№ 1240
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110127400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на К. Г. К., Н. В. П. и С. Г. К. срещу Заповед №
*************/11.03.2022г. на кмета на СО, р-н Надежда, с която е одобрено
протоколно решение № 34 от 11.03.2022г. на назначена комисия досежно приетата за
застроена част от попадащите в регулация 2514 кв. м. от имот с пл. № 867, кад. л. № 47
от стар кад. план на гр. София, емисия преди 1956г. Жалбоподателите излагат
съображения за незаконосъобразност на заповедта, като твърдят, че същата не съдържа
мотиви и не е спазена необходимата форма. Евентуално, оспорват материалната й
законосъобразност, като считат, че неправилно е опредЕ. застроената част от
попадащата в регулация част от имота. Оспорват констатациите за налични сервитути
и транспортни площи.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде
отменено горепосочената заповед в частта, с която е опредЕ. за застроена частта от
попадащите в регулация 2514 кв. м. от имота.
Ответната страна по жалбата - кметът на СО - район „Надежда“ не е подала
отговор и не изразява становище.
Заинтересованата страна /фирма/ изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Заинтересованата страна К. Г. М. изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Заинтересованата страна Е. К. Д. - П. изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Заинтересованата страна /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица
1
(наследници на бившия собственик) срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима.
В ТР № 5/18.10.2011г. по тълк. дело № 8/2010г. на ВАС е разяснена същността
на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Посочено е, че в случаите когато поради
настъпилите промени в статута на земята бившата земеделска земя е попаднала в
строителните граници (след приемане на Закона за устройството на територията (ЗУТ),
ДВ, бр. 1 от 2001г., законовият термин е границите на урбанизирана територия),
производството по възстановяване на собствеността се предхожда от производството
по чл. 11, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), целящо установяването на настоящия
регулационен/устройствен статут и идентификация на имота, съответно
установяването на правоизключващите реституцията обстоятелства по чл. 10, ал. 7 и
чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които имат значение за произнасянето на административния
орган по възстановяване на собствеността. За установяването на посочените
правнозначими факти са необходими специални знания, поради което законът е
възложил издаването на удостоверителните документи по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ на техническата служба на общината. Решението на същата служба, с което
се определя застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за реституция,
се одобрява със заповед на кмета на общината, която е приключващият производството
по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ акт. Именно въз основа на решението по чл. 11, ал. 4 и
издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ органът по
поземлена собственост постановява решението си за реституция.
Скицата и удостоверението установяват само една част от релевантната за
възстановяването на собствеността информация – дали върху земите е извършена
строителна дейност, дали под, през или над имота са изградени съоръжения по
смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяването на правото
на собственост, каква е площта, необходима за обслужване на изградените сгради и
съоръжения съобразно нормативната уредба, както и ограниченията на правото на
собственост.
Със съобщение изх. № РД-12-04-7880/25.06.2021г. ОСЗ – Северна е поискала от
Кмета на Столична община, район Надежда да им бъде издадено служебно
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за имот с № 867, к. л. 47, който
попада в м. „С. д.“, кв. 52 и кв. 53, землище Т.. Със заповед №
************/10.05.2021г. Кметът на СО, р-н Надежда е определил комисия в състав
от председател и четирима членове, които да разглеждат преписките за издаване на
удостоверения по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и да се произнасят за определяне застроената
част от заявените за възстановяване имоти в границите на урбанизираните територии
по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. С протокол-решение № 34 от 11.03.2022г. комисията
в одобрения от кмета състав се е произнесла, като е приела, че 2514 кв. м. от имота
попадат в регулация, опредЕ. с ЧЗРКП за кв. 52 и кв. 53 на м. „С. д.-с. Т.“, от които:
частта от имота, попадаща в местност „С. д. – с. Т.“, кв. 52, УПИ II-584 за
производствена дейност с площ 299 кв. м. е изцяло застроена със сгради и
сервитут към тях;
частта от имота, попадаща в местност „С. д. – с. Т.“, кв. 52, УПИ III-623 за
производствена и складова дейност с площ 655 кв. м., от която застроена площ
със сграда и сервитут към нея е 440 кв. м. и транспортна площ (транспортен
достъп – площи за маневриране към съществуващата сграда) 215 кв. м.;
частта от имота, попадаща в местност „С. д. – с. Т.“, кв. 52, УПИ IV-655 за
производствена и складова дейност с площ 1165 кв. м., от която застроена площ
със сграда и сервитут към нея е 607 кв. м. и транспорта площ (транспортен достъп
2
– площи за маневриране към съществуващата сграда) 558 кв. м.;
частта от имота, попадаща в улица по регулация от ОТ146-ОТ147-ОТ148 от 258
кв. м. е изцяло застроена;
частта от имота, попадаща в местност „С. д. – с. Т.“, кв. 53, УПИ III-657 за
търговска и складова дейност, от която застроена площ с водна кула и сервитут
към нея е 30 кв. м., а останалата част с площ 107 кв. м. е свободна от застрояване;
С обжалваната заповед № ************/11.03.2022г. Кметът на СО, район
Надежда е одобрил констатациите, направени от горепосочената комисия относно
застроената и незастроена част от имота.
Настоящият съдебен състав приема, че оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган в предвидената от закона форма, поради което е валидна. Съдът
счита, че същата не страда от порока „липса на мотиви“, доколкото в нея са изложени
съображения, че съдът одобрява констатациите на техническата служба към общината,
а заключението им е възпроизведено. Както се посочи по-горе, тази дейност е
специфична и изисква специални знания, поради което законът е възложил издаването
на удостоверителните документи по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ на техническата
служба на общината, като кметът само издава заповед, с която одобрява тези изводи.
Поради това, когато кметът се съгласява с изводите на комисията не е необходимо да
излага нарочни и подробно мотиви защо го прави. Същият би бил задължен да го
стори, когато не се съобразява с изводите на комисията и възприема нещо различно –
тогава следва да изложи подробни аргументи какво налага това. Предвид че е спазена и
процедурата по издаване на заповедта, не са допуснати процесуални нарушения.
Съдът намира, че заповедта отговаря и на изискванията на материалния закон по
следните съображения:
За изясняване застроената и незастроена част от имота, предмет на реституция,
която попада в границите на регулацията, по делото е допусната, изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице експерт геодезист С. К..
Същото разяснява, че границата на обхвата на действащия регулационен план за бивш
имот 867 е показана на скица – приложение № 2 към експертизата с червен цвят, като в
обхвата на регулационния план попада южната част от имота. Вещото лице посочва, че
включената в регулация площ на бившия имот 867 попада в следните имоти – ПИ с
идентификатор ************ (УПИ III-657) с площ от 137 кв. м.; ПИ с идентификатор
************* (УПИ IV-655) с площ от 1165 кв. м.; ПИ с идентификатор
************** (УПИ III-623) с площ от 655 кв. м.; ПИ с идентификатор
************ (УПИ II-584) с площ от 299 кв. м. и ПИ с идентификатор *************
(улица) с площ от 258 кв. м. Експертът посочва, че във всички тези имоти са налични
изградени сгради или съоръжения.
В УПИ III-657 има изградена водна кула, а самият парцел е ограден, като вещото
лице счита, че цялата площ на парцела следва да се счита за прилежаща, поради което
целият имот се явява застроен. При изслушването си в ОСЗ вещото лице посочи, че
водната кула представлява съоръжение, към което неминуемо (със сигурност) има
подземни комуникации и съоръжения, тъй като там се завежда и отвежда вода, но не е
успяла да установи къде се намират тези връзки, тъй като не са нанесени в
кадастралния план на подземните проводи. Разясни, че водната кула в основата си е
малка, но в горната част е по-широка и няма как да бъде обслужвана при минимални
отстояния от основата.
В УПИ IV-655 има изградена складова/метална сграда – метална конструкция,
изградена в съответствие с действащия застроителен план, като сградата и мястото се
ползват по предназначение. Посочва, че имотът е ограден с масивна ограда, като
самото д.но място е асфалтирано и се ползва като складова площ. Направен е извод, че
3
в частта от стар ПИ 867 няма свободна от застрояване площ. При изслушването си в
ОСЗ вещото лице поясни, че единият от обектите се занимава с обработване на камъни
и самото производство изисква д.но пространство. Разяснява, че когато е парцелиран
имотът, същият се е ползвал за краварник, който също е изисквал прилежаща площ и тя
е опредЕ. съобразно Наредба за определяне размера на необходимата земя при
изграждане на строителни обекти, за да може да се ползва. Пояснява, че Наредба №
7/2003г. и приложение №1 към нея се отнасят само за жилищни сгради и самите
критерии по нея не могат да се използват за определяне на прилежащата площ на С.те
обекти, тъй като е за жилищни сгради, а не за промишлени. Посочва, че цялата площ,
върху която не са изградени сгради, е асфалтирана, като има само едно ъгълче отпред,
което не е, но то е няколко квадратни метра, като асфалтирането е извършено още от
времето на С.я д.. Счита, че мероприятието, за което са били отчуждени имотите, е
реализирано, и че няма как да се застрои плътно със сгради целия имот, тъй като
технологично това не би било съвместимо с предмета на УПИ.
В УПИ III-623 е налична старата сграда на краварника, съществувал по времето
на ТКЗС, която се ползва като складова база, а цялата площ около сградата
представлява прилежаща площ към нея, поради което също няма свободна от
застрояване площ.
В УПИ II-584 е налична старата сграда, съществувала по времето на ТКЗС,
която се ползва като складова база. Вещото лице посочва, че имотът е ограден с
масивна ограда, като самото д.но място е асфалтирано и се ползва като складова площ.
В северната страна на имота е наличен и навес към старата сграда, който е с
реновирана покривна конструкция. С оглед на това, експертът счита, че няма свободна
от застрояване площ.
Частта от бившия ПИ 867 с площ от 258 кв. м. попада в улица между о.т. 147 и
о.т.148, като улицата е предвидена по регулационния план и изградена на място, с
оглед на което няма свободна от застрояване площ.
С оглед всичко гореизложено, вещото лице по СТЕ дава заключението, че в
частта от имота, предмет на реституция, попадаща в регулация, няма свободна от
застрояване площ. Въпреки това, вещото лице е дало вариант за възможни свободни от
застрояване площи, ако бъдат приложени правилата за прилежаща площ съгласно чл.
45 и пар. 1, т. 6 от ДР от ЗДДС и чл. 10, ал. 3 и пар. 1, т. 12 от ДР към ЗМДТ (които
вещото лице изрично заявява, че по принцип не счита, че следва да намират
приложение за определяне на прилежащи площи към промишлени и С. сгради и
съоръжения). Този вариант е даден в Приложение № 5 към заключението, в който
свободните площи, изчислени въз основа на определените от данъчните закони
прилежащи площи към сградите са показани със сини граници и синя щриховка и са
обозначени с номера.
Настоящият съдебен състав намира, че заключението на вещото лице следва да
бъде изцяло споделено относно извода му, че няма свободни от застрояване площи и
правилата на данъчните закони не следва да намират приложение в случая. Съгласно
чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, застроената част, която не се възстановява на собствениците в
имотите по ал. 2, т. 2 и 3, включва застроената площ на сградата и прилежащия
терен. Съгласно ал. 4, застроената част се определя служебно от техническата служба
на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и
противопожарните норми. Именно това е действащият нормативен акт, съгласно който
следва да се определи застроената площ ведно с прилежащата такава. В нея обаче
действително правилата се отнасят за определяне прилежащата площ само за жилищни
сгради и имоти за комплексно жилищно застрояване (чл. 21, ал. 2). Приложение № 1
4
към Наредбата, към което препраща чл. 21, е озаглавено „Определяне на прилежащия
терен (урегулиран поземлен имот) на съществуващи сгради при преструктуриране на
жилищни и курортни комплекси“. Както и вещото лице разяснява, самите критерии,
които са заложени, са относими към жилищното строителство, а правила за определяне
при промишлените и С. сгради няма. Не може да се приеме, че същите за двата вида
обекти следва да бъдат еднакви, доколкото имат различни цели и предназначение –
жилищните сгради и прилежащия терен да обслужват живущите, докато
стопанската/промишлена сграда и прилежащия терен да обслужват нуждите на самата
производствена дейност в зависимост от нейния вид. Ето защо, тази наредба на
практика в случая се явява неприложима.
Определенията, дадени в ЗДДС и ЗМДТ относно определянето на прилежащия
терен, съдът намира, че са предназначени само за данъчни цели и нямат универсално
приложение. Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДДС, "прилежащ терен" е сумата от
застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около
застроената площ, опредЕ. на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от
ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в
рамките на урегулирания поземлен имот. Тези отстояния от 3 м са абсолютно
минимални и не държат сметка за вида и предназначението на имота и начинът на
неговото използване, което показва, че са свързани само с данъчното облагане. В
Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти,
макар и отменена ДВ, бр. 35 от 24 април 1996г., изключително изчерпателно са
изброени необходимите прилежащи площи в зависимост от предназначението на
строителството, вида на извършваната дейност и т. н. Към момента на изготвяне на
парцеларния план за С.я д., тази Наредба е била действащо право и е била приложена
за определяне на прилежащите терени към всяка от сградите, което е видно от
представените писмени доказателства. Освен това, съдебната практика е категорична,
че по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са и огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая незаетите с
изградени сгради части от имотите представляват асфалтирана площ - съоръжение,
което е функционално свързано и представляващо прилежащ терен към сградите.
Имотите попадат в урбанизирана територия с обособени УПИ, с построени сгради и
асфалтиран прилежащ терен, съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприеме наличие на свободни от
застрояване части. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само
фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени,
необходими за нормалното им функциониране и осъществяване на дейността им. В
този смисъл са РЕШЕНИЕ № 11655 ОТ 23.11.2007 Г. ПО АДМ. Д. № 8843/2007 Г., ІV
ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 13943 ОТ 19.11.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 5634/2009 Г., ІV
ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 6541 ОТ 19.05.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 15297/2008 Г., ІV
ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 11609 ОТ 07.10.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 4422/2009 Г., ІV
ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 2398 ОТ 16.03.2005 Г. ПО АДМ. Д. № 11453/2004 Г., ІV
ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 12863 ОТ 02.11.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 4732/2009 Г., ІV
ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 7569 ОТ 04.06.2014 Г. ПО АДМ. Д. № 11511/2013 Г., ІV
ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ № 1196 ОТ 25.01.2011 Г. ПО АДМ. Д. № 5153/2010 Г., ІV
ОТД. НА ВАС и много други.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че правилно е опредЕ.
и одобрена застроената част от имота, попадаща в регулация, тъй като се установи, че
са извършени строителни дейности, а прилежащите терени са функционално свързани
с тях и имат обслужващо предназначение, като следва да бъдат разглеждани като едно
общо мероприятие. Ето защо, жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 104887/26.05.2022г. на К. Г. К., ЕГН:
**********, Н. В. П., ЕГН: **********, и С. Г. К., ЕГН: **********, срещу Заповед №
*************/11.03.2022г. на кмета на СО, р-н Надежда, в частта, с която е одобрено
протоколно решение № 34 от 11.03.2022г. на назначена комисия досежно приетата за
застроена част от попадащите в регулация 2514 кв. м. от имот с пл. № 867, кад. л. № 47
от стар кад. план на гр. София, емисия преди 1956г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6