№ 85
гр. Русе, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000193 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КРЕДИТ ИНС“АД София,
ЕИК205997727, представлявано от М.Г.А., чрез пълномощник адвокат Р.Д.,
против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№1830/2020г., с
която е отхвърлен иска против ЕРХ. АХМ. Т., за установяване на вземане в
размер на 730.83лв., от които 500лв.-главница, договорна лихва-45лв., такса
Гарант-170.65лв., лихва за забава-15.18лв. за периода 20.08.2019г.-
12.12.2019г., на основание договор за потребителски кредит
„Екстра“№89556/19.07.2019г. Излагат се оплаквания за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните
правила и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и
претенциите-уважени изцяло, както и присъдени разноски.
Насрещната страна-въззиваемия Е.Т., чрез назначен особен
представител адвокат А.Ж.-Ц. е подал отговор на въззивната жалба като счита
1
същата за неоснователна.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Окръжният съд намира, че постановеното от районния съд
решение е валидно, допустимо и правилно.
За да отхвърли предявените от въззивника искове по реда на
чл.422 ГПК, първоинстанционния съд е приел, с оглед възражението на
ответника, че не е установено сключването на договор за заем между
страните, осъществено от разстояние, тъй като съгласно чл.10 ЗПК договорът
за кредит следва да бъде сключен в писмена форма, а по делото липсват
технически или електронни записи, от които да се установи волята на
страните за сключването му. Отделно от това е приел, с оглед възражението
на ответника, че не е доказан факта на получаване на сумата.
Изложените от съда мотиви са подробни, основани на приетите за
установени факти и почиващи на относими норми на материалния закон,
поради което въззивния съд препраща към тях, на основание чл.272 ГПК.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната
жалба, касаещи сключването на договора. Представеният договор за
потребителски кредит „Екстра“№89556/19.07.2019г. с характеристиките си,
очертани в исковата молба, попада в приложното поле на ЗПК и на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
2
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит
от разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР) – арг. по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1,
т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата
следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Настоящия състав също приема, че по делото не е установено страните
да са сключили действителен договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние. Изискванията за сключване на такъв договор са посочени в чл.
5, чл. 10, чл. 11 от ЗПК. При условията на пълно и главно доказване ищецът
не е доказал, че е предоставил на ответника необходимата преддоговорна
информация, както и не е доказал получаването на нейното съгласие за
сключване на договора с посоченото съдържание. Твърденията на ищеца,
настоящ въззивник, за разменени по електронна поща с ответника документи
не са установени по делото. Разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, задължава
доставчика при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията
по чл. 8 от с.з. на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския
3
закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В настоящия случай,
представените Договор за потребителски кредит „Екстра“ с погасителен
план, както и Общи условия към него, са фактически неподписани.
Твърдението на ищеца, поддържано и във въззивната жалба е, че ответника е
активирал изпратената му препратка на съответна интернет страница на
заемодателя, с което се е съгласил с изпратения му договор и е приел
условията му. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, а електронен документ, съобр. чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ е всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис, като електронното изявление се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, съобразно
който "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал.
3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). (В
този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV
г. о., ГК). С отговора на исковата молба особения представител на ответника
изрично е оспорил изпълнението на изискването на чл.18 ЗПФУР, както и
твърдените от ищеца обстоятелства за сключване на договора. В доклада си
по чл.146 ГПК районният съд е дал указания на ищеца за подлежащите на
доказване от него факти. Независимо от разпределената от съда
доказателствена тежест, въззивникът-ищец не е доказал при условията на
пълно и главно доказване спазването на сочената от него последователност на
действията за сключването на процесния договор, нито предоставянето на
преддоговорната информация и съгласието на ответника. Представените по
4
делото писмени доказателства - договор и общи условия, имат характер на
частни неподписани документи, които изхождат от ищеца и не са в състояние
да обосноват извод, че фактически са били предоставени на ответницата и
същата се е запознала с тях. Ето защо, при положение, че няма доказателства
както че приложената заявка изхожда от ответника, нито такива за приемане
условията на договора, със съдържанието приложено от ищеца, то не се и
доказва твърдението на ищеца, че страните са сключили договора.
Посочването на лични данни в заявката на ответника, респ.- респективно
знанието на ищеца за същите, не обосновават извода за приемането от
ответника на условията на договора, нито за сключването му.
Отделно от това, по делото не е установено сумата 500лв. да е получена
от ответника чрез „Изи пей“. Разписката за тази сума не е подписана от
ответника и не доказва факта на получаване на сумата.
Договорът за потребителски кредит на който се позовава въззивника е
формален, като съдържа изисквания за конкретно минимално съдържание и
форма, както и постигане на съгласие за съществени белези на
правоотношението. Тези обстоятелства не са установени по делото, поради
което и не е доказано възникването на валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, сключен от разстояние с твърдяното от ищеца
съдържание.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение, с което
исковете са отхвърлени е правилно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника е дължимото възнаграждение за назначения
особен представител на въззиваемия размер на 100лв., което въпреки
дадените указания, не е внесено.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260389/29.04.2021г., постановено по гр.д.
№1830/2020г. по описа на РРС, ХV-ти граждански състав.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК205997727, със седалище и
5
адрес на управление гр.София, бул. Цар Борис III, №85, Мецанин,
представлявано от М.Г.А. да заплати на адвокат А.Г. Ж.-Ц., с адрес гр.Русе,
ул.Ц.Н. №**, ет.*, сумата 100лв.-възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6