РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Карлово, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320100255 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка чл.
415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - „Й.Б.“ ЕАД твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК срещу Д. С. С. било образувано ч.гр.д № 1500/2022г. по описа на
Районен съд - Карлово. Против длъжника била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 270.64 лв. Във връзка с
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника и
предвид депозираното от него възражение, предявява на основание чл. 422,
във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение в размер на 270.64 лв., която сума представлява цена на
потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, както и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор/и за мобилни услуги.
Твърди, че длъжникът Д. С. С.е бил абонат на дружеството - доставчик
на мобилни услуги „Й.Б.“ ЕАД, с предишно наименование „Т.Б.“ със
сключени договори, както следва:
1. Договор за мобилни услуги от дата 13.11.2015г., съгласно който бил
избрал да ползва мобилен номер ***. Абонатът подписал и Допълнително
споразумение към договора от дата 12.05.2020г., съгласно което бил
предпочел да ползва абонаментен план Интернет+ 16.99лв., с уговорен срок
1
на действие за 24 месеца, до 12.05.2022г. Абоантът сключил и Договор за
лизинг от същата дата 12.05.2020г., по силата на който му бил предоставено
за ползване мобилно устройство Х. модел Т. за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 1.00лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на
абоната след изтичане на 23 - месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 1.00 лв. да придобие собствеността върху лизинговата
вещ (чл.1, ал.2 от договора за лизинг). Стандартната цена на мобилното
устройство (в брой, без абонамент) била 149.99лв., а общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Интернет+ била 24.00 лв. Отстъпката, която
ответникът е получил възлизала на сума в размер на 125.99 лв.
2. Договор за мобилни услуги от дата 19.04.2016г. за ползване на
мобилен номер ***. Абонатът подписал и Допълнително споразумение от
дата 08.09.2020г., като избрал да ползва абонаментен план Тотал+ с промо
месечен абонамент за първоначалния срок на договора 30.99лв., при
стандартен такъв от 33.99лв. Първоначалния срок на действие бил уговорен за
24 месеца - до 08.09.2022г.
Въз основа на посочения договор, ответникът ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението бил фактурирано под
клиентския номер на абоната №***. Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.“.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.11.2020г. до
дата 14.12.2020г. Й. издал фактура №***г. за отчетния период на потребление
от 15.11.2020г. - 14.12.2020г., с дължима стойност за плащане в размер на
49.25 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договора услуги. Дължимата сума била платима в срок 30.12.2020г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер. За посочения месечен период - месец 11/2020г. абонатът не
изпълнил задължението си да заплати на Й.Б. дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 49.25 лв.
Неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 49.25 лв.., било ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Й. прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника Д. С. С. за ползваните
абонаменти и бил издал крайна фактура № ***г.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Й. имал право да получава в срок
2
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на
което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Й.
имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при
условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът,
нито договорените между страните условия, вменявали задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При
това положение за мобилния оператор възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без
необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до
този момент. Датата на деактивация на процесния абонамент се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът
бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за
ползване на абонаментите, както следва - Интернет+ за мобилен номер *** до
12.05.2022г., съгласно Допълнителното споразумение от дата 12.05.2020г. и
Тотал+ за мобилен номер *** до 08.09.2022г., съгласно Допълнителното
споразумение от дата 08.09.2020 г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се в т. IV-3 от Допълнителното споразумение,
като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната
Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно
начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в
размер на 206.39 лв. била формирана съобразно новите правила за
изчисление, уговорени в в т. IV-3 от Допълнителното споразумение.
Претендираната неустойка в размер на 206.39 лв., представяваща
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер. Съгласно т. IV-3 от Допълнителното споразумение, в случай
на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по
вина или инициатива на потребителя или по нарушение на задълженията му
по договора или приложения/документи свързани с него, същият бил длъжен
да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която бил налице
прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че бил
3
предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи
и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на
оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната бил
предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не бил изтекъл, потребителят дължи такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия
срок на договора. Видно било, че уговорената клауза е в унисон с
предписанията на Комисия за защита на потребителите и с уговореното в
постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 206.39 лв. се формирала, както следва:
- 113.24 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 12.05.2020г. за мобилен номер ***, от които - за
абонаментен план Интернет+ се дължи неустойка в размер на 42.48 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси. Към
Абонаментен план Интернет+ начислена и неустойка за ползване на
устройство в размер на 70.76 лв., представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
- 93.15 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 08.09.2020г. за мобилен номер ***, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство - марка Х. Т. били обявени за
предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3, (2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилния номер „Месечните лизингови вноски се фактурират
от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „
Т.Б. “ ЕАД“.
При сключване на процесиите договори била посочена предпочетена
дата на фактуриране на услугите 01-во число от месеца. Така, падежът на
лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги. Поради изтичането на сроковете предвидени за
плащане на всички месечни погасителни лизингови вноски, както и предвид
4
липсата на данни ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца
като лизингодател, нито да е лишен от възможността да я ползва и при
прекратен договор с лизингодателя - ищец, то претендира незаплатени
лизингови вноски, както следва - за мобилно устройство марка Х. Т., се
дължи цената в размер на 15.00 лв., представляваща 14 бр. незаплатени
лизингови вноски, дължими за периода от месец 02/2021г. до месец 04/2022г.,
съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 1.00 лв.
Намира, че този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването
на спора, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и с
оглед разясненията, дадени в ТР № 8/02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, които намират приложение. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Й.Б.“ ЕАД, ответникът Д.
С. С. се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите
Условия, Й. имал право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Й. цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор (чл.75 от ОУ) да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да бил задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Й.
имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В конкретният
случай ответникът Д. С. С. подписал договор за услуги с мобилния оператор,
ползвал процесиите мобилни номера и не изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение бил изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги е
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не били основание
за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното
5
устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си.
МОЛИ съда, на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на
49.25 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури ***г.
за периода от 15.11.2020г. до 14.12.2020г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца в размер на 15.00 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от дата 12.05.2020г. за мобилно устройство Х. модел Т.,
представляваща 14 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от
месец 02/2021 г. до месец 04/2022 г., съгласно уговорения погасителен план и
една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 1.00 лв.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца в размер на 206.39 лв., представляващо неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които: 113.24 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 12.05.2020 г. за
мобилен номер *** и 93.15 лв - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 08.09.2020 г. за мобилен номер ***. Претендира
разноските, като посочва банковая сметка за осъдителната част от решението,
както следва - IBAN: ***.
Ответникът - Д. С. С. в рамките на едномесечния срок, по смисъла на
чл. 131 от ГПК, не е депозирал писмен отговор и не взима становище по
исковете. В хода на делото ответникът е представляван от процесуалния си
представител – адв. К., който представя платежен документ, удостоверяващ
преведени по сметка на ищцовото дружество на сумите по заповедното и
исковото производство, възлизащи в общ размер на 1160.64 лева
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1500/2022г. по описа на КрлРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Тя е връчена редовно на длъжникът, който в срока по чл. 414 от
ГПК е депозирал възражение, че не дължи процесното вземане. Исковете, по
които е образуван настоящият процес са предявени в месечния срок по чл.
6
415, ал. 1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба,
в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с
ответника, като установи вземането си на претендираното договорно
основание и в претендирания размер, както и изправността си, а именно, че
през процесния период е извършвал в договореното качество и срок мобилни
услуги. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Ответникът следва
да проведе насрещно доказване, а при доказване на горното от ищеца - да
докаже, че е погасил задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не оспорва облигационната връзка, съдът намира
за установено по делото възникването на облигационно отношение между
страните по договор за мобилни услуги, по силата на което ответникът - Д. С.
С. е ползвал процесиите мобилни номера и не изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение бил изпаднал в забава. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на
ищеца в претендирания размер на обща стойност от 270.64 лева. Този факт се
признава от ответника. Следва да се отчете, на основание чл. 235, ал. 3 от
ГПК, че в хода на делото след завеждане на заповедното производство
(21.09.2022г.) и след завеждане на исковата молба (същата е заведена в съда
на 20.02.2023г.), ответникът е представил доказателства за заплащане на
претендираната сума, видно от представеното в открито съдебно заседание,
проведено на 26.05.2023г. – платежно нареждане от 15.06.2023г. Тези
обстоятелства са настъпили в хода на процеса и са от значение за спорното
право. Поради правопогасяващия ефект, с оглед извършеното от ответната
страна плащане, предявеният иск за установяване на дължимите суми по реда
на чл. 422 от ГПК, следва да се отхвърли.
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка със задължителните указания по т. 12 от ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да
се произнесе с осъдителен диспозитив по искането за разноските по двете
производство. Ищецът претендира разноски в заповедното производство в
размер на 385.00 лева и в исковото производство в размер на 505.00 лева,
видно от списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съдържащ се на л. 78 от
делото или в общ размер на 890.00 лева. Същите обаче са платени в цялост,
заедно със сумите, предмет на иска, видно от платежно нареждане от
15.06.2023г., породи което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ж.к.М.“ Бизнес Парк С., сграда 6 против Д. С. С.
от с. Б., ул. „***“ *** с ЕГН **********, обективно съединени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
следните суми: 49.25 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури ***г. за периода от 15.11.2020г. до 14.12.2020г.; 15.00 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
12.05.2020г. за мобилно устройство Х. модел Т., представляваща 14 бр.
незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец 02/2021 г. до
месец 04/2022 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 1.00 лв.; 206.39 лв.,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които: 113.24 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 12.05.2020 г. за мобилен номер *** и 93.15 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
08.09.2020 г. за мобилен номер ***, ВЕДНО със законната лихва върху
посочената сума, считано от постъпване на заявлението в съда – 18.11.2022г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 791/25.11.2022г. по ч.гр.д. №
1500/2022г. по описа на КрлРС, доколкото иска е признат от ответника и
сумите са изплатени от ответника в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8