РЕШЕНИЕ
№ 1673
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120108195 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.П. и Ц. Г. М. против И. Й. А., ЕГН
********** от с.****** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
688.81 лева главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК до изплащането, сумата от 79.67 лева лихви за забава и
неустойки за периода от 12.08.2020г. до 22.04.2021г. и сумата от 72 лева разходи за
уведомяване.
Твърди се в исковата молба, че на 10.08.2018г. банката и ответникът са сключили
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт, по
силата на който е предоставен кредит, усвояван чрез овърдрафт в размер на 1000 лева, за
текущи разходи. Ответникът е трябвало да върне кредита в срок до 10.07.2020г., като след
тази дата сумите стават изцяло изискуеми. Кредитополучателят не е платил в срок
дължимите суми, поради което вземането на банката е станало изцяло изискуемо на
11.07.2020г. Сумите не са платени въпреки че ищецът е изпратил до ответника и покана за
доброволно изпълнение. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който счита иска за главницата, неустойката и лихвата за основателен. Оспорва
дължимостта на сумата от 72 лева за разходи за уведомяване на длъжника, тъй като чл.10а,
ал.2 ЗПК забранява да се изискват от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Търсените разходи за уведомяване на длъжника са свързани с
1
управлението на кредита и не могат да бъдат вменени на ответника. Не са представени и
доказателства за извършени разходи. Моли се искът да се отхвърли за сумата от 72 лева.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира следното:
Предвид позицията на ответника в отговора, няма спор, че ищецът като кредитодател
и ответникът като кредитополучател са свързани в облигационно правоотношение, породено
от сключен между тях договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на 10.08.2018г. Според договора, общият
размер на кредита е 1000 лева, при ГПР от 9.38%, като кредитът е със срок на погасяване до
10.07.2019г. Падежът е продължен с още 1 година, на основание чл.12.1 от договора, т.е.
сумите е следвало да се върнат от ответника до 10.07.2020г. Не е спорно също така и
усвояването на сумите по кредита от страна на длъжника, настъпване изискуемостта на
вземанията за главница /доколкото падежът е настъпил/, лихва и неустойка, както и техният
размер.
Ето защо съдът намира за основателен установителния иск по чл.422 ГПК относно
посочените вземания и следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че
ответникът дължи на банката-кредитор главница от 688.81 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане и
лихви за забава и неустойки от 79.67 лева, от които 37.57 лева лихва за просрочена главница
и 42.10 лева неустойка за просрочена главница.
Що се отнася до сумата от 72 лева разходи за уведомяване, съдът намира следното:
Тази претенция е неоснователна. Тези разходи се доказват да са сторени, като
представляват заплатено адвокатско възнаграждение по т.3.1.1, буква “А“ от анекс от
31.01.2020г. към рамков договор за събиране на вземания по кредити. Изпратена е била до
длъжника покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, подписана от
наетия от банката адвокат, на който е платено за извършеното правно действие. Въпреки
това обаче, съдът е на мнение, че тези разходи за уведомяване на ответника не са дължими
от него. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая действията
по уведомяване на длъжника, че е просрочил задълженията си и че трябва да ги плати в
даден срок, представляват действия, свързани с управление на кредита. Този вид дейност на
кредитора е типична дейност по управление на необслужван кредит и е присъща за
основния предмет на договора, като се компенсира с основното възнаграждение като цена
на самото рисково /без предварително обезпечаване/ кредитиране и е типичен
ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Освен това съдът отчита, че банката-
кредитор по свое усмотрение е платила на адвокат за тази услуга, което не е било
необходимо, доколкото изпращане на покана за доброволно плащане е можело да стане и
без адвокатска намеса, съдейки по съдържанието на поканата. Тази преценка на банката не
може да има за последица възникването на задължение на ответника да й върне заплатените
разходи. Следователно разходите по изпращане на извънсъдебна покана до длъжника не
могат да се претендират да бъдат заплатени от длъжника по договора за кредит. Те са
разходи, за които кредитополучателят не дължи заплащане на основание чл.10а, ал.2 ЗПК,
тъй като са за управление на кредита. Според чл.33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Следователно, да се претендира от длъжника заплащане на разходите за изпращане на
извънсъдебна покана, противоречи на посочената разпоредба, която допуска при
неизпълнение на задълженията на длъжника в срок да му се търси само лихва за забава, но
не и други разходи. Ето защо претенцията по чл.422 ГПК за сумата от 72 лева разходи за
събиране на кредита е неоснователна и трябва в тази си част искът да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноски
на ищеца в размер на 580.60 лева в исковото производство и в размер на 77.72 лева в
заповедното дело, съразмерно на уважената част от иска.
2
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Й. А., ЕГН ********** от
с.******, че дължи на ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.П. и Ц. Г. М. сумата от 688.81 лева /шестстотин
осемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка, сключен на 10.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 26.04.2021г. до изплащането, сумата от 79.67 лева /седемдесет и девет лева и
шестдесет и седем стотинки/ лихви за забава и неустойки за периода от 12.08.2020г. до
22.04.2021г., от които 37.57 лева лихва за просрочена главница и 42.10 лева неустойка за
просрочена главница, които вземания са присъдени със заповед за незабавно изпълнение №
***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 72 лева разходи за уведомяване.
ОСЪЖДА И. Й. А., ЕГН ********** от с.****** да заплати на ”Уникредит Булбанк”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П. и Ц. Г. М.
сумата от 580.60 лева /петстотин и осемдесет лева и шестдесет стотинки/ разноски в
исковото производство и сумата от 77.72 лева /седемдесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3