Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на шести януари две хиляди и двадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря М. Симеонова разгледа т.д. № 2139 по описа за 2019 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят К.т.б. АД
(н.) твърди, че
е кредитор на А. ЕООД с непогасени изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговска сделка (договор за банков кредит от 01.12.2006 г.). Поддържа,
че след 27.07.2012 г. ответникът не е извършвал плащания по дълга, а вземанията
са останали непогасени и в хода на образуваното индивидуално изпълнително
производство. Ето защо кредиторът моли съда да постанови решение, с което да
обяви неплатежоспособността, а евентуално – свръхзадължеността на ответника и да
открие спрямо него производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът А. ЕООД не взема
становище по молбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно активната легитимация на молителя:
Кредиторовото качество на молителя се
установява от приетите писмени доказателства - договор за банков кредит от 01.12.2006
г. и анекси към него, както и удостоверение от съдебен изпълнител изх. №
024003/14.05.2019 г. относно непогасения остатък от дълга, за който е издадена
заповед за изпълнение, чието влизане в сила не е спорно между страните.
Ответникът нито твърди, нито доказа
погасяване на дълга на молителя.
Поради изложеното съдът приема, че молителят
притежава вземания, които са изискуеми и произтичат от абсолютна търговска
сделка. Те са годни да създадат материална легитимация за кредитора съгласно чл.
625 ТЗ вр. чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ да иска откриване на производство по
несъстоятелност за своя длъжник.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то да е в причинна връзка с неизпълнението.
В настоящия случай са се осъществили фактите,
включени в състава и на трите презумпции за неплатежоспособност, установени в
чл. 608, ал. 2, 3 и 4 ТЗ – видно от обявените по партидата на ответника в
Търговския регистър актове, последният
обявен годишен финансов отчет е от 2015 г.; видно от заключението на СИЕ,
налице са непогасени задължения както към молителя, така и към трети лица, т.е.
налице е спиране на плащанията; видно
от удостоверението на съдебния изпълнител, молителят е неудовлетворен в продължение на повече от шест месеца след
получаване на покана за доброволно изпълнение на вземането по заповедта за
изпълнение, която ответникът не отрича да е влязла в сила (няма данни относно
датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, но е удостоверено
предявяване на разпределение, поради което съдът приема, че връчването на
поканата предхожда датата на предявяване на разпределението).
Ответникът не проведе обратно доказване за оборване на презумпциите. Напротив,
състоянието на неплатежоспособност се потвърждава от приетото заключение
на СИЕ. Вещото лице сочи, че за изследвания период дружеството не
разполага с дълготрайни активи, а сумата на краткотрайните значително намалява
и може да бъде приравнена на нула, което значително влошава и затруднява
способността за осъществяване на нормална икономическа дейност. Дружеството не
е разполагало с достатъчно собствени средства, за да обезпечи дейността си, и е
разчитало изцяло на привлечени средства, а след 2016 г. е преустановило
осъществяването на търговска дейност.
Изложеното намира израз в показателите за
ликвидност, в т.ч. за обща ликвидност, които са под референтните стойности,
включително за 2016 г. съобразно коригираните от вещото лице стойности с оглед
погрешното осчетоводяване на задълженията като дългосрочни, а на вземанията –
като краткосрочни. Ниските стойности на тези показатели сочат, че дружеството е
в лошо финансово състояние. То има траен характер, тъй като продължава в
значителен период от време. Същевременно не може да се направи извод за
благоприятна прогноза, тъй като осъществяването на търговска дейност е
преустановено.
Ето защо съдът приема, че е налице
неплатежоспособност и молбата за откриване на производство по несъстоятелност
на това основание следва да бъде уважена. Състоянието
на свръхзадълженост е ирелевантно, доколкото е въведено като евентуално основание
на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата
елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение
по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има
траен характер.
При приложение на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ
следва да се приеме, че неплатежоспособност е настъпила, считано от датата на
най-старото непогасено задължение към молителя (тъй като за останалите
кредитори не се установява по-ранна дата на изискуемост), а именно – 27.08.2012
г. Считано от тази дата ответникът дължи на молителя неустойка за забава, което
означава, че към този момент е бил налице непогасен дълг, спрямо който се
начислява неустойката.
Съдът приема, че към тази дата длъжникът вече е бил във влошено финансово състояние.
Действително, коефициентът за ликвидност за 2012 г. е получен въз основа на
данните по ГФО, обобщаващи финансовото състояние към 31.12.2012 г., но следва
да се отчете обстоятелството, че ответникът не
доказа положително финансово развитие за предхождащия тази дата период.
Напротив – от данните в таблицата на стр. 14 от експертизата може да се
заключи, че влошаването е започнало да се задълбочава още в предходната година.
Ето защо за начална следва да бъде определена датата
27.08.2012 г.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193, ал. 4 ДОПК към настоящия момент за налично не може да се счита и това имущество,
което е запорирано по реда на ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се
спира с откриване на производството по несъстоятелност и за срок от шест месеца).
В настоящия случай се установява, че по почин на НАП е
образувано изпълнително производство, в рамките на което е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банковите сметки на ответника (писмо изх. №
10-00-4410/14.11.2019 г.). Липсват доказателства за наличие на парични
средства, необхванати от така наложения запор, няма данни и за реално
съществуваща касова наличност.
В указания срок не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на А. ЕООД, ЕИК ******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 27.08.2012 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на А. ЕООД, ЕИК ******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на А. ЕООД, ЕИК ******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ А. ЕООД, ЕИК ******.
СПИРА производството по т.д. № 2139/2019 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
ОСЪЖДА А. ЕООД, ЕИК ******,
да заплати на К.т.б. АД (н.), ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 700 лв. разноски.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: