Р Е Ш Е Н И Е
№ 1594, 07.10.2013г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
четиринадесети граждански състав
на
седми октомври две хиляди и тринадесета
година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Надежда
Дзивкова
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело Nо 2835 по описа за 2013 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от „Прокредит банк /България/” АД, в
качеството му на взискател по и.д. № 20098190400385, ЧСИ Л. М., против отказа на съдебния изпълнител по налагане на възбрана
върху притежаваните от длъжника Д.П. недвижими
имоти. Поддържа, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и неправилни. Твърди,
че длъжникът има повече от един жилищни имота, като вторият е придобит по
наследство от баща му, а направеният отказ от това наследство е недействителен,
т.к. длъжникът е извършил действия по приемане на наследството, като се е
разпоредил в един от наследствените имоти. Жалбоподателят моли за отмяна на отказа
на ЧСИ за налагане на възбрана върху двата жилищни имота, притежавани от
длъжника Д.П..
Длъжникът Д.П.П. поддържа, че жалбата
е неоснователна. Твърди, че отказ от наследство може да направи винаги и че
отказът има действие занапред, поради което и направеният такъв от наследството,
оставено от баща му П. П. препятства възможността да се легитимира като
собственик на идеални части от имот, находящ се в гр. **** и респ. да се
установи, че има повече от един жилищен имот, поради което и да отпадне
защитата по чл.444 от ГПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдебният изпълнител е приложил обяснения, в които
застъпва, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че той следва да зачете действието
на извършеният отказ от наследство, като по въпроса за действителността на
същия, счита че не е компетентен да се произнася и този въпрос е в правомощията
на съда.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената
жалба е допустима, не е просрочена / при
липса на данни за датата на връчване на съобщението за обжалвания отказ/, а по
същество е основателна, по следните
съображения :
Производството по и.д. 20098190400385, ЧСИ Л. М. е
образувано по молба на „Прокредит банк” АД за събиране на вземането й от
четирима солидарно отговорни длъжници, след които и Д.П.. Обжалва се отказ на
съдебен изпълнител да извърши изпълнително действие, жалбата е подадена от
легитимирано лице - взискател, поради което и се явява допустима с оглед
нормата на чл.435, ал.1 от ГПК.
В обжалвания акт на съдебния изпълнител е отказано
налагането на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника Д.П. като
е прието, че той притежава един жилищен имот, находящ се в гр. ****, за който е
декларирал, че е единственото му жилище, като по отношение на този имот е
налице и влязло в сила Решение от 11.07.2013 на ПОС по гр.д.№ 2075/2013,
14гр.с., с което е отменена наложена възбрана по изпълнителното дело. По
отношение на втория имот, находящ се в гр. ****, съдебният изпълнител е приел,
че не може да се предприеме принудително изпълнение, т.к. длъжникът е
представил отказ от наследството от наследодателя му П. П.. По тези съображения
съдебният изпълнител е отказал налагане на възбрана върху двата имота, като
начало на принудително изпълнение върху тях.
По изпълнителното дело категорично се установява, от
справката от АВ, че длъжникът П. е собственик на имота, находящ се на ул.****.
Длъжникът е представил декларация по делото, че това е единственото му жилище.
От приложеното копие на НА № 107/1981 на нотариус при ПРС, както и
удостоверение за наследници на П. П., се установява, че това лице е собственик
на втория имот, находящ се на бул. ****, както и че Д.П. е един от наследниците
му. П. е представил и вписан в особената
книга на съда отказ от наследството, оставено му от неговия баща П., който
отказ е извършен и вписан на 18.12.2012г.. Приложено е и решението по гр.д.№
2075/2013, ПОС, с което съдът е приел, че наложената от съдебния изпълнител
възбрана върху жилището на П.,***, е незаконосъобразна, т.к. е налице защитата
по чл.444 от ГПК, т.е. жилището е несеквестируемо, т.к. то е единственото
жилище на длъжника, а по отношение на втория имот е налице отказ от наследство.
По изпълнителното дело, след отмяна на наложената възбрана върху единственото
жилище на длъжника П. са събрани доказателства, от които се установява, че П. П.
е бил собственик и на друг имот – дворно място, находящо се в с. ****,
съставляващо имот № 123, парцел І / съгл. НА № 92, дело1430/1981г./. Представено
е и копие от НА № 31, д.31/2012, от който се установява, че наследниците на П. П.,
сред които и Д.П. са продали този имот в с. Любен на трето лице на 07.02.2012г..
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира
направеното възражение от страна на жалбоподателя за нищожност на отказа на Д.П.
от наследство за основателно, респ. и за основателна жалбата против отказа на
съдебния изпълнител да наложи възбрана върху имуществото на длъжника. Безспорно
Д.П. е наследник на своя баща П. П.. След смъртта на последния в наследствената
маса са останали недвижими имоти – дворно място , находящо се в с. **** ,както
и апартамента, находящ се в гр. **** /макар
и по делото да не е изяснено дали същия не съставлява СИО/. Видно от посочения
по-горе нотариален акт наследниците на П., сред които и Д. са отчуждили имота,
находящ се в с. **** на 07.02. 2012г. На 18.12.2012г. Д.П. е направил отказ от наследството на баща си.
Съгл. чл.54 ,ал.2 от ЗН отказът, направен за част от наследството е
недействителен. В конкретният случай наследникът се е разпоредил с един от
наследствените имоти, а след това се е отказал от останалата част от
наследството. С оглед посочената законова забрана за извършване на подобен
частичен отказ, същият се явява нищожен и не може да породи правно действие.
Следва да се приеме, че и към настоящият момент П. е собственик на наследствената
си част от имота, находящ се в гр. ****. При това положение посоченият от П.
имот като единствено негово жилище няма характера на такова, а на основно, това
което той обитава, защото той е собственик и на идеална част от втори жилищен
имот, върху която може да се насочи изпълнение. Така защитата по чл.444 от ГПК
отпада и няма пречка за насочване на принудителното изпълнение към един от
притежаваните от длъжника имоти. Постановеният от съдебният изпълнител отказ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Необходимо е и изрично да се
подчертае, че посоченото по-горе съдебно решение по предходно наложена възбрана
е постановено при различна фактическа обстановка и събрани доказателства в
изпълнителния процес. Още повече, че няма пречка взискателят за иска повторно
извършването на дадени изпълнителни действия, както и да ангажира допълнителни доказателства
в подкрепа на исканията си.
По изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Л. М., рег.№ 819, по и.д. № по и.д. № 20098190400385, като е
постановила отказ за налагане на
възбрана върху притежаваните от длъжника
Д.П.П. недвижими имоти.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :