№ 34
гр. С., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500433 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №9007/16.07.2021г. по гр.д. №125/2019г. Чепеларският
районен съд е признал за установено по отношение на ИНСТИТУТ ПО
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр.П. , Булстат: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора
Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап.
7 е собственик на 1/4 идеална част от Поземлен имот № 2067, с площ от 875
кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с.
П., при граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт
цвят на комбинирана скица към СТЕ /л.210 по делото/ и е осъден
ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32,
представляван от директора Д. Г. Г. да предаде владението на И. Б. Т. , с
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 и Д. Б.а К. , с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 фактическата
власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без да има правно
основание, като е отхвърлен иска в останалата част, за разликата над
уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части на всеки един от
ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875
кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до претендирания в
цялост имот,като неоснователен и недоказанкато комбинираната скица към
СТЕ /л.210 по делото/ е неразделна част от решението.
1
С решение за поправка на явна фактическа грешка №9008/
30.09.2021г. по гр.д. №125/2019г. Чепеларският районен съд е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение
№9007/16.07.2021г., постановено по гр. дело №125/2019г. по описа на
районен съд - Ч. ,като ВМЕСТО: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П.,
Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул.
Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 е собственик на 1/4 идеална част от
Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ
VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при граници: улица, ПИ № 2068,
улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ
/л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ
„М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на
ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 и Д. Б. К.
с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 фактическата
власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без да има правно
основание, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата над
уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части на всеки един от
ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875
кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до претендирания в
цялост имот като неоснователен и недоказан,ДА СЕ ЧЕТЕ: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ
КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т.
с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 и Д. Б. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 са собственици на по
1/4 идеална част всеки от тях от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м.,
който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при
граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на
комбинирана скица към СТЕ /л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора
Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т.
121 А, ет.3, ап. 7 и Д. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б,
ет. 4, ап. 10 фактическата власт/държането върху същия поземлен имот, който
държи без да има правно основание, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част,
за разликата над уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части на
всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който
попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до
претендирания в цялост имот като неоснователен и недоказан като
комбинираната скица към СТЕ /л.210 по делото/ е неразделна част от
решението.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№90294/03.08.2021г. от ИВ. Б. Т. и
Д. Б. К. и двамата чрез адв.Т. Д. против решение № 9007/16.07.2021г. по гр.д.
2
№ 125/2019г. на районен съд гр.Ч., в частта ,с която районният съд е
отхвърлил иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от
1/4 /една четвърт/ идеални части на всеки един от ищците от Поземлен имот
№ 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.",
в кв.98 по плана на с. П. до претендирания в цялост имот като неоснователен
и недоказан.Счита ,че в обжалваната част е постановен недопустим съдебен
акт, поради което моли за обезсилването на решението в тази му част
.Намира ,че правилно по същество съдът е признал за доказано, че
наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот, като ищците
заедно с останалите наследници на Б. Т. се легитимират като съсобственици
на имота по наследство, при квотите определени в Закона за
наследството.Счита ,че неправилно съдът е приел в мотивите към съдебния
акт, че ищците претендират да са единствени съсобственици на целия имот,
поради което е отхвърлил иска за размера над 1/4 ид.ч.Намира ,че в случая
съдът се е произнесъл по непредявен от ищците иск, а именно за размера
над 1/4 ид.ч. за всеки ищец от правото на собственост върху имота,при което
съдът се е произнесъл, в оспорената част на решението, при липса на
положителна процесуална предпоставка - предявен иск.Моли въззивния съд
да установи какъв петитум са заявили ищците с исковата молба ,че
претендират да са съсобственици на целия процесен имот и искане да им се
предаде владението върху имота. В първото по делото о.с.з. проведено, на
24.10.2019г., по реда и на основание чл.143 ал.2 ГПК твърди че ищците са
заявили, че всеки един от двамата ищци притежава по 1/4 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот. В същото съдебно заседание е депозирана
и изрична писмена молба, с която на основание чл.143 ал.2 и чл.214 ал.1
ГПК е заявено , че всеки един от двамата ищци притежава по 1/4 ид.ч. от
правото на собственост върху процесния имот, доколкото това е квотата им
от наследството на наследодателя.С оглед гореизложеното, счита ,че към
момента на постановяване на решението, са налице: петитум, с който се
претендира признаване на СЪСОБСТВЕНОСТ за ищците и предаване на
владението върху имота, и обстоятелствена част към този петитум, в която
надлежно, по реда на чл.143 ал.2 ГПК, е изрично посочено, че всеки от
ищците е съсобственик на по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху имота
.Счита ,че ищците не са предявили и поддържали иск за размера над
притежаваната от всеки от тях по 1/4 ид.ч. от правото на собственост, поради
което и като се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по отношение на
тази част съдът се е произнесъл по недопустимо, по непредявен иск.Счита ,че
в случая, съдът неправилно не е зачел извършеното пояснение и допълнение
на исковата молба, по реда на чл.143 ал.2 ГПК, като достатъчно основание за
да приеме, че иска се поддържа от всеки от ищците, именно до размера от 1/4
ид.ч. от правото на собственост. Поради това моли въззивния съд да
обезсили решение № 9007/16.07.2021г. по гр.д.№ 125/2019г. на Районен съд
гр.Ч. в обжалваната му част .Претендират разноски .
Постъпил е писмен отговор с вх.№90342/29.09.2021г. от
Институт по зеленчукови култури“М.“ гр.П. чрез адв.Р. И. ,който намира ,че
въззивната жалба на И.Т. и Д.К. чрез адв.Т. Д. е неоснователна и
3
недказана,поради това моли въззивния съд в тази част да потвърди
обжалваното решение на районен съд –Ч. Счита че са необосновани и
недоказани твърденията на пълномощника на жалбоподателите ,че
решението на районен съд Ч. в обжалваната му част е недопустимо,тъй като
в случая не е налице произнасяне на съда по непредявен иск .Моли съда да
обърне внимание ,че няма тъждество в предмета на настоящото дело и на
това по гр.д. №835/2009г. на ВКС ,за да се иска прекратяване на настоящото
производство поради сила на пресъдено нещо.Моли въззивния съд да обърне
внимание ,че по настоящото дело като ищец е конституиран И.Т. ,който не е
бил страна по влязлото в сила решение №456/03.06.2010г. по гр.д.
№835/2009г на ВКС І гр.о.,в което е бил предявен само установителен иск с
правно основание чл.97 ГПК /отм/Намира ,че липсват доказателства ищците
да са съсобственици на целия имот , а недопустимо е да упражняват правата
по чл.108 ЗС за останалите съсобственици на процесния имот Считат ,че
решението на районен съд –Ч. в уважената част е незаконосъобразно и
необосновано и в този смисъл са подали въззивна жалба.Претендира
разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№90341/29.09.2021г. от
адв.Р. И. , пълномощник на Институт по зеленчукови култури „М."- град П.
против решение №9007/16.07.2021г. по гр.д. №125/2019г. по описа на
районен съд Ч.,в частта ,с която се признава за установено по отношение на
ответника ,че ИВ. Б. Т. е собственик на ¼ идеална част от ПИ 2067 с площ
от 875 кв.м. ,който попада с 875 кв.м. в УПИ-VІ-за ОС“М.“ ,в кв.98 по плана
на с.П. и ответника е осъден да прредаде на ИВ. Б. Т. и Д. Б. К.
фактическата власт върху същия поземлен имот ,който държи без правно
основание В тази част намира ,че решението е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
НЕОБОСНОВАНО И НЕПРАВИЛНО, КАКТО И ТАКОВА, ПРИ
РАЗЕЛЕЖДАНЕТО НА КОЕТО СА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ
НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, а също така е бил
НАРУШЕН И МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН, което е довело до постановяването
на един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени от
въззивната инстанция по съображенията и оплакванията ни, посочени в тази
жалба.Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като СмОС
реши спора по същество и постанови нов съдебен акт, с който да отхвърли
изцяло предявените от ищците И.Т. и Д.К. искове по чл. 108 от ЗС
Претендира разноски .Поддържа всички писмени становища и възражения,
които са направили и подавали в проведените по делото открити съдебни
заседания пред PC, но които първата инстанция незаконосъобразно не е
зачела, както и за някои дори не се е произнесла. Счита ,че по този начин и
самия PC е опорочил проведената съдебна процедура, като не се е произнесъл
и по всички наши възражения и оплаквания в съдебното производство,
наведени от ИЗК М. пред тази инстанция, както и липсват каквито и да е
мотиви /разсъждения/ в тази насока от страна на съда. Намира ,че така
изложената фактическа и правна обстановка , която е посочена в исковата
молба и допълнителната им молба на двамата ищци се явява невярна, непълна
и неточна, а по същество искът им е неоснователен и недоказан.Независимо,
4
че по надлежния ред и в дадения ни от съда и закона срок, са оспорили
ищците да са съсобственици на поземлен имот № 2067 с площ от 875 кв. м.,
който попада с 875 кв. м. в УПИ VI- за ОС „М., кв. 98 по плана на с. П., с
граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, районният съд е решил само
в едната част на иска им и то за ищеца, който дори не може да се позове на
СПН по отношение на този имот в следствие на Решението на ВКС от 2010 г.,
което за нас е незаконосъобразно и неправилно. Твърдели са пред районния
съд , че Решение № 00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч. е нищожно и
незаконосъобразно, поради което и не същото е породило правно си
действие, а оттам и настоящите ищци не могат да черпят материално-
правната си легитимация по това дело, но това освен че не е зачетено от
районен съд -Ч., не е намерило произнасяне и защо не се приема за
основателно и доказано това тяхно възражение в тази насока.Счита ,че
решение № 00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч. е нищожно, тъй като то е
постановено извън компетентността на поземления орган. Твърди ,че е била
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, където е изрично посочено, че цицата по
чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските
земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила“ и „лицата,
пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск
срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени
доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските
земи. “ В тази връзка твърди , че ищците са пропуснали законово определения
седемнадесетмесечен срок за заявяване на реституционните си права пред
органа на поземлената реституция, а и не са предявили правата си по съдебен
ред чрез завеждане на иск против поземлената комисия/ общинската служба
по земеделие, на осн. чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Ето защо и счита, че Решение №
00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч. е постановено извън компетентността на
поземления орган, който е нямал правомощията да се произнася, при
условието, че е бил сезиран извън законово определения срок. Този краен
административен акт страда от съществен изначален порок, който води до
неговата нищожност, поради което счита ,че той никога не е съществувал в
правния мир и не е породил целените конститутивни правни последици. В
тази връзка ищците не са активно материално-правно легитимирани и не
доказват претендираните от тях собственически права, позовавайки се на това
Решение на ПК-Ч., както и не могат да черпят права от него. Още повече и
ищеца И.Т., който дори не съществува в Решението на ВКС от 2010 г. Това
обаче остана „без коментар“ и никакви мотиви от страна на PC-Ч.. Няма
мотиви дори и защо не приема тази теза на доверителя му Оспорили са
идентичността на процесния поземлен имот № 2067 е площ от 875 кв. м.,
който попада с 875 кв. м. в УПИ VI- за ОС „М., кв. 98 по плана на с. П., с
граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, със земеделския имот,
представляващ Ливада от 1.175 дка, находящ се в строителните граници на
село П., общ.Ч., в местността „Д., и посочен като имоти № 1 и 2 в кв. 98 и 104
от кадастралния план, изработен през 1999 г. за това населено място, при
граници: В.Х.М., улица, Н.К., н- ци на А. Д. К., улица, ОС „М.“ и улица.
5
Твърдели сме, че процесния имот не е част от посочената Ливада с площ от
1.175 дка, находящ се в строителните граници на село П. в местността „Д.,
както и не е бил включен и не е бил обект на решение № 00885/10.03.2000 г.
на ПК гр. Ч.. По делото е била назначена СТЕ , която дори и да приема, че
има известна идентичност между притежавания от наследодателя на ищците-
Б. Т. земеделски имот- Ливада и сега претендирания ПИ, включен в чертите
на населеното място- c.П., счита, че не се установи безспорна идентичност на
тези претендирани идеални части и целия земеделски имот. Освен това моли
съда да обърне внимание как се възстановява и връща идеална част от такъв
земеделски имот, при условие че се касае за частичен иск-без участие на
всички наследници и съсобственици в този имот. Идеалната част счита ,че е
неделима от цялото, както и няма никъде представен договор за доброволна
делба и/или за подялба на правото на ползване, което да е било разпределено
между всички собственици и точно тези двама ищци да се знае кое и къде е
точно тяхната идеална част - 1/4 и/или 2/4 идеални части. Предвид на това и
този иск считаме, че е недопустим и незаконосъобразен и като такъв изцяло
подлежи на отхвърляне . Като не е сторил това изцяло районен съд –Ч.,счита
,че е нарушил закона и е постановил един порочен съдебен акт, който моли
окръжен съд –С. да отмени изцяло и да отхвърли исковете на ищците по
чл.108 от ЗС като недоказани и неоснователни и като недопустими, тъй като
няма как да се приложи института на процесуалната субституция за целия
имот.Сочи ,че са твърдели и ищците не са оборили това тяхно твърдение, че
ливада с площ от 1.175 дка, находяща се в строителните граници на с. П. в
местността „Д., не е попадала в хипотезите на провеждащата се реституция по
ЗСПЗЗ. Намира ,че процесния недвижим имот не е бил собственост на
праводателя на ищците-Б. Т. Т., починал на 23.12.1993 г. Той не го е владял и
не го е притежавал на годно и валидно правно основание, поради което счита
,че не може неговите наследниците да получат възстановяване на
собственост, която не е принадлежала на техния наследодател. Разпитаните
свидетели-както на ищците, а така и на ответника, намира ,че са потвърдили
тази теза и това твърдение, поради което и твърдението за изтекла 10 и
повече години придобивна давност за минал период ,счита ,че се явява
недоказана и неоснователна.Отвтеникът е твърдял , а и ищците не са доказали
, че ливадата, с площ от 1.175 дка, находящ се в строителните граници на с.
П., в местността „Д., както и процесният поземлен имот № 2067 с площ от
875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI- за ОС „М., кв. 98 по плана на
с. П., с граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, не са били
колективизирани или отнемани/отчуждавани фактически или юридически от
наследодателя на ищците, не са били включвани в блок на ТКЗС, не са
загубили реалните си граници, поради което и не са подлежали на реституция
по ЗСПЗЗ.Твърди ,че Институт по зеленчукови култури „М.“-град П., е част
от структурата на Селско-стопанска академия София, като този факт не се
оспорва от ищците/, че е научно-изследователски Институт от системата на
Селско-стопанска академия към Министерството на земеделието и горите и
притежавания от тях имот им е бил предоставен като база за научно-
изследователски цели. Счита ,че в този случай, ,съгласно действащата
6
разпоредба същите тези земеделски имоти не подлежат на реституция, на осн.
чл.24 ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като този терен попада в разпоредбата за земя,
държавна собственост, която е била предоставена и е използвана за научни и
научно-производствени нужди на Института /в този смисъл са свидетелски
показания на св.Е.Н. и св.А.Ш./. Счита ,че е установено и е доказано, че
именно от западната част на процесния имот се намират обратните
комуникации, където са разположени и шахтите на ответника , там е и
електрозахранването на двора , парковото осветление, а така също и
единствения подход и вход за имота от уличната регулация /в този смисъл са
показанията на св.Н., св.Ш. и закл.на в.л.Т.-основното и допълнителното/. В
процесния имот има разположени гараж за селскостопанската техника, която
се прибира там-трактори, прикачен инвентар към тях, друга селскостопанска
техника, която е по-големи габарити от леки коли и други МПС, за което е
необходимо разстояние и по-широк вход /врати/ от страна на уличната
регулация, за да маневрира тази техника. Счита ,че е доказано, че на тази
научно-изследователска база е създаден и функционираше смесен научно-
изследователски и производствен институт с ГДР, която след обединението и
вече е ФРГ. Всичко това счита ,че показва, че тази база и тази тяхна
собственост попада в разпоредбите на чл.24 ал.2 и следващите на ЗСПЗЗ и
като такава реално се е ползвала и не е подлежала като държавна собственост
на реституция.
Моли съда да обърне внимание ,че в първата инстанция са твърдели и в хода
на съдебното производство се установило , че Б. Т. Т., починал на 23.12.1993
г., не е бил член на ТКЗС, не е предоставял доброволно ползването на
процесния поземлен имот на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански
организации /вижте основната СТЕ на в.л.Т./. Съгласно чл.4 на ПМС № 216
от 08.11.1961 год., чл.8 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 год. и чл.9 от
Примерния устав на ТКЗС от 1968 год., в блоковете на ТКЗС се включват
само следните земеделски земи: внесената от член-кооператорите в ТКЗС
тяхна земя; земята на членовете на техните семейства; земята, която те
стопанисват с други сънаследници или съсобственици; земята, която
държавата е предоставила на ТКЗС и земята, която е била изключена от
строителната част на населените места и включена в блокове на ТКЗС по
установения за това ред. По силата на ПМС № 216/1961г. изключването на
земите на член-кооператорите в ТКЗС от регулация, не води автоматично до
изгубване на собствеността в реални граници - за включването на тяхната
земя в блоковете на стопанството е следвало да бъдат налице предпоставките
по чл. 4 и сл. от Постановлението. Счита ,че за да попадне в обхвата на
реституцията по ЗСПЗЗ, не е достатъчно земята да има земеделски характер
по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, а е необходимо и наличието на поне една от
хипотезите по чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ. Намира ,че тези възражения районният
съд въобще не ги е обсъдил Ето защо твърдят , че е доказано пред PC-Ч., че
решение № 00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч. е нищожно като постановено по
отношение на недвижим имот, който не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ,
поради което и не може да служи като основание за възстановяването на
собствеността на наследодателя им.Счита ,че се установява ,че Ливада с площ
7
от 1.175 дка, находяща се в строителните граници на село П. в местността
„Д., както и процесният поземлен имот № 2067 с площ от 875 кв. м., който
попада с 875 кв. м. в УПИ VI- за ОС „М., кв. 98 по плана на с. П., с граници:
улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, не е имал характер на земеделска
земя към момента на евентуалното им включване в блокове на ТКЗС.
Дори да се приеме, че процесният поземлен имот № 2067 с площ от
875 кв. м., който попада с 875 кв. м. в УПИ VI- за ОС „М., кв. 98 по плана на
с. П., с граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, и за който се твърди
да е част от Ливада с площ от 1.175 дка, находящ се в строителните граници
на село П. в местността „Д., да е бил отнет принудително, то това счита ,че е
станало на законно основание, и то когато имотът е бил вече включен в
регулационните и строителни граници на с. П., общ.Ч.. Тоест, имотът не е бил
земеделски по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което счита ,че не е могъл да бъде
реституиран по реда на ЗСПЗЗ. През 1977 г. по силата на извършено
изменение на регулационния план със заповед № 83/ 30.05.1977 г. имотът е
бил включен в строителните граници на населеното място-с. П., общ.Ч..
Счита ,че имота вече не е бил земеделски и той вече към онзи момент е
изгубил този свой характер.
С последваща заповед под № 96/07.1978 г. е бил изменен регулационния
план на това населено място и за ИЗК „М.“ е бил определен парцел VI, с
площ от 9375 кв.м., в който е включена и площта от 1070 кв. м. от имота на
наследодателя Б. Т.. С последваща заповед под № 341/07.03.1985 г. е бил
одобрен застроителен и регулационен план на село П. и за ИЗК „М.“ е бил
определен парцел VI, в който е била включена и площта от 1173 кв. м. от
имота на наследодателя Б. Т.. Счита ,че процесния имот е бил включен в
строителните граници на населеното място и след това е бил одобрен нов
дворищно-регулационен план, по силата на който част от имота на
наследодателя Т. е била придадена към имота на ИЗК „М.“, като се образувал
парцел VI с площ от 9375 кв.м. В тази връзка следва да се посочи, че по това
време е действал ЗТСУ, който е придавал отчуждително действие на влезлите
в сила заповеди за одобряване на дворищно-регулационни планове. От
първия благоустройствен закон от 1898 г. /Закон за благоустрояване на
населените места в Княжество България/ до влизане в сила на изменението на
ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. на 1.01.2001 г., дворищно-регулационните планове
имат непосредствено отчуждително действие - според чл.39, ал.З на ЗПИНМ
и чл. 110 на ЗТСУ - в момента на влизането в сила на дворищната регулация
частите от дворни места, придадени към съседен парцел се считат за
собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден
парцелът. Счита ,че предвиденото заплащане на обезщетение /парично или
имотно/, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването и съответно не
рефлектира върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва
от влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен.
Определеното обезщетение поражда само облигационни правоотношения
между собственика на имота, от който се отчуждава част и този, притежаващ
съседния имот, към който тази част се придава. Счита че в това се състои
непосредственото отчуждително действие на дворищно- регулационния план
8
относно придаваемото се място. Намира че по силата на отчуждителното
действие на регулационния план от 1978 г. и 1985 г. процесният имот е бил
придаден и станал собственост на ИЗК „М.“-П., което е държавно
учреждение, а собствеността му е държавна собственост и който ответник в
това исково производство на законово основание е бил собственик и е владял
този имот. Поради и това счите, че не са изпълнени изцяло основанията на
чл.108 от ЗС-тъй като ответника е собственик на валидно основание на
целия недвижим имот, включващ и претендираните 875 кв.м. Затова и за
останалата 1/4 идеална част е следвало да се отхвърли иска на двамата
ищци.Теренът, който е бил част от имота на наследодателя Б. Т. и който терен
е бил придаден за разширение на имота с първоначална площ от 5,900 дка на
ИЗК „М.“, представляващ парцел VI по плана на това село, счита ,че е бил
отчужден на законно правно основание по установения от ЗТСУ към онзи
момент ред. Мероприятията, за които е било извършено отчуждаването, са
били извършени, като придадената част има статут на обслужваща по
отношение на построените сгради и други обекти. Счита ,че Решение №
00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч., не представлява годен титул за собственост
на ищците, на базата на който те да доказват активната си материално-правна
легитимация по настоящия спор. След влизане в сила на редакцията на чл. 14,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, в ДВ, бр. 98 от 1997 г., то решенията на поземлените
комисии/общинските служби по земеделие/, трябва да съдържат конкретни
реквизити, който липсват в представеното от ищците решение на ПК. Нещо
повече-Решенията като административен акт, за да породят своя
конститутивен ефект, трябва задължително да се придружават от скица с
точно посочване на границите, местоположението, предназначението и
площта на възстановения имот. Това счита ,че е абсолютна предпоставка, за
да се счита даден имот за възстановен по силата на ЗСПЗЗ. Чрез издаването
на скица от съответната поземлена служба се индивидуализира в достатъчна
степен имотът, предмет на реституция, като по този начин се заличават
последиците на колективизиране и се формира отново самостоятелна вещ,
която е призната като обект на правото и може да съществува именно поради
основната си характеристика-отграниченост от другите обекти на вещни
права. В тази връзка твърди, че ищците не притежават и не са представили
скица, която да придружава представеното от тях Решение №
00885/10.03.2000 г. на ПК гр. Ч., поради което и производството по
земеделска реституция е недовършено, а следователно и ищците не могат да
докажат претендираните от тях собственически права върху този земеделски
имот, за който твърдят да водят настоящото дело.Отвтеникът с подадения
отговор на исковата молба е направил възражение за изтекла придобивна
давност за този имот, с оглед осъществяване на 10 и повече години на
фактическо владение от страна на Институт по зеленчукови култури „М.“-
П..Счита че това тяхно възражение отново и незаконосъобразно не е било
разгледано и дори няма мотиви в тази част .Твърдял е ответникът ,че от
август 2008 г. до датата на завеждане на настоящото дело- 26.07.2019 г.,само
ответникът е владял явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано
процесния имот и е демонстрирал на всички останали лица, че той е
9
собственик на имота, като понастоящем продължава да владе имота.
Двамата ищци твърдят, че са собственици по 1/4 идеална част от описания в
исковата молба недвижими имот, като освен от наследствено
правоотношение , също така твърдят, че черпят права и от решение №
456/03.10.2010 г. по описа на ВКС, постановено по гр.д.№ 835/2009 г., с което
било отменено решението на окръжен съд –С. от 19.01.2009 г., постановено по
гр.д.№ 291/2008 г.Твърдели са и счита ,че се доказва, че от постановяването
на решението на СмОС по гр.д. № 291/2008 г. до датата на завеждане на
настоящия иск по чл.108 от ЗС само от тези двама наследници на общия
наследодател-Т., са изминали повече от 10 години и ответникът е владял на
законно основание повече от 10 години този имот и това владение отново и на
самостоятелно основание /извън горните посочени и установени по делото/ са
го направили годен самостоятелен собственик на претендирания с тази
искова молба недвижим имот. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че
решение на ВКС № 456/03.06.2010 г. има сила на пресъдено нещо само за
единия от ищците-Д. Б.а К., но не и за втория ищец-ИВ. Б. Т., тъй като липсва
диспозитив за него в това касационно решение. ВКС отказва и е отхвърлил
подадената молба от страна на този ищец за допълване на решението си под
№ 456/2010 г. и за констатиране на очевидна фактическа грешка в тази
насока за него, поради което и този ищец не може да се ползва от силата на
пресъдено нещо на това касационно решение на ВКС.Счита ,че дори да се
приеме, че само единият от ищците- Д. К., е собственик на една четвърт от
този ПИ, то е недопустимо да се приеме за доказан целия иск за цялата
собственост върху този ПИ, тъй като липсват каквито и да е законови
предпоставки за прилагане в настоящия случай на института на
процесуалната субституция. Само единият от съсобствениците не може да
упражни правата по чл.108 от ЗС вместо останалите собственици и/или
съсобственици. Още повече-няма как да се предаде фактическа власт и
собственост върху идеална част, пък била и тя една четвърт, тъй като не се
знае къде и как ще се индивидуализира тази идеална част, която не е и реална
част. Освен това,счита ,че се установява в хода на съдебното производство, че
ИЗК М. на законно основание е станала и е собственик на процесния ПИ,
който е включен в целия терен , притежаван на законно основание от
Държавата. Намира ,че не се установява по делото, напротив-доказа се, че
ответника има законно право да владее и осъществява фактическата власт
върху този ПИ. Счита ,че се установява , че не е проведена законна и влязла
в сила административна процедура /дори и да се твърди, че това е станало
през 2006 година със заповед на Кмета на Общ.Ч. от ищците/, която да е
нанесла този ПИ с площ от 875 кв.м. като самостоятелен такъв, но дори и да
се приеме, че това е хипотетично станало, то и само ИЗК М. е владяла 10 и
повече години този ПИ с непроменени граници и размер и отново и на това
самостоятелно законово основание е станала собственик на претендирания от
ищците ПИ. Твърдим, че новата давност от 10 години, е започнала да тече от
постановяването на решението на ОС-С.. От датата на този съдебен акт,
твърди ,че никой от двамата ищци, /а дори и след Решението на ВКС под №
456/03.06.2010 г., никой от ищците не е демонстрирал собственически
10
намерения, бездействали са и не са потърсили правата си по законен ред за
този имот.Счита ,че ответника е имал и продължава да има годен титул за
собственост за целия си имот, в който е бил вкл. и този исков ПИ с площ от
875 кв.м./Акт за Държавна Собственост/, който не е бил оспорен от ищците,
има своята доказателствена сила и ние се ползваме от него. В този случай-и
като добросъвестни владелци на този ПИ, счита ,че ответника владее имота-
пет години , която давност е изтекла от датата на поставеното съдебно
решение на ВКС на 03.06.2010 година. Поради това намира ,че предявения
иск по чл.108 от ЗС се явява неоснователен и недоказан, поради което и е
следвало PC-Ч. да постановите съдебен акт, с който да го отхвърли и по
изложените писмени съображения и събрани и представени писмени
доказателства. Претендира разноскиза двете съдебни инстанции.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.
№90372/17.11.2021г. от ИВ. Б. Т. и Д. Б. К. чрез адв.Т. Д. ,която намира ,че
въззивната жалба на Институт по зеленчукови култури М.-П. е
неоснователна и следва в обжалваната уважителна част от решението
същото да бъде потвърдено.Намира ,че неоснователно във въззивната жалба
се коментира "процесуална субституция" и недопустимост на решението,
поради предявяване от страна на ищците на иск от името на останалите
законни наследници на Б. Т.. В исковата молба е посочено, че иска по чл. 108
ЗС се предявява от ищците, като съсобственици на процесния имот, като в
първо съдебно заседание, с изрична молба е уточнено, че всеки от ищците е
съсобственик на по 1/4 ид.ч. от правото на собственост.Следователно
счита ,че ищците не са предявили за защита чужди, а своите си права. Моли
въззивния съд да обърне внимание на Тълкувателно решение № 91 от
1.Х.1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК предявяването на иска по чл. 108 ЗС е
действие на обикновено управление, от което следва, че всеки от
съсобствениците може да го предяви пред съда.Както е посочил и
първоинстанционният съд - това решение на ВКС има сила на присъдено
нещо и разрешението му на въпроса - на кого принадлежи правото на
собственост /на ищцата К. или на въззивника/ е задължително в настоящото
производство. Според решението на ВКС ищцата Д.К. е собственик на 1/4
ид.ч. от процесния имот, следователно доколкото ответника/въззивник държи
съсобствения и имот без правно основание, счита ,че правилно е осъден от
съда да и предаде владението. Намира ,че по отношение на ищцата К.
съобразно чл.297 и чл.298 ал.1 ГПК не подлежат на обсъждане изтъкнатите от
въззивника възражения пред първата инстанция и наведени и пред въззивната
инстанция, доколкото същите оспорват правото и на собственост, вече
признато с влязло в сила решение.Намира за вярно обстоятелството , че в
отношенията между другия ищец И.Т. и въззивника, решението на ВКС не е
влязло в сила, но фактите и обстоятелствата, които са били установени от
ВКС по приключилото дело, се установяват безспорно и в настоящото
производство. Именно поради това, при същите факти и приложим един и
същ закон, следва да се постанови решение, с което правото на собственост и
на другия ищец - И.Т. по отношение на въззивника да бъде признато и той да
получи защита на накърненото си право, чрез осъждане на
11
въззивника/ответник да предаде фактическата власт върху имота и на този
ищец.Счита ,че възззивната жалба не държи сметка и не кореспондира с
установените факти по делото чрез разпита на свидетели, изслушаната СТЕ и
приобщените писмени доказателства, които установяват следните релевантни
факти:
- процесния имот е идентичен с имота предмет на решение № 456/03.06.2010г.
по гр.д.№835/2009г. на ВКС и с описания, като имот №1 в
решение №00885/10.03.2000г.
- процесния имот № 2067 е възстановен на наследници на Б. Т. с Решение на
ПК /влязло в сила/ и нанесен на кадастралната основа съгласно Заповед
№21/28.01.2006 г. на Кмета на Община Ч.;
- процесния имот е част от нивата закупена от наследодателят на ищците с
Договор от 01.02.1955г. - част от имот №124 по плана на с.П. от 1937 г. -
извън регулация с незатворени граници;
- имота е владян от наследодателят Б. Т. в периода от 1955г. до 1970г., като в
този период го е придобил в собственост, на основание давностно владение;
- липсват данни по какъв начин, на какво правно основание и с коя заповед е
отреден първоначалния терен/парцел за ИЗК "М.", по силата на което
липсващо отреждане процесния имот става част от терена на ИЗК "М.";
- процесния имот не е надлежно отчуждаван, тъй като липсват отчуждителни
преписки, следователно не е станал държавна собственост и
собственост на ответника, както се каза липсват данни и за първоначалното
отреждане, което го прави част от терена на ИЗК "М.";
- няма данни имота да е внасян в АПК/ТКЗС;
- имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява
прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно
изискванията на строителните правила и нормативи, тъй като от една страна
частично попадащия в имота бетонен подход и канализацията не
представляват строежи и съоръжения по смисъла на закона, а от друга те не
са изпълнени, законно в съответствие с отреждането на ген.плана;
- върху имота не е реализирано мероприятие съобразно отреждането и той
няма статут на обслужващ спрямо построените сгради;
- понастоящем процесния имот е заграден от ответника и ищците нямат
достъп до него;
Въз основа на така установените и описани по-горе факти е постановено и
Решение №456/03.06.2010г. по гр.д.№835/2009г. на ВКС, установяващо
правото на собственост на ищеца К..
Намира ,че в първоинстанционното решение възраженията на въззивника са
обсъдени, но не са уважени, тъй като правилно са преценени като
неоснователни. Същите възражения въззивника сега пространно излага и
пред въззивната инстанция, но липсват правни и фактически съображения
същите да бъдат преценени като основателни.Неоснователно
жалбоподателят продължава да настоява, че не е налице идентичност между
процесния имот и имота, възстановен на ищците с Решение на ПК,
12
заключението по назначената СТЕ обаче категорично заключва, че процесния
имот е идентичен с имота предмет на решение № 456/03.06.2010г. по гр.д.
№835/2009г. на ВКС и с описания, като имот №1 в решение
№00885/10.03.2000г. на ПК.
Счита ,че в противоречие със събраните доказателства - гласни и писмени,
във въззивната жалба се твърди, че процесния имот не е бил собствен на
наследодателят на ищците, който не го бил придобил по давност. Счита ,че по
делото се установява собствеността на наследодателят.
С Договор от 01.02.1955г. наследодателят на ищците - Б. Т. и В.М. се
задължават да сключат с продавачите, по нотариален ред договор за продажба
на нива от около 4 дка. в с.П. местност "Д.". В договора е посочено, че
купувачите се считат във владение от 01.01.1955г.. С предварителния
договор счита ,че е предадено владението върху имота на Б. Т. и В.М. и
последните са установили и осъществявали свое собствено владение върху
имота, считано от 01.01.1955г. Вярно е, че с договора не е прехвърлена
собствеността върху имота, но същият е основание за установено владение
върху имота.
Съгласно показанията на свидетелите Т. и К., след 1952г. - 1953г. процесния
имот, който е с площ 3-4 дка. е закупен от Б. Т. и В.М. от З.И. /продавачите по
договора са с имена З.И., в този смисъл явно свидетелите говорят за бащата
на продавачите/. Имота е бил разделен между Б. Т. и В.М.. Б. Т. е ползвал
своята част от имота, като е събирал сено, отглеждал овошки, отглеждал е
царевица, пшеница и фасул. Свидетелите установяват, че владението от
страна на Т. е продължило до момента, в който ИЗК "М." изземва терена и го
загражда, като до него започва да строи сгради /около 1970г./.Безспорно от
свидетелските показания се установява, че до заграждането на терена от
страна на ответника, наследодателят е владял процесния имот, като свой
собствен, поради което след изтичане на необходимия период от време, към
1965г., на основание давностно владение,намира ,че е придобил правото на
собственост върху имота.Счита ,че районния съд правилно се е позовал на
разпоредбата на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ, според която наследодателят на ищците,
който е основавал владението си на предварителен договор за продажба, не е
загубил владението върху него и давността не се счита прекъсната със
заграждането на процесния имот от ИЗК "М." - организация занимаваща се
именно със селскостопанска и научна дейност.Счита , че е доказано правото
на собственост на наследодателят, придобито на основание давностно
владение в периода от 1955г. до 1965г ., като и след това е продължено от
неговите наследници, след смъртта му през 1993г. до настоящия момент.С
оглед изложеното по-горе, от правната норма на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ следва още,
че въззивникът/ответник, считано от 1970г. до настоящия момент не е
упражнявал върху имота владение, а е упражнявал единствено държане на
имота, и която фактическа власт сама по себе си не може да доведе до извод
за придобИ.е на имота по давност, от страна на въззивника. Това е така,
защото съгласно чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ владението и придобивната давност на
наследодателят не се прекъсва с включването на земите в ИЗК "М.". Дори
само на това основание счита ,че възражението на въззивника за изтекла в
13
негова ползва придобивна давност е неоснователно. За пълнота счита , че
това възражение е неоснователно и защото, на 03.06.2010г. е влязло в сила
решението на ВКС, с което са признати спрямо ответника/въззивник правата
на наследниците на Б. Т. върху процесния имот. Счита ,че от това следва, че
към 03.06.210г. въззивникът не е признат за собственик по давност, а
напротив за такива са признати ищците/въззиваеми. Следователно
въззивникът може да се позовава единствено на новонастъпили факти,
респективно владение след 03.06.2010г. Такова обаче,намира ,че не е
налице, тъй като, както съгласно чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ въззивникът е само
държател на имота. Дори и да беше владелец, счита че владението му със
сигурност не е добросъвестно по смисъла на чл.79 ал.2 ЗС и той не може да
придобие имота в периода на 5-годишната давност. Намира ,че владението на
въззивника не е добросъвестно, защото не осъществява фактическата власт на
правно основание годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик, респективно на основание деривативен
способ, както и не е налице опрочаване на формата на този способ. В случая
от датата на постановяване на решението на ВКС до датата на завеждане на
настоящия иск е изминал период по-кратък от 10 години. Поради изложеното,
счита ,че жалбоподателя не е придобил имота на основание давностно
владение.Основните оплаквания в жалбата се свеждат до това, че Решение
№00885/10.03.2000г. на ПК - Ч. било нищожно и незаконосъобразно, тъй като
самото решение нямало необходимите реквизити и заявлението за
възстановяване било подадено извън законоустановените срокове.Намира ,че
всички тези оплаквания на въззивника са неоснователни и се опровергават от
доказателствата по делото и правните норми.Твърди ,че наследниците на Б. Т.
са заявили процесния имот за възстановяване в законоустановените срокове,
определени в чл. 11 ЗСПЗЗ, това се установява от входящия номер на
заявлението, въз основа на което е постановено оспорваното решение на
ПК.Издаденото Решение има всички необходими реквизити на индивидуален
административен акт, като в случая следва да се има предвид, че мотивите за
издаване на административния акт може да се съдържат в преписката по
издаването му, която обаче не е приобщена по делото. Следва да се отбележи,
че тъй като с решението са възстановени имоти в урбанизирана територия,
скицата не е необходима част от решението, тъй като такава се изготвя от
Техническа служба при издаване на Удостоверението по чл.13 ППЗСПЗЗ,
преписката по издаването на което също не е изискана от ответника, за да
твърди голословно липса на необходимата скица. По делото твърди ,че е
представено Удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ.Намира за неоснователно
оплакването, че имота нямал характер на земеделска земя и затова не
подлежал на реституция.В случая се установи, че към момента на отнемането
на земята /преди включването и в терена на ИЗК "М."/ тя е била земеделска.
Според СТЕ "преди измененията на плана от 1937 г. процесния имот /имот
пл.№2067/ с цялата си площ е бил извън регулация и попада в част имот
пл.124 с незатворени граници.".
Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в решение № 432 от
20.04.2012 г. по гр. д. № 228/2011 г. на Върховен касационен съд се приема,
14
че: "Характеристиката на земята като земеделска по смисъла на ЗСПЗЗ е
дефинирана в чл. 2 от ЗСПЗЗ като е посочено, че това са земи, които не се
намират в границите на урбанизираните територии /населени места и
селищни образувания/, определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон. Ето защо в хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ
урегулираните земи подлежат на възстановяване само, ако са отнети като
земеделски."По рег.план на с. П. от 1985 г., преди последващите изменения
процесния имот попада в имот пл. 845, за който е отреден УПИ VI - за ОС
„М.", кв. 98.При разпит в о.с.з. на 23.03.2021г. вещото лице обяснява, че със
Заповед №83/30.05.1977г. година се изменя регулационния план на с.П., като
се разширява терена на ИЗК "М." на изток с части от парцели I и II,
същевременно и от улична регулация. Със заповедта от 1978г. се разширява
терен за изграждане на международна опитна станция по селекция за
картофите / със зелен цвят на графичната част към експертизата е обозначен
терена/. И по двете заповеди процесния имот влиза в площта на
терените.Вещото лице сочи, че не е открило заповед за първоначалното
отреждане на терена на ИЗК "М.". Освен това обяснява, че преди 1977г. става
включването в частта на процесния имот, а в кой момент не може да каже,
няма данни въз основа на коя заповед.С оглед на така установеното от вещото
лице, счита ,че се явява неоснователно възражението на въззивника, че
процесния имот е отчужден по силата на самия план, респективно тъй като
според въззиника плана от 1977г., при действието на ЗТСУ /отм./ имал
непосредствено отчуждително действие.Счита ,че става ясно от заключението
на СТЕ, че няма данни въз основа на кой план процесния имот е включен в
терен на ИЗК "М.", вярно е, че измененията на плана от 1977г. и 1978г.
разширяват терена, но няма никакви данни за административен акт, по силата
на който е станало включването на процесния имот към терена на
ответника/въззивник. При това фактическо положение въззивника няма
правно основание да се позовава на непосредственото отчуждително действие
на неустановен по делото план /административен акт, който да утвърждава
такъв/.Счита ,че не е вярно изложеното, че при действието на ЗТСУ /отм./
плана, предвиждащ реализирането на обществено мероприятие имал
отчуждително действие и в случаите, в които не е заплатено обезщетение на
правоимащите. Този правен извод на въззивника е в пряко противоречие,
както със закона, така и с влязлото в сила решение на ВКС между ищцата К. и
въззивника. Съгласно същото решение по поставения правен въпрос, ВКС е
приел, че:"Предназначаването на терена с влязъл в сила регулационен план
няма непосредствено отчуждително действие. Такъв имот се счита
отчужден едва след обезщетяване на собственика, каквато процедура не се
установява да е била проведена, поради което счита ,че той не е станал
държавна собственост на основание отчуждаване по чл. 63 във вр. с чл. 94 и
сл. ЗТСУ. Съобразно това по отношение на него не е било необходимо да се
постановява акт от МС за отмяна на отчуждаване.".Намира ,че са
неоснователни и твърденията на въззивника и пред първата инстанция не се
събраха данни, че имота бил одържавен.Вещото лице Т. е направил
проверка в Община Ч. и не се установяват данни за отчуждителни
15
процедури касаещи процесния имот пл. 2067 с площ 875 кв.м., който попада с
875 кв.м. в УПИ VI — за ОС „М.", кв. 98 по плана на с. П. от 1985 г., а
сравнен с плана от 1937 г., изменен със Заповед №83/30.05.1977 г., изменен
със Заповед № 96/07.1978 г., попадащ с цялата си площ в терен на
ИЗК ,.М."/терен предвиден за изграждане на Международна опитна станция
по селекция на картофите - част от имот пл.№124 е незатворени граници.От
направената проверка в Община Ч. не се установяват данни за ТКЗС или друг
вид селскостопанска организация, която да обхваща земите около с.
П..Обстоятелството, че имота не е включен в ТКЗС обаче не е пречка за
възстановяването му и в този смисъл е и влязлото в сила решение на
ВКС.Намира за неоснователно и възражението, че върху процесния имот
били реализирани мероприятия - изградени са строежи, при спазване на
нормативните изисквания.Съгласно СТЕ част от имота представлява
затревена площ, на която няма оставени вещи. В друга част от имота има
изградени елементи на вертикалното планиране в частност - вътрешно
ведомствен път, който започва от реализираната улична регулация между
о.т.596 и о.т. №607, преминава през процесния имот и достига до изградените
сгради в УПИ VI - за ОС „М.", кв. 98 по рег. плана с. П. от 1985 г./в
одобрения със Заповед №96/18.07.1978г. ген. план, подхода е проектиран/.
През процесния имот минава канализацията на Опитната станция —
заустването в канализационната система на с. П. - строителна документация
за заустването на отпадните води при проверката в Община Ч. не се
установиха.От направения графичен анализ от вещото лице се установява, че
част от изградения вътрешно ведомствен път, с площ на частта - 79 кв.м.
попада в предвиждания път в ген.План.Счита ,че от така установените факти,
следва, че на първо място черния, вътрешноведомствен път и канализацията
не представляват вид мероприятия, които могат да са пречка за
възстановяване на имота съгласно чл. 106 ЗСПЗЗ, вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ. На
следващо място същите не са изпълнени, в съответствие с нормативните
изисквания и за това няма доказателства по делото, което е самостоятелно
основание да се приеме, че пречки за възстановяване на имота не са били
налице. Следва да се подчертае, че СТЕ опровергава твърдението на
въззивника, че в процесния имот бил застроен гараж, такъв в имота експерта
не е установил. Не са установени и други постройки в имота, които да
съставляват пречка за неговото възстановяване.Моли съда да обърне
внимание на решението на ВКС ,че след като имотът не е бил отчужден за
мероприятие, за което е бил предназначен и не се установява да е застроен и
усвоен за това мероприятие, то законосъобразно е възстановен с решение на
ОСЗ на правоимащите лица, сега касатори.".Намира ,че в случая е
неприложима и разпоредбата на чл.24 ал.2 ЗСПЗЗ, на която се позовава
въззиника, тъй като според горецитираното решение на ВКС: "Неправилно е
позоваването и на нормата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като тя намира
приложение по отношение на земеделски държавни имоти, които са били
предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения. Имотът,
предмет на иска, е бил собствен на физическо лице към момента на
предназначаването му за обществено мероприятие с регулационния план за
16
обществени мероприятия.".Поради това моли въззивния да се произнесете с
решение, с което потвърди Решение № 9007/16.07.2021г. по гр.д.№ 125/2019г.
на Районен съд гр.Ч., в частта, в която се обжалва от Институт по
зеленчукови култури "М.", с която се обжалва Решение № 9007/16.07.2021г.
по гр.д.№ 125/2019г. на Районен съд гр.Ч..Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№90369/12.11.2021г. от адв.Р. И.
пълномощник на Институт по зеленчукови култури М. „ –гр.П. против
решение за поправка на очевидна фактическа грешка №9008/30.09.2021г. по
гр.д. №125 /2019г. по описа на районен съд Ч. Намира ,че това решение е
незаконосъобразно , необосновано и при разглеждане на делото са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материален закон като развива
подробни съображения изложени в основната си въззивна жалба ,посочени
по-горе в проекта за доклад Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение с което е допусната очевидна фактическа грешка и да отхвърли
исковата претенция по чл.108 ЗС.Претендира разноски за двете съдебни
инстанции по представен списък.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.
№90373/17.11.2021г. от ИВ. Б. Т. и Д. Б.а К. чрез ав.Т. Д. ,която намира ,че
въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди
решението за поправка на очевидна фактическа грешка като правилно и
законосъобразно.Моли съда да вземе предвид т.2а от тълкувателно решение
№4/14.03.2016г. по тълк дело №4/2014г на ВКС ,ОСГК ,който приема ,че
когато по предявен иск за право на собственост е пропуснал да се произнесе
с установителен диспозитив за правото на собственост,но в мотивите си е
приел ,че ищеца е собственик на процесния имот ,решението не е
неправилно ,а е допусната очевидна фактическа грешка ,която подлежи на
поправка по реда на чл.247 ГПК.Поради това моли в този смисъл въззивния
съд да се произнесе Претендира разноски
Постъпила е частна жалба с вх.№90348/08.10.2021г. от ИВ. Б. Т.
и Д.Б. К. чрез адв.Т. Д. против определение №9013/30.09.2021г. по гр.д.
№125/2019г. по описа на районен съд-Ч. ,с което е оставена без уважение
молбата им за изменение на решение №9007/16.07.2021 г в частта за
разноските Моли въззивния съд да се произнесе по тази частна жалба само,
ако не бъде уважена въззивната жалба на ищците против гоепосоченото
решение на районен съд –Ч..Своевременно е направила в първата инстанция
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на другата страна , но по
него няма произнасяне.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№90363/04.11.2021г. от Институт по зеленчукови култури М. „ –П. чрез адв.
Р. И. ,с който моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба
,като неоснователна.Моли съда да обърне внимание ,че на ищците е била
уважена само половината част от исковата претенция ,а в останалата част
иска е отхвърлен и поради това съдът не е присъдил на никоя страна
разноски,тъй като разноските на страните по делото са почти равни Освен
това намира ,че обжалването на разноските в един съдебен акт е част от
17
едно евентуално обжалване на самия съдебен акт ,поради това намира ,че
самостоятелно обжалване на определението само в частта за разноските е
недопустимо.Моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл.Претендира
разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд С. жалбоподателят Институт
по зеленчукови култури „М.“ редовно призован , се представлява от адв.Р. И.
,надлежно упълномощен ,който поддържа двете въззивни жалби ,които е
депозирал .Моли въззивния съд да констатира ,че и основното и
допълнителното решение на районен съд –Ч. са неправилни
,незаконосъобразни и необосновани .Счита ,че не е установена идентичност
между натак наречената ливада ,претендирана от ищците тогава и
поземления имот с квадратура 878 кв.м. което е видно от СТЕСчита ,че това
е било земеделска земя още от 1978г,която е загубила характера на
земеделска земя и не е следвало да бъде реституирана по ЗСПЗЗ.Намира ,че
не биха могли ищците да предявяват чужди права ,защото се иска да бъде
осъден доверителят му да предаде целият имот на ищците ,които
претендират че са собственици по на 1 /4 идеална част от процесния имот
.Доверителят му се е позовал както на дългата така и на кратката придобивна
давност ,тъй като се е легитимирал с акт за държавна собственост , приложен
по делото Намира ,че уважаването на иск по чл.108 ЗС за идеална част счита
,че е незаконосъобразно а и недопустимо.Относно решението за допускане
на очевидна фактическа грешка ,намира същото за незаконосъобразно и
недопустимо.Счита ,че предявените искове по чл.108 ЗС е следвало районен
съд –Ч. да отхвърли като недопустими ,а в останалата част като
неоснователен Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Счита ,че
направеното от пълномощника на ищците възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение е неоснователно тъй като същият е изготвил две
въззивни жалби и отговори на въззивната жалба и частната жалба на ищците
по делото и е осъществил процесуално представителство по
делото.Представя писмена защита.
Жалбоподателите И. Б. Т. редовно призован , не се явява Д.Б. Т.а се
явява лично като за двамата се явява адв.Т. Д. , която поддържа
депозираната въззивна жалба и частна жалба за разноските Моли въззивния
съд да обърне внимание ,че идентичността на имота е безспорно установена
от СТЕ.Моли въззивния съд да обезсили като недопустимо /плюс петитум/
основното решение на районен съд гр.Ч. единствено в частта ,с която е
отхвърлил иска по чл.108 ЗС за разликата по на ¼ идеална част за двамата
ищци –ИВ. Б. Т. и Д. Б. К. до пълният размер на процесния имот.Намира ,че
въззивните жалби на ответника по жалба са неоснователни и следва в
обжалваните части да бъде потвърдено основното и допълнителното решение
на районен съд –Ч. Претендира разноски за въззивната инстанция.Представя
писмена защита.
С.ският окръжен съд намира ,че трите въззивни жалби и депозираната
частна жалба са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно
упълномощени процесуални представители ,в законният срок , с внесена
държавна такса , срещу съдебни актове ,които подлежат на обжалване и при
18
наличие на правен интерес от търсената защита .
Относно въззивна жалба с вх.№90294/03.08.2021г. от ИВ. Б. Т. и Д.
Б. К. и двамата чрез адв.Т. Д. против решение № 9007/16.07.2021г. по гр.д.№
125/2019г. на районен съд гр.Ч., в частта ,с която районният съд е отхвърлил
иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4 идеални
части за всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875
кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с.
П. до претендирания в цялост имот като неоснователен и недоказан,С.ският
окръжен съд намира ,че същата е основателна и следва да бъде уважена по
следните съображения :
Видно от петитума на първоначалната искова молба с вх.
№2195/26.07.2019г. пълномощникът на ищците ИВ. Б. Т. и Д. Б. К. , адв.Т. Д.
е поискала да бъде признато за установено по отношение на ответника –
Институт по зеленчукови култури „М.“-П. ,че доверителите и са
собственици на ПИ 2067 ,с площ от 875 кв.м. ,който попада с 875 кв.м. в
УПИ VІ-за ОС „М. „ ,кв.98 по плана на с.П. и осъди ответника да им предаде
фактическата власт върху този имот,което сега се осъществява от ответника
без правно основание .
По първоинстанционното дело е депозирана изрична молба от
ищците на стр.93, с която пълномощникът им е конкретизирал ,че двамата
ищци претендират да са собственици не на целия процесен имот ,а само на
по ¼ идеална част от него.
С.ският окръжен съд намира ,че е без значение обстоятелството ,че
не е било допуснато изменение от страна на районен съд –Ч. на иска по
чл.108 ЗС за двамата ищци.Същественото е ,че това уточнение на
пълномощника на ищците е било прието от районен съд Ч. с протоколно
определение от 24.10.2019г. и поради това абсолютно недопустимо
районният съд с обжалваното решение №9007/ 16.07.2021г по гр.д.
№125/2019г е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от
1/4идеална част за всеки един от ищците от ПИ №2067 ,с площ 875 кв.м.
,който попада с 875 кв.м. в УПИ VІ –за ОС“М.“ ,в кв.98 , по плана на с.П. до
претендирания в цялост имот ,като неоснователен и недоказан .Районният
съд се е произнесъл плюс петитум и решението в тази част следва да бъде
обезсилено като недопустимо и прекратено производството по делото ,тъй
като ищците не са били предявили такава претенция /В този смисъл е
решение №476/26.10.2010г. по гр.д. №907/2009г. по описа на на ВКС ІІгр.о
и решение №264/17.11.2015г. на ВКС по гр.д. №1227/2015г на ІІІгр.о/
Относно въззивна жалба с вх.№90341/29.09.2021г. от адв.Р. И.
, пълномощник на Институт по зеленчукови култури „М."- град П. против
решение №9007/16.07.2021г. по гр.д. №125/2019г. по описа на районен съд
Ч.,в частта ,с която се признава за установено по отношение на ответника
,че ИВ. Б. Т. е собственик на ¼ идеална част от ПИ 2067 с площ от 875 кв.м.
който попада с 875 кв.м. в УПИ-VІ-за ОС“М.“ ,в кв.98 по плана на с.П. и
ответника е осъден да предаде на ИВ. Б. Т. фактическата власт върху
същия поземлен имот ,който държи без правно основание С.ският окръжен
19
съд намира ,че същата е частично основателна по следните съображения:
С решение №114/18.12.2007г. по гр.д. №65/2006г. по описа на районен
съд Ч. е отхвърлен предявения от ИВ. Б. Т. с ЕГН: ********** и с адрес : гр.
П., жк „Т.",бл.121, ет.З , ап.7, Н. Б.а Г. с ЕГН: **********, Д. Б. К. с ЕГН:
******, С.Г. Т.а с ЕГН: ********** с ЕГН: ********** всички със съдебен
адресат гр. П., ул. „Р.Д." № 48, офис № 306 - адв. М.П. иск с правно
основание чл.97 от ГПК за признаване за установено спрямо Институт по
зеленчукови култури „М." - П., представляван от директора С.П.М. с ЕГН:
**********,със седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „Б.ш."№ 32,
И.М.П., Д.Д. С., А.Г.А.,А. Г. Ш. и П.К.К. всички от с. П., общ. Ч., обл. С., че
са собственици по наследство на следните недвижими имоти: № 1 и 2 кв.98
и кв.104 по кадастралния план на с. П. от 1999г. и идентични с имоти 1/2067 и
2/2068 в кв.98 по плана на с. П. от 1985г. /сега действащ/ с площ от 1,175 дка.
Това решение е потвърдено с решение №617/19.01.2019г. по в.гр.д.
№291/2008г. по описа на окръжен съд С. .Резултатът от тези две решения
обвързва страната ИВ. Б. Т. , тъй като след като е било потвърдено
решението на районен съд гр.Ч. от окръжен съд гр.С. и с изтичане на срока
за депозиране на касационна жалба е видно ,че ИВ. Б. Т. не е депозирал
такава пред ВКС ,а такава е депозирана единствено от С. Т.а и Н.С. като към
касационната им жалба се е присъединила единствено Д.К. Следователно
ИВ. Б. Т. въобще не е участвал в производството пред ВКС
като с решение №456/03.06.2010г. по гр.д. №835/2009г. ВКС първо
отделение гражданска колегия е отменило решение от 19.01.2009 г. по гр. д.
№ 291/2008 г. на С.ски окръжен съд в частта ,с която искът е отхвърлен за
875.00 кв. м., съставляващи имот пл. № 2067, включен в образуването на
УПИ VI, в кв. 98 по плана на с. П. и вместо него е постановило ,че признава
за установено по отношение на Институт по зеленчукови култури, гр. П., че
С.Г. Т.а, Н. Т.а С. и Д. Б. К. са собственици на 875.00 м, съставляващи имот
пл. № 2067, който е включен в образуването на УПИ VI -за ОС М., в кв. 98,
по плана на с. П., която част е повдигната в жълто на скица № 122 издадена на
05.09.2006 г. (л. 60 от гр. д. № 65/2006 г.), която придопдписана от състава на
съда да се счита неразделна част от решението.Оставило е в сила решението
в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 875.00 кв. м. от
същия УПИ като неоснователен.
В този смисъл решение №456/03.06.2010г. по гр.д. №835/2009г.
ВКС първо отделение гражданска колегия не обвързва със сила на пресъдено
нещо ИВ. Б. Т. ,тъй като последния не е депозирал касационна жалба , нито
се е присъединил към касационната жалба на останалите съсобственици-
ищци по делото .
Същият е депозирал пред ВКС молба за допускане на очевидна фактическа
грешка ,но с определение №26/25.03.2020г. по гр.д. №835/2009г.ВКС е
оставил без уважение молбата по чл.247 ГПК.
Поради това за ИВ. Б. Т. обвързваща сила има влязлото в сила
решение на окръжен съд гр.С. ,с което е потвърдено решението на районен
съд Ч. като е отхвърлен иска му с правно основание чл.9 ГПК/ отм/.При
20
това положение е недопустимо сега в настящото производсдство ИВ. Б. Т. да
предявява иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС за същия имот на
същото основание и срещу същия ответник -Институт по зеленчукови
култури „М. „-П. .Това е така , тъй като в иска за собственост по чл.108 ЗС
имплицинто се съдържа установителния иск по чл.124,ал.1 ГПК /чл.9 ГПК
/отм/ ,по който вече има влязло в сила решение на окръжен съд –С. по
отношение на ИВ. Б. Т. .
Поради това ще следва да бъде обезсилено обжалваното основно
решение №9007/16.07.2021г по гр.д. №125/2019г. по описа на районен съд
гр.Ч. в частта ,с която признал за установено по отношение на ИНСТИТУТ
ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр.П. , Булстат: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора
Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап.
7 е собственик на 1/4 идеална част от Поземлен имот № 2067, с площ от 875
кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с.
П., при граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт
цвят на комбинирана скица към СТЕ /л.210 по делото/ и е осъден
ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32,
представляван от директора Д. Г. Г. да предаде владението на И. Б. Т. , с
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 /фактическата
власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без да има правно
основание и в частта ,с която е отхвърлен иска в останалата част, за
разликата над уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части на всеки
един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада
с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до претендирания
в цялост имот,като недопустимо и прекратено производството по делото ,тъй
като е бил предявен недопустим иск от страна на ИВ. Б. Т..
Ще следва да бъде потвърдено основното решение №
№9007/16.07.2021г по гр.д. №125/2019г. по описа на районен съд гр.Ч. в
частта в частта , с която е осъден ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ
КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. да предаде
владението на Д. Б.а К. , с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б,
ет. 4, ап. 10 фактическата власт/държането върху същия поземлен имот, който
държи без да има правно основание.
Относно въззивна жалба с вх.№90369/12.11.2021г. от адв.Р. И.
пълномощник на Институт по зеленчукови култури М. „ –гр.П. против
решение за поправка на очевидна фактическа грешка №9008/30.09.2021г.
по гр.д. №125 /2019г. по описа на районен съд Ч. С.ският окръжен съд
намира ,че същата е частично основателна по следните съображения:
Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
21
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде
решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на
решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от Тълкувателно решение №
1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на
делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху
спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде
установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще
отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че
ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но
ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищеца е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на
пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото,
който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост
на заявеното от него основание. Когато по предявен иск за собственост съдът
е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на
собственост, но в мотивите си е приел, че ищеца е собственик на процесния
имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна
фактическа грешка/както е в конкретния случай по отношение на ищцата
Д. Б. К. /, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК
процесуален ред.В този смисъл е тълкувателно решение №4/14.03.2016г. по
т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС /
В частта, с която Чепеларският районен съд е постановил с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 9008/30.09.2021г. по
гр.д. №125/2019г. като в диспозитива на решение №9007/16.07.2021г.,
постановено по гр. дело №125/2019г. по описа на районен съд - Ч. ВМЕСТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИНСТИТУТ ПО
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора
Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап.
7 е собственик на 1/4 идеална част от Поземлен имот № 2067, с площ от 875
кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с.
П., при граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт
цвят на комбинирана скица към СТЕ /л.210 по делото/ и ОСЪЖДА
22
ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32,
представляван от директора Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на ИВ. Б. Т. с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3,ап.7/държането върху същия
поземлен имот, който държи без да има правно основание, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4 /една
четвърт/ идеални части на всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с
площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по
плана на с. П. до претендирания в цялост имот като неоснователен и
недоказан, да се ДА СЕ ЧЕТЕ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П.,
Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул.
Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап.7 ,е собственик на 1/4 идеална част от
Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ
VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при граници: улица, ПИ № 2068,
улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ
/л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ
„М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на
ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7
фактическата власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без
да има правно основание и в частта ,с която отхвърля иска в останалата
част, за разликата над уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части
на всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м.,
който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до
претендирания в цялост имот като неоснователен и недоказан , следва да
бъде обезсилено решението за поправка на очевидна фактическа грешка
като недопустимо и бъде прекратено производството по делото поради
недопустимост на иска по чл.108 ЗС.
Ще следва да бъде потвърдено решение № 9008/30.09.2021г. по
гр.д. №125/2019г,с което в диспозитива на решение №9007/16.07.2021г.по гр.
дело №125/2019г. по описа на районен съд - Ч. в частта , с която е
постановено ДА СЕ ЧЕТЕ : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32,
представляван от директора Д. Г. Г., че Д. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 е собственик на 1/4 идеална част от
Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ
VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при граници: улица, ПИ № 2068,
улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ
/л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ
„М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на
Д. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10
фактическата власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без
23
да има правно основание ,като законосъобразно и обосновано .Това е така ,
тъй като по отношение на ищцата Д. Б. К. има влязло в сила по
установителен иск с правно основание чл.9 ГПК /отм/решение
№456/03.06.2010 по гр.д. №835/2009г на ВКС І отделение , гражданска
колегия , с което е отменено по реда на касацията решение от 19.01.2009г.
по гр. д. № 291/2008 г. на С.ски окръжен съд в частта с която искът е
отхвърлен за 875.00 кв. м., съставляващи имот пл. № 2067, включен в
образуването на УПИ VI, в кв. 98 по плана на с. П. и вместо него е
постановил ,че признава за установено по отношение на Институт по
зеленчукови култури, гр. П., че С.Г. Т.а, Н. Т.а С. и Д. Б. К. са собственици на
875.00 м, съставляващи имот пл. № 2067, който е включен в образуването на
УПИ VI -за ОС М., в кв. 98, по плана на с. П., която част е повдигната в жълто
на скица № 122 издадена на 05.09.2006 г. (л. 60 от гр. д. № 65/2006 г.), която
придопдписана от състава на съда да се счита неразделна част от
решението.Оставено е в сила решението в останалата част, с която искът е
отхвърлен за разликата над 875.00 кв. м. от същия УПИ като неоснователен.
В този смисъл по отношение на Д.К. с влязлото в сила решение на ВКС
вече е изяснен въпроса за собствеността /без да се сочат квотите за
отделните съсобственици/в производството по чл.9 ГПК /отм/.Това решение
на ВКС обаче не се ползва с изпълнителна сила ,тъй като няма осъдителен
диспозитив . Страната Д.К. не е могла да влезне във владение на имота,
който от данните по делото е видно ,че се владее от ответника Институт по
зеленчукови култури „М.“ и поради това се е наложило да заведе иск с
правно основание чл.108 ЗС ,за да може с влязло в сила решение да осъди
ответника да и предаде владението върху имота ,който ответника владее без
правно основание. Съгласно тълкувателно решение № 91 от 1.Х.1974 г. по гр.
д. № 63/74 г., ОСГК предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на
обикновено управление, от което следва, че всеки от съсобствениците може
да го предяви пред съда/те не са необходими ,а обикновени другари в
процеса/.Както е посочил и първоинстанционният съд - това решение на ВКС
има сила на пресъдено нещо и разрешението на въпроса на кого принадлежи
правото на собственост /на ищцата К. или на ответника е задължително в
настоящото производство.
Всички възражения ,направени във въззивните жалби от адв.Р.И.
пълномощник на Институт по зеленчукови култури „М.“ ,касаещи Д.К. са
неоснвателни .В това производство е предявен иск с правно основание чл.108
ЗС ,който имплицитно в себе си съдържа установителния иск за собственост
.За разлика от влязото в сила решение на ВКС ,в която не са изследвани
квотите на съсобствениците ,в настоящото производство по чл.108 ЗС няма
пречка ищцата Д.К. да претендира своята ¼ идеална част от процесния
имот/,тъй като са четирима наследници на общия наследодател Б. Т./ ,но
правилно районен съд гр.Ч. е осъдил ответника да предаде на ищцата
владението върху целия имот В този смисъл е трайната практика на ВКС-
решение №179/08.06.2012г. по гр.д. №1241/2011г. на ВКС ІІгр.о.
Относно частна жалба с вх.№90348/08.10.2021г. от ИВ. Б. Т. и
Д. Б. К. чрез адв.Т.Д. С.ският окръжен съд намира ,че същата е
24
неоснователна по следнитесъображения:
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че
,разноските за страните следва да останат така както са направени пред
първата инстанция с оглед частичното уважаване на иска по чл.108 ЗС и
съответно частичното отхвърляне на иска по чл.108 ЗС.
По отношение на възражението за прекомерност на адв.
възнаграждение на пълномощника на ответника адв.Р.И. направено пред
районен съд –Ч. от адв.Т.Д. ,пълномощник на ищците в съдебно заседание на
28.04.2021г. С.ският окръжен съд намира ,че същото е неоснователно
.Районният съд правилно е посочил ,че разноските, направени от ищците са в
общ размер 1 397,90 лева , а разноските на ответника са в размер на 1 650
лева. Пълномощникът на ответника е изготвил подробен отговор на исковата
молба и непрекъснато е осъществявал във всяко едно съдебно заседание
процесуално представителство и устна и писмена защита на ответника
Институт по зеленчукови култури “М.“.Поради това ще следва обжалваното
определение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано
постановено.
Относно изхода на делото С.ският окръжен съд намира ,че с оглед
на обстоятелството ,че въззивната жалба на ищците е частично основателна,а
частната жалба е неоснователна и въззивните жалби на ответника са
частично основателни като разноските за въззивната инстанция по
представен списък по чл.80 ГПК на ИВ. Б. Т. и Д.Б. К. чрез адв.Т Д. са в
общ размер 1 235 лева ,от които 1 200 лева адв. възнаграждение за адв.Т.Д. и
35 лева ДТ ,а разноските на Институт по зеленчукови култури „М. „ чрез
адв.Р.И. са в размер на 1825 лева , от които 1 800 лева адв. възнаграждение и
25 лева държавна такса, следва разноските за въззивната инстанция да
останат за страните така както са ги направили .
Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на адв.Р.И.
във въззивната инстанция ,направено в съдебно заседание на 20.01.2022г.
въззивният съд намира ,че е неоснователно ,тъй като пълномощникът на
Институт по зеленчукови култури „М. „ е изготвил две въззивни жалби ,
изготвил е два писмени отговора на въззивна жалба и частна жалба на
ищците по делото и е осъществил процесуално представителство и защита
за страната пред окръжен съд –С.,като е представил и писмена защита.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №9007/16.07.2021г по гр.д.
№125/2019г. по описа на районен съд гр.Ч. в частта ,с която е признал за
установено по отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ
„М.“ гр.П. , Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 е собственик на 1/4
идеална част от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с
25
875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при граници:
улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана
скица към СТЕ /л.210 по делото/ и е осъден ИНСТИТУТ ПО
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора
Д. Г. Г. да предаде владението на И. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 /фактическата власт/държането върху същия
поземлен имот, който държи без да има правно основание и в частта ,с която
е отхвърлен иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4
/една четвърт/ идеални части на всеки един от ищците от Поземлен имот №
2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в
кв.98 по плана на с. П. до претендирания в цялост имот,като недопустимо и
прекратява производството по делото поради недопустимост на иска по
чл.108 ЗС
ПОТВЪРЖДАВА решение № №9007/16.07.2021г по гр.д.
№125/2019г. по описа на районен съд гр.Ч. в частта в частта , с която е
осъден ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат:
******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32,
представляван от директора Д. Г. Г. ,да предаде владението на Д. Б.а К. , с
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 фактическата
власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без да има правно
основание,като законосъобразно
ОБЕЗСИЛВА решение за поправка на очевидна фактическа
грешка № 9008/30.09.2021г. по гр.д. №125/2019г. като в диспозитива на
решение №9007/16.07.2021г., постановено по гр. дело №125/2019г. по описа
на районен съд - Ч. е прието -ВМЕСТО ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П.,
Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул.
Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7 е собственик на 1/4 идеална част от
Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ
VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при граници: улица, ПИ № 2068,
улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ
/л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ
„М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на
ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3,ап.7/държането
върху същия поземлен имот, който държи без да има правно основание, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за разликата над уваженият размер от 1/4
/една четвърт/ идеални части на всеки един от ищците от Поземлен имот №
2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в
кв.98 по плана на с. П. до претендирания в цялост имот като неоснователен и
недоказан, да се ДА СЕ ЧЕТЕ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П.,
Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., район С., ул.
Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че ИВ. Б. Т. с ЕГН **********,
26
с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап.7 ,е собственик на 1/4 идеална част от
Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който попада с 875 кв.м. в УПИ
VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при граници: улица, ПИ № 2068,
улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ
/л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ
„М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на
ИВ. Б. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. 121 А, ет.3, ап. 7
фактическата власт/държането върху същия поземлен имот, който държи без
да има правно основание и в частта ,с която отхвърля иска в останалата
част, за разликата над уваженият размер от 1/4 /една четвърт/ идеални части
на всеки един от ищците от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м.,
който попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П. до
претендирания в цялост и ПРЕКРАТЯВА в тези части производството по
делото поради недопустимост на иска по чл.108 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение за допускане на очевидна фактическа
грешка № 9008/30.09.2021г. по гр.д. №125/2019г,с което в диспозитива на
решение №9007/16.07.2021г.по гр. дело №125/2019г. по описа на районен съд
- Ч. в частта , с която е постановено ДА СЕ ЧЕТЕ : ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ИНСТИТУТ ПО ЗЕЛЕНЧУКОВИ
КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора Д. Г. Г., че Д. Б. К. с
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 е собственик на
1/4 идеална част от Поземлен имот № 2067, с площ от 875 кв.м., който
попада с 875 кв.м. в УПИ VI - за ОС "М.", в кв.98 по плана на с. П., при
граници: улица, ПИ № 2068, улица и ПИ № 845, повдигнат в жълт цвят на
комбинирана скица към СТЕ /л.210 по делото/ и ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ „М.“ гр. П., Булстат: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., район С., ул. Б.ш. 32, представляван от директора
Д. Г. Г. ДА ПРЕДАДЕ на Д. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д-р
П.Б. 14Б, ет. 4, ап. 10 ,фактическата власт/държането върху същия поземлен
имот, който държи без да има правно основание, като законосъобразно и
обосновано .
ПОТВЪРЖДАВА определение №9013/30.09.2021г. по гр.д.
№125/2019г. по описа на районен съд-Ч. ,с което е оставена без уважение
молбата на ИВ. Б. Т. и Д.Б. К. чрез адв.Т. Д. за изменение на решение
№9007/16.07.2021 г в частта за разноските ,като законосъобразно и
обосновано постановено.
РАЗНОСКИТЕ за въззивната инстанция остават за страните по
делото така както са направени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците им
при условията на чл.280,ал.1 и 2 ГПК
27
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28