Решение по дело №4/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от С. П. С., подадена чрез адв.Р. С. – АК Добрич, срещу т. 1 и т. 3 от Решение за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) с изх. № 24103962/16.12.2024 г. към Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич. В съдебно заседание и с нарочна молба жалбоподателят заявява, че оспорва и съдържащите се в Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич 31 броя предписания.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените актове, понеже по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК била променена формираната воля на административния орган. С допуснатата поправка не се отстранявала грешка в издадените предписания, а се изменяла съществено волята на административния орган. По отношение на оспорените предписания оспорващият счита, че са издадени на негодно правно основание, поради което не могат да породят правни последици. В съдебно заседание оспорващият, чрез адв.С. заявява, че поддържа жалбата и моли оспорените актове да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт Г. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност, както на решението за поправка, така и на протокола, с който са дадени предписанията. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна:

От данните по делото се установява, че в периода 05.09.2024 – 29.11.2024 г. на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, в качеството му на работодател, е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство. Установено е, че дружеството извършва дейност с код по КИД 2008-43.29 „Изграждане на други инсталации“ като командирова работници в чужбина. Проверката е били инициирана от постъпил на 02.09.2024 г. сигнал от работник на дружеството с оплакване за неизплатен пълен размер на уговореното с трудов договор трудово възнаграждение (л.21-23). Нарушението, свързано с подателя на сигнала и изразяващо се в неизплащане в срок на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, допуснато спрямо двама работници, е било отстранено в момента на проверката.

Инспекторите на Дирекция „ИТ“- Добрич обаче са констатирали 31 други нарушения на трудовото законодателство, идентични по вид, допуснати спрямо шест назначени от дружеството работници, изразяващи се в неначисляване във ведомостите за заплати за месеците януари, февруари, март, април, юни и юли 2024 г. на пълния размер на изплатените (преведените по сметките на работниците) работни заплати. Инспекторите установяват, че във всички 31 случая работодателят е изплащал възнаграждения в по-голям размер от начисления във ведомостите за заплати. Нарушенията са квалифицирани като неспазване на изискването на чл. 128, т.1 от КТ, който определя, че работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд.

Въз основа на тези констатации с Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г. са дадени 31 броя предписания на„АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД да доначисли във ведомостта за съответния месец и спрямо съответния работник разликата между изплатената на работника сума и сумата, вписаната във ведомостта за работна заплата.

Като правно основание за издаване на предписанията в протокола е визирана нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Нормата определя общото правомощие на контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

Протоколът с предписанията е изпратен на електронната поща на дружеството като на 03.12.2024 г. неговият управител, С. С., е потвърдил получаването му (л.129).

На 16.12.2024 г. инспекторите, издали предписанията, издават оспореното в настоящото производство Решение за поправка на ОФГ с изх. № 24103962/16.12.2024 г., което мотивират с допусната ОФГ при посочване на правното основание за издаване на предписанията, а именно погрешно посочената норма на т. 1 от чл. 404, ал. 1 на Кодекса на труда, вместо правилната разпоредба на т. 8 от чл. 404, ал. 1 от КТ.

Разпоредба на т. 8 от чл. 404, ал. 1 от КТ определя правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа. Тази разпоредба предвижда също, че в случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда да могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.

Решението за поправка на ОФГ е съобщено на представляващия дружеството на 16.12.2024 г. по същия начин , чрез изпращането му на електронна поща. На 16.12.2024 г. управителят на дружеството е потвърдил получаването му (л.131).

Решението за поправка е оспорено с жалба, постъпила при ответника на 23.12.2024 г. в частта му по т. 1 и т. 3, с които е извършена поправка на правното основание за издаване на предписанията - чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ, вместо чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ.

По допустимостта на оспорването:

Оспорващият е надлежна страна и има право на жалба срещу актовете, които представляват индивидуални административни актове по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК.

Издадените предписания, обективирани в основания акт, Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г. , не са оспорени в законоустановения 14 дневен срок. По делото не е спорно, че Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, с който са дадени оспорените предписанията, е съобщен на дружеството-жалбоподател по електронна поща на 03.12.2024 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 17 декември 2024 г., вторник, присъствен ден.

Поради просрочие съдът приема за недопустима жалбата срещу предписанията, съдържащи се в Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г., по отношение на сочените в нея доводи за незаконосъобразност. В тази част производството по делото следва да се прекрати. С оглед разпоредбата на чл.149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 2 от АПК, жалбата срещу предписанията е допустима в частта й, с която се навеждат възражения за нищожност на издадените актове, поради липса на правно основание за това.

Решението за поправка на ОФГ с изх. № 24103962/16.12.2024 г. към Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич е съобщено на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД на 16.12.2024 г. Жалбата срещу решението за поправка, което е акцесорния акт, е подадена в срок и е допустима за разглеждане по отношение на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, представляващи основания за незаконосъобразност на административните актове.

Разгледана по същество жалбата срещу предписанията и срещу решението за поправка на ОФГ е неоснователна.

Относно възраженията за нищожност на основания акт - протокола с дадените предписания:

Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал. 5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това, според правната теория нарушението на административно-производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

В настоящият случай оспорените предписания, обективирани в Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г., както и решението за поправка на протокола ОФГ с изх. № 24103962/16.12.2024 г на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, са валидни административни актове, издадени от компетентни контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“(ДИТ) –Добрич.

Инспекторите в дирекцията, Е. К. И. и Е. И. К. са компетентни да извършват проверки и да издават предписания, съобразно делегирана им от закона компетентност ( чл. 404 от КТ). Нормата на чл. 62, ал. 2, изр.1 от АПК, определя, че очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. В този смисъл издателите на предписанията са компетентни да издадат и акта, с който поправят допуснати грешки в предписанията.

Предписанията и решението за поправка са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържат мотиви – фактически и правни основания.

По отношения на протокола, съдържащ предписанията, контролните органи на ДИТ-Добрич се позовават на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Съдът намира, че самото позоваване на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ не може да се определи като толкова съществен порок във формата на акта, че да го прави лишен от правно основание. Цитираната разпоредба, както бе посочено по-горе, всъщност определя общото правомощие на контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Дори и не съвсем точно, правното основание на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ не е в противоречие с фактическото основание. Установеното деяние, изразяващо се в неначисляване във ведомостите за заплати на реалния размер на изплатените на работниците възнаграждения, също е нарушение на трудовото законодателство по см. на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и следователно съответства на правомощието на контролните органи на инспекцията дават предписания за отстраняването на нарушения на трудовото законодателство.

В този смисъл издадените предписания не са нищожни, поради липсата на каквато и да е норма, въз основа на която да бъдат издадени. Напротив, те са мотивирани от правна страна с нарушение на трудовото законодателство (чл.4041 ал.1, т.1 от КТ), което напълно съответства на твърдяното фактическо обстоятелство. Самият основен акт - протокол, съдържащ предписанията, е влязъл в сила, поради което съдът не следва да извършва проверка и за неговата материална законосъобразност, съобразно изложеното по-горе.

Решението за поправка е издадено по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, който определя, че очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред..

В действителност с решението за поправка на ОФГ е извършено допълване на мотивите от фактическа страна с конкретизиране на правното основание за издаване на предписанията, защото първоначалното мотивиране на предписанията с нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ не представлява в същността си реална грешка.

Нормата на чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ визира конкретно нарушение на трудовото законодателство. Същата определя, че се дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа.

В случая, чрез решението за поправка на основния акт, административният орган е отстранил допусната непълнота или неточност в първоначалния акт, чрез включване на нормата на чл. 404, ал.1, т.8 от КТ, визираща конкретното нарушение, за което е предвидено издаване на предписание за отстраняването му. Съдът счита, че неправилното квалифициране на акта за допълване като акт за поправка на ОФГ, не е съществено процесуално нарушение. Видно е, че решението за поправка отговаря на условията за допълване по чл. 62, ал. 1 от АПК, които са да бъде извършено преди изтичане на срока за обжалване на основания акт и да бъде съобщено на адресата. Срокът за обжалване на основания акт е изтекъл на 17.12.2024 г., а решението е постановено на 16.12.2024 г., когато е извършено и съобщаването му.

Следва да се посочи, че поправката на очевидна фактическа грешка или отстраняването на допуснати непълноти, неточности в акта, въпреки използвания от законодателя термин решение за поправяне респ. за допълване, става чрез издаване на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение. В случая т.нар решение за поправка, с което се допълва основания акт няма самостоятелно съществуване и значение, а се инкорпорира в протокола с издадените предписания. Акцесорният административен акт има по дефиниция ограничено съдържание и с него не може да се изменя съдържанието, както и правата и задълженията на адресата по главния акт. В този смисъл решението за поправка не изменя съдържанието на протокола, съдържащ предписанията, а само го пояснява чрез допълване на правната норма, чрез която законодателят изрично е предвидил издаване на предписания за отстраняване на това конкретно нарушение. В този смисъл нито основния акт, нито решението с който той се допълва или поправя не са лишени от правно основание, а са в пълно съответствие с предвиденото в закона. Жалбата срещу тях следва да се отхвърли като неоснователна.

Разноски:

Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането е основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Разноските на ответната страна се дължат и по силата на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и съдът ги определя в минималния размер от 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, срещу към Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич като просрочена и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД с искане за обявяване нищожността на предписания, съдържащи се Протокол № ПР-2434136/29.11.2024 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД срещу т. 1 и т. 3 от Решение за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) с изх. № 24103962/16.12.2024 г., издадено от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич.

ОСЪЖДА „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от С. П. С., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд до Върховен административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.