Присъда по дело №2581/2019 на Районен съд - Стара Загора

Мотиви към Присъда № 29 от 19.02.2020 година

по н.о.х.дело № 2581/2019 г.

по описа на Старозагорския районен съд:

 

Обвинението срещу подсъдимия Р.И.Р. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, несемеен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, е за това, че:

 - на 29.01.2019 г., в гр. Стара Загора се заканил на Д.Х.Г. с убийство, като насочил към главата й законно притежаваното си огнестрелно оръжие - пистолет марка „Глок”, калибър 9х19 мм с № АНН 912 и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК;

- на 29.01.2019 г. в гр. Стара Загора, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - буйствал, държал се агресивно и отправял обидни и заплашителни реплики към Х.Д.Г.: „Какъв си ти, бе? За велик криминалист ли се мислиш, бе лайнар! Като те набарам, ще видиш какво ще стане!”, налитал да го бие, като избутвал полицейски служители и ги обиждал с думите: „Палета, вчерашни хлапета, мишоци!” – престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се наложат за всяко от двете деяния ефективни наказания лишаване от свобода и по правилата на чл.23 ал.1 от НК се определи едно общо най - тежко наказание. Да се зачете времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”. Счита, че целите на наказанието не биха се постигнали с условно осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Сочи съображения.

Упълномощеният защитник пледира, че подзащитният му следва да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение. Сочи подробни съображения, като счита, че няма доказателства за извършени престъпления.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Отрича да е извършвал процесните деяния.

По делото има частен обвинител за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. Частният обвинител и повереникът считат обвинението за доказано по несъмнен начин и молят за присъда с ефективно наказание лишаване от свобода. Сочат се съображения.

Съдът, съобразявайки доводите и становищата на страните, след като обсъди събраните доказателства и на основание чл.14 от НПК, приема за установено следното:

              Фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.И.Р. е  роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, бивш полицейски служител, несемеен, не работи, неосъждан.

Подсъдимият и свидетелят С.Р. са братя.

Двамата живеят в къща, находяща се на горепосочения адрес.

Свидетелката Д.Х.Г. *** и била студентка в Тракийския университет в същия град.

На 29.01.2019 г., около 20.30 ч., тя отивала на гости на *** вх.Г в град Стара Загора, където имала уговорка със свои състуденти да гледат заедно филм в апартамента на свидетеля В.П.. В апартамента по същото време бил и свидетелят С.С.. Свидетелката Д.Г. се придвижвала с лек автомобил „Мерцедес С 220” с рег.№ .…..., собственост на родителите й – свидетелите  Т.Г. и Х.Г.. Пристигайки на адреса, поради притеснението си къде точно да паркира, Д.Г. се обадила на състудента си - свидетелят С.Е.С. да я насочва при паркирането. От терасата на апартамента си, по телефона, свидетелят С. я упътил към свободно място и свидетелката Г. предприела маневра за паркиране на заден ход. При това усетила, че автомобилът й ударил нещо и го спряла. Автомобилът й леко се ударил в задна част на паркирания зад нея автомобил, собственост на брата на подсъдимия.

Свидетелят С. й казал по телефона, че май „чукна този зад теб!”, след което излязъл от апартамента и тръгнал към Д.Г..

По това време подсъдимият Р.И.Р. и брат му –свидетелят С.И.Р. гледали телевизия в дома си на ул.„….” № …. - …. Те чули удара и свидетелят С.Р. веднага излязъл от къщата, за да види  собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф 4” с рег.№ СТ….АВ. Той почукал по прозореца на шофьорската врата на Д.Г. и тя го отворила. Свидетелят Р. се разкрещял на Г., тъй като бил ядосан, че е ударила автомобила му.

Свидетелката Д.Г. решила да излезе от автомобила, за да види какво точно се е случило. Преди това  успяла да се обади по телефона на баща си – свидетелят Х.Д.Г..

На мястото се явил свидетелят С.С.. Последният се опитал да успокои свидетелят Р., че нищо толкова не е станало. Светил по двете коли в областта на съприкосновението им с фенерчето от телефона си.

Д.Г. също била излязла от автомобила си и заедно със свидетеля С. заоглеждали лекия автомобил „Фолксваген”.

Подсъдимият взел законно притежаваното си огнестрелно оръжие - пистолет, марка „Глок” калибър 9х19 мм, с поставения пълнител, зареден с патрони и излязъл от дома си.

Приближил се откъм гърба на Д.Г., сграбчил я за дясното рамо, обърнал я към себе си и насочил пистолета към главата й, като казал, че „Ей сега ще разреши проблема”. 

Д.Г. изпищяла, паникьосала се и се свила, а свидетелят Р. изблъскал брат си към къщата с думите: „Брат ми, какво правиш, успокой се!”. Подсъдимият Р. се прибрал в къщата си.

Свидетелката Д.Г. влязла в автомобила си, затворила вратата и се разплакала и разтреперила. Свидетелят С. също се изплашил от поведението на подсъдимия и веднага се качил при нея в автомобила.

Д.Г. на 29.01.2019 година в 20,49 часа е подала от телефона си сигнал на тел.112, за насочено срещу нея оръжие.

От апартамента си излязъл и свидетелят П., който отишъл в автомобила при С. и Г. и се качил при тях на задната седалка. П. видял, че двамата му състуденти са много изплашени. Д. била разстроена, плачела и му казала, че са я заплашили с пистолет.

     Няколко минути след това, на мястото пристигнал полицейски екип на Второ РУ-Стара Загора в състав: свидетелите М.С.Д. и С.Н.С. /старши полицаи в група ООР/. Първоначално спрели пред блока на свидетеля П., но последният им махнал в далечината и свидетелите пристигнали при автомобилите на Р. и Г..  

Там полицейските служители установили свидетелите Д.Г., С.С. и С.Р..

Малко след пристигането на горния полицейски екип дошъл и подсъдимият Р.. Д.Г. разказала, че при паркиране на управлявания от нея автомобил, неволно бутнала/ударила лек автомобил „Фолксваген”. Възникнал конфликт със собственика на този автомобил, при което подсъдимият Р. насочил към главата й пистолет. Пред полицейските служители подсъдимият  отричал да е държал пистолет.

За оказване на съдействие, на място се отзовал и екип на Първо РУ - Стара Загора, в състав - свидетелите К.Х.Л. и Г.И.З. (старши полицаи в група „ООР”). Полицейските служители констатирали, че свидетелката Д.Г. треперила, плачела, буквално не можела името си да каже. В този момент с таксиметров автомобил пристигнали родителите на Д.Г. - свидетелите Х.Д.Г. и Т.В.Г.. Подсъдимият Р. се държал арогантно и се опитвал да достигне до бащата на момичето.

Подсъдимият Р. се нахвърлил към свидетеля Г. с думи като: „Какъв си ти бе? За велик криминалист ли се мислиш, бе лайнар! Като те набарам, ще видиш какво ще стане!”.

За да предотвратят опасността от сбиване, полицейските служители застанали между Г. и подсъдимия, а подсъдимият се опитвал да ги избута, като ги обиждал с думите: „Палета, вчерашни хлапета, мишоци!”. Няколко пъти повторил, че е работил 25 години в МВР.

      Във връзка с подадения сигнал за ПТП и за оказване на съдействие, на мястото пристигнал и екип на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Стара Загора, в състав  свидетелите  М.Г.М. и Р.А.Г. (младши автоконтрольори). И пред тях подсъдимият Р. се държал агресивно, като се опитвал да се отскубне от полицейските служители и да достигне до свидетеля Г., стремял се „да го набара, за да види той”.

Свидетелите М. и Г. огледали двата автомобила и не установили видими щети. Тествали свидетелката Д.Г. с техническо средство за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.

     По разпореждане на ОДЧ при Второ РУ-Стара Загора, на участниците в инцидента било разпоредено веднага да отидат до Второ РУ-Стара Загора. Подсъдимият и брат му пристигнали там с автомобила на свидетеля Р., съпроводени с полицейски автомобил. 

Във връзка със състоянието на свидетелката Д.Г., свидетелят В.В. - мл.оперативен дежурен, се обадил в ЦСМП Стара Загора, откъдето изпратили линейка във Второ РУ за оказване медицинска помощ на Д.Г..

     Заедно с подсъдимия Р., полицейските служители свидетелите С. и Д.,***, където подсъдимият отключил касата си и предал доброволно собствения си пистолет марка „Глок“, калибър 9х19 мм, №АНН-912. Пистолетът бил с пълнител  зареден с патрони. Подсъдимият Р. предал и разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с №20150142534 и приложение към разрешителното. Съставен е протокол за доброволно предаване от свидетеля С.С..

     Подсъдимият Р. е задържан по ЗМвР за срок от 24 часа.

Образувано е досъдебно производство първоначално за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, а впоследствие и за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.

     Два дни по-късно Д.Г. посетила психиатър в Центъра за психично здраве в град Стара Загора, където е направена консултация с психиатър /виж консултация на л.33 том 1 от ДП/, от която е установено, че Г. е проявила реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията.

Изготвената в хода на разследването съдебно-психологична експертиза дава заключение, че Д.Г. е изпитала основателен страх за живота си, предизвикан от действията и думите на подсъдимия Р., а именно насочване на оръжие към главата й, придружено от репликата: „Ей сега ще решим проблема!”. Към момента на извършване на изследването шест месеца след инцидента, последиците от преживения стрес не са отзвучали, все още са налице прояви на тревожност, напрегнатост и емоционална лабилност при връщане на психотравменото събитие в спомените и представите на свидетелката Д.Г.. Същата е попаднала в ситуация на застрашаване на физическата й сигурност и това събитие е предизвикало у нея чувство на страх.

   В хода на образуваното досъдебно производство е назначена съдебно-балистична експертиза, от заключението на която е видно, че:

- предоставеният за изследване пистолет е марка „Глок”, модел 19, калибър 9х19 мм, с фабричен номер АНН 912. Същият е технически изправно късоцевно нарезно оръжие, годно е да произвежда изстрели с предоставените бойни патрони 9х19 мм и представлява огнестрелно нарезно оръжие. Към пистолета е налице и пластмасов двуредов пълнител с вместимост 15 броя патрони. С пет от тях е проведена експериментална стрелба, като произведените изстрели са били без засечка. Патроните представляват боеприпаси за огнестрелно нарезно оръжие.

В хода на разследването е изпълнена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза за подсъдимия, което се поддържа в хода на съдебното следствие.

Експертите дават заключение, че подсъдимият е с понижен фрустрационен толеранс, особено на теми и обстоятелства, които са с висока субективна значимост. При фрустрация доминира екстрапунитивен модел на реагиране (обвиняване на другите за възникването на проблемна ситуация), съчетан с дисфорични и гневни отреагирания и неефективни модели за справяне с проблемната ситуация. Налице е сравнително бързо нарастване  на негативния ефект при леко понижен капацитет за контрол върху него. Личността на подсъдимия се характеризира като екстровертна, с вътрешна локализация на контрола. При него се установява реакция в ситуация на „обвинение”, като израз на протест, на отстояване на собствената невинност, отхвърляне на обвинението и упорито самооправдание. Изводът от изследването е нисък процент на групов конформизъм, което е показател за недобрата му  адаптираност към дадено социално обкръжение и на тази основа - за прояви на конфликтно поведение. 

Съдът приема заключенията на вещите лица за добросъвестни, подробно обосновани и компетентни.   

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от взаимната последователна и логическа взаимовръзка между следните събрани доказателства:

-                                показанията на Д.Г., С.С. и В.П.. Показанията са убедителни, не са противоречиви и съдът ги кредитира с доверие. Подкрепят се в съществената им част от показанията на полицейските служители разпитани в хода на съдебното следствие.

-                               показанията на полицейските служители свидетелите М.С.Д., С.С., К.Х.Л., Г.И.З., М.Г.М., Р.А.Г., В.В., които кредитира с доверие като добросъвестни, правдиви, последователни и взаимно кореспондиращи; 

-                               показанията на свидетелите Х.Г. и Т.Г., които кредитира с доверие. Показанията изцяло кореспондират с установеното от горните свидетели.

-                               заключенията на назначените на досъдебното производство експертизи, поддържани напълно при разпита на експертите в хода на съдебното следствие. Съдът не намира основания да се съмнява в компетентността или добросъвестността на вещите лица. Заключенията са подробно обосновани, лишени от каквато и да е колебливост и витиеватост в изводите. От заключенията на вещите лица съдът приема за установено по несъмнен начин, че: - Д.Г. е изпитала основателен страх за живота си, предизвикан от действията и думите на подсъдимия, а именно насочване на оръжие към главата й, придружено от репликата: „Ей сега ще решим проблема!”; Пистолетът марка „Глок”, модел 19, калибър 9х19 мм, с фабричен номер АНН 912, опрян от подсъдимия в главата на Г. е технически изправно късоцевно нарезно оръжие, годно е да произвежда изстрели с предоставените бойни патрони 9х19 мм и представлява огнестрелно нарезно оръжие; Подсъдимият,  поради недобрата му адаптираност към дадено социално обкръжение е личност със склонност за прояви на конфликтно поведение;

-                               предявеното на страните в съдебното следствие веществено доказателство – СД диск с аудиозапис от разговора между пострадалата Г. и служител от телефон 112. При изслушването му в залата, от този запис красноречиво се установява психичното състоянието на Г. и съдържанието му е показателно за плача, паниката и ужаса в гласа й от преживяното как мъж е насочил към нея пистолет;

- приетите писмени доказателства – справки за съдимост и съпроводително писмо касаещо подадения от Д.Г. сигнал на тел.112 в 20,49 часа на 29.01.2019 г.

От показанията на свидетелката Д.Г. се установява и съдът приема, че на 29.01.2019 година с автомобила на родителите си тя се отправила към адреса на своя състудент В.П.. Там в апартамента я чакал и друг нейн колега свидетелят С.С.. Свидетелят С.С. я насочвал по телефона къде имало възможност да паркира автомобила си. При паркиране на автомобила, свидетелката усетила, че ударила автомобила си в задна част. Свидетелят С. потвърдил, че навярно го е ударила и че веднага слиза при нея. В момента, в който свидетелката изгасила двигателя на автомобила, на прозореца й се появил брата на подсъдимия свидетелят Р.. Свидетелят почукал силно по прозореца, бил ядосан от случилото се и крещял, при което свидетелката казала „нека слезем да видим какво толкова е станало“ и че не го е направила нарочно.

По същото време свидетелката телефонирала на баща си свидетелят Х.Г., че някакъв човек се разправя с нея, защото му била ударила колата. През това време свидетелят Р. посегнал да я хване през врата, но не успял и я хванал за елека. Тогава се появил свидетелят С.С., светнал с телефона си, за да видят какво им има на колите. Установили, че няма нищо сериозно като щети. След което свидетелката Д.Г. се обърнала към свидетеля Р. с думите „защо е бил целият този панаир, като й няма нищо на колата?”.

     Точно тогава подсъдимият, който през това време излязъл от къщата си, я хванал за рамото и я обърнал с лице към себе си, казвайки „Ей сега ще решим проблема“ и опрял пистолет в челото на главата. Стискал я през цялото време за рамото през дрехите. В същото време свидетелят Р. се обърнал към подсъдимия и му извикал „Какво правиш брат ми, успокой се“ и го изблъскал навътре към къщата. След тази намеса на свидетеля Р., подсъдимият се прибрал в къщата с пистолета си.

     Пряк очевидец на това поведение на подсъдимия е свидетелят С.С..

Свидетелите Г. и С.С. се изплашили и шокирали от случилото се и веднага влезли в лекия автомобил на Г.. Свидетелката Д.Г. се разплакала и треперила. Позвънила на тел.112 като подала сигнал за това, че непознат мъж е насочил пистолет в главата й.

Минути след подаването на сигнала на място пристигнали полицейските автомобили. Тогава подсъдимият се появил отново и през цялото време крещял към Д.Г. „Знам кой е баща ти, той е лайнар. Големият криминалист, какъв криминалист може да е този лайнар?“.

     От показанията на свидетеля С.С. се установява, че на 29.01.2019 г. около 20:30 часа с Д.Г. имали уговорка да гледат филм, като Д. трябвало да дойде в апартамента на ул.„…. № …, вх…... Звъннала му по телефона и той трябвало да я напътства отгоре къде да паркира. Докато паркирала на заден ход срещу къщата на отсрещната улица /къщата на подсъдимия/, докоснала със задната част на автомобила си задната част на друг паркиран автомобил, собственост на свидетеля Р.. От къщата в съседство до паркирания автомобил излязъл свидетелят Р. и започнал да й крещи. С. казал на Д.Г., че слиза да види какво се случва и затворил телефона. С. сочи, че веднага слязъл, отишъл при Д., която била до автомобила си и попитал „какво толкова се е случило?”. Тогава от прозореца на къщата се показал подсъдимият и започнал да обижда свидетелката Г. и свидетелят С. – „педалче, курво, почвайте да оправяте колата“.

     Свидетелят С. светил с телефона си, за да гледат за щети по автомобила на Р.. Докато гледали, свидетелят С. чул, че Д. изпищяла, обърнал се и видял как подсъдимият е насочил пистолет към главата и с думите „ Ей сега ще решим всички проблеми“.

     Свидетелят С. посочи също, че свидетелят Светослав Р. веднага се обърнал към подсъдимия, изблъскал го с думите „Брат ми успокой се, какво правиш?“ и го изблъскал към къщата. С. и Г. влезли в „Мерцедеса”, където тя подала сигнал на тел.112, че е заплашена с оръжие. В същият момент свидетелят С.Р. чукнал по прозореца с думите, че знаел кой е баща й и искал да се разберат по нормален начин. Тогава дошъл първият патрул. Подсъдимият излязъл от къщата и  „започнаха се едни разправии, обиди към служителите на реда и бащата на свидетелката Д.“. Подсъдимият нарекъл полицаите „мишоци“, а към бащата на Д. отправил думите „какъв криминалист може да е този лайнар?“. Свидетелят С. посочи, че подсъдимият е насочил пистолет към челото на Д. с думите „Ей сега ще решим всички проблеми“. Свидетелят заяви, че той самият има познания относно огнестрелните оръжия, тъй като те са му хоби. Самият той е ловец и често посещава и стреля на стрелбища. Свидетелят конкретизира марката на пистолета и специфичната му форма и посочи разликата между пистолет „Глок” и „Макаров”. Свидетелят описа процесното оръжие, опряно в челото на свидетелката Д., а именно пистолет черен, марка Глок, по начин небудещ никакви съмнения. Свидетелят е категоричен, че е видял оръжие и то именно пистолет, насочен към главата на Д.Г., а не фенерче или друга вещ.

     Свидетелят В.П. установи, че със С.С. на 29.01.2019 вечерта очаквали Д. да дойде в апартамента им да гледат филм. Докато чакали, С.С. излязъл без да обясни защо. Малко след това бащата на Д. се обадил и го питал дали е долу. П. отговорил, че не е и Г. директно му затворил телефона. П. излязъл на прозореца, за да види какво става и след това изтичал навън. Слязъл долу и видял С. и Д. в нейната кола и седнал при тях на задната седалка. Д. била „много зле”, „разстроена”, „плачела”. Братът на подсъдимия се появил до вратата на автомобила и казал, че е разбрал кой е баща й и да се разберат. Тя му отговорила, че баща й идва. Минути след това пристигнала първата полицейска патрулка, но спряла пред входа на блока на свидетеля П.. Свидетелят изтичал и махнал на полицаите. Когато пристигнали и родителите на Д. подсъдимият обиждал бащата на Д., че: „ти ли си големият криминален инспектор?“, нарекъл Г. „лайнар“ и „какъв криминалист може да е този лайнар?“. Подсъдимият нарекъл полицаите „мишоци“.

Свидетелят посочи, че също много се уплашил и шокирал като видял С. и Д. в колата в какво състояние са. Д. му казала, че са я заплашили с пистолет.

Свидетелят С.С. установи също, че подсъдимият нарекъл полицаите „мишоци“, а бащата на Д.Г. нарекъл „лайнар“ и „какъв криминалист може да е този лайнар?“.  Тези му показания се подкрепят изцяло с показанията на самите полицейски служители. При повторния разпит свидетелят С. посочи причините, поради които в предишния си разпит е казал, че В.„не беше свидетел на ситуацията“. Като свидетелят имал предвид ситуацията с оръжието и че свидетелят В.П. е дошъл по-късно, когато С. и Д. са се скрили в автомобила. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П., който установи, че седнал отзад в колата на Д.. На пасажерската седалка отпред бил С.С.. Като видял Д. и С. в какво състояние са и той се изплашил много. Д. му казала, че са я заплашили с пистолет. Свидетелят П. потвърди, че тя е била уплашена и шокирана от случилото се.

От показанията на свидетелите М.Д. и колегата му С.С. се установява, че около 21:00 са получили сигнал от дежурния, че на ул.”…….” …, вх.., мъж е насочил пистолет срещу жена. Пристигнали на адреса, но не заварили никой. Видели, че от северна страна на улицата мъж им махнал да отидат натам. На място установили Д., която стояла в автомобила си, видимо разстроена и плачела. Момчето което било до Д., както и тя самата разказали, че по-големият брат е извадил оръжие и го е насочил срещу Д.. Подсъдимият също се появил на мястото около 5 мин. след свидетелите С. и Д.. Свидетелят Д. установи, че подсъдимият бил агресивен, казал, че му омръзнало от такива шофьори, всяка вечер тук удряли колата на брат му. Когато пристигнали другите колеги на свидетеля Д. и родителите на Г., поведението на подсъдимия станало още по-агресивно спрямо бащата на момичето.

Свидетелят Д. посочи, че подсъдимият е предал пистолета си, за което е оформен Протокол за доброволно предаване от свидетеля С.. Пистолетът бил с поставен пълнител с бойни патрони. Бил в касата, зареден и така е предаден от подсъдимия.

Свидетелят С.С. установи, че сигналът по който били изпратени на адрес ул.”….” …, вх….. бил за насочено оръжие от мъж срещу жена. Пред входа на блока нямало никой, но отсреща на улицата момче им махало с ръка (установи се, че това е свидетелят П.). Отишли на място и установили, че това е адрес на ул.”…” … - къща. На място установили лек автомобил „Мерцедес”, като на шофьорската седалка била Д.Г. плачеща и видимо разтревожена. На място разговаряли с момчето седящо до Д. и с нея самата. Момчето и Д. казали, че заради възникналото леко ПТП имало извадено оръжие насочено към момичето. Свидетелят посочи, че подсъдимият се появил и той. Ситуацията станала „много усложнена, със закани“. Когато пристигнали родителите на Д., ситуацията започнала да се усложнява. Подсъдимият отправил реплики „аз знам кой е баща ти, ей сега ти ще видиш“. Лично на този свидетел подсъдимият е предал оръжието си, което е извадил от касата, където го е съхранявал. Свидетелят също установи, че когато подсъдимият се е явил след пристигането им започнали „едни разправии“ и някой казал „ето, ето този с оръжието“.

     Свидетелят В.В. установи, че е изпратил два патрулни екипа по сигнал на тел.112 за мъж насочил пистолет срещу жена. Този свидетел е приел сигнал от тел.112 - насочено оръжие срещу жена. Показанията му намират подкрепа в аудиозаписа предявен на страните и изслушан в съдебно  заседание.

     Свидетелят К.Х.Л. установи, че бил екип с колегата си Г.З., изпратени за съдействие на колегите им от Второ РУ във връзка със сигнал за лице, което при възникнал спор е извадил оръжие на друго лице. Когато отишли на адреса установили, че Д.Г. била в автомобила си. Подсъдимият, за когото се твърдяло че й е извадил пистолет, се опитвал да се саморазправя и да обяснява, че не е вадил оръжие. Д. била в автомобила –„ състоянието и не беше хич хубаво...направо името си не можеше да каже....опитахме се да я успокоим“. През това време пристигнал екип на „Пътна полиция” и родителите на Д.Г.. Подсъдимият започнал да се държи изключително агресивно към бащата на Г., викайки – „ти какъв криминалист си...познавам те много добре какъв полицай си“. Освен че бутал свидетелят К.Х. и Г.З., тъй като се опитвал да достигне, „да докопа” до бащата на Г., подсъдимият обиждал полицаите с думите „мишоци“. Свидетелят К.Х. потвърди, че на мястото е имало свидетел на цялата ситуация – едно момче /установи се, че това е свидетелят С.С./, което им потвърдило, че видяло оръжието в ръката на подсъдимия и че това оръжие подсъдимият е насочил към главата на пострадалата.

     Свидетелят Г.З. също потвърди състоянието на Д.Г. при пристигането му на място със свидетеля К.Х. – „много зле беше момичето, трепереше“. Свидетелят посочи, че подсъдимият се държал много агресивно след като с такси пристигнали родителите на Д.Г.. Подсъдимият казал на бащата на Г., че го знае „какъв е полицай и че е лайнар“. Обидил и полицаите, че били „палета недоносени“. Този свидетел също заяви, че сигналът е бил подаден за лице заплашило жена с пистолет. Посочи също, че подсъдимият се държал агресивно към Г. и към баща й, наложило се полицаите да застанат около подсъдимия да го възпират, за да се предотвратят по-сериозни неща.

Свидетелите М.М. и Р.Г. са дежурния екип от сектор „Пътна полиция”. Свидетелят М. посочи, че полицаите, които вече били пристигнали на място възпирали подсъдимия, който се нахвърлял срещу Х.Г., викайки му „лайнар“, „какво като си бил криминалист“, а полицаите наричал „палета“ и др. обидни думи. Свидетелят М. посочи, че Д.Г. била в автомобила, „зачервена, хълцала, плачела“. Свидетелят посочи, че ПТП-то е било много леко, видимо дори е нямало удар, поради което и не написали никакви документи.

Свидетелят Г. твърди, че на мястото е изпробвал Г. за употреба на алкохол. По двата автомобила „почти нямаше никакви удари“. Подсъдимият се държал агресивно, обиждал полицаите, които го възпирали, че са „палета“. Полицаите въздържали подсъдимият да няма допир с Х.Г., за да не стане по-голям конфликт. Подсъдимият наричал Г. „лайнар“ и се стремял да го достигне физически. Свидетелят потвърди, че състоянието на Г. не било добре, „била в нервна криза”, „треперила и плакала“.

     От съвкупната преценка на установеното от показанията на посочените свидетели съобразено и с приетите заключения на вещите лица и изслушания диск със запис на разговор сигнал на  тел.112, съдът намира, че обвинителната теза е доказана по несъмнен и категоричен начин. Посочените доказателства са достатъчни като обем, категоричност и убедителност.

    Съдът подложи на внимателен анализ показанията на свидетелите Х.Г. и Т.Г., които са родители на частния обвинител.

     Свидетелят Г. установи, че вечерта на 29.01.2019 г. му се обадила Д., плачеща и му казала, че някакъв мъж иска да я бие, защото чукнала колата. Казала му къде е и свидетелят й обещал, че ще отиде след малко. Съвсем скоро след това, около минута, минута и половина му звъннала отново, била в истерия, трудно й се разбрало какво говори. Казала, че някакъв друг мъж й опрял пистолет в главата. Свидетелят й казал да се затвори в колата и да се обади на телефон 112. Свидетелят веднага тръгнал към дъщеря си заедно със съпругата си. Отишли с такси на място, имало полиция и две лица, който стояли зад полицаите. Още с пристигането му единият мъж /по ниския от двамата братя/ започнал да го обижда, „ти ли си големия криминалист, бе лайнар”…   Д. била в „Мерцедеса”… . Д. разказала за ситуацията - че „давала назад, а нейният приятел я е гледал през терасата и като е давала назад е чукнала задната кола. Излязъл някакъв мъж, който почнал да чука по прозореца, да я заплашва, обижда и в същото време Д. звъннала на баща си. Впоследствие излязъл другия, който казал, че ще й реши проблема и й опрял пистолета. Свидетелят посочи, че: ”Имам служебно оръжие. Д. сигурно е имала повод да го вижда, все пак съм повече от двадесет години полицай. Естествено, че може да различи пистолет от фенерче, което й е опряно в главата. …Когато отидох тя беше в истерия и не можеше да каже нищо. Не можеше да говори и ревеше, цялата се тресеше….Във Второ РУ тя изпадна в някаква криза, повикахме линейка……….Когато отидох на място подсъдимият казваше: „Лайнар, ти ли си най-големия криминалист?”. С тези думи ме посрещна… Налиташе на бой. Към колегите, нещо от рода на: „лапета” и такива работи. …Те полицаите бяха между нас…., подсъдимият каза, че 25 години е бил полицай”.

     Свидетелката Т.Г. сочи: ”Вечеряхме вкъщи към 20.00-20.30 часа вечерта. Дъщеря ми каза на мъжа ми, че иска да вземе колата ми, за да отиде при нейни колеги да гледа филм. Нямаше и 15 минути, аз още оправях масата, където сме вечеряли, тя звънна на баща си и започна да крещи по телефона. Той само ми каза: „Обличай се.“. Чух го, че казва: „Заключи се в колата и звънни на 112.“ по телефона. Вече, като извикахме таксито, разбрах в таксито, че някакъв човек е извадил пистолет, затова, че му е ударила колата и като пристигнахме там имаше две патрулни коли... Тя беше седнала вътре в колата, цялата трепереше, ревеше. Като спря таксито, аз слязох първа, мъжа ми остана да плати на шофьора и отваряйки вратата, репликата, която чух, от един господин на среща, който за пръв път виждам, беше: „Ела, бе лайнар. Ти ли си най-големия криминалист?“. Това бяха думите. При което аз се учудих, защото аз поне го виждам за пръв път този човек, не знаех, че го познава. Той естествено тръгна към него. В това време дойдоха униформени, застанаха между тях и така не се стигна до сблъсък и в следващия момент вече аз отидох при нея, да я успокоявам в колата. Дадох й „Валериан” и вода.

Като се успокоиха нещата, отидох да видя каква му е щетата на автомобила и ги питам „За този удар ли е този целия панаир?”, при което брата на господина, който е извадил пистолета, ми каза: „Това е моя Голф.“…..….Когато съпругът ми слезе от таксито, дори още не беше слязъл от колата, подсъдимият отправяше тези реплики и тръгна срещу него. Моят мъж също тръгна срещу него и полицаите застанаха срещу тях и не се стигна до нищо. ….Подсъдимият имаше нагло поведение. През цялото врем парадираше, че 25 години е служител на системата на МВР, а полицаите били „вчерашни хлапета”. …Нямам спомен за други обидни реплики към полицейските служители. В интерес на истината аз бях повечето време при нея, защото тя не беше адекватна”.

Съдът не намира основание да се съмнява в показанията на свидетелите Т. и Х. Г.. Показанията са последователни, непротиворечиви и в съществената си част кореспондират със заявеното от свидетелите полицейски служители.

Свидетелят Т.С. е съсед на подсъдимия и двамата  поддържат добри отношения. Този свидетел не е разпитван на досъдебното производство. Посочен е и допуснат в съдебното следствие. Даде показания почти десет месеца след процесните деяния. Свидетелят С. твърди, че живеел на първия етаж, остъклена му е терасата, там му е и готварската печка. Дава следните показания: „..Къщата ни е на калкан с тяхната къща, ние сме на първия етаж, къщата ни е залепена с тяхната къща. Пряко сме на седем осем метра от терасата до колата….. Почнах да наблюдавам в началото като се чу, после влизахме и излизахме. След това светлините като дойдоха – то прави впечатление. Да, може би за секунди е имало моменти, в които се прибирам, да не стоя да ги гледам…… „Най-напред чух един звук, друго не видях, чу се „туп”, обърнах внимание и видях, че един автомобил удари колата на комшията. След малко излезе и комшията - С., който е собственик на автомобила „Голф – 3”. Колата се блъсна в „Голф-а”, той излезе излезна отпред, излезе и едно момиче, загледаха колата, след малко дойде едно момче, отстрани на улицата застана, излезе Р. – брат му на Славчо, осветиха с нещо да видят какви са щетите на автомобила, Р. осветяваше. Тя колата се удари отзад и осветиха с фенерче да видят какви са щетите явно. Р. носеше това фенерче. След което мина време, дойде полицейска кола, която спря на паркинга пред 12-ти блок. Мина още малко време и дойде друга полицейска кола. След още малко време дойде още една – трета полицейска кола. Дойдоха още двама човека - мъж и жена, чу се глъчка и това беше. След това всичко се размина.

Р. излезе по-късно. Първо Славчо, след това Р. по-късно.

Има едно дърво точно пред тях, където беше спряна колата и излязоха да видят какво е станало. Аз видях само, че той светна към колата и това беше, между двете коли всъщност. Не съм видял Р. да насочва оръжие към някое от лицата, които не познавах. Р. стоеше с брат си до колата, до дървото. Аз не съм видял той да се прибира за малко у тях. Има лампи на улицата, да, светиха тогава.

Не, в началото като чух удара не съм чул скандал или говорене на висок тон. След това, към края се чуваха такива неща.

Най-напред момичето излезе от колата, тогава нищо не се чуваше, те гледаха щетите. Излиза С. първо, излезе и момичето и не се чува разговор. След това дойде едно момче от отсрещния блок. Разговора беше спокоен. След това излезе Р., след това дойде полицейска кола, която спря пред 12-ти блок, след това дойдоха други два автомобила, които вече светиха, след това дойдоха двамата човека и тогава започна врявата. Тогава чухме при нас, сега, ако вече нещо друго са си казали. Аз бях на около 7-8 метра от тях. Думи не мога да кажа, просто викове се чуваха, женски викове се чуваха.

Те, като излязат до вратата, точно до тях вляво има едно дърво и те си стояха там до дървото, а момичето си беше до колата и едно момче имаше. Това, което видях е четиримата.

Пътната врата на Р. ***, югоизточно малко. Моята тераса е с абсолютно същата посока. На една линия сме. Терасата ми изнесена отпред и то се вижда съвсем спокойно. Терасата е остъклена. То първо се чу и тогава почнахме да наблюдаваме.

Терасата ми е остъклена и през нея наблюдавах ситуацията. Цялото събитие продължи, според мен, за около 10 минути. Аз нито съм засичал точно за време, нито съм засичал за време, но стана бързо.

Аз живея на този адрес от 2000 година от тогава познавам подсъдимия. Той живее там с брат си и майка си, в началото и с баща си.

Ние сме комшии, в приятелски отношения сме.

Чу се „туп” и това ми привлече вниманието. Тогава видях, че една кола се е блъснала със Славчо-вата кола и тогава Ви казах какво стана.

С. излезе до колата, оглеждаше я. Момичето излезе от колата и тя взе да гледа и това е….

… Видях три патрулни автомобила…. ….Още на по-следващия ден почнах да питам Славчо: „Какви са тези коли снощи?”, той вика: „Ами тука снощи…така, така, така стана.”. Каза: „Тука удариха колата, дойдоха бащата и майката на момичето, вдигна се гюрултия и искат да ни съдят” Ще станеш ли свидетел след известно време?. Казах му, че ще стана. …...Глъчката почна накрая. През по-голямата част стоях на терасата, няма как постоянно да съм там, но в повечето време“.

Съдът не счита показанията на този свидетел за изцяло отговарящи на обективната истина. Свидетелят не е безпристрастен предвид дългогодишното си познанство и добри съседски отношения с подсъдимия. В този смисъл е обяснимо желанието и стремежа на свидетеля да омаловажи престъпните прояви на подсъдимия в процесната вечер и да твърди, че разговорът между братята Русеви и Д.Г. бил нормален, спокоен и че такъв е останал и след идването на двамата човека /родителите на Д./. На следващо място, показанията са лишени от конкретика – „думи не мога да кажа, просто се чуваха викове“. От друга страна се установи, че самият свидетел не е стоял непрекъснато на своята тераса, за да има непрекъсната, постоянна видимост към случващото се.

Свидетелят С.Р. е брат на подсъдимия. Свидетелят сочи, че: ”На 29.01.2019 г. около 20.30 ч., може и по-късно да е било, вече съм забравил, гледах телевизия вкъщи. Колата ми е паркирана на пътя до самата къща. Чу се удар от друга кола. Излязох и това момиче, което караше колата, се опита да избяга с колата. Аз я настигнах и почуках на страничното стъкло. Тя спря и нейните приказки бяха: „Аз сега съм се обадила на баща ми, той ей сега ще дойде.”. Аз викам: „Слез, ела да видиш какво направи и тогава.”. Тя само това повтаряше за баща й, кой е баща й – после разбрахме. ….Брат ми беше на прозореца, вътре в къщата. Той чу за какво става въпрос. Дойде един нейн приятел, не го знам от къде дойде, някъде от блока, където са били заедно и той взе да се репчи. Естествено брат ми слезе да види за какво става въпрос, като държеше едно фенерче, за да види щетите по автомобила. Това момиче, не знам от какво се уплаши, влезна вътре в колата и си стоя вътре докато дойдат полицаите. Брат ми беше до мен. Ние стояхме до дървото и чакахме да дойдат полицаите, защото тя каза, че ще дойдат. Тя бяха двама с този нейния приятел в колата, докато дойдоха полицаите. След като дойдоха първите полицаи, тя излезе от колата и почнахме да казваме какъв е проблема. Те изкараха, че брат ми държал пистолет, а той пистолет не е държал. Държеше едно черно фенерче и с него даже обикаляхме и гледахме щетите по колата. После дойде още една патрулка. След около 10-тина минути дойде трета патрулна кола. Баща й на това момиче с майка й дойдоха с едно такси. Майка й започна да вика. Баща й скочи да се бие с батко. Естествено полицаите го спряха. Майката продължаваше да вика и крещи. Оттам полицаите наредиха на мен и на брат ми Р. да влезем вкъщи и да си дадем личните карти. Влязохме, дадохме си  личните карти и оттам ни помолиха да отидем до Второ РУ. До там отидохме с личната ми кола двамата, без да сме задържани, без нищо…..Във Второ РУ стояхме около половин час и през този половин час полицаите се сетиха, че брат ми като е бивш полицай има разрешително за оръжие и оръжие. Оттам той отиде с двама полицаи вкъщи да им предаде доброволно оръжието си. Аз си стоях в районното без белезници и се разкарвах от стаята в коридора, без да съм задържан. Това можеше да се провери с камерите на Второ РУ, да се вземе видеозаписа и да проверят какво сме правили…… Свидетелката Д.Г. паркира и удря моята кола. Аз излизам, догонвам я, тя от колата си отвори прозореца, даже не слезе да види какво е станало, само през цялото време повтаряше: „Аз съм се обадила на баща ми. Той ще дойде.”. …..Аз почуках на стъклото на Д. и така я спрях да не избяга. Да, преди полицаите дойде някакъв нейн приятел и той тогава брат ми слезе от вкъщи. Ако не беше слязъл нейния приятел, брат ми нямаше да слезе, защото нейният приятел беше агресивен”….. Грешката ми беше, че не я оставих да избяга и не звъннах на 112, че е избягала от произшествието. Докато пристигнат полицаите, през цялото време бяхме до дървото. Първата кола, даже объркаха адреса, някой им беше подал грешен и отидоха не на ***, а на *** на блока. От там ни видяха, завъртяха и спряха на паркинга на блока, слязоха двама полицаи и дойдоха при нас. Д. и нейният приятел излязоха тогава от колата. После дойдоха другите двама полицаи без пуснати буркани и без светлини, които бяха от магистрална полиция. Едната полицейска кола, която пристигна първа, беше с буркани и сирени, втората беше без буркани и сирени, третата беше с буркани и сирени и в същия момент пристигнаха и на Д. майка й и баща й с едно такси. Аз за пръв път видях Д. тогава………

Прожекторът беше толкова голям /показва с ръце/, черен прожектор. Брат ми го държеше в ръката, сега как го е насочил – не знам. Той си го държеше и искаше да видим щетите по двата автомобила. По моята кола даже още има щети, които хората от Криминална полиция казаха, че няма щета, обаче щетата ми още стои…..Двете габаритчета за осветление на номера са счупени. Те така си стоят, аз не съм ги ремонтирал по простата причина, че знам, че ще има дело и те си стоят още счупени…..Не мога да преценя колко метра успя да премине автомобила, управляван от момичето, от мястото на удара преди да я спра, грубо някъде около два-три метра, преди да й чукна на прозореца и да спре…..През цялото време докато дойдат полицаите си стояхме отвън до дървото. Ние изобщо не сме се прибирали вкъщи. Прибрахме се вкъщи, когато вече всичките полицаите ни наредиха да си дадем личните карти. Тогава се прибрахме вкъщи. Даже полицаите влезнаха в двора на къщата……..Брат ми през цялото време държеше фенерчето и то беше в личния ми автомобил оставено. Когато са ми правили претърсване на личния автомобил, фенерчето си беше там. След като е светнал, той го е оставил в личния ми автомобил отред, между предните две седалки, до скоростния лост. Там беше оставено. Даже като са ми правили претърсване на автомобила просто са решили, че това фенерче просто не съществува, но то си беше там……Първата полицейска кола пристигна с включени светлини. Изобщо за оръжие не е ставало думи и като пристигнаха полицаите, пак не е ставало дума за оръжие. Тогава не сме ги питали защо идват. Просто, ние чакахме на Д. баща й да пристигне, понеже е служител на Криминална и затова го чакахме. Тя през цялото време повтаряше това…..Полицаите стояха горе-долу около 10 – 15 минути, докато дойде втората кола. Никакви действия не са извършвали. Само им обяснявахме каква е ситуацията, кой-кого е ударил и какво е направил. Нито за оръжие са ни претърсвали, понеже при подаден сигнал за оръжие, ние трябваше всички да сме на земята с белезници……..Фенерчето го остави брат ми в колата. То през цялото време беше в него. Остави го, когато тръгнахме двамата с моя личен автомобил до Второ РУ. Като дойде първата патрулка фенерчето беше в брат ми, даже светеше….”.

Показанията на този свидетел касаещи липсата на участие на подсъдимия в процесните деяния са изолирани и не се подкрепят от останалия събран и непротиворечив доказателствен материал. Свидетелят сочи, че „Изобщо за оръжие не е ставало думи и като пристигнаха полицаите, пак не е ставало дума за оръжие“. Показанията явно са провокирани от пристрастието и стремежа на този свидетел за оневиняване на брат му, което обективира прикриването на факта за насоченото оръжие от подсъдимия в главата на Г., както и последвалото поведение на подсъдимия след пристигането на полицейските екипи и родителите на Г.. Показанията на този свидетел, в частта оборваща обвинението са изолирани, неубедителни и се оборват изцяло от показанията на посочените по – горе свидетели, показанията на който съдът кредитира с доверие.

Подсъдимият оспорва двете обвинения. Отрича да е насочвал оръжие към главата на Г. и твърди, че не той, а свидетелят С. се е държал агресивно с него и брат му. Отрича да е обиждал полицейски служители. Агресивно спрямо него се държал Х.Г..      

Подсъдимият дава следните обяснения:

„На 29.01.2018 г. около 20.30 – 21.00 ч. си бях легнал, за да гледам един мач от Английска висша лига, който щеше да почне в 21:10 - 21:15 часа. Чух силен удар. В първия момент мислих да не ставам, но чух, че брат ми, който живее на първия етаж, излезе и започна да говори на висок тон. Облякох се, слязох с един прожектор, да видя за какво става въпрос. До нашата кола, на брат ми, която е малко и моя, имаше спрял „Мерцедес”, който беше спрял в нарушение на закони, беше паркирал, беше допрян до нашата кола, като в колата имаше някакво момиче, което говореше по телефона. Брат ми й каза да слезе да види какво е направила, но тя каза, че баща й е голям Началник в Криминална полиция – Стара Загора и до пет минути щял да дойде да се саморазправя с нас. Продължаваше да вика, да ни заплашва. Аз отделно огледах колата, щети имаше по номера и едни фарчета бяха счупени. Направо не предположих, че при този силен удар щетите ще са толкова минимални.

След това дойдоха 3-4 патрулни автомобила с пуснати сирени, буркани въртяха, влязоха в паркинга. Там като влязат в него е пълно с коли. То е някъде около 60-70 метра паркинг, около 200 метра дълъг. Те влезнаха там и стана нещо…хората наскачаха по прозорци, тераси. След това някакво момче ги доведе до къщата, до колите. Нито един от полицаите, дошли на място, не се представи за какво е дошъл, каква е причината, нищо. ….Аз им казах, че съм бил служител на полицията, вече съм пенсионер. Те не предприемаха абсолютно никакви мерки. Двамата служители на КАТ, 4 пъти му казвах на М., той ми е комшия там, да я пробва с дрегера, пила ли е, има ли наркотици, тази кола ще се оглежда ли – никаква реакция, никаква. Чакат да дойде баща й – криминалиста, да каже какво ще правят. Тия стояха там като наблюдатели от Косово, с ръце в джобовете, никакво отношение, нито съм говорил с тях, нито съм ги обиждал, нищо. Те стояха на два метра от мен. Аз не съм се доближавал въобще. Единият го познавам, защото живее от другата страна на паркинга. ……….Като дойде Х.Г., който го познавам от 25 години, пием кафе заедно в едно заведение с дъщеря му и бившият й приятел - З.И., който ми е добър познат, представяте ли си, че аз мога да й посегна на това момиче, след като познавам и баща й, и приятеля й, и нея. …..Х.Г., като дойде с жена си, беше употребил алкохол, видимо. Посягаше пред полицаите 3-4 пъти да ме удря. Полицаите не вземаха никакво отношение, абсолютно никакво. След това ми поискаха личната карта, дадох им я. Казаха да идем до Второ РУ. Качихме се на нашата кола, отидохме във Второ РУ, сложиха ни в приемната…. Дадоха ни по един лист да напишем обяснение какво се било случило. След около 20 минути, някой от тях се сети, че като бивш полицай, може би, имам лично оръжие. След 20 минути, в районното, без да ме претърсят, без да ми правят обиск, ме качиха в една патрулна кола, отидохме до адреса ми - ****, качих се на втория етаж, предадох им от касата пистолет „Глок“, с пълнител с 15 патрона. Само, че в тази каса има още три пълнителя. Те не ги искат. Те не знаят как се изземва оръжие, къде се пише протокола, че трябва да има поемно лице, че трябва да се пише на място. Оръжието отива във Второ РУ, където Х., дъщеря му, се запознават с това оръжие. Аз не му знам на това оръжие номера. След това идват двама полицаи, аз не ги познавам, защото никой в районното не ми се представи, нито на пътя, като ми казват: „Обвинен си в опит за убийство.“. Опита за убийство с прожектор може ли да се извърши. Прожектора е 15 см., полицейски прожектор. Това ми остана от тази скапана система. И аз 10 месеца стоя под домашен арест, невинен.

Като си предадох оръжието, ме качиха в патрулния автомобил. Отидохме във Второ РУ и оттам нататък в предварителния арест. Казаха, че съм задържан. Написаха си протоколите, даже забравиха да ми дадат протокола от изземването на оръжието, втория екземпляр. Просто невероятна работа. Добри полицаи, но не са за тази работа.

Това момиче излезе от колата само за секунди и пак влезе и се заключи. Питайте нея, защо се е заключила. Аз нямам обяснения. Тя звучеше, като истерична, дали беше пияна или имаше някакви други медикаментозни истории, това полицаите, които не са я проверили, само те могат да кажат. ….Тя ме заплашваше с баща си. Тя каза, че въобще не е удряла колата. Няма удар. Аз я познавам. Тя ми каза: „Баща ми ще дойде след 5 минути, да се разправя с вас.“. Аз й казах - да дойде. Той е полицай, аз съм пенсиониран полицай. Има знаеш ли колко голяма разлика? Ние пенсионираните сме вече нищо, макар, че сме водили три войни, тази ще е четвъртата…..

Прожектора, с който слязох от вкъщи е малък - 15 см. и съм го държал в ръката си. Може би стърчи по два сантиметра отстрани…. Прожекторът е черен на цвят, метален. ….

Първо бяха две патрулки, после дойде още една и вече мисля, че последни дойдоха КАТ. Като дойдоха полицаите, ние бяхме трима човека – аз, брат ми и Д. в колата. Като пристигнаха първите полицаи никой не са претърсвали и не са и правили опит. Те си стояха с ръце в джобовете и гледаха. Питах ги, те нищо не отговориха, даже няколко пъти казах на М. катаджията /св. М.М./, той ми е комшия, да я пробват с дрегера, но нямаше реакция. Не знам дали са я пробвали, аз не съм видял. Единият размахваше някакъв дрегер и казваше: „…нули, нули, нули”, но дали е било две нули, не знам. Горе-долу, може би няколко минути след като слязох до колата, разпознах, че е Д.. При пристигането мисля, че те отначало бяха до блока, там се забавиха доста, може би две или три минути са се забавили, говоря за блока, който е ***, който е някъде на 50 м. от къщата, там блока се ползва за паркинг, личната карта ми я поискаха, дадох я, мисля, че като дойде втората и ли третата патрулка.

След това ни заведоха във Второ РУ. Не са ни слагали белезници. Брат ми караше нашата кола, двамата бяхме в колата, отидохме до Второ РУ и още като спря колата, М. дойде и го пробва с дрегера. Брат ми караше и казаха, че няма алкохол. Още със спирането…брат ми го пробваха веднага. …….Даже не са ни разпоредили. Казаха: „Елате до Второ РУ, там ще се разберем. Ще напишем протоколите и си тръгвате.”. За имена не се сещам, кой дойде да ми каже, че трябва да си предам оръжието, по простата причина, че нито един от тях не се представи, нито нагръдни знаци, нито се представят, явно някаква нова мода. Закараха ме до вкъщи с патрулен автомобил на задната седалка, без да ме претърсват, без нищо… Пълнителят им го показах, че има 15 патрона и тогава го вкарах в гнездото, там където се слага пълнителя, пред тях и така им го предох. Казах им, че имам 15 патрона и им казах, че имам още 3 пълнителя, те казаха, че тези трите пълнителя тях не ги интересуват. После след предаването, слязохме, качиха ме пак в колата, белезници не са ми слагали…...От момента, в който отидох до автомобила да видя какви са щетите с прожектора до момента на идването на полицаите през цялото време бях долу. Д. се беше заключила в колата, не знам защо. Тогава управляваше „Мерцедес”, голям. Тази кола не съм я виждал по-рано. Разбрах, че е Д., като си отваряше прозореца, видях я в лице и я познах, че е тя. Познавам приятеля й. Визуално я познавам. Нямаме познанство и не сме си говорили. Имам приятел, който е техен приятел, с него пием кафе…………Тя ни заплашваше с брат ми с баща й. Каза: „Баща ми е Началник на Криминална полиция – Стара Загора и до 5 минути ще дойде и ще видите какво ще стане.”. Тя произнасяше тези думи и викаше силно“.

Съгласно НПК подсъдимият има право да дава обяснения каквито намери за добре. Освободен е от задължението да говори само истината. Обясненията на подсъдимия, в частта, в която отрича извършването на процесните деяния, съдът намира за изградена защитна теза и не ги кредитира с доверие. В тази им част обясненията са изолирани, неубедителни и се оборват от останалия немалък по обем, убедителен и непротиворечив доказателствен материал, обсъден по – горе и кредитиран с доверие.

Подсъдимият твърди, че от както е слязъл до автомобила на брат си, за да видят щетите, до идването на полицаите е бил там на място и не се е прибирал в къщата си. Тези му твърдения се обориха от показанията не само на самата пострадала и колегата й свидетелят С., но и от полицейския екип пристигнал първи на мястото - свидетелите Д. и С., които установиха, че подсъдимият се появил на мястото около пет минути след пристигането им.

Изцяло лишено от житейска логика е описаното от подсъдимия поведение на Г., а именно, че тя ги е заплашвала. Дори свидетелката да е казала, че баща й работи в Криминална полиция, то тези думи по никакъв начин не биха могли провокират поведението на подсъдимия да й насочи оръжие. Не могат да се приемат като заплаха/заканване, а по скоро са целели свидетелката да се защити и да ги респектира, изтъквайки професията на баща си, да успокои двамата мъже, да й имат доверие, че тя няма да се крие и е добронамерена.

Правна квалификация:

С деянията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление

- по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 29.01.2019 г. в гр.Стара Загора, се заканил на Д.Х.Г. с убийство, като насочил към главата й законно притежаваното си огнестрелно оръжие - пистолет марка „Глок”, калибър 9х19 мм с № АНН 912, и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му и

- по чл.325, ал.1 от НК, тъй като на 29.01.2019 г. в гр. Стара Загора, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -буйствал, държал се агресивно и отправял обидни и заплашителни реплики към Х.Д.Г.: „Какъв си ти,бе? За велик криминалист ли се мислиш, бе лайнар! Като те набарам, ще видиш какво ще стане!“, налитал да го бие, като избутвал полицейски служители и ги обиждал с думите: “Палета, вчерашни хлапета, мишоци!“.

      Видно от показанията на свидетелите и от всички събрани доказателства, вечерта на 29.01.2019 г., на ул.“….“ до № …. в град Стара Загора, подсъдимият се приближил  откъм гърба на нищо неподозиращото младо момиче – пострадалата свидетелка Д.Г., сграбчил я за дясното рамо, обърнал я към себе си и насочил към главата й огнестрелно оръжие-пистолет, с поставен в него пълнител, зареден с патрони. Тези действия били съпроводени с отправяне на закана, че ей сега ще реши проблема. При вида на насочения към главата й пистолет Д.Г. изпищяла, изпаднала в паника, свила се и се скрила в колата си,откъдето позвънила на тел.112. В конкретния случай – с думи и действия, подсъдимият е обективирал закана с убийство спрямо Д.Г..

     Непосредствено след това, когато на мястото пристигнали полицейски служители и родителите на момичето, подсъдимият е  засегнал интересите на обществото и е изразил пренебрежително отношение към обществения ред, като извършил непристойни действия, изразяващи се в буйстване, прояви на агресия, налитане на бой  и отправяне на обидни и заплашителни реплики към бащата на Д.Г. – свидетелят Х.Д.Г.: „Какъв си ти,бе? За велик криминалист ли се мислиш, бе лайнар! Като те набарам, ще видиш какво ще стане!”. В същото време блъскал полицейските служители, които се опитвали да го възпрат и ги обиждал с думите: „Палета, вчерашни хлапета, мишоци!”.

     От обективна страна, за осъществяването на престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК, е налице обективиране на заканата както с думи, така и с действия, насочена е спрямо определено лице, което я е възприело непосредствено. Заканата е такава, че би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. От субективна страна, подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканата  и това, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, а психическото  състояние на подсъдимия е било такова, че е била налице вероятност да реализира престъплението. Действията му са били прекратени едва след намесата на брат му – свидетелят С.Р., който се опитал да го успокои с думите:”Брат ми, какво правиш, успокой се!“, след което го избутал към къщата.

      За осъществяване на престъплението по чл.325 ал.1 от НК от обективна страна се изисква да са налице непристойни действия, в случая - изразени в арогантното, буйно и заплашително поведение на подсъдимия Р., съпроводено с обидни реплики, както към свидетеля Г., така и към полицейски служители. Тези действия са засегнали общественото спокойствие и ред, както и интересите на отделната личност. С това си поведение той е скандализирал обществото и е изразил в силна форма пренебрежително отношение към обществения ред.

Грубото нарушение на обществения ред се изразява в откровената демонстрация на незачитане на законите в страната. Проявеното хулиганско поведение не касае само неуважение към обществото, а включва в себе си и хулиганско изстъпление против отделната личност.

Подсъдимият е съзнавал, че тези му действия по груб и явен начин изразяват незачитане на обществения и правния ред, показват неуважение към обществото.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия се налага извода, че от субективна страна, престъпленията са извършени виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията си, искал е и настъпването на общественоопасните последици.

Умисълът се извлича от действията на подсъдимия.

При насочване на пистолет директно в челото на пострадалата, извършителят, освен че съзнава обществено  опасния характер на деянието, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

При буйстването /невъздържаността си/, агресивното държане и употребата на горните изрази и думи, на публично място, подсъдимият, освен че съзнава обществено  опасния характер на деянието, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

Хулиганството е определено от наказателно правната теория и съдебната практика като грубо нарушаване с непристойни действия на установения обществен ред свързано с проявление на явно неуважение към обществото. В случая, с поведението си подсъдимият е демонстрирал явно незачитане и неуважение на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на Р., характеризира същите като посегателство върху обществения ред. Установено е, че той не е познавал лично Д.Г. и баща й преди процесния случай, между тях не е имало отношения на вражда, неприязън и други подобни.

Несъмнено е, че тези непристойни действия на Р. са станали на публично място, каквото е уличното пространство, достояние на немалък кръг от хора и отразява явното неуважение към обществените порядки. Нормално е гражданите узнаващи за ситуацията да бъдат възмутени от така развилия се конфликт.

Подсъдимият е нямал някакъв личен мотив в действията си, а дори и да е имал, това не изключва хулиганството, начина на преследване на пряката цел в конкретния случай неизбежно скандализира обществото и подсъдимият е имал съзнание за това.  

Родов обект на престъплението по чл.325 ал.1 от НК е нормалния обществен живот на гражданите. С тях се накърняват интереси както на обществото като цяло така и на отделните негови членове. Изпълнителното деяние се изразява в извършването на непристойни действия, което явно противоречи на възприетия морал – буйството, агресивното държане и отправянето на  обидни и заплашителни реплики към Х.Г.: „Какъв си ти, бе? За велик криминалист ли се мислиш, бе лайнар! Като те набарам, ще видиш какво ще стане!”, налитането да го бие, като избутвал полицейски служители и ги обиждал с думите: „Палета, вчерашни хлапета, мишоци!” са все скандализиращи думи и действия. Те са и обективно годни да станат достояние на обществеността, т.е. на неограничен брой хора.

Престъпленията са резултантни и довършени.

Престъпният резултат по чл.325 ал.1 от НК е грубото нарушаване на обществения ред.

Основният състав на престъплението ”хулиганство” е уреден в чл.325 ал.1 НК, съгласно който хулиганството представлява извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, за което се ангажира наказателната отговорност на дееца.

Съгласно допълнителните характеристики на това престъпление, дадени в ППВС № 2/1974 г., хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия:

Хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора и могат да доведат до преустановяване на събрание, на увеселение и др.

Хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда.

Хулигански действия, насочени против морала.

Хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество (повреди или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци или витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в паркове и др.).

Хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации (лъжлив сигнал за пожар или тежко престъпление), които могат да създадат смут в обществото и др.

За да е съставомерно от обективната си страна престъплението ”хулиганство” по основния състав на чл.325 ал.1 НК, е необходимо да са налице кумулативно следните елементи: да са извършени непристойни действия/неприлични, безсрамни, ругатни, буйство и други подобни прояви, които грубо да нарушават обществения ред.

В случая се установи по несъмнен начин такова кумулативно наличие на посочени елементи, съставляващи обективната страна на престъплението ”хулиганство” по основния му състав.

Буйството, агресивното държане и отправянето на обидни и заплашителни реплики към Х.Д.Г.: „Какъв си ти, бе? За велик криминалист ли се мислиш, бе лайнар! Като те набарам, ще видиш какво ще стане!”, налитането да го бие, като избутва полицейски служители и ги обижда с думите: „Палета, вчерашни хлапета, мишоци!” е все поведение на подсъдимия именно такова, нарушаващо грубо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото и деянието е извършено на обществено място. Следователно, с посочените действия подсъдимият грубо е нарушил обществения ред и действията му са в явно противоречие с нормалните правила за поведение в обществото на обществено място.

          Вид и размер на наказание:

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на всяко от деянията и дееца, личността на подсъдимия и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първия принцип, в специалния текст на НК за престъплението по чл.144 ал.3 от НК се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода, а за това по чл.325 ал.1 от НК – до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание.

     С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на всяко конкретно престъпление, конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

     Съдът отчете като:

-  смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало; липса на данни за предишни противообществени прояви;

    -  отегчаващи отговорността обстоятелства – проявена престъпна упоритост, липса на каквато и да е критичност към случилото се.

    Това, че не се признава за виновен е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение и не следва да се третира за отегчаващо отговорността обстоятелство.

     Не са налице основания за прилагане на чл.55 от НК, тъй като няма нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

     Наказанията следва да се определят при условията на чл.54 от НК.

Отчитайки гореизложеното, както и особеностите на процесния случай по чл.144 ал.3 от НК, съдът след като отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на подсъдимия, която определя като над ниска, към средна, приема, че наказанието следва да е при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства под средния законоустановен размер, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Отчитайки гореизложеното, както и особеностите на процесния случай по чл.325 ал.1 от НК, съдът след като отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на подсъдимия, която определя като над ниска, към средна, приема, че наказанието следва да е над средния законоустановен размер, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Следва да се наложи и кумулативното наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на съдебния акт в административното бюро/кметството по местоживеенето на подсъдимия.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия едно общо наказание, до размера на по-тежкото от горепосочените, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, към което общо най – тежко наказание на основание чл.23 ал.2 от НК присъедини наказанието „обществено порицание” посочено по - горе.

На основание чл.59 ал.1 т.2 и ал.2 от НК съдът приспадна  при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето през което подсъдимият е бил задържан, както и е с мярка за неотклонение „домашен арест”, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Съдът счита, че наложените наказания в максимална степен ще изпълнят целите на наказанието и ще спомогнат както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подействат и възпиращо спрямо останалите членове на обществото. Целите на наказанието не могат да се постигнат с прилагане на условното осъждане за което и да е от извършените престъпления, което би било прекален либерализъм.

В случая пострадал от престъплението по чл.144 ал.3 от НК е младо момиче, подрастващ човек, чиито физически сила и данни са под тези на подсъдимия. Деянието е извършено нощно време, а самата вещ - пистолет, като предназначение и начин, по който е поставена спрямо главата на младото момиче явно показва и демонстрира намеренията на подсъдимия, което е напълно достатъчно за извода, че е налице заканване с убийство и то би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Подсъдимият не само е автор на лош пример, но в случая поведението му е крайно осъдително и недопустимо.  Подсъдимият като бивш служител на органите на реда /макар по делото да няма представени доказателства за заеманата длъжност/ следва да е наясно, че очакванията на обществото към него са по-високи и би следвало да съблюдава изрядно, образцово поведение, каквото в случая не е налице.

         Относно веществените доказателства:

На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства: - Пистолет марка „Глок“, калибър 9х19 мм, № АНН 912; - 1 брой пълнител; - 10 бр. патрони калибър 9х19 мм; - 5 бр. гилзи и 5 бр.куршуми, всички намиращи се на съхранение в служба „КОС” във Второ РУ -  Стара Загора.

Вещественото доказателство един диск СД–R MAXELL, с надпис 105840-34/21.01.2020 г. с аудио запис на разговор следва да остане в кориците на делото.

               Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.1 от НПК, в тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски.

Подсъдимият следва да заплати:

- на частния обвинител сума в размер на 800.00 лева разноски за повереник в съдебното производство.

- по бюджетната сметка на Районен съд – гр. Стара Загора сума размер на 180.00 лева разноски в хода на съдебното производство.

-  по бюджетната сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора сума размер на 1362.66 лева разноски направени на досъдебното производство.

     Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                    СЪДИЯ: