Решение по дело №15530/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261670
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20205330115530
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         № 261670                   08.06.2021 г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15530 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от  Х.М.С., ЕГН ********** срещу „ДЖЕЙ ДЖЕЙ ПРО“ ЕООД с ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр. ********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1370 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 24.06.2020г. – 17.11.2020г., законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника в процесния пуериод на четири часа при уговорено трудово възнаграждение от 305 лева на длъжността „*******“. Твърди, че за процесните периоди не му била заплатена дължгимата за месеците заплата.

Ето защо се моли да бъде осъден ответника да му заплати така посочените суми.

Във второто открито съдебно заседание ищецът е оттеглил исковете за заплащане на трудовите възнаграждения за периода 24.06.2020г. – 24.07.2020г. в размер на 305 лева; за периода 24.09.2020г. – 24.10.2020г. в размер на 305 лева и сумата от 150 лева за периода 24.10.2020г. – 17.11.20202г., като производството в тази му част е прекратено. Също така във второто по ред съдебно заседание е извършено изменение в размерите на предявените искове за трудово възнаграждение за м. август от 305 лева на 224,89 лева, а на иска за заплащане на трудово възнаграждение за м. септември 2020г. от 305 лева на 155,31 лева.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, от когото е постъпил писмен отговор в едномесечения срок. Твърди се, че трудовто възнаграждение било платена на ищеца в брой от ***** И. Ц. поради това, че ведомстта за заплати за този месец не  е била изготвена към прекратяване на ТПО с ищеца – 15.09.2020г. , както  и че дължимото ТВ за м. септември било изплатено на 12.10.2020г. по EASY PAy понеже ведомостта за заплати за м. септември не била изготвена. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор и молба за прекратяване на трудовия договор се установява, че в процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „****”с уговорено основно месечно ТВ  305 лева, на 4-часов работен ден.

Установява се от представените от работодателя ведомости за заплати, представляващи нарочно съставени частни документи, установяващи плащане на задължение за трудови възнаграждения, че ведомостите за ТВ за м. юни и юли са подписани от работника-ищец.

От така представените ведомости за м. август и септември 2020г. се установява да не са подписани от ищеца.

Представена е от ответинка също така в заверен препис разписка № ***********.  за изпратена сума от 200 лева в брой  на получателя Х.М.С. от наредителя И. И. Ц.. Съгласно представена информация от Изи Пей /л. 86 и 87/ се установява получаването на сумата от 200 лева от лицето Х.М.С.. В разписката не е посочено основание за превода.

При разпита на св. И. Ц., се установява, че свидетелят работи като ********* при ответниковото дружество и че сумата посочена в процесната разписка в размер на 200 лева била преведена от този свидетел на ищеца с основанието - заплащане на ТВ  за м. септември и положен изв. труд със знанието на работодателя му. Освен това и двамата разпитани свидетели на ответника са отчели, че ведомостите за заплати се изготвят на следващия полагането на труда месец - към 15 септември, а доколкото ищецът е бил на работа до 12.09.2020г..

В проведеното на 28.04.2021г. съдебно заседание ищецът по реда на член 176 ГПК е заявил, че не си спомня да е получил такава сума.

При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

Начинът, мястото и сроковете на плащане на трудовото възнгаграждение на работника е уредена в член 270, ал. 3 от КТ, както и писмената форма, с която това плащане да се удостовери. Това обаче не означава, че е изключена допустимостта на други доказ. средства, с които работодателят да установи факта на плащане. Доказването на плащането освен с нарочен документ, какъвто съставлява ведомстта и с който доказването на плащането е улеснено, може да се установява и със случаен документ, какъвто документ представлява представената разписка за сумата от 200 лева.

Разписката  /дори да липсва основание за плащане - решение № 42/2018г., ВКС/ е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебно признание на автора му /лицето, което го е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице и в негова доказ. тежест е да установи съществуването на  друго осонвание за плащане от това, което твърди платилия работодател.

С оглед изложеното следва да се приеме за установено само плащането на труд. възнаграждение за м. септември 2020г., но не и за м. август 2020г., доколкото за плащането на последното са ангажирани само и единствено гласни доказателства.

Ето защо искът за заплатите се явява основателен до размера на 224,89 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен от 380,20 лева ще се отхвърли като недоказан.

 На ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата от 224,89 лева, тъй като вземането е лихвоносно и такава е претендирана, а исковата молба има характер на покана.

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На адв. И.В. ще се присъди по съразмерност  адв. възнаграждение от 177 лева, а на ответника ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 123 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 50 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ.

Така мотивиран, съдът 

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ДЖЕЙ ДЖЕЙ ПРО“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. ********* да заплати на Х.М.С., ЕГН ********** следните суми: сумата от 224,89 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м. август 2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020г. до окончателното плащане на дължимата сума, като отхвърля иска за заплащане на трудовото възнаграждение за м. септември 2020г. в размер на 155,31 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2020г. до окончателното плащане на дължимата сума, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА „ДЖЕЙ ДЖЕЙ ПРО“ ЕООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление: гр. ********** да заплати на адв. И.В. адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер 177 лева.

ОСЪЖДА Х.М.С., ЕГН ********** да заплати на „ДЖЕЙ ДЖЕЙ ПРО“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. ********** адв. възнаграждение в размер на 123 лева.

ОСЪЖДА „ДЖЕЙ ДЖЕЙ ПРО“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ************ да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от постановяването му за решаване – 16.06.2021г. .

Препис от решението да се връчи на страните. 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Н. Н.