиран момента на извършване на
1
нарушението на Г. като не е посочена точна дата на извършването му, тъй като
нарушението на въззиваемата е индивидуализирано като времеви период в
обстоятелствената част на заповедта за дисциплинарно наказание и е
установено от събраните гласни доказателства – показанията на св. М. И..
Нарушението на въззиваемата е бездействие на 26 /петък/, 29 /понеделник/ и
30 /вторник/ януари 2024г., което е продължило три работни дни, в които
същата не е изпълнила основните си задължения по длъжностна
характеристика като *** в *** в гр.Враца. Посочва, че неправилно съдът е
приел, че в процесната заповед не е посочено в коя от хипотезите на чл. 187,
ал.1 от КТ Г. е нарушила трудовата дисциплина, тъй като в обстоятелствената
част на заповедта е посочено нарушението на И. Г. като *** - неизпълнение на
основни задължения като ***, които са й възложени по длъжностна
характеристика, което е чл.187, ал.1, т.3 КТ - „неизпълнение на възложена
работа". Счита, че необосновано ВРС е приел, че в заповедта на работодателя
нямало „квалификация на осъщественото деяние" – напротив, в
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че Г., заемаща длъжността
***, на посочените дати 26, 29 и 30.01.2024 г. е бездействала и не е почистила
боклук пред кабинета за изобразително изкуство в училището. Изтъква, че
необосновано в първоинстанционното решение съдът е приел, че не е
установено кой е конкретният акт, въз основа на който са разпределени
помещенията за почистване между ***, тъй като преди издаване на
процесната заповед е имало устно разпределение /съгласувано със зам.
директора по адм. стоп. част/ между *** в *** Враца на почистваните части от
сградата, като района на Г. е включвал преддверието на кабинета по
изобразително изкуство, което е потвърдено от св. Е. И. - зам. директор по
адм. стоп. част, която е отговаряла за ***, чиито показания съдът не е
кредитирал. Съдът необосновано също приел, че по делото не е представен
правилник за вътрешния трудов ред, тъй като с отговора на исковата молба са
представили част от вътрешните нормативни документи на ПЕГ „Й. Екзарх" -
Враца, които уреждат задълженията само на чистачите, тъй като процесната
заповед касае И. Г. на длъжност ***, а наред с това в сайта на училището е
общодостъпен Правилника за дейността на ПЕГ „Й. Екзарх" - Враца за
учебната 2023/24 г., който е актуален към момента. Жалбоподателят счита за
необясними мотивите на решаващия съдия, че е налице невъзможност
категорично да се заключи, че ищцата /настоящ въззиваем/ е извършила
твърдяното нарушение, тъй като Г. в писмените си обяснения по чл. 193, ал.1
от КТ не оспорва факта, че преддверието пред кабинета за изобразително
изкуство в училището е в нейната зона за чистене, което доказва, че въобще не
е минавала в процесните три работни дни в преддверието, за да чисти. Твърди,
че е неоснователно и твърдението на районния съдия, че работодателят не бил
кредитирал писмените обяснения на И. Г. по чл. 193, ал.1 от КТ и не е посочил
защо, тъй като направените снимки на 26.01. и на 30.01.2024 г. от Директора-
работодател и констативни протоколи в присъствието на св. М. И. - учител по
рисуване, доказват точно обратното на твърдяното от ***ката Г., което е
2
установено и в процеса. Поддържа, че е неправилен извода на
първоинстанционния съд, че в оспоР. заповед липсва анализ на настъпилите
последици от деянието на Г., тъй като в обстоятелствената част на заповедта
са посочени последиците от неизпълнението от Г. на основните й задължения
по длъжностна характеристика като ***, а именно последствия касаещи
здравето на ученици, учители и служители в учебното заведение.
Жалбоподателят оспорва също и извода на съда, че нарушението на трудовата
дисциплина от И. Г. представлява малозначително деяние, поради което
наложеното й наказание „забележка" не съответства на тежестта на
извършеното и не е съобразено с целта на закона. В тази връзка навежда
доводи, че съгласно длъжностната характеристика и инструкциите за
ежедневно почистване и дезинфекция в *** - Враца Г. следва да се грижи за
хигиената в учебно заведение, където ежедневно има деца и служители, и
всеки отпадък /боклук/, без значение дали е голям или миниатюрен, трябва да
бъде почистен, поради което преценката на работодателя в случая е само
относно извършването на деяние /действие или бездействие/, изразяващо се в
неизпълнени задължения за почистване на отпадък, дори и в малки размери.
Моли съда да отмени обжалваното решение, включително и допълнителното
такова, като неправилно и постанови ново решение по същество на спора, с
което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и му присъди
разноските по делото и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна И. Д. Г., ЕГН
**********, чрез пълномощник адв. Е. И. от АК-Враца, е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че
решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и
мотивирано, а подадената въззивна жалба е неоснователна. Твърди, че в
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е
посочено времето, в което е извършено нарушението, което опорочава нейната
законосъобразност, както и че доводите за бездействие от нейна страна в
продължение на три работни дни са напълно недоказани. Поддържа, че
почистването на кабинетите и класните стаи е задължение и на останалите
***и в учебното заведение, поради което не може да се установи субекта на
нарушението, което е пречка за индивидуализирането на така наложеното
наказание. Счита, че правилно първоинстанционният съд е установил
съществен пропуск по отношение на правната квалификация в процесната
заповед, тъй като в същата не е посочено нито коя от хипотезите в чл. 187,
ал.1 от КТ е осъществена, като не е уточнено кое от нарушенията на трудовата
дисциплина е извършено, нито коя точка от трудовата характеристика е
нарушила. Правилно също така Районен съд Враца е направил заключение, че
е налице неизпълнение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, в частта в която
не са взети предвид писмените обяснения на работничката. Намира, че
наказанието е наложено в противовес със законоустановените норми и без да е
спазена надлежно дисциплинарната процедура. Не на последно място намира,
че наложеното наказание е с нисък интензитет и не съответства на тежестта на
3
деянието, предвид че размерите на непочистения отпадък са незначителни, в
съотношение с огромното количество боклук, което се почиства ежедневно. В
тази връзка счита, че първоинстанционният съд правилно е заключил, че не са
налице последици от деянието, предвид, че са посочени единствено опасения
за потенциално настъпване на вреди. В заключение посочва, че издадената
заповед не отговаря на установената в закона цел и не изпълнява установените
в закона принципи. Изтъква, че първоинстанционния съд не е извършил
нарушения на процесуалните правила във връзка с анализа на доказателствата
и установената фактическа обстановка, както и че не са налице основания,
които да поставят под въпрос правилността на направените от
първоинстанционния съд изводи, обосноваващи крайния резултат. Моли съда
да отхвърли, като неоснователна въззивната жалба и да потвърди, като
правилно и законосъобразно обжалваното решение, като претендира
разноските, направени в двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е
валидно и допустимо, постановено в съответствие е основанието и петитума
на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от И. Д. Г., ЕГН
**********, чрез адв. Е. И. от АК-Враца, с която против *** гр.Враца, е
предявен конститутивен иск за отмяна на наложеното със Заповед № РД-05-
580/05.02.2024 г., издадена от директора на училището В. М., дисциплинарно
наказание "забележка".
В исковата молба се твърди, че ищцата И. Г. работи от 2002 г. в
ответната *** - гр. Враца на длъжност „***“, като винаги е изпълнявала
отговорно и качествено трудовите си задължения. След регулярното
почистване, което извършва на кабинетите, на 30.01.2024 г. около 16 ч. е
повикана от секретаря на училището, която й връчва Искане с рег. № АТС-09-
704 от 30.01.2024 г. на Директора на *** - гр. Враца за представяне на писмени
обяснения относно непочистен отпадък, представляващ малки като
количество и обем стърготини на пода на преддверието на кабинета по
изобразително изкуство, който първоначално бил забелязан на 26.01.2024 г. в
12.57 ч., а след това на 30.01.2024 г. в 13.47 ч., към което искане са приложени
две снимки. Поддържа се, че ищцата е представила в законоустановения
4
тридневен срок поисканите от директора писмени обяснения с вх. рег. № АТС-
09-768 от 02.02.2024 г.; впоследствие на 06.02.2024 г., на Г. е връчена Заповед
№ РД-05-580/05.02.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка", която оспорва.
На първо място се посочва, че не е спазено изискването на чл. 195, ал. 1
КТ за мотивиране на атакуваната заповед - не е посочен видът и конкретното
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 КТ, на което се позовава
работодателят, при което е нарушено правото на защита на ищцата. На второ
място се изтъква, че работодателят не е мотивирал в заповедта си защо счита,
че именно ищцата е нарушителят; същият е направил заключение, че тя е
нарушителя, тъй като въпросният отпадък е бил в нейната зона на
обслужване, което твърдение ищцата оспорва, тъй като към момента на
извършване на проверката и до момента на подаване на исковата молба липсва
заповед на директора на училището или вътрешни правила, които да
определят коя от ******, които са общо четири на брой, в коя зона за
обслужване на училището следва да работи; в случай че има такива, се твърди,
че същите не са били връчени на ищцата, нито разгласени. Поради тази
причина немотивирана се оказва заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание относно това кой е извършител на деянието. На трето място се
поддържа, че не е ясно дали работодателят твърди, че е налице действие или
бездействие от страна на ищцата. Налице са и твърдения, че атакуваната
заповед не е издадена в сроковете по чл.194, ал.1 ГПК, тъй като не става ясно
кога точно е извършено деянието, както и че работодателят не е взел предвид
дадените обяснения от ищцата, не ги е обсъдил, липсвало писмено изявление
преди издаване на атакуваната заповед, от което да се установи дали ги
възприема или не и др. съображения подробно изложени в исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът *** гр.Враца, представлявана от
директора В. М. Г., чрез пълномощник адв. Р. Г.М.-Х. от АК-Враца, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва фактическите твърдения в
исковата молба по подробно изложени съображения с искане за отхвърляне на
исковата претенция.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства въззивният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните и от приложените писмени доказателства се
установява, че ищцата И. Д. Г. е страна по трудово правоотношение в
качеството си на работник на длъжност „***“ в ответната ***, гр.Враца.
Видно от приложената длъжностна характеристика, връчена на служителката
на 03.11.2015 г., едно от основните задължения и отговорности на длъжността
„***“ е редовно и качествено почистване на терени, площи и помещения на
територията на учебното заведение.
Като писмено доказателство по делото е приобщен и План за
дезинфекция за учебната 2023-2024г., изготвен от мед. сестра Я. М., в който са
5
посочени различните видове обекти, подлежащи на почистване, времето,
периодичността и начина на почистване, дезинфектантите, както и лицата,
извършващи дезинфекцията.
Установи се също, че на 30.01.2024 г. на ищцата е връчена Покана с рег.
№ АТС-09-704 за представяне на писмени обяснения във връзка с нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в непочистен отпадък на пода в
преддверието пред кабинета по изобразително изкуство, което обстоятелство е
удостоверено с Констативен протокол № 10/26.01.2024 г. и Констативен
протокол № 11/30.01.2024 г., и двата съставени от директора на училището в
присъствието на М. И. – старши учител по изобразително изкуство, заедно с
приложен снимков материал.
На основание чл. 193, ал. 1 от КТ ищцата е депозирала писмените си
обяснения с рег. № АТС-09-768 на 02.02.2024 г.
Със заповед № РД-05-580/05.02.2024 г. Директора на *** е наложил
дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата, на основание чл.188, т.1 от
КТ. Като дисциплинарно нарушение в заповедта е отразено, че на 26.01.2024 г.
/петък/ в 12.57 часа, при посещение на кабинета по изобразително изкуство,
който е в зоната на обслужване на И. Г., е забелязан непочистен отпадък на
пода в преддверието пред кабинета. Два работни дни по-късно, на 30.01.2024 г.
/вторник/, в 13.47 часа, при повторна проверка споменатият боклук бил все
още там. Записано е също, че задълженията на *** включват и ежедневно
измиване и дезинфекциране на подовете в коридори, класни стаи и
преддверия, което видно от приложения към искането за писмени обяснения
снимков материал, в посочените дни не е извършвано. Наложеното наказание
е мотивирано с доводите, че поведението на ищцата представлява
неизпълнение на основни задължения, обективирани в длъжностната й
характеристика, които могат да доведат след себе си последствия, касаещи
здравето на ученици, учители и служители.
По делото са приети като веществени доказателства снимков материал
на процесния отпадък, часовият график, посредством който се извършва
почистването от служителите и обектите, подлежащи на почистване, както и
Инструкциите за ежедневно почистване и дезинфекция, с които са запознати
служителите, занимаващи се с почистването.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите М. Л. И. с ЕГН: ********** на длъжност учител по
изобразително изкуство в ***, и Е. М. И. с ЕГН: ********** - Заместник-
директор административно-стопанска дейност в ***.
Свидетелката М. Л. И. твърди в показанията си, че от месец януари само
ищцата по делото се занимавала с почистването на кабинета по изобразително
изкуство, в който се влизало през преддверие (междинна стаичка между два
съседни кабинета), че ищцата чисти всеки ден, след напускането на кабинета
от учениците, че въпросният боклук е направен от нея /свидетелката/ седмица
преди проверката на директорката, когато е решила да изхвърли кашони, в
6
които се съдържали ненужни неща, събрани по Коледа от децата. Боклукът
представлявал брокат, ситно, лъскаво и най-различни ситни боклучки от
коледните неща, които са правили. На свидетелката са били показани
приложените снимки на стр.30 и 31 по делото и същата заявила, че именно за
този боклук дава показания. Според свидетелката, зеленото, което се вижда на
първата снимка, е зелен картон, който тя лично е отстранила. Твърди, че не е
правила забележка на И., но преди време й направила забележка за едно друго
нещо. Свидетелката потвърждава, че снимките са заснети на въпросните дати
26.01. и 30.01.2024 г. и че е присъствала на заснемането, както и че
Констативните протоколи № 10 и № 11 от 2024 г. са подписани от нея на
26.01.2024 г.
В показанията си свидетелката Е. М. И. заявява, че тя отговаря за
******, че от началото на календарната година с директорката са взели
решение за разделяне на районите, за които да отговаря конкретен ***, тъй
като когато е трябвало да бъде потърсена отговорност за нещо ненаправено,
не се е знаело от кой трябва да бъде извършено почистването. Свидетелката
твърди, че тя е разпределила районите, като на ищцата И. е разпределена
конферентна зала, мултимедиен кабинет, кабинет по професионално
образование, който се използва като кабинет по рисуване и се състои от 3
помещения; влиза се в преддверие и от него в други два кабинета. От
показанията на свидетелката се установява също, че за периода от 26 до
30.01.2024 г., съгласно разпределението тези райони е трябвало да се
почистват от ищцата. Пояснява, че ****** винаги се запознават с правилника
за вътрешния трудов ред и го подписват в началото на учебната година, а
длъжностната характеристика я подписват при постъпване на работа и при
актуализация на съдържанието й. Свидетелката твърди, че различно
количество боклук се изхвърля от учебното заведение, а ищцата е най-дълго
работилият служител на тази длъжност като последните две години се е
опитвала да се вживява като началник на ******. Заявява, че същата е
наказвана с друга забележка за това, но отбелязва, че досега за такъв размер
непочистен боклук не са наказвани ****** с дисциплинарно наказание
забележка, а само се правели устни забележки, но тя била наказана.
Обикновено за такива случаи ****** си признават, съжаляват и затова не са
наказвани, а ищцата твърдяла, че било лъжа, че не е почистила района и по
този начин я поставят в неудобно положение.
Настоящият въззивен състав кредитира показанията на разпитаните
свидетели като обективни, последователни, незаинтересовани и почиващи на
непосредствените им възприятия, считайки, че те са пряко относими към
предмета на доказване в настоящето производство.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал
всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал
7
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от
районния съд фактическа обстановка, поради което, окръжният съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
В обжалваното решение районният съд се е произнесъл по твърденията
на ищцата и по възраженията на ответника и въз основа на анализ на
събраните по делото доказателства е стигнал до извод за незаконосъобразност
на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на ищцата, респ.
за основателност на предявения иск с правно основание чл.357 от КТ, който
извод се споделя от настоящия съдебен състав.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 от КТ за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание "Забележка". В тежест на ищеца по този иск е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на посочената
в исковата молба длъжност, и че с оспоР. заповед му е наложено посоченото
дисциплинарно наказание. В тежест на ответника е да установи, че
дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че
заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на
дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона
реквизити, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
спазена - че на ищеца са били искани обяснения във връзка с нарушението
преди налагане на наказанието, и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове, че ищецът е извършил посоченото в
оспоР. заповед нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено
виновно; че ищецът е имал конкретни задължения при изпълнение на
трудовите му функции, които виновно е нарушил и че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието.
Окръжен съд намира, че налагането на процесното дисциплинарно
наказание е станало по предвидената в КТ процедура, с оглед на следното:
Посоченото в заповедта дисциплинарното нарушение е извършено в
периода 26.01.2024 г. – 30.01.2024г. и е установено от представителя на
работодателя лично на 30.01.2024 г. С искане с рег. № АТС-09-704 от
30.01.2024г., издадено от Директора на ***, гр.Враца, е поискано от ищцата в
8
тридневен срок да представи писмени обяснения във връзка с нарушение на
трудовата дисциплина. Такива са депозирани от ищцата на 02.02.2024 г., в
които е изложила своите съображения. Дисциплинарното наказание е
наложено от представителя на работодателя на 05.02.2024 г., като заповедта за
налагането му е връчена на ищцата на 06.02.2024 г. - следователно
преклузивните сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са спазени. Представени са
доказателства за това, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193
КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
доказателствата.
В чл.195, ал.1 от Кодекса на труда законодателят е поставил изисквания
и към формата и съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Същата трябва да бъде задължително в писмена форма и в нея следва да се
посочат нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата е
императивна и липсата само на един от посочените в нея елементи в заповедта
за дисциплинарно наказание, е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно.
Обжалваната Заповед № РД-05-580/05.02.2024 г., с която на ищцата в
настоящото производство е наложено дисциплинарно наказание „забележка",
съдържа реквизитите, визирани в чл. 195, ал.1 от Кодекса на труда. Същата е
издадена в писмена форма и е мотивирана. В нея като нарушител е посочена
ищцата, конкретното нарушение, което е вменено на ищцата, е описано в
заповедта с обективните и субективните му признаци: в периода от 26.01.2024
г. /петък/ в 12.57 часа до 30.01.2024 г. /вторник/, в 13.47 часа ищцата не е
почиствала пода в преддверието пред кабинета по изобразително изкуство,
което е установено от наличието на непочистен отпадък, като е посочен и
резултата от това действие – възможност за последствия, касаещи здравето на
ученици, учители и служители. В заповедта е посочено наказанието –
„забележка” и законовия текст, въз основа на който се налага – чл.188, т.1 от
КТ, като работодателят е посочил, че е преценил и законовите критерии по
смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника.
В случая работодателят-ответник конкретно е описал в заповедта
нарушението на трудовата дисциплина, така както го е възприел и оценил, с
неговите обективни и субективни признаци и по разбираем за служителката
начин и видно от дадените от ищцата писмени обяснения и от изложеното от
нея в исковата молба, същата правилно го е възприела и е наясно с
9
нарушението, което й е вменено.
С оглед изложеното, съдът намира, че при налагане на наказанието
работодателят не е допуснал съществени нарушения на императивните
разпоредби на чл.194, ал.1 и чл. 195, ал. 1 КТ, които сами по себе си да
обуславят отмяна на дисциплинарното наказание.
При това положение, спорът подлежи на разглеждане по същество, като
на вниманието на съдебния състав стои преценката на събраните по делото
доказателства по съществото на спора - дали има нарушение на трудовата
дисциплина, съставляващо такова по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ – неизпълнение
на възложената работа, което може да се изведе от съдържанието на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание.
„Неизпълнението на възложената работа", е една от хипотезите на
нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в
разпоредбата на чл. 187, ал.1, т. 3 КТ. Същото представлява тежко нарушение
на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото
правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят
дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на нарушението
„неизпълнение на възложената работа" може да бъде осъществен както с
бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява задълженията,
влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато същият работи не
това, което му е възложено или следва от характера на определената работа.
В хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - за да е законосъобразно
наложеното наказание - работодателят следва да установи, че на работника
или служителя е възложено да изпълнява определена работа с оглед
наличието на трудово правоотношение по между им и че работникът или
служителят реално не е изпълнил тази работа. Съдържанието на задълженията
на работника или служителя се уреждат в трудовия договор, чрез посочване на
естеството на неговата работа, и се установяват чрез длъжностната му
характеристика.
Установено е по делото, от приложената длъжностна характеристика за
длъжността „***“ в ответното училище, че основно задължение и отговорност
на лицата, заемащи тази длъжност е редовно и качествено да почистват
терени, площи и помещения (класни стаи, учебни кабинети, коридори,
фоайета, физкултурни салони, сервизни и др.) на територията на учебното
заведение.
10
От показанията на свидетелката Е. И. се установява, че от началото на
календарната година е взето решение за разделяне на районите, за които да
отговаря конкретен ***, като на ищцата И. Г. е разпределен кабинет по
професионално образование, който се използва като кабинет по рисуване и се
състои от 3 помещения - преддверие и други два кабинета, като за периода от
26 до 30.01.2024 г., съгласно разпределението този район е трябвало да се
почиства от ищцата. Свидетелката М. И. твърди в показанията си, че от месец
януари само ищцата по делото се занимавала с почистването на кабинета по
изобразително изкуство и че ищцата чисти всеки ден, след напускането на
кабинета от учениците. Установеното от показанията на свидетелките
кореспондира с писмените обяснения, дадени от ищцата по чл.193, ал.1 КТ, в
които същата твърди, че тя е почиствала кабинета в 15,00 часа на 26.01.2024г.,
след като са приключили учебните занятия в него, както и че на 30.01.2024г.
също е почистила кабинета в 15.00 часа, както и че ежедневно е почиствала
процесното помещение.
Доказа се също от събраните по делото доказателства (писмени, гласни
и веществени), че в периода от 26.01.2024 г. до 30.01.2024 г. въпросният
боклук, който се е намирал на пода в преддверието на кабинета по рисуване,
не е бил почистен.
Предвид гореизложеното съдът приема, че от обективна и субективна
страна ищцата е осъществила посоченото в атакуваната заповед нарушение на
трудовата дисциплина "неизпълнение на възложената работа".
Независимо от изложеното, окръжен съд намира, че заповедта, с която
на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка", е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника.
От преценката на работодателя зависи дали да наложи или не дисциплинарно
наказание. И в единия, и в другия случай, обаче, работодателят има
задължението да извърши преценка на конкретно извършеното
дисциплинарно нарушение като тази преценка следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към нарушението, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението
11
му при полагането на труд, личността му и пр.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. Несъмнено преценката на работодателя не може да бъде заместена
от съда, но при оспорване на наказанието тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение също е предмет на съдебния контрол, като следва
да се анализират всички обстоятелства от значение по случая, като при
констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с
нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени.
Именно такава адекватна преценка не е направена от работодателя в
случая, тъй като последният не е отчел всички гореописани обстоятелства,
както и малката площ на преддверието на фона на броя на обектите, които
ищцата е следвало да почиства, и незначителното количество боклук, което не
е почистено, не е съобразил значимостта на неизпълнените задължения на
ищцата по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за него.
По така изложените съображения при преценка тежестта на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина по правилата на чл. 189, ал.
1 КТ съдът намира, че извършеното от И. Г. дисциплинарно нарушение е
незначително такова и реално не се е отразило на нормалното провеждане на
качествената дейност в ответното училище, поради което това нарушение, с
оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, не обуславя налагане дори на най-
лекото дисциплинарно наказание - "забележка".
Въз основа на тези правни съображения съдът приема, че наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание е незаконосъобразно.
В заключение съдът намира, че районният съд правилно и
законосъобразно е отменил Заповед № РД-05-580/05.02.2024г. на Директора
на *** гр.Враца, с която на И. Д. Г. е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ като незаконосъобразна.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния и районния съд
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивните жалби за
неоснователни.
По разноските:
12
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК
и предвид изричното искане в полза на въззиваемата следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно списъка за разноски по чл.80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 09.07.2024г.
С оглед неоснователността на въззивните жалби на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 375 от 05.06.2024г. и допълнително
решение № 4040/18.06.2024г., постановени по гр.д. № 658/2024г. по описа на
Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА ***, гр.Враца, представлявана от директора В. М. Г., да
заплати на И. Д. Г. с ЕГН: ********** сумата 1000,00 /хиляда/ лева,
представляваща деловодни разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13