Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260509 18.02.2021 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3604 по описа на съда за 2020г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация
на иска е по чл. 124 ал. 1 ГПК и по чл.11
т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 23 и
чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ***, подписан на 11.11.2016г.
Твърди се, че договора е нищожен, поради противоречие
с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.
11, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК.
Съгласно раздел VІ от договора за потребителски
кредит, ищеца е следвало да върне сумата по кредита в размер на 31100 лева при
ГПР 49,90 % годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден 0,11 при
срок на кредита от 24 месеца върху главницата от 3100 лева. За срока на договора ищеца е следвало да
върне сумата от 6924,48 лева.
Заявява се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на договор № ***/11.11.2016г. Като при условията на
евентуалност, ако съда не уважи иска за прогласяване на нищожност на целия
договор, то да уважи иска за обявяване на нищожност на клаузата в раздел VІ,
касаеща „пакет от допълнителни услуги“ и даваща право на ответното дружество да
получи заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги по договор № ***/11.11.2016г.
в размер на 2324,88 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 36554/30.06.2020г. от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД.
В отговора на исковата молба се твърди, че предявения
иск е неоснователен, поради подробно изложени съображения в отговора.
Заявява се, че в исковата молба са посочени множество
неверни твърдения и множество неточности.
Неоснователни били твърденията на ищеца, че
поради невключването на възнаграждението
за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа
и правна страна следното.
Между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит № *** от дата 11.11.2016г. като съгласно раздел VІ от този договор,
именован „Параметри“ ищеца следвало да върне сумата по кредита в размер на 3100
лева, при ГПР 49,90 % годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент на ден
0,11 при срок на кредита от 24 месеца, с
общ дължим размер 4599,60 лева, което
обстоятелство се потвърждава от приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице И.С..
Постигната била договореност за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 2 324,88 лева, като общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
бил в размер на 6 924,48 лева. При изчисляване на ГПР не е включена
допълнително определената сума в размер на 2 324,88 лева, която
представлява възнаграждение за закупен пакет от допълнителните услуги като в
последния случай ГПР възлиза на 145.13%
По наведените от ищеца основание за недействителност
на договора, евентуално на оспорените негови клаузи съдът намира следното.
По отношение недействителността на целия договор до
колкото това е предмета на главния иск съдът намира следното.
Договорът е валиден, тъй като ответникът има лицензия
за предоставянето на бързи кредити, респ. договорът има основание, предмет и е
сключен в изискуемата писмена форма. Договорът не е нищожен поради противоречие
с добрите нрави, тъй като е налице еквивалентност на престациите, а на
специалните основания по чл.11.т.10 ЗПК договорът отговаря, тъй като съдържа
ГПР и общо дължимата сума от потребителя, респ. отговаря на изискването по
чл.11,т.9 ЗПК относно размерът на ГЛП и условията за прилагането му. В
съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК е също така уговорения ГПР от 41,17% е до 5
пъти законната лихва за просрочени задължения. В тази насока е и заключението
на вещото лице И.С..
Следователно, главният иск се отхвърля като
неоснователен.
Относно оспорената законосъобразност на
възнаграждението за закупен пакет от допълнителните услуги в размер на сумата 2 324,88
лева съдът намира следното.
Уговореното възнаграждение от 2 324,88 лева не
става ясно за какъв точно пакет от допълнителни услуги е закупен, за да може да
се прецени до колко уговорената цената съответства на справедливостта и добрите
нрави, респ. налице ли е изискуемата потребителска еквивалентност. Не се
установява от ответника клаузата да отговаря на изискването за добросъвестност,
респ. очевидно тази клауза води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В случая няма спор, че сделката е потребителска, до колкото ищеца
има качеството на потребител. Разгледан на плоскостта на съдържателната част на
пакета от допълнителни услуги се констатира следното. Първо пакетът включва пет
допълнителни услуги всяка от които е неясно на каква стойност възлиза, неясно е
също така по каква методология се определя и каква е реалната стойност за
търговеца при осъществяването на тази услуга. Така например улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства по т.5 от пакетът от
допълнителни услуги не става ясно в какво точно се състои улеснение в сравнение
с обичайната процедура. В т.15.5.1 от ОУ към договора за потребителски кредит
се посочва, че ответникът може да одобри за отпускане следващи парични средства
на клиента, но всъщност тази услуга е част от предмета на икономическата
дейност на търговеца, т.е той не престира нищо повече от това за което е
създаден. На следващо място услугата предполага липса на допълнително
кандидатстване, което фактически се тълкува от настоящата инстанция като ново
предложение за сключване на нов договор за потребителски кредит или за
рефинансирането му, без това да е изрично поискано от потребителя, което пък
отново е част от предмета на търговската дейноста на ответника. Следователно,
улеснената процедура за получаване на парични средства не представлява нищо
различно, нищо преференциално от обичайната икономическа дейност на търговеца,
която е свързана с публично предлагане на кредити.
Следващата позиция от пакета е промяна на падежа,
която съгласно 15.4.1. от ОУ е посочена като право на клиента да поиска промяна
на падежа на задължение, което не е изискуемо, същевременно обаче липсва
разписано задължение от страна на търговеца да се съгласи с направеното от
клиента искане или другояче казано ответника си запазва правото да прецени
основателността на искането. Фактически клиентът си купува услуга, която му се
предоставя от закона, всеки длъжник може да поиска промяна на падежа на
задължението съобразно свободата на договаряне уредена в чл.9 ЗЗД и затова не
му е необходимо да заплаща възнаграждение. Другояче би било ако ответникът беше
разписал процедура по която да се осъществи това искане за промяна на падежа
или най-малкото да поеме ангажимент към потребителя, че ще удовлетвори това
искане при наличието на определени условия – което реално в ОУ няма. Следващата
услуга предвидена в пакета е приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, разписана в 15.1 от ОУ в тази услуга обаче отново остава неясно за
потребителя какво точно преимущество ще получи до колкото нито е описано
времето за което се извършва одобряването на кредита за клиентите без закупен
пакет и за тези със закупен пакет. Другите две услуги – отлагане на вноски и
намаляване на погасителни вноски уредени в т.15.2 и т. 15.3 от ОУ отново касаят
възможността на страните свободно да договарят и предоговарят сключения договор
за кредит. Безспорно тези услуги са уредени по-подробно и изчерпателно на фона
на останалите услуги, но отново никъде не е разписан ангажимент на кредитора
при наличието на описаните предпоставки да се съгласи на отлагане плащанията по
вноските, респ. на намаляването им. Без да има наличието на такова съгласие
отнапред дадено от кредитора, реално той не е задължен да удовлетвори искането
на потребителя, а последния си плаща за нещо, което законът му позволява да
иска, а именно намаляване на вноските или отлагането им. Следователно и по
отношение на тези две услуги не става ясно каква е възмездността на
престациите, т.е не става ясно за какво точно потребителят заплаща
допълнителния пакет, какво точно получава в повече и какви точно преференции
възникват за него след като всичко, което е разписано в ОУ е законово възможно
да бъде поискано, както и законово възможно да бъде отказано. Другояче казано
допълнителния пакет не създава допълнителни права за потребителя на които да
съответстват задължения на кредитора тези права да бъдат удовлетворени, не го
поставят в по-неблагоприятна фактическа и икономическа ситуация спрямо
клиентите, които не са закупили такъв пакет.
Поради гореизложеното фактическото оскъпяване на
кредита от 49,90 % ГПР скача на 145,13% поради което и настоящата инстанция
приема, че допълнителния пакет услуги маскира стойността на 49,90 % ГПР до 145,13%
оскъпяване на кредита или за разликата от 95,23% до колкото реално за тази
разлика ответникът не установи какво точно фактически дава, за да се оскъпи
дълга, респ. не се установи конкретно допълнителния пакет услуги какви ползи
предоставя на потребителя.
Отделно следва да се посочи, че самото искане за
отпускане на потребителски кредит не включва стойността на пакетът допълнителни
услуги, тази стойност за пръв път се фиксира в договора за потребителски кредит
като не е ясно защо допълнителните възможности за клиента не са отделени в
самостоятелен формуляр, а са в един и същи документ с искането за отпускането
на кредит, при което излиза, че волеизявлението на потребителя е да бъде
включен и този пакет допълнителни услуги, без да е наясно на каква стойност е.
Ето и защо евентуалния иск се уважава като клаузата за
пакет допълнителни услуги, в раздел VI „Параметри“
на стойност от 2324,88 лева следва да се обяви за недействителна на основание
чл.143 вр. с чл. 146 ЗЗП до колкото не се установи клаузата да е индивидуално
уговорена.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски в размер на сума от общо 243 лева – държавна
такса и разноски за съдебно-счетоводна експертиза и 626 лева адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.С.Б. с ЕГН ********** с
адрес: *** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх. В с ******и ***за
ОБЯВЯВАНЕ за недействителен договор за потребителски кредит № № *** от дата
11.11.2016г. като неоснователен и недоказан;
ОБЯВЯВА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на
раздел VI „Параметри“ „По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2 324,88
лева“ от договор за потребителски кредит № *** от дата 11.11.2016г. на
основание чл. 143 вр. с чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.
В с с ******и ***ДА ЗАПЛАТИ В полза на М.С.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 243 лева – държавна такса и разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, А В ПОЛЗА НА адв. Е.И. *** със съдебен адрес:*** Кубрат на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 626 лева адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.