Р Е Ш Е Н И Е № 497
гр. Пловдив, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7015 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.405, ал.1 КЗ, предявен от „Олимпия Агро” ООД против ЗАД „ОЗК Застраховане” –
гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10014,70 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по отношение на
Ремарке марка „Шмитз”, модел „СЦС 24” с рег. № *******, рама № ******* по
застрахователна полица „Каско” № *******с период на застраховането - 18.10.2017
г. до 18.10.2018 г., за настъпило застрахователно събитие – ПТП на 13.12.2017
г. в гр. *****, *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че е
собственик на Ремарке марка „Шмитз”, модел „СЦС 24” с рег. № *******, рама № *******.
Посочва, че между страните по спора бил сключен застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица № *******от 18.10.2017 г. с предмет
имуществено застраховане на посоченото ремарке с покрити рискове „пълно
автокаско” и срок на застраховката от 18.10.2017 г. до 18.10.2018 г. Твърди, че
на 13.12.2017 г. описаното ремарке, теглено от управляван от служител на
дружеството влекач с рег. № *****, също собственост на ищеца, извършило превоз
и доставка на суровини с разтоварен адрес: фабрика в гр. *****, *****. Сочи, че
в тъмната част на денонощието, малко след полунощ при маневриране след
разтоварване на стоката на разтоварния адрес се реализирал застрахователен риск
– ПТП, при което застрахованото ремарке се ударило в козирката на верандата на
административната сграда на получателя на стоката, вследствие на което по
ремаркето настъпили редица увреждания. Твърди, че били уведомени полицейските
органи в *****, но същите отказали да посетят на място случилото и да съставят
протокол за ПТП, доколкото се касаело за ПТП с материални щети, реализирано в
частен имот. Посочва, че за случилото се било уведомено и застрахователното
дружество. Между *****на влекача и служител на *****дружество, приело стоката,
бил съставен и подписан констативен протокол за настъпилото ПТП. Ищецът твърди,
че на 15.12.2017 г. депозирал при ответника уведомление за щета, за което било
образувано производство по щета № *****. На 18.12.2017 г. бил извършен оглед на
ремаркето и били констатирани щети, а на 04.01.2018 г. бил извършен повторен
оглед, при който били констатирани още 26 броя щети. С писмо изх. № *****г. застрахователното
дружество отказало изплащането на застрахователно обезщетение по
ликвидационната преписка по заведената щета. Предвид изричния отказ на
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение констатираните щети били
отремонтирани в автосервиз на фирма „Суни Транс” ЕООД, за което била издадена
фактура на стойност 10014,70 лв. с ДДС. Ищецът поддържа, че е изпълнил договорните
си задължения след настъпване на инцидента, като намира, че в случая дори за
него не е възниквало задължение да уведоми контролните органи за съставянето на
протокол за установяване на ПТП. Предвид изложените твърдения, моли за
уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане” АД със становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че постановеният отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение бил мотивиран с непредставяне на изискуемия по
договора документ – протокол за ПТП с материални щети, който да удостовери
събитието или служебна бележка, изготвена от компетентните органи, както и
съответно документ, удостоверяващ извършена проверка за алкохол на водача.
Оспорва всички детайли да се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното
събитие, както и размера на претендираните щети. Намира, че при определянето на
претендираното обезщетение били завишени стойността за вложените материали и
необходимия брой човеко/часа, както и стойността на 1 час труд за
възстановяване на щетата. Твърди, че към момента на ПТП-то процесното ремарке
било на повече от 10 години, поради което възстановяването на щетата следвало
да се извърши по средни пазарни цени. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
С молба от 31.10.2019 г. ищцовото
дружество прави искане за изменение на предявения иск по отношение на размер
му, като намалява същия от сумата 10014,70 лв. на сумата от 9729,76 лв. Изменението
на иска е прието от съда с протоколно определение от 15.01.2020 г.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За
уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ, следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните към
датата на настъпване на събитието; 2. настъпване на покрит застрахователен
риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; 5. размера на вредите. В доказателствена тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е
установяване на посочените обстоятелства.
По делото не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че между страните е сключен
застрахователен договор „пълно каско“ № *******от дата 18.10.2017 г., с предмет
процесното ремарке с рег. № *******. Договорът е със срок на действие от
18.10.2017 г. до 18.10.2018 г. Застрахователната премия е уговорено да се
заплаща разсрочено на четири вноски. Видно от представените платежни нареждания
първата вноска в размер на 63,75 лв. е заплатена на 24.10.2017 г. (л. 7 от
делото), което обстоятелство не се оспорва от застрахователя. От този момент,
съгласно чл.351, ал.3 КЗ застрахователното покритие е започнало, което
означава, че договорът е влязъл в сила и е породил за страните съответните
права и задължения, в това число и задължението на застрахователя да заплати
обезщетение за покритите от застраховката рискове. Видно от съдържанието на
договора като покрити рискове е отбелязано „пълно каско“. По делото не са
представени Общите условия към договор за застраховка, въпреки че с определение
на съда от 04.07.2019 г. е изискана от ответното дружество цялата
застрахователна преписка по процесния договор за застраховка. Съдът е указал на
ответника и последиците от непредставянето (изцяло или в пълнота) на изисканите
документи, а именно, че то ще се цени с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК. Поради
това, съдът приема, че настъпилото застрахователно събитие е покрит
застрахователен риск, още повече че това обстоятелство не се оспорва от
ответната страна.
Спорни
между страните са обстоятелствата относно механизма на реализиране на
застрахователното събитие и дали застрахователят има право да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение,
предвидено в общите условия по съставяне на протокол за ПТП от надлежните
органи.
На
първо място, следва да се обсъди въпросът, предвид изричното възражение на
ответника, допустимо ли е установяване на настъпването на процесното ПТП със
свидетелки показания или съществува забраната по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК, а
именно – за установяване на обстоятелства, за които закон изисква писмен акт.
Твърденията на ищеца са, че процесното застрахователно събитие е настъпило на дата
13.12.2017 г. територията на гр. ***** в *****, в частен имот, като процесното
ремарке, теглено от влекач с рег. № *****, при маневриране в тъмната част от
денонощието след разтоварване на стока се е ударило в козирката на верандата на
административната сграда на получателя на стоката, вследствие което по
ремаркето са настъпили увреждания. За този механизъм данни се съдържат в
съставения от получателя на стоката (*****фирма) протокол (л.12 от делото),
видно от който „тир камионът с рег. № ***** – *******, който докара ***** от
фабриката в *****, се удари във верандата пред административната сграда, при
което нанесе материални щети“. При тези данни за обстановката, при която е
настъпило събитието, българското законодателство не изисква посещение от
органите на МВР – Пътна полиция и съставянето на протокол. Съгласно чл. 6, т.4
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране на Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР – „Пътна
полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен
ход. Настоящият случай попада в посочената хипотеза, поради което не се налага
съставянето на протокол за ПТП, който да даде сведения за механизма на реализиране
на ПТП-то. Произшествието не е настъпило вследствие на сблъсък с друго превозно
средство, а освен това повредите са от такъв характер, че са позволили
придвижването на собствен ход на ремаркето, в какъвто смисъл сведения дават
разпитаните свидетели. Затова не е налице забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК за
установяване на обстоятелствата по механизма на ПТП със свидетелски показания.
Разпитаните
по делото свидетели – И. Н. И. и П. Г. П., са очевидци. На процесната дата, на
мястото на инцидента в гр. *****, *****, три товарни автомобила са извършвали
разтоварване на стока от *****, един от които е бил влекач с рег. № *****, на
който било закачено процесното ремарке с рег. № *******. И двамата свидетели
последователно, логично и непротиворечиво пресъздава механизма на реализиране
на ПТП-то. Поясняват, че при движение напред на камиона, процесното ремарке се
е „закачило“ на една от козирките на сградата, в имота, където са разтоварвали,
като вследствие на удара са настъпили увреждания по ремаркето – скъсал се е
брезентът, счупили са се дъските. След инцидента, тримата шофьори – двамата
свидетели и водача на пострадалото ремарке, закрепили последното, за да може да
се прибере в *****, като то се прибрало на собствен ход, не се налагало
репатрирането му. От събраните гласни доказателства съдът приема за установен
механизма на настъпване на произшествието така, както твърди ищецът.
След
инцидента, ищцовото дружество е изпълнило задължението си по чл. 403, ал.1 КЗ в
срок да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Видно от
уведомление по щета на МПС (л.9 от делото), това е извършено на дата 15.12.2017
г., като са описани щетите по МПС-то: счупени странични греди, таван, борд,
врати на ремарке; повредена е цялата конструкция и брезента. Щетата е заведена
под № ******г., като от застрахователя са извършени два описа, единият от
18.12.2017 г., а другият от 04.01.2018 г., в които са констатирани настъпилите
увреждания по ППС-то.
При така установените уреждания,
вследствие на реализиран покрит застрахователен риск, застрахователят е отказал
изплащане на застрахователното обезщетение, като се е мотивирал с
обстоятелството, че не е съставен протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП
или двустранен констативен протокол за ПТП, отговарящ на изискванията на
действащото законодателство, което задължение било вменено в тежест на
застрахования съгласно Общите условия. По този начин ответното дружество е
упражнило правото си да откаже застрахователно обезщетение, на основание
чл.408, ал.1, т.3 КЗ. Съгласно цитираната разпоредба застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. В доказателствена тежест на застрахователя при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл.154 ГПК е да установи не само неизпълнение на
задължение по договора, но и факта, че това неизпълнение е значително с оглед
неговия интерес. За да е значително, то трябва да е такова по вид и характер
задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и
размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха
се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Преценката
във всеки случай е конкретна и е изключително правомощие на решаващия съд. В
този смисъл е налице обилна съдебна практика на ВКС – решение № 102 от
02.10.2012 г., по т.д. № 615 по описа за 2011 г. на ВКС, решение № 32 от
11.08.2014 г. по т.д. № 1262 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о., решение 30/ 28.04.2017 г. по т.д. № 2334 от 2015
г. на ВКС, II т.о., решение № 124/ 04.08.2015
г. по т.д. № 440 по описа за 2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 207 от 13.01.2017 г., постановено по
т.д. № 3394 по описа за 2015 г. на II т.о.,
ВКС, решение № 147/ 06.02.2017 г., постановено по т.д. № 2481 по описа за 2015
г. на ВКС, II т.о. и др.
В случая, застрахователят не доказа да са
налице основанията, въз основа на които би могъл да упражни правото си да
откаже заплащането на застрахователно обезщетение. На първо място, както се
посочи по-горе, не е налице неизпълнение на договорно задължение, доколкото при
процесния случай законодателството не предвижда възможност за съставяне на
протокол за ПТП от полицейските органи. Налице е хипотезата на чл.6, т.4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., съгласно
която полицейските органи не са длъжни да посетят мястото на произшествието и
да съставят протокол. Въпреки това, напълно добросъвестно, служители на
дружество в гр. *****, *****, са се обадили на полицията, ни са получили отказ
да се посети мястото на инцидента (напълно законосъобразно). Ето защо, на
застрахования не може да се вмени във вина неизпълнение на договорно задължение,
което е обективно невъзможно. Освен това, застрахователят не доказа именно
твърдяното неизпълнение да е значително с оглед неговия интерес. Както се
изтъкна по-горе, значителността е налице, когато без изпълнение на задължението
биха се създали съществени пречки за застрахователя за осъществяване на
неговата дейност. В случая, не са налице пречки за установява на уврежданията
по ППС-то, доколкото същото е представено за оглед пред застрахователя,
съставени са два описа на щети, което позволява на ответното дружество за
извършва съществената си дейност и задължения по застрахователния договор.
Поради изложеното не е налице право на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно чл.408, ал.1, т.3 КЗ.
Предвид изложените по-горе съображения,
съдът приема, че се е реализирал фактическият състав на претендираното от ищеца
право, поради което и предявеният иск е доказан по своето основание. Досежно
неговия размер, по делото е прието заключението на САТЕ, което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено. Съгласно него, стойността на частите
на увреденото ППС, стойността на материалите и необходимия труд за ремонта им,
за да бъде възстановено ремаркето във вида, в който е било непосредствено преди
настъпилото застрахователно събитие е 9729,76 лв. При изготвяне на заключението
вещото лице, с оглед преценка какви са уврежданията по ремаркето, е използвало
като изходни данни двата описа по щети от 18.12.2017 г. и 04.01.2018 г. Именно
за отстраняване на така установените от самия застраховател увреждания е
извършено изчислението на щетите. Затова, съдът приема, че искът е доказан и по
своя размер и следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на
предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание
чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът за заплатени общо 1500,60 лв. съгласно списък на разноските
по чл.80 ГПК, от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, 400,60 лв. за ДТ
и 100 лв. за депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на
„Олимпия Агро” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село
Труд, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „Никола Петков“ № 34 на основание чл.405,
ал.1 КЗ сумата от 9729,76 лв. (девет
хиляди седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по отношение на
Ремарке марка „Шмитз”, модел „СЦС 24” с рег. № *******, рама № ******* по
застрахователна полица „Каско” № *******с период на застраховането - 18.10.2017
г. до 18.10.2018 г., за настъпило застрахователно събитие – ПТП на 13.12.2017
г. в гр. *****, *****, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.05.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както сумата от общо 1500,60 лв. (хиляда и петстотин лева и
шестдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.