Р Е Ш Е Н И Е
№ 924
19.04.2019
г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7304 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД против С.А.К. и е за установяване на дължимост
от ответника на ищеца на суми, установени в производството по ч. гр. дело номер
***/2018 г. по описа на БРС.
С
определение от 19.02.2019 г. съдът е приложил по делото съобщението до ответника
С.А.К., с
което са й изпратени препис от исковата молба и от
приложенията към нея за депозиране на отговор, и
й е назначил особен представител на разноски на ищеца. За такъв е определен адв.
К.Т..
В законоустановения
срок по делото постъпва отговор на исковата молба от особения представител.
В
съдебно заседание представител на дружеството
не се явява. Преди съдебното заседание управителят на дружеството депозира
писмено становище, с което моли съда да уважи претенциите и да присъди на
страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на
ответника моли съда да отхвърли претенциите.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На дата 01.08.2017 г. между „***“ ЕООД, в качеството на
кредидодател, и С.А.К., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № *** (за краткост Договора). Чистата стойност на кредита
е 400 лева, лихвеният процент е 8,34 %, общата сума за погасяване е 405,57
лева, годишният процент на разходите е 47,33 %, такса по кредита е 5 % върху
главницата, еднократна. Срокът на кредита е 01.11.2017 г., който е настъпил.
Според чл.3 от Договора К. се задължава в срок от 48 часа
от подписване на договора да осигури обезпечение по кредита или поръчителство
от две физически лица, имащи безсрочни трудови договори с минимално месечно
брутно трудово възнаграждение от 1500 лева за всеки поръчител, или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. В случай, че тя
не предостави в срок обезпечението, ще се счита, че се съгласява и упълномощава
кредитодателя да сключи от нейно име и за нейна сметка, в това число при
условията на чл.38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител, което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга
(поръчителство) за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя,
възникнали по договора, с възнаграждение за поръчителя на стойност в рамките на
148,20 лева, като посоченото възнаграждение за поетото поръчителство се заплаща
от кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски за негово удобство.
Според чл.4 от Договора К. заявява, че като допълнение на Договора желае чрез
сключване на допълнителен договор да ползва допълнителни услуги, както и да
ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителство
по чл.3.
На същата дата, 01.08.2017 г., е сключен договор за
гаранционна сделка (поръчителство) между „***“ ЕООД, кредитор, С.А.К., длъжник,
и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поръчител, по силата на който поръчителят
се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения
на длъжника по договор за потребителски кредит № ***. Според чл.11 от този
договор за предоставяне на кредитора от страна на поръчителя на гаранционната
услуга, длъжникът дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 148,20 лева
общо за целия период на действие на договора за потребителски кредит, платимо
на месечни или седмични вноски от 49,40 лева в брой или по банкова сметка, ***ежа
на вноските по кредита. Възнаграждението може да бъде заплатено и от кредитора,
чрез услуга по финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за
допълнителни услуги. На същата дата, 01.08.2017 г., е сключен договор за
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който „***“ ЕООД предоставя на К. по нейно искане допълнителни услуги
„финансиране, разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която се дължи
от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита“. Общата
сума е 148,20 лева.
Сумата от 400 лева е получена от длъжника срещу разписка.
Тъй като тя не е изплатила сумите по кредита, на 12.03.2018 г. дружеството ищец
получава покана за плащане, в която се твърди, че към същата дата изискуемите
задължения по договорите са в общ размер на 329,69 лева (267,59 лева главница,
1,78 лева договорна лихва, 49,40 лева остатъчна сума по допълнителен пакет,
10,92 лева, лихва за забава), която сума е заплатена от дружеството ищец на „***“
ЕООД още на същата дата.
На
20.06.2018 г. ищцовото дружество входира
в БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу К., по което е образувано ч. гр.
дело № ***/2018 г. по описа на съда. На 21.06.2018 г. съдът издава заповед за
изпълнение № 2359, с
която разпорежда К.
(ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството 316,99 лева главница, 1,78 лева договорна лихва, 10,92
лева, лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда. Тъй като
длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят
предявява установителен иск за вземанията си пред БРС, по който е образувано настоящото
производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и
приложеното частно гражданско дело.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване
четири установителни иска с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК. Ответникът, чрез особения си представител, предявява
възражения за: нищожност на договора за кредит поради липса на съгласие (чл.26,
ал.2 от ЗЗД) и поради накърняване на добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД);
нищожност на клаузата за допълнителна услуга поради липса на основание.
По отношение договора
за кредит:
Според
чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл процесният
договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно
чл.
10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Според чл.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща
сума, дължима от потребителя“
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК.
Видно е от Договора, че в него не е отразена
действителната „обща сума, дължима от потребителя“. Вярно е, че в графата
„детайли на кредита“ фигурира „обща сума за погасяване“, но тя отчита само
общият размер на кредита, но не и общите разходи за потребителя, в които се
включва и възнаграждение за поръчителя, което е „допълнителна услуга“ и е пряко
свързана с кредита, независимо че задължение за кредитополучателя може и да не
възникне, ако успее да представи обезпечението по чл.3 от договора за кредит. В
чл. 4 от Договора К. изрично посочва, че желае да ползва финансиране на разсрочено
плащане на възнаграждението на поръчителя, което означава, че последното ще се
плаща от нея на кредитора, т.е. става нейно задължение по кредита, защото
според раздел II, т.1 от
договора за допълнителни услуги последните се предоставят единствено като допълнение
към подписан договор за кредит. Това, от своя страна, означава, че този договор
е акцесорен.
„Пропускането“ на дължимото възнаграждение за поръчителя
се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото той изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
На последно място, едноличен собственик на капитала във „***“
ЕООД е ищцовото дружество, а управител и на двете дружества е господин П. С. С.
(аргумент от информацията на официалната интернет страница на Агенция по
вписванията, Търговски регистър). Този факт, заедно с факта, че
възнаграждението на поръчителя се изплаща на кредитора, дава основание за
извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора.
Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този
смисъл, като е „спестил“ съществена част от „общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът заобикаля изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишен процент на разходите, са нищожни.
След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е
спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен – чл.22
от ЗПК.
Нормите, уреждащи
нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им
съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор
(ищецът черпи правата си от договор за потребителски кредит), съдът е длъжен да
провери неговата действителност и без да има позоваване на нищожност –
в този смисъл Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и Определение
№ 483 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2015 г., I г. о.
Следователно Договорът е недействителен, поради което
кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК. Ето защо К. не дължи възнаградителна лихва
и лихва за забава и възнаграждение за поръчителя, защото това е „друг разход по
кредита“. Извън горното, след като Договорът е недействителен, не може
кредитополучателят да дължи суми за „допълнителни услуги“, свързани с Договора.
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение. В този смисъл ако главното задължение е нищожно,
поръчителството не може да породи действие поради липса на conditio
iuris. След като Договорът е недействителен, за поръчителя не
се поражда задължение да обезпечи кредитора, т.е. в настоящия случай
поръчителят, ищецът по делото, е изпълнил едно „чуждо задължение“.
Според разпоредбата на чл.74 от ЗЗД този,
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът
за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по
чл. 74 от ЗЗД с факта на това незнание е
свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от
друга - с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за
изпълняващия чуждото
задължение – в този смисъл Определение
№ 212 от 19.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 635/2008 г., I т. о.
Недействителността на Договора не е „очевидна“, т.е. към
момента, когато кредитодателят е получил изпълнение от поръчителя, последният
не е знаел, че Договорът е недействителен, респективно, че договорът за поръчителство
не е породил действие. Безспорно поръчителят има правен интерес да изпълни,
защото ако Договорът е действителен, респективно е възникнало задължение за
обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника (чл.141, ал.1 от ЗЗД), т.е. имуществените му права са застрашени от бездействието на длъжника да
изпълни на падежа.
Следователно ищцовото дружество встъпва в правата на
кредитора, включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита
(чл.23 от ЗПК). К. е платила по Договора сума в размер на 235 лева – аргумент
от справка за задължения (л.16 от делото). След като Договорът е
недействителен, то всички платени суми следва да се отнесат към „връщане“ на
главницата, поради което К. остава да дължи сума в размер на 175 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, като искът за
главница в останалата му част до пълния претендиран размер от 267,59 лева
следва да бъде отхвърлен. Отхвърлени следва да бъдат и исковете за присъждане на
възнаградителна лихва, на възнаграждение на поръчителя и на лихва за забава.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 13,27 лева, част от заплатената държавна такса, съответна
на уважената част от исковете.
Ищцовото
дружество е направило разноски за
исковото производство в размер на 175 лева за допълнителна държавна такса и в размер на 300 лева за възнаграждение
за особения представител в размер на 300 лева. В
този смисъл и с оглед изхода на делото К.
следва да заплати разноски на ищцовото дружество в настоящото производство в
размер на 252,13 лева, съответен на уважената част
от претенциите.
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че С.А.К., ЕГН – **********, дължи на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 175 (сто
седемдесет и пет) лева, представляваща неизплатена част от главница по договор
за потребителски кредит № ***/01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 20.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2018 г. по
описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 267,59 лева
(двеста шестдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК –
*********, против С.А.К., ЕГН – **********, искове за приемане за установено,
че К. дължи на дружеството следните суми: 49,40 лева (четиридесет и девет лева
и четиридесет стотинки), представляваща главница по договор за допълнителни
услуги от 01.08.2017 г. към договор за потребителски кредит № ***/01.08.2017
г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 20.06.2018 г. до окончателното
й изплащане; 1,78 лева (един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода 01.08.2017 г. – 12.03.2018 г.; 10,92 лева (десет
лева и деветдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
02.09.2017 г. до 12.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
С.А.К., ЕГН – **********, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 13,27 лева (тринадесет лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща разноски по ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС; 252,13 лева (двеста петдесет и два лева и тринадесет
стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ