№ 1193
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110208468 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 23-4332-005627 от 05.04.2023г., началник
група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР,е наложил на М. Х. Г. с ЕГН **********
наказание – глоба в размер 50/петдесет/ лева на основание чл. 178е от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за допуснати процесуални нарушения, а именно ненадлежно описание на
нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Наред с това се сочи, че същото е
издадено при неправилна оценка на доказателствата, както и, че факта, че жалбоподателят
паркира МПС пред собствения си гараж не е може да е административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна СДВР-ОПП, редовно призовани – НЕ изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.София, ул.“***
***“ № 12Ж, ет.1, ап.5.
Във връзка със Заявление до Началника на 04 РУ-СДВР с оплакване за неправилно
паркиране на тротоара на ул. "*** ***" № 2, на автомобил с рег. № СВ *** КР, на три
различни дати от месец октомври 2022г., с приложени снимки на превозното средство.
Превозното средство е собственост на търговско дружество „Д***“ ЕООД, с управител
жалбоподателя М. Г.. След извършена по заявлението проверка, материалите били
изпратени в СРП, където била образувана пр.пр. № 8902/23г. по описа на същата.
1
С Постановление на прокурор при СРП от 17.03.2023г. за отказ да се образува
досъдебно производство преписката била прекратена поради липса на данни за извършено
престъпление и изпратена на ОПП-СДВР с оглед вземане на отношение по признаците на
административно нарушение.
Въз основа на посочената прокурорска преписка и Постановление за отказ да се
образува наказателното производство на СРП, било съставено процесното наказателно
постановление (НП) № 23-4332-005627 от 05.04.2023г., началник група при отдел отдел
„Пътна полиция“ към СДВР,е наложил на М. Х. Г. с ЕГН ********** наказание – глоба в
размер 50/петдесет/ лева на основание чл. 178е от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 98,
ал.2, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства: НП № 23-4332-
005627 от 05.04.2023г., Справка картон на водача М. Х. Г., Заповед № 8121з-
13180/23.10.2019г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи,
справка за регистрация на МПС с рег. № СВ *** КР, Постановление за отказ да се образува
наказателното производство по пр. пр. № 8902/2023г. по описа на СРП, както и
материалите по преписката. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават
при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в
рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага
отмяна на наказателното постановление, макар и не по изложените в нея съображения.
На първо място съдът намира, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати редица нарушения на процесуалните правила. Обжалваното НП № 23-4332-
005627 от 05.04.2023г. е издадено без съставен АУАН без да са налице предпоставките на
чл.36, ал.2 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба „Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган.“ В настоящия случай
действително е налице отказ да се образува наказателно производство, обективиран в
Постановление на прокурор при СРП от 17.03.2023г. по пр.пр. № 8902/2023г. по описа на
СРП. Същото обаче не може да обслужи функциите на АУАН, респективно да постави
началото на производство по ЗАНН по две причини.
От една страна видно от съдържанието на постановлението за отказ в него не се
съдържат констатации за конкретно деяние(действие или бездействие) индивидуализирано
по време, място, изпълнително деяние и извършител, което да осъществява състав на
административно нарушение, за което в последствие да се проведе административно-
наказателно производство, АНО да извърши преценка на събраните в хода на проверката
данни и да се произнесе със санкционен акт- наказателно постановление. В случая обаче в
постановлението на прокурор при СРП единствено е констатирано, че постъпилата преписка
не съдържа данни за извършено престъпление, като предвид изложеното в заявлението от
Тодорка Белева, същата следва да се изпрати на ОПП-СДВР, за „извършване на суверенна
проверка и преценка дали в преписката се съдържат данни за осъществено административно
нарушение“.
Наред с това съответният акт, който слуги като основание за отпочване на
2
производството, следва да е връчен на лицето, за което се твърди, че е осъществило състав
на административно нарушение, за да може това лице да се запознае с фактите и
обстоятелствата, да възрази срещу тях и да реализира защитата си. В настоящия случай това
не е сторено, като препис от акта на прокурора е изпратен единствено на лицето подало
сигнала до началника на 04 РУ-СДВР, но не и на жалбоподателя М. Г..
Предвид на това наказващия орган не може да се позове на правилото на чл.36, ал.2
ЗАНН, респективно да пристъпи директно към издаване на наказателно постановление, а е
следвало най-напред чрез съставяне на АУАН да се индивидуализират нарушението и
нарушителя, като последния бъде надлежно уведомен за това, като му се гарантира правото
на защита. Този пропуск представлява флагрантно нарушение на процесуалните правила,
респективно е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
(изрично в този смисъл Решение № 4817 от 14.07.2023г. по адм.д. № 5385/2023г., Решение
№ 4279 от 28.06.2023г. по адм.д. № 3988/2023г. и други по описа на АССГ).
На следващо място налице е неяснота в наказателното постановление при посочване
на времето на нарушението, като от една страна се твърди системност на поведението, което
предполага поне три отделни акта, а от друга е фиксирана конкретна дата- 23.11.2022г., като
не се сочат данни за предхождащи деяния, които да обяснят твърдението за системност, т.е.
налице е неяснота при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
която неяснота се явява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и не подлежи на отстраняване в
хода на съдебното оспорване на НП.
Не на последно място следва да се отбележи, така посочената дата по никакъв начин
не кореспондира с доказателствата по делото, като твърдение за осъществено на посочения
ден паркиране не фигурира в нито един от наличните документи, нито в първоначалното,
нито в последващото заявление на подалото оплакването лице.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление подлежи на
отмяна, без да е необходимо и възможно обсъждане на нарушението по същество.
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-4332-005627 от 05.04.2023г.,
началник група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР,е наложил на М. Х. Г. с ЕГН
********** наказание – глоба в размер 50/петдесет/ лева на основание чл. 178е от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3