Решение по дело №134/2023 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 97
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Динко Минчев Динков
Дело: 20233220100134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Г.Т., 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20233220100134 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба искова молба от „Т.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. Д., бул. „В. Л.“ №6, законен представител С.И. С.а, чрез
пълномощник адв. И. С. с адрес за призоваване гр. Д., ул. „Г.К.“ №3, ет.3
офис 3, срещу Б. С. С. ЕГН **********, Едноличен търговец с наименование
„Б.а-Д.-Б. С.“ със седалище и адрес на управление от К., общ. Г.Т., ул. „А.“
№18. Предявени са следните искания :1. Да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 11 320.95 лв., представляваща неиздължено наемно
възнаграждение за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем от
1.07.2018г. за ползването на общо девет поземлени имоти, с обща площ от
226.42 дка, находящи се в землището на с.Великово, общ.Г.Т., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното издължаване, както и
2. Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 437.17 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за преиода от 1.01.2020г. до 28.12.2022г. на наемно възнаграждение в
размер на 11 320.95 лв. за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем от
01.07.2018 г. При условията на евентуалност е предявено искане да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 849.33 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание за стопанската
2018/2019 г. на девет поземлени имоти с обща площ от 226,42 дка в
землището на с. Великово, ведно със законната лихва от върху
претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска до
1
окончателното издължаване.
Претендират се сторените разноски по делото в настоящото съдебно
производство.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът, чрез пълномощник адв. Д. Ч., е изпратил отговор на исковата
молба. Не оспорва, че законния представител на ищеца е собственик на
посочените в исковата молба поземлени имоти, както и че ответникът, в
качеството си на едноличен търговец, обработвал поземлените имоти през
стопанската 2018/19г. Договорът за наем били сключени по желание и със
съгласието на законния представител на ищеца, предвид трайните стопански
отношения между страните.
Оспорва всички предявени от ищеца искове.
Предявено е възражение по чл.301 от Търговския закон.
С исковата молба са предявени девет обективно съединени главни искове с
правно основание чл.232, ал.2 във вр. с чл.79 и сл. във вр. с чл.86 от ЗЗД.При
условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1
във вр. с чл.86 от ЗЗД. Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установено
следното: Не спорно по делото, че ответникът обработвал собствените на
ищеца процесните поземлени имоти за стопанските 2018г./2019г.
Правният спор по делото се развива около въпросите има ли правно
договорно основание за ползването на тези поземлени имоти от ответника,
има ли плащане на наемната цена, както и какъв е паричният размер на това
плащане, евентуално какъв е паричният размер на дължимото обезщетение за
ползване без правно основание на процесните поземлени имоти.
По делото е приложен договор за наем между страните, законния
представител на ищеца, в качеството на наемодател, и ответника, в
качеството на наемател, върху процесните поземлени имоти за
стопанската 2018г./2019г.. Договорът е за срок от една стопанска година.
Законният представител на ищеца твърди, че не е полагала подпис като
наемодател по договора за наем.
По делото е прието заключението по графологичната експертиза, съгласно
което подписът на „наемодател“ не е положен от законния представител на
ищеца.
От приложената по делото съдебно-графологически експертиза се установява,
че управителят на дружеството не е полагала подпис като наемодател по
договора за наем. Това обстоятелство води до липса на
волеизявление относно подписването на договора и уговорените в него
условия. Поради това процесния договор за наем е нищожен, поради липсата
на воля от страна на наемодателя.
По възражението по чл.301 от ТЗ ответникът не е ангажирал никакви
доказателства. Напротив, с предявяването на исковата молба законният
представител на ищеца се е противопоставила на процесния
договор за наем. Поради това предявеното възражение е неоснователно.
Поради липсата на валидно сключен договор за наем, следва да бъдат
разгледани обективно съединени искове при условията на евентуалност по
2
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
паричното обезщетение за ползването на земеделските земи по посочените
землища за стопанската 2018/19г., съобразно средния
размер на наемно/арендно възнаграждение за района е в общ размер на
сумата от 18 165.60 лв.
Експертизата е установила средния размер на наемно/арендно
възнаграждение за района, тъй като водената от ответника- едноличен
търговец счетоводна документация не дава възможност да се установи
какъв е размерът на наемните плащания за посочената стопанска година.
Изводите на вещото лице относно средния размер на наемно/арендно
възнаграждение за района са обосновани и аргументирани, поради което
съдът кредитира заключението на вещото лице.
В случая ответникът е обработвал собствените на законния представител на
ищеца земеделски земи без да е имал правно основание за това, като й дължи
обезщетение за ползването им без правно
основание на основание посочената разпоредба.
Паричното обезщетение е установено от вещото лице в размер превишаващ
размера на предявените в исковата молба претенции, но при липса на заявено
искане от ищцата за изменение на иска чрез
неговото увеличение, паричният размер на дължимото обезщетение следва да
бъде определен, така както е заявен в исковата молба.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира съединените искове по
чл.55,ал.1 и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани по размер, поради което
следва да бъдат уважени, както са предявени за
плащане по 50 лв./дка.Ищцата претендира сторените разноски по делото в
настоящото съдебно производство в общ размер на сумата от 3 874.30 лв.
както следва: сумата от 1124, 30 лв. за държавна такса,
сумата от 300 лв. за депозит за почеркова експертиза и сумата от 350 лв. за
счетоводна експертиза и сумата от 2 100 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
В случая предявените евентуалните искове по чл.55,ал.1 от ЗЗД са изцяло
уважени, поради което основателно е искането за присъждане на сторените
от ищцата разноски в съдебното производство.
Като съобрази всичко изложено съдът :

РЕШИ:
Осъжда Б. С. С. ЕГН **********, едноличен търговец с наименование ЕТ
„Б.а-Д.- Б. С.“ със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г.Т., ул. „А.“ №
8 да заплати на „Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., бул.
„В. Л.“ №6, законен представител С.И. С.а, сумата от 11 320.95 лв.,
представляваща
обезщетение за ползване без правно основание за стопанската 2018/2019 г. на
девет поземлени имоти с обща площ от 226,42 дка в землището на с.
3
Великово, общ.Г.Т., ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на
исковата молба-29.12.2022г. до окончателното издължаване, както и да й
заплати сумата от 3 437.17 лв. представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода
01.01.2020 г. - 38.12.2022 г. за ползване без правно основание за стопанската
2018/2019 г. на девет поземлени имоти с обща
площ от 226,42 дка в землището на с. Великово, общ.Г.Т. върху размер на
главницата от 11 320, 95 лв. по предявените при условията на евентуалност
искове с правно основание чл.55, ал.1
във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Осъжда Б. С. С. ЕГН **********, едноличен търговец с наименование ЕТ
„Б.а-Д.- Б. С.“ със седалище и адрес на управление с. К., общ. Г.Т., ул. „А.“
№ 8 да заплати „Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „В.
Л.“ №6, законен представител С.И. С.а сумата в общ размер на 3 874.30 лв.,
представляваща сторените разноски по делото в настоящото съдебно
производство.
Отхвърля предявените главни искове с правно основание чл.232,ал.2 във вр с
чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Д., бул. „В. Л.“ №6, законен
представител С.И. С.а, чрез пълномощник адв. И. С. с адрес за призоваване
гр. Д., ул. „Г.К.“ №3, ет.3 офис 3, срещу Б. С. С. ЕГН **********,
Едноличен търговец с наименование „Б.а-Д.-Б. С.“ със седалище и адрес на
управление от К., общ. Г.Т., ул. „А.“ №18 с предявени искания : Да бъде
осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата 11 320.95 лв., представляваща
неиздължено наемно възнаграждение за стопанската 2018/2019 г. по Договор
за наем от 1.07.2018г. за ползването на общо девет
поземлени имоти, с обща площ от 226.42 дка, находящи се в землището на
с.Великово, общ.Г.Т., ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното издължаване, както и Да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 3 437.17 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за
преиода от 1.01.2020г. до 28.12.2022г. на наемно възнаграждение в размер на
11 320.95 лв. за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем от 01.07.2018 г.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.


Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5