Р Е
Ш Е Н
И Е №
260737
09.03.2021 година
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при
участието на секретаря Марияна Михайлова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10095 по описа на съда за 2020
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по иск по по чл. 439 от ГПК, образувано по
искова молба на К.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв.
М., против: „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********. със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Малинова
долина. Рачо Петков - Казанджията № 4-6 за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата 4981, 39 лева , представляваща
главница по договор за кредит спринт № .......... от 31.01.2008 г.; 202.80 лева, -
просрочена лихва за периода от 04.10.2012 г. до 13.01.13 г. по договор за
кредит спринт № .......... от 31.01.2008 г.; за които
е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. 5023/2013
г. на PC - Пловдив.
В исковата молба се твърди, че през 2013 г. ...................,
в качеството си на
заявител се е сдобило с изпълнителен лист по ЧГД № 502
от 2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив за вземания, произтичащи от Договор
за прокредит спринт № .......... от 31.01.2008 г. сключен между ...................
и .............. като кредитополучател и ищеца като солидарен
длъжник. Въз
основа на изпълнителен лист на
12.04.2013 г. е образувано
изпълнително дело № ... от 2013 г. по описа на ЧСИ ............., с peг. № ..., район на действие
ОС - ...... за принудителното събиране на сумите 4981, 39 лева, -
главница по договор за прокредит спринт № .......... от 31.01.2008 г. и 202,
80 лева, представляваща просрочена лихва за периода от 04.10.2012 г. до
13.01.13 г. С договор за цесия от 05.01.2015 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
придобил вземанията на ................... по изпълнителния лист, след
което е встъпило като взискател по изпълнителното дело. По
изпълнителното
дело са предприети следните действия: на 13.01.2014 г.
е постъпила молба от взискателя за налагане запор на банковите сметки на длъжника; а на 03.09.2014 г. е наложен запор на МПС,
собствено на
длъжника. Ответника е конституиран като взискател по изпълнителното
дело като частен правоприемник на вземанията по изпълнителния лист в качеството
си на цесионер по договор за цесия от 05.01.2015 г. Единственото
предприето по изпълнителното дело изпълнително действие, което прекъсва
давността и срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, е наложеният запор на МПС от
13.09.2014 г. Други изпълнителни действия нито са искани, нито са предприемани
по изпълнително дело № ... от 2013г по описа на ЧСИ .............. Изпълнителното
дело е перемирано на 13.09.2016 г.
поради дезинтересиране
на взискателя за периода от 13.09.2014 г. до 13.09.16 г. Това е констатирано
от ЧСИ едва на 20.07.2020 г. Вземанията по изпълнителния
лист са погасени по давност. Ответника е
отправил покана №
........ от 24.07.2020 г
до ищеца. Последния е възразил с аргумент за изтекла
давност. С
отговор № ..... от 28.07.2020г. ответинка отказва
да зачете погасителния ефект на изтеклата погасителна давност по отношение на
удостоверените в изпълнителния лист притезания и да извърши корекция в ЦКР към
БНБ, като кани ищеца за сключване на
споразумение за погасяване на задълженията, което поражда интереса му от предявяване на иска.
В
предоставения срок за отговор ответника признава иска. Твърди, че не е
предприемал действия по принудително събиране на вземането и отправената покана
не следва да се приема за такова. Не е дал повод завеждане на делото и не
следва да понесе отговорност за разноските. Евентуално отправя възражение за
прекомерност на същите.
Настоящият състав намира, че са налице
процесуалните предпоставки визирани в чл. 237
от ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, а именно същия
е
заявил още с отговора на исковата молба, че признава иска, искът
не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се
постанови решение при признание на иска, с което да се уважат предявените
искове, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК.
По
разноските:
Съдът намира, че с поведението си ответника е дал повод
за завеждане на предявения иск, доколкото след прекратяване на изпълнителното
дело е продължил да търси събиране на вземането си. Поради това на ищеца следва да
се присъдят съобразно списъка и представени доказателства разноски за
държавна такса в размер от 249,26 лв. и 590
лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.В., ЕГН: **********, с адрес:
*** не дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК:
*********. със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Малинова
долина. Рачо Петков - Казанджията № 4-6 сумите по договор за кредит спринт № ..........
от 31.01.2008 г., а именно 4981, 39 лева (четири хиляди деветстотин осемдесет и един лева и 39 ст.), -
главница; 202.80 лева (двеста идва лева
и 80 ст.)
-
просрочена лихва за периода от 04.10.2012 г. до 13.01.13 г.; за които е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. 5023/2013
г. на PC – Пловдив поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК:
*********. със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Малинова
долина. Рачо Петков - Казанджията № 4-6 да
заплати на К.С.В.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 839,26 лв. /осемстотин тридесет и девет лева и 26 ст./ за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала! ММ