№ 45
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Виолета Магдалинчева
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Даниела Иванова Попова (Апелативна
специализирана прокуратура)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601284 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 26.08.2020г. по НОХД №116/2020г., Окръжен съд-
Враца, НО е признал подсъдимия Д. П. Б. за виновен в това, че на 12.02.2019г.
около 02.15 часа в частен дом, находящ се в с.***, обл.***, ул.„***” №15 в
условията на опасен рецидив е направил опит умишлено да умъртви К. Д. Т.,
като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради
което и на основание чл.116, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.115 НК вр. чл.29, ал.1,
б.„б” НК вр. чл.18, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на лишаване от
свобода за срок от дванадесет години, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а”
и б.„б” ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на
наложеното наказание.
С присъдата съдът на основание чл.70, ал.7 НК е постановил да се
изтърпи отделно наказание от четири месеца и осемнадесет дни „лишаване от
свобода” по НЧД №478/2018г. на РС-гр.Мездра, като също е определен
първоначален „строг” режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение
1
наказание.
На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето от 12.02.2019г.
до влизането на присъдата в сила, през което подсъдимият Д. П. Б. е задържан
под стража.
Върху подсъдимия Д. П. Б. са възложени направените по делото
разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия Д. П. Б. чрез служебния защитник - адв.М. Д., както и
допълнение към жалбата. С жалбата и нейното допълнение се иска
намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода, като се изтъкват
смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства. В жалбата и
нейното допълнение не се иска събирането на доказателства.
В разпоредително заседание на 30.11.2020г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, изслушването на
експертизи, като е допуснал събирането на писмени доказателства, които са
приети в съдебното заседание на 13.01.2021г.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура предлага да се потвърди присъдата на първата инстанция, като
счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е осъдил
подсъдимия и наказанието е индивидуализирано при отчитане на всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Служебният защитник на подсъдимия Д. П. Б. - адв.М. Д. пледира за
намаляване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”,
като твърди, че това наказание е несправедливо и завишено. Счита, че
определеният размер на наказанието няма да окаже възпитателно въздействие
върху подсъдимия и ще попречи на неговата ресоциализация.
2
Подсъдимият Д. П. Б. е солидарен с изявлението на своя защитник и
в последната си дума иска да бъде намалено наложеното наказание.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата на
подсъдимия и нейното допълнение, както и становищата, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния
акт.
Първоинстанционната присъда е постановена след събиране на
всички възможни и относими доказателства, като първата инстанция е
подложила на дължимия анализ доказателствените източници, за да стигне до
приетите фактически положения. Доказателствените изводи на първата
инстанция се споделят от въззивния съд, като настоящият съдебен състав при
собствената преценка на доказателствата в съответствие с чл.314, ал.1 НПК
намери, че липсват основанията на чл.316 НПК за установяване на нови
фактически положения. Събраните нови писмени доказателства относно
съдебното минало на подсъдимия и изтърпените от него наказания утвърдиха
фактическите и правни положения, приети от първата инстанция.
При това положение въззивният съд приема следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Д. П. Б. e роден на ***г. в гр.***, българин, български
гражданин, живее в с.***, общ.***, ул.„***” №66, с начално образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********. Има лоши характеристични
данни по местоживеене.
3
Подсъдимият Д. П. Б. през 2107г., преди поредното си постъпване в
Затвора-***, известно време живял на съпружески начала със св.К. Х. Т. в
нейния дом в с.***, обл.***, в къща, находяща се на ул.„***” №15.
След кратко съвместно съжителство и по настояване на майка си -
св.Х. Д. Т., св.К. Х. Т. се разделила с подсъдимия Б..
След това св.К. Т. - тогава на 17 години, заживяла на съпружески
начала със св.К. Д. Т. - също на 17 години. От съвместната им връзка се
родило дете - Л. К. Т., което към 12.02.2019г. било на около пет месеца.
Св.К. Т. и св.К. Т., заедно с детето си през зимата на 2018г.-2019г.
живеели в къщата на св.Х. Д. Т. в с.***, обл.*** на ул.„***” №15. Спели в
пристройка към къщата, представляваща лятна кухня от една стая. Вратата на
стаята била със стъкла (тип ПВЦ-дограма) и се заключвала отвътре с ключ.
След излизането си от затвора на 25.01.2019г. условно предсрочно
освободен с определение №19/17.01.2019г. на ОС-Враца, НО, подсъдимият Б.
направил опит да се свърже със св.К. Т., но бил предупреден от майка й -
св.Х. Т. да остави св.К. Т. на мира.
Вечерта на 11.02.2019г. подсъдимият Д. П. Б. отишъл при своя
приятел - св.М. В. Й. (на 17 години) в с.***, обл.***, където двамата
употребили алкохол - ракия. Подсъдимият Б. помолил св.Й. да му помогне да
отиде да види бившата си приятелка - св.К. Т. в с.***. Св.Й. се съгласил,
впрегнал коня си (кобилка) в каруцата и по черен път между двете села след
полунощ на 12.02.2019г. двамата стигнали в покрайнините на с.*** пред
къщата на св.К. Т.. Било около 02.00 часа.
Св.Й. завързал своята кобилка в близост до дома на св.Т..
Подсъдимият Б. се отправил към стаята на св.К. Т., като взел от каруцата
брадвата на св.Й.. В себе си подсъдимият носел и нож. Св.Й. последвал
подсъдимия като си сложил качулка на главата, за да прикрие лицето си.
В това време св.К. Т., св.К. Т., детето им Л., както и по-малките брат
и сестра на св.К. Т. спели в стаята. Заради бебето в стаята светела лампа, а
пред входа на помещението също имало включена електрическа крушка.
4
Подсъдимият Б. видял през остъклената врата, че хората в
помещението са заспали и с удари на брадвата разбил входната врата на
помещението. Шумът разбудил св.К. Т., който видял влизането на
подсъдимия с брадва в ръце. Непосредствено зад подсъдимия бил св.Й., който
също нахлул в помещението. Св.К. Т. също се събудила, познала подсъдимия
Б. и се разпищяла. Събудили се и малките деца, които също започнали да
пищят. Бебето се разплакало.
Св.К. Т. опитал да успокои агресивния подсъдим, но той
заплашително се приближил към него с брадва в ръка. Тогава св.Т. се
уплашил и взел сина си Л. в ръце, като се обърнал с гръб към подсъдимия, за
да защити детето си. Подсъдимият Б. с острието на брадвата нанесъл удар в
гърба на пострадалия Т., като му причинил посечна рана по задно-странична
повърхност на гръдния кош вляво с проникване в гръдната кухина и засягане
на пристенната плевра.
Св.Т. оставил детето си на леглото и се обърнал към подсъдимия,
като двамата започнали да си разменят удари с ръце. Подсъдимият Д. П. Б.
извадил носения от него нож и с него започнал да нанася удари в тялото на
пострадалия Т.. Вследствие на тези удари на пострадалия Т. били причинени
лезия на лявото крило на белия дроб, порезно-прободна рана на предна
коремна стена, проникваща в коремната кухина, лезия на черния дроб,
порезни рани по ляв клепач, ляв лакът, ляво рамо и пояса.
В това време св.М. В. Й. извлякъл за косата св.К. Х. Т. от
помещението и започнал да я влачи към оставената наблизо каруца.
Пострадалият Т. продължавал да се опитва да се съпротивлява на
подсъдимия, но вследствие на обилна кръвозагуба загубил сили и паднал на
пода в безсъзнание. Подсъдимият Б. отишъл към св.Й. и св.К. Т. и също
започнал да дърпа свидетелката към каруцата.
В този момент от къщата излязла майката на св.К. Т. - св.Х. Т.,
събудена от виковете и писъците.
Св.Х. Т. познала подсъдимия и тръгнала към него, като крещяла да
остави дъщеря й.
5
Подсъдимият Б. и св.Й. се уплашили от виковете на св.Х. Т.,
пуснали на земята св.Т. и скочили в каруцата на св.Й., с която отишли до
с.***, където пренощували в дома на бащата на св.Й.. Там двамата били
задържани на сутринта от органи на МВР.
Междувременно св.Х. Т. се свързала с кмета на с.***, който повикал
Бърза помощ и полиция.
Св.К. Т. бил транспортиран в МБАЛ „Христо Ботев” АД-гр.Враца,
където по спешност му била направена животоспасяваща операция.
При задържането им сутринта на 12.02.2019г. от органите на МВР
подсъдимият Б. предал с протоколи за доброволно предаване (л.8 и л.9 от ДП)
ножа и брадвата, използвани за нападението срещу пострадалия Т. - нож с
обща дължина 20 см и дължина на острието 9 см с метална дръжка без чирени
и брадва с дървена дръжка с дължина 76 см и дължина на режещата част на
острието 16 см.
На пострадалия К. Д. Т. са били причинени следните наранявания -
посечна рана по задно-странична повърхност на гръдния кош вляво с
проникване в гръдната кухина и засягане на пристенната плевра, лезия на
лявото крило на белия дроб с наличие на кръв и въздух в лявата половина на
гръдната кухина и подкожен емфизем в областта на лявата половина на
гръдния кош и шията, порезно-прободна рана на предна коремна стена,
проникващо в коремната кухина, лезия на черния дроб с наличие на кръв в
коремната кухина, порезни рани по ляв клепач, ляв лакът, ляво рамо и пояса.
Тези наранявания са довели до реална опасност за живота на пострадалия и
единствено осъщественото по спешност високоспециализирано медицинско
лечение е позволило да не настъпи летален изход.
На св.К. Х. Т. е била причинена порезна рана по предната
повърхност на гръдния кош.
Подсъдимият Д. П. Б., независимо от младата си възраст, е осъждан
многократно, като от значение за правната квалификация на деянието по
6
настоящето дело са осъжданията по:
1. НОХД №261/2016г. по описа на РС-Мездра, с което подсъдимият
Д. П. Б. е признат за виновен за извършено в периода 28.03.2016г.-
10.04.2016г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.2 и т.7 НК вр. чл.194,
ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца;
2. НОХД №418/2016г. по описа на РС-Мездра, с което подсъдимият
Д. П. Б. е признат за виновен за извършено в периода началото на месец юли
2016г.-18.07.2016г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК вр. чл.194, ал.1 НК
вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца;
3. НОХД №8/2017г. по описа на РС-Мездра, с което подсъдимият Д.
П. Б. е признат за виновен за извършено на 20.08.2016г. престъпление по
чл.216, ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца. С присъдата по това дело са групирани и осъжданията
по НОХД №261/2016г. и по НОХД №2016г., като е определено общо
наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода” и определен
първоначален общ режим за изтърпяване на общото наказание.
Наказанието е изтърпяно на 23.06.2017г.
4. НОХД №572/2017г. по описа на РС-Мездра, с което подсъдимият
Д. П. Б. е признат за виновен за извършено на 13.08.2017г. престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 НК вр. чл.194, ал.1 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от седем месеца;
5. НОХД №228/2018г. по описа на РС-Мездра, с което подсъдимият
Д. П. Б. е признат за виновен за извършено в периода 12.11.2017г.-
12.01.2018г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.26,
ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца;
6. НОХД №226/2018г. по описа на РС-Мездра, с което подсъдимият
7
Д. П. Б. е признат за виновен за извършено на 16/17.02.2018г. престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 НК вр. чл.194, ал.1 НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца;
7. НОХД №382/2018г. по описа на РС-Мездра, с което подсъдимият
Д. П. Б. е признат за виновен за извършено на през месец март 2018г.
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.28, ал.1
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца;
8. НОХД №401/2018г. по описа на РС-Мездра, с което подсъдимият
Д. П. Б. е признат за виновен за извършено на 10/11.03.2018г. престъпление
по чл.195, ал.1, т.7 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.28, ал.1 НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца.
С определение от 11.10.2018г. по НЧД №478/2018г. наказанията по
пункт 4-пункт 8 са групирани, определено е общо наказание от десет месеца
„лишаване от свобода”, увеличено по реда на чл.24 НК на петнадесет месеца
„лишаване от свобода”, което да се търпи при строг режим.
С определение №19/17.01.2019г. по НЧД №6/2019г. на ОС-Враца,
НО, подсъдимият Д. П. Б. е освободен условно предсрочно от изтърпяването
на наказанието „лишаване от свобода”, като е определен изпитателен срок
четири месеца и двадесет и шест дни.
Именно в този изпитателен срок е извършено деянието, предмет на
настоящето наказателно производство.
Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд прие за
установена от обясненията на подсъдимия Д. П. Б. (частично), въз основа на
показанията на свидетелите К. Д. Т. (прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.3 и
т.5 НПК), К. Х. Т. (прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.3 и т.5 НПК), М. В. Й.
(прочетени по реда на чл.373, ал.1 НПК вр. чл.372, ал.3 НПК вр. чл.371, т.1
НПК), Х. Д. Т., В. А. Д. (прочетени по реда на чл.373, ал.1 НПК вр. чл.372,
ал.3 НПК вр. чл.371, т.1 НПК) и Б. М. В. (прочетени по реда на чл.373, ал.1
8
НПК вр. чл.372, ал.3 НПК вр. чл.371, т.1 НПК), от заключенията на
приобщени по делото съдебномедицинска експертиза за св.К. Т. (л.27 ДП),
съдебномедицинска експертиза за св.К. Т. (л.125-л.126 ДП), допълнителна
съдебномедицинска експертиза за св.К. Т. (л.130-л.131 ДП), балистична
експертиза (л.137-л.139 ДП), биологична експертиза (л.142-л.144 ДП) и ДНК-
експертиза на веществени доказателства (л.147-л.151 ДП), от писмените
доказателства и доказателствени средства протокол за оглед на
местопроизшествие (л.2-л.3 от ДП), фотоалбум (л.3а-л.3д от ДП), протокол за
доброволно предаване на нож (л.8 от ДП), протокол за доброволно предаване
на брадва (л.9 от ДП), справка за съдимост на св.М. Й. (л.11-л.12 от ДП),
справка за съдимост на подсъдимия Б. (л.14-л.-л.19 от ДП), медицинска
документация (л.22-л.25 от ДП), характеристична справка за подсъдимия Б.
(л.29 от ДП), характеристична справка за св.Й. (л.30 от ДП), справка за ДП за
св.Й. (л.31-л.32 от ДП), справка за ДП за подсъдимия Б. (л.33-л.38 от ДП),
определение ОС-Враца (54-л.57 от ДП), писмо №249/11.03.2019г. на
МБАЛ „Христо Ботев” АД-Враца с медицинска документация (л.86-л.120 от
ДП), протоколи за вземане на образци за сравнително изследване (л.121-л.123
от ДП), приемо-предавателен протокол (л.155 от ДП), приемо-предавателен
протокол (л.165 от ДП), приемо-предавателен протокол (л.13-л.14 от НОХД
№382/2019г.), писмо №17269/16.12.2020г. на ГД „Изпълнение на
наказанията”-МП (л.28 от въззивното производство), справка за съдимост с
преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимия Б. (л.29-л.83 от
въззивното производство) и писмо №И-34987/09.12.2020г. на ПРБ-НСлС (л.95
от въззивното производство).
По делото е извършено и предявяване по реда на чл.284 НПК на
веществените доказателства (л.94 от НОХД №116/2020г.).
Част от свидетелските показания и всички експертизи са приобщени
от съда по реда на чл.373, ал.1 НПК вр. чл.372, ал.3 НПК вр. чл.371, т.1 НПК
при проведено съкратено съдебно следствие (л.94 от НОХД №116/2020г.).
Съкратеното съдебно следствие е проведено по искане на защитата със
съгласие на подсъдимия, като съдът правилно е преценил, че посочените
доказателствени източници са събрани по предвидения в НПК ред.
9
Определението на съда е допустимо и законосъобразно, независимо от
обстоятелството, че става дума за второ поред разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. Първото разглеждане на делото е протекло при
условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, като
постановената при това първо разглеждане на делото присъда е отменена
поради противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт по
жалба на защитата на подсъдимия. Това процесуално развитие на делото
позволява ново провеждане на съкратено съдебно следствие и в двете
хипотези на чл.371 НПК.
В доказателствената съвкупност по делото като цяло няма
съществени противоречия, като самият подсъдим в своите обяснения
признава, че е нанесъл удари по тялото на пострадалия, макар и да твърди, че
пръв пострадалият Т. му е нанесъл удари с ръка.
Обясненията на подсъдимия в тази им част се възприемат от съда
като опит за изграждане на защитна версия, която се опровергава от
останалите свидетелски показания, а и от заключението на ДНК-експертизата
на веществени доказателства.
Обстоятелството, че брадвата е била носена от подсъдимия Б., който
я е бил взел от каруцата на св.Й., се установява от показанията на св.Й. и от
показанията на св.Т., който е видял подсъдимият да носи брадвата в ръка при
нахлуването си в помещението, в което са спели нападнатите. Разбиването на
врата с тази брадва (което изключва възможността брадвата да е била в стаята
преди разбиването на вратата) се потвърждава от св.Й., а и от огледа на
местопроизшествието за начина, по който е разбита вратата. По дръжката на
самата брадва е имало следи единствено от ДНК на подсъдимия Б. и на св.Й.,
а не от трети лица. Брадвата е била взета от подсъдимия Б. и е била откарана в
с.***, където е предадена доброволно на органите на МВР при задържането
на подсъдимия и на св.Й..
Начинът на протичане на нападението се възпроизвежда подробно
от св.Т. и св.К. Т., като описанието на това нападение частично се подкрепя и
от показанията на св.Й., който е участвал в нахлуването в помещението и е
10
извлякъл за косата св.Т.. Нормално е при своите показания св.Й. да се опита
да омаловажи своята роля в агресията, доколкото пълното описание на
фактите би уличило този свидетел в извършване на противозаконни прояви
(престъпления).
Показанията на св.Т. за нанесените му от подсъдимия удари
съвпадат напълно с установеното от заключенията на съдебномедицинските
експертизи за този свидетел, вкл. по отношение на нанасянето на удар в гърба
с брадва.
Заключенията на двете съдебномедицински експертизи за св.Т.
установяват неговото здравословно състояние и възникналата непосредствена
опасност за живота на пострадалия, която е преодоляна единствено
благодарение на спешните действия на медиците от МБАЛ „Христо
Ботев” АД-гр.Враца, които са провели животоспасяваща операция и
реанимационно лечение.
От заключението на ДНК-експертизата на веществени доказателства
се установява и обстоятелството, че по обтривките от острието на ножа има
следи от кръв, в която има смесени алели от ДНК на св.К. Т. и на св.К. Т.,
което обяснява и установеното порезно нараняване на св.К. Т..
Показанията на св.Х. Т. също подкрепят описанието на нападението,
дадено от св.К. Т. и св.К. Т., като тази свидетелка не е очевидец на
нахлуването в спалното помещение, но именно нейната намеса е
предотвратила натоварването на св.К. Т. в каруцата на св.М. Й., като
потърсената от св.Х. Т. чрез кмета на с.*** помощ обективно е способствала
за спасяването на живота на св.К. Т..
Проведените следствени действия по оглед на местопроизшествието
и онагледяването на обстановката чрез изготвения фотоалбум способстват за
точното приемане на фактите, вкл. установеното разбиване на входната врата
опровергава твърденията на подсъдимия Б., че е желаел спокойно да поговори
със св.К. Т..
Тези твърдения са и нелогични при състоянието на подсъдимия и на
св.Й. вследствие на употребата на алкохол, времето на отиване до дома на
11
св.К. Т., носената от подсъдимия Б. брадва и нож, годни да наранят тежко и
да доведат до лишаване от живот на човешко същество, както и от
поведението на подсъдимия Б. и св.Й. по отношение на свидетелката Т. -
влачене за косата и дърпане към каруцата на св.Й..
По тези съображения въззивния съд прие описаната фактическа
обстановка, която като цяло съвпада с приетите от първата инстанция
положения.
При установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд
правилно е приел, че с деянието си подсъдимият Д. П. Б. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.116, ал.1, т.12, пр.1
НК вр. чл.115 НК вр. чл.29, ал.1, б.„б” НК вр. чл.18, ал.1 НК.
От обективна страна - подсъдимият Д. П. Б. на 12.02.2019г. около
02.15 часа в частен дом, находящ се в с.***, обл.***, ул.„***” №15 в
условията на опасен рецидив е направил опит умишлено да умъртви К. Д. Т.,
като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.
На пострадалия К. Д. Т. са нанесени удар с брадва в гърба и удари с
нож по тялото, които удари са били насочени към части на тялото, които
съдържат жизненоважни органи. Според заключението на допълнителната
съдебномедицинска експертиза за св.К. Т. посечната рана по задно
страничната повърхност на гръдния кош вляво с проникване в гръдната
кухина и засягането на пристенната плевра в лявото крило на белия дроб,
който е жизненоважен орган, е довело до реална опасност за живота на
пострадалия К. Т.. Другите проникващи наранявания също са в
жизненоважни органи (лявата гръдна половина и предната коремна стена с
лезия на черния дроб), като силата на нанесените удари, използването на нож
с острие с дължина 9 см., проникването във вътрешните кухини на тялото на
пострадалия - всички тези обстоятелства категорично сочат на намерението
на подсъдимия Б. да лиши от живот пострадалия Т..
Въззивният съд намира, че силата на ударите, насочеността им,
оръжията, които е използвал подсъдимия Б., броят на нанесените удари -
12
всички тези обстоятелства позволяват да се заключи, че подсъдимият Д. П. Б.
е действал при условията на пряк умисъл, като е целял да лиши от живот
пострадалия К. Д. Т..
В случая не може да става дума за някаква неизбежна отбрана или за
наличието на афектно състояние, предизвикано от пострадалия. Подсъдимият
е предприел целенасочени действия да отиде до дома на св.К. Т. през нощта,
носел е брадва и нож, разбил е вратата на помещението, в което са спели
беззащитни хора, нанесъл е силен удар с брадва в гърба на пострадалия Т.,
който е защитавал своето дете от нападението на подсъдимия, като се е
опитал да го прикрие с тялото си. След това подсъдимият Б. е извадил
носения от него нож и е нанасял удари с този нож по гърдите и корема на
отбраняващия се с голи ръце св.К. Т..
Поради това настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност за убийство по смисъла на чл.116 вр.
чл.115 НК, доколкото е действал с пряк умисъл и намерение да лиши от
живот пострадалия Т., като е предприел всички необходими действия за
умъртвяването на свидетеля.
Деянието е останало в стадия на довършения опит, като
подсъдимият Б. е осъществил всички необходими действия за
предизвикването на целения резултат и единствено своевременната реакция
на св.Х. Т. и на кмета на с.***, обл.*** са довели до бързото пристигане на
екипа на Спешна помощ и до предприетата животоспасяваща операция в
болничното заведение, които са позволили оцеляването на пострадалия Т..
Подсъдимият Д. П. Б. е извършил опита за убийство при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.116, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.29, ал.1, б.
„б” НК, доколкото е бил осъждан два пъти на наказания лишаване от свобода
за извършени престъпления от общ характер, като и двете осъждания са
търпени ефективно и между двете групи присъди няма основания за
групиране:
- първата група присъди касае деяния, извършени в периода
28.03.2016г. - 18.07.2016г., като наказанието „лишаване от свобода” по тези
три присъди е изтърпяно на 23.06.2017г.
13
- втората групи присъди касае деяния, извършени в периода от
13.08.2017г.-11.03.2018г., като петте присъди са били групирани и
наказанието „лишаване от свобода” е търпяно до 25.01.2019г., когато
подсъдимият Д. П. Б. е бил условно предсрочно освободен.
По този начин са налице предпоставките на чл.29, ал.1, б. „б” НК
поведението на подсъдимия Б. да се квалифицира като извършено при
условията на опасен рецидив.
За престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.115 НК
законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че е обвързан от
забраната за reformatio in pejus, като първата присъда на ОС-Враца по НОХД
№382/2019г., с която на подсъдимия Б. е било наложено наказание от
дванадесет години „лишаване от свобода” (според мотивите на тази присъда)
е била обжалвана пред САС единствено от защитата на подсъдимия и
отмяната на тази присъда е само по жалба на подсъдимия.
По тази причина не може да бъде определено по-тежко наказание от
дванадесет години „лишаване от свобода”.
В случая това наказание ще способства за постигане на целите на
специалната превенция, независимо от очевидния превес на отегчаващите
обстоятелства за наказателната отговорност на подсъдимия, които по принцип
изискват определянето на доста по-тежко наказание за стореното от него.
Не може да се сподели искането на защитата за намаляване на
наложеното наказание под размера от дванадесет години „лишаване от
свобода”, доколкото такова ниско наказание по никакъв начин не би
способствало за постигане на целите на наказателната репресия.
Личността на подсъдимия Б., независимо от неговата млада възраст,
се разкрива като такава с изключително висока степен на обществена
опасност - многократни предходни осъждания, които не влияят на правната
14
квалификация, много лоши характеристични данни, извършване на деянието
под въздействието на алкохол. Самият начин на извършване на конкретното
деяние също разкрива изключително завишена степен на обществена
опасност - агресия с оръжие нощно време по отношение на спящи беззащитни
хора, разбиване на заключената врата на помещението, посегателство срещу
млади хора в присъствието на малолетни деца, удар в гърба на пострадалия,
докато той се е опитвал да предпази бебето си от агресията на подсъдимия,
използването на два вида оръжие, многобройни нанесени удари с нож, опит за
отвличане на св.К. Т..
По отношение на подсъдимия Б. липсват смекчаващи обстоятелства,
като единствено на плоскостта на чл.18, ал.2 НК би следвало да се отчете, че
деянието е останало в стадия на опита, но този опит е бил довършен и
исканите от подсъдимия последици не са настъпили единствено поради
своевременното оказване на висококвалифицирана медицинска помощ на
пострадалия.
Поради това съдът намира, че определеното от първата инстанция
наказание „лишаване от свобода” за срок от дванадесет години не следва да
бъде намалявано допълнително и жалбата на защитата на подсъдимия с
искане за по-леко наказание е напълно неоснователна и не може да бъде
уважена.
С оглед размера на наказанието, първата инстанция правилно е
определила първоначалния режим за изтърпяване на това наказание -
съобразно чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС той следва да бъде строг.
Не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК за отлагане
изпълнението на наложеното наказание, доколкото се налага наказание
„лишаване от свобода” над три години, а и подсъдимият Б. е търпял
ефективно наказания „лишаване от свобода”.
Първата инстанция правилно е приложила и разпоредбата на чл.59,
ал.1 НК и е зачела периода на предварително задържане на подсъдимия Б..
Налице са и основанията на чл.70, ал.7 НК за привеждане в
изпълнение на остатъка от предходното наказание, по което подсъдимият Б. е
15
бил условно предсрочно освободен с определение №19/17.01.2019г. по НЧД
№6/2019г. на ОС-Враца, НО, влязло в сила на 25.01.2019г., като е определен
изпитателен срок четири месеца и двадесет и шест дни. Деянието по
настоящето дело е извършено на 12.02.2019г. - 18 дена след освобождаването
на подсъдимия Д. П. Б. условно предсрочно и представлява умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда и се налага наказание
„лишаване от свобода”.
Първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие със
закона (чл.189, ал.3 НПК) по отношение на направените по делото разноски и
ги е възложил върху подсъдимия Д. П. Б..
Първата инстанция законосъобразно се е разпоредила и с
веществените доказателства по делото.
Тези части от присъдата също съответстват на разпоредбите на НК и
на НПК и присъдата трябва да се потвърди и в тази насока.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат
нейната отмяна или промяна.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.6 от НПК вр. чл.338 от
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 26.08.2020г.‚ постановена по НОХД
№116/2020г. по описа на Окръжен съд-гр.Враца‚ НО.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен
съд на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17