Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр.
Хасково, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
ЦВЕТОМИРА Д.
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 805 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Е.А.К.
***, подадена чрез пълномощник адв. З.Д., с посочен адрес за съдебна
кореспонденция: гр. Д., ул. „Ц.Б. I“ №., офис ., против Решение №260116 от 02.07.2021 г.,
постановено по АНД №158 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че за
да постанови решението си, първоинстанционният съд възприел неправилна
фактическа обстановка или в най-добрия случай – неизяснена такава. От
наказателното постановление ставало ясно, че обект на проверката бил фризьорски
салон в Димитровград, където Е.А.К. била забелязана без предпазна маска и при
вида на служителите на РУП поставила същата. В съдебно заседание били разпитани
двама свидетели – актосъставителя и свидетеля на нарушението. Твърди се, че
техните показания се разминавали от тези, визирани в обстоятелствената част на
постановлението, както и помежду си. Твърдението на единия от тях било свързано
с това, че от служебния автомобил от улицата се виждало, че в салона има хора
без маски. След направеното уточнение ставало ясно, че салонът се намирал на
около 20 метра от пътното платно, за което се твърдяло, че се намирал
автомобила и независимо от прозорците, било практически невъзможно не само да
се установи този факт, но и не се виждали хората, ако са седнали. Противоречащо
на логиката било, че именно оттам били забелязани клиенти без маска. Твърди се
също, че нито един от свидетелите не разпознал Е.А.К. и не могъл със сигурност
да определи дали била част от лицата, нарушили заповедта на министъра. Всички
твърдели, че клиентите били нарушители. Но Е.А.К. не била клиент, а работела на
това място и нито един от свидетелите не споменал, че и част от персонала
нарушил закона. Отделно, не кореспондирал с истината факта, че проверките били
правени непрекъснато от колата им и точно в конкретния ден извършили проверката
и на всички присъстващи съставили актове. Независимо от масовото налагане на
санкции по този закон следвало да се приеме, че не може вината да е колективна,
а всеки индивидуално следва да понесе отговорността си, ако е нарушил закона.
Твърди се, че в конкретния случай всички клиенти на салона имали съставени
такива актове, респективно такива наказателни постановления, които обжалват. И
по всички техни жалби, както и в конкретния случай, нямало нито едно конкретно
доказателство по отношение на К., че нарушила закона. Сочи се, че според
служителите на РУП всички или повечето от тях, били без маска, но конкретно К.
не била клиент, а работела в помещението и никой не могъл да си спомни за нея.
Навеждат се доводи, че в постановлението не била отразена фактическата обстановка
и само била определена нормата на закона, която била нарушена, което било
съществено процесуално нарушение. При посочване на правната уредба на
наложеното наказание, към Закона за здравето била добавена и заповед на
Министъра на здравеопазването, която не можела сама по себе си да произведе
действие по налагане на административно наказание. На практика липсвали
нарушения на посочения текст от закона, а заповедта на министъра, което било
процесуално неправилно и основание за отмяна. По изложените съображения се моли
да бъде отменено решението на районния съд.
В допълнително подадена чрез
пълномощник писмена молба се моли да бъде отменено решението на районния съд и
да бъдат присъдени разноските за двете инстанции, представляващи изплатен
хонорар по договор за правна помощ.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково намира жалбата за неоснователна, а решението на Районен съд –
Димитровград за правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С проверяваното решение състав на
Районен съд - Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №254р-97 от
09.02.2021г., издадено от Директор на ОДМВР - Хасково, с което на Е.А.К., за
нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, във
връзка с т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването и на
основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
За да постанови този резултат, съдът
е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП административно
нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и съображения, че случаят не
може да се квалифицира като маловажен. Посочил е също, че наложената глоба е в
минималния предвиден в закона размер.
Настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е
направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на
установеното нарушение.
Настоящата инстанция споделя извода
на районния съд, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето е предвидено, че при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Видно от Заповед №РД-01-675/25.11.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването,
със същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 27.11.2020г. до 31.01.2021г., като в т.7 от заповедта е
посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места,
в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място Е.А.К. е била без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, въпреки съществувалото за това
задължение за гражданите, когато се намират в закрити обществени места.
С оглед изложеното, законосъобразен и
съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че К. е
извършила описаното в НП нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно- наказателната ѝ отговорност на посоченото в НП
основание.
Във връзка с наведените в
касационната жалба възражения следва да се посочи, че в случая от съществено
значение е прякото възприятие на проверяващите, които, влизайки в обекта, са
установили лица без поставена по указания ред маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, между които лица
е била и К.. Показанията на свидетелите в тази насока са достатъчно ясни и
категорични, както е отбелязал и районният съд.
Предвид гореизложеното, като е
потвърдил наказателното постановление, районният съд правилно е приложил
закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и
са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260116
от 02.07.2021г., постановено по АНД №158 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.