Р Е Ш Е Н И Е № 3
гр. Видин, 13.02.2020
г.,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд, в открито съдебно заседание
на седемнадесети януари, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. М.
и при участието на секретаря В.К. , като разгледа докладваното от съдията В. М. т. д. № 34 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба От ЗД "Б…" АД, ЕИК …, гр. С…,бул."Д. Б…" № … представлявано
от С.
П. и К. К., чрез адв. М. Г.-съдебен адрес-***Д…" …, ПРОТИВ Ц.И.Г.
ЕГН :********** Адрес: *** С ЦЕНА НА ИСКА - 35 000 лв., представляваща
изплатеното от ЗД "Б.."АД застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба до пълното заплащане на дължимите суми, както и
съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение
с включено ДДС.
Подържат
в исковата молба, че на 11.12.2014г. в гр. Видин, в тъмната част на денонощието
в посока гр.К…, на …/В..-К./в района на пътен възел /надлез/"Н…"',
образуващ се от път Е-79 и път II-14, е реализирано ПТП с участието на МПС
"Ф…." рег. № …, управлявано
от Ц.И.Г. и ППС велосипед, управляван от Г.М. М.
Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините
за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на Ц.И. Г.,
който е управлявал МПС "Ф…" с per. № …, който при изкачване на надлеза след разминаване с
насрещно движещият се автомобил на дълги
светлини той не е забелязал велосипедиста, но поради движението си с
несъобразена скорост, при застигане
блъснал с дясна челна част на автомобила задната част на велосипедиста в областта на задната капла. От
удара е пострадал Г. М. М., който е бил
откаран в М…-В… и в последствие е починал.
МПС "Ф…"
с per. № … е бил застрахован
по застраховка "'Гражданска отговорност" в ЗД "Б…." АД със
застрахователна полица …, която е валидна към момента на събитието. В
дружеството е заведена щета под № …. След направена оценка на
щетата и сключено споразумение на 04.12.2015г. между ЗД „Б…“ АД и Л. Г. М.
-наследник на пострадалия Г.М. М.) е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 35 000 лв. на увреденото лице.
Видно от Обвинителния акт и от заключението на
автотехническата експертиза в досъдебното производство Ц.И.Г. е управлявал МПС
с неизправна спирачна система. На основание чл. 274 от КЗ, ЗД "Б…"
АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С
писмо ответника е уведомен за претендираната сума, но до момента не е изплатена.
Моли
съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати претендираната сума в размер 35 000 лв., представляваща
изплатеното от ЗД "Б…"АД застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба до пълното заплащане на дължимите суми, както и
съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение
с включено ДДС.
Постъпил е писмен отговор от Ц.И.Г., чрез адв.М.. В.
Г., в който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Оспорва изцяло
механизъма на настъпилото ПТП на 11.12.2014 между управлявания
от него л.а."Ф…." с рег.№ … и управляващият велосипед Г. М. М.,
който впоследствие е починал.
Подържа,
че не е налице умишлено причиняване на ПТП от ответната страна.
Не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му съгласно
чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм./, като водач на л.а."Ф.П" с рег.№ … за
настъпилото на 11.12.2014г ПТП. Не е налице знание и умисъл от негова страна за наличен или възникнала при
управлението на МПС повреда или неизправност, която да е причина за
възникването, настъпването на ПТП. ПТП не е настъпило вследствие на техническа
неизправност в спирачната система на лекия автомобил, няма причинно следствена
връзка.
Посочва,
че не
е знаел, нито допускал, че управляваното от него МПС
евентуално е имало технически проблем. Посочената от ищеца техническа
неизправност в спирачната система не е причина за настъпилото ПТП.
Управляваният от него на 11.12.2014г.лек
автомобил-"Ф.П." с рег.№ … е собственост на негов приятел К. П.А., автомобилът е технически изправен, минал е на технически преглед, при
управлението му същият ден и непосредствено преди ПТП не е забелязал, нито усетил промени, навеждащи на
мисълта за технически проблем с автомобила.
Посочва, че имал надлежно свидетелство
за правоуправление, не е употребил алкохол, автомобилът е минал на технически
преглед, за автомобила е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност" сключена с ищеца.
Същият ден времето било с лоши атмосферни условия -
ниска температура около 1 градус, влажно, кишаво, хлъзгаво с гъста
мъгла.
ПТП не е настъпило по негова вина., а по изключителна вина на другият
участник в ПТП починалият велосипедист Г. М. М., които е нарушил правилата за
движение но пътищата чл.80 от ЗДвП, като велосипедист се движел без светлоотразителна
жилетка при управлението му извън населено място, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост , като се движел по средата на пътното
платно на разстояние 1,80м. от края на пътното платно , като нарушил нормата на
чл.80,ал.2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение, и е бил в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта 1,58 промила установени непосредствено сред ПТП , движел се е без
поставен на велосипеда фар, устройство за излъчване на бяла или жълта добре
различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад в нарушение на чл.79
от ЗДвП.
С поведението си велосипедиста Г. М. М. /починалото лице/ е създал опасност
и е бил пречка, препятствие за движението и причина за настъпване
на ПТП.
Оспорва предявеният иск и по размер, както и приложеното споразумение.Прави възражение, че
не дължи на ищеца претендираната от него сума в размер на 35000лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 15лв., постигнатото между тях
споразумение не го обвързва, тъй като не е подписано от него, не е съобразено с
обстоятелството, че ПТП е настъпило по вина на починалият, евентуално не е
съобразено съпричиняването, приноса на починалия велосипедист Г.М.М. за
настъпването на вредите и ПТП.
На основание чл.78,ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на
договореното и изплатено адвокатско възнаграждение.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
Искът е правно
основание чл.274 ал.1 КЗ/отм./.
От данните по
делото се установява, че на 11.12.2014г. в гр. В…, в тъмната част на
денонощието в посока гр.К…, на II-4/В.-К./в района на пътен възел /надлез/"Н…."',
образуващ се от път Е-79 и път II-14, е реализирано ПТП с участието на МПС
"Ф…" рег. № …, управлявано
от Ц.И.Г. и ППС велосипед, управляван от Г. М. М.
Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат по
вина и противоправно поведение на Ц.И. Г.,
който е управлявал МПС "Ф…" с per. № …., който при изкачване на надлеза след разминаване
с насрещно движещият се автомобил на дълги
светлини той не е забелязал велосипедиста, но поради движението си с
несъобразена скорост при застигане блъснал
с дясна челна част на автомобила задната част на велосипедиста в областта на задната капла. От
удара е пострадал Г.М. М., който е бил откаран
в М.-В. и в последствие е починал.
МПС "Ф…" с per. № … е бил
застрахован по застраховка "'Гражданска отговорност" в ЗД "Б…"
АД със застрахователна полица …, която е валидна към момента на събитието. В
дружеството е заведена щета под № ….
След направена оценка на щетата и сключено споразумение на 04.12.2015г. между
ЗД Б… АД и Л. Г. М. -наследник на пострадалия Г. М. М.) е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лв. на увреденото лице.
С присъда №
40/17.09.2015г подсъдимият Ц.И.Г. е признат за виновен, за това, че е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Г. М. М…, като
му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от 1г и 6 м., отложено на
осн. Чл.66 НК, както и наказание по чл.343г НК-„Лишаване от право да упражнява
определена професия за срок от 4м.
От
изготвената по настоящето дело автотехническа експертиза се установява
какъв е механизмът на ПТП?
В.л посочва, че на 11.12.2014 г.,
около 18,30 часа на път II-14 в района на
пътен възел „Н…" в посока към гр. К… се движи лек автомобил «Ф…», модел «П…»
с ДК№ …. и с неизправна спирачна система, управляван от Ц.И.Г. със скорост от
около 67 км/час.
Пред него в същата посока се движило ППС- велосипед, управляван от
алкохолно повлияния с 1,58%о водач Г. М. М., който не е ползвал
светлоотразителна жилетка и се е движел около средата на пътната лента, вместо
в края й, както е предписано по закон.
В определен момент, изкачвайки се по надлеза водачът на лекия автомобил е
видял на около 42 метра отпред, попътно движещия се около средата на дясната
лента на платното за движение велосипедист и предприема аварийно спиране.
Поради движение с несъобразена скорост лекия автомобил «Ф.», модел «П.»,
достигайки мястото на удара, в процес на аварийно спиране без да успее да спре
и блъска с дясна челна част задната част велосипеда в областта на задна капла
със скорост на движение от 47 км/час.
При удара под центъра на тежестта, вследствие създалия се въртящ момент,
велосипеда и водача му се повдигат и падат върху предния капак на автомобила,
деформирайки го надолу, а велосипедиста получава тежки травми в дясната част на
гърдите. След удара лекия автомобил е продължил движението си напред с
отклонение в дясно, вследствие дефекта в спирачната уредба и поради факта, че в
процеса на движение с блокирали колела, автомобила е неуправляем. Последва удар
на предно дясно колело в десния бордюр и от породилата се инерционна сила
велосипеда изпада странично, тялото на велосипедиста се плъзга по капака на
автомобила и като достига челното стъкло го чупи в основата с главата си, а
автомобила се отклонява в ляво.
Поради дефекта си , автомобилът се отклонява наново в дясно, а тялото на
пострадалия велосипедист се превърта и в момента на спиране на автомобила в
десния край на пътното платно, изпада странично, чупейки дясното странично
огледало, пада на лявата си страна върху асфалта.
Вследствие ПТП водачът на велосипеда Г.М. М. е починал в болницата
непосредствено след инцидента, на велосипеда са повредени задна капла, заден
калник и ляв педал, а на автомобила - счупено
челно стъкло, дясно странично огледало и деформиран преден капак.
Установи се, че Спирачната
система на лек автомобил марка. «Ф…», модел «П…» с ДК№ В… в условието на произшествието
е била НЕИЗПРАВНА , като в.л посочва, че за несработването на спирачната система причините могат да бъдат
най-различни, но най-вероятната е рязкото намаляване на спирачното усилие на
задно ляво колело е причинено от блокиран спирачен цилиндър
на същото.
Посочва се, че ударът е могъл да се
предотврати, в случай, че водача е управлявал автомобила с технически
съобразена скорост, т.е. би избрал такава скорост на движение, която би му
позволила спиране при равни други условия в границата на осветеност на
фаровете.
Към момента на произшествието автомобилът е бил с неизправна спирачна
система и повредата се е състояла в блокирал, на жаргон „клеясал" спирачен
цилиндър на задното ляво колело.
Тези повреди не настъпват изведнъж, рязко, а
постепенно с течение на времето между спирачния
цилиндър и движещото се в него бутало се натрупват смолисти вещества,
затрудняващи движението му.
Намаленото спирачно усилие на спирачната система може
да се констатира субективно само от много опитен водач управлявал продължително
и постоянно време конкретния автомобил. Водачът би могъл да узнае за евентуална
неизправност на спирачната система, само в условията на аварийно/екстрено/
спиране, като в конкретния случай, с оглед и метеорологичните условия-ниски
температури, заледяване, би направила тази маневра много рискована.
В заключение в.л посочва, че дори спирачната система да е била изправна,
при движение с определената скорост -67 км/ч, велосипедистът е попаднал в
опасната зона за спиране на автомобила и неговия водач-не е имал ТЕХНИЧЕСКА
ВЪЗМОЖНОСТ ДА СПРЕ АВТОМОБИЛА ПРЕДИ МЯСТОТО НА УДАРА.
Причините за ПТП са –несъобразена с пътните условия скорост от страна на водача
на л. а и управление на велосипеда по средата на лентата, без светлоотразителна
жилетка в условия на намалена видимост и под въздействие на алкохол от страна
на велосипедиста.
Изготвената медицинска експертиза установява травматичните увреждания на
починалото лице-същите се дължат на удари от или върху твърд предмет и по
местоположение и характер отговарят да са причинени по начина и времето,
съобщени в делото. Установено е наличие на алкохол в кръвта на велосипедиста в
концентрация -1,56 промила-средна степен на алкохолно опиянение, при което е
налице емоционална неустойчивост, отслабена концентрация на вниманието,
забавена реакция.
По делото е разпитан и свидетеля К. П. А.-собственик
на автомобила, който установява, че когато го е предоставил на Ц.Г. не е имало
абсолютно никакъв проблем, бил е с изрядни документи, минал технически преглед.
Когато лично е използвал автомобила не е имало проблем със спирачките, дори и
при рязко спиране същото е ставало без проблем.
При
така установената фактическа обстановка, Видински окръжен съд, намира
предявения иск с правно основание чл.274 ал.1 КЗ/отм/ за НЕОСНОВАТЕЛЕН, по
следните съображения :
Искът е предявен на основание чл.274, ал.1, т.2 и ал.2 КЗ,
във връзка с чл.45 ЗЗД.
С разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 КЗ е
уредено право на регрес в полза на застрахователя, освен в случаите по чл.227 КЗ, да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при
настъпване на ПТП - не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава
безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. Съгласно
ал.2 застрахователят има това право и спрямо лицето, управлявало МПС без
свидетелство за управление. По смисъла на чл.257, ал.2 КЗ застраховани лица по
застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования
е уредено при застраховане „Гражданска отговорност”, като средство за
санкциониране на виновните водачи в посочените случаи в чл.274 КЗ, независимо
от възникналото застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се
освобождават от отговорност.
В хипотезата на
чл.274, ал.1, т.2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по
регресния иск на застрахователя,
неизправността на МПС трябва да е била съзнавана от водача, той трябва да е
знаел, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки
за отстраняване на повредата или неизправността, с което е застрашил безопасността
на движението и ПТП е възникнало в резултат на това.
Правото на застрахователя на регрес, е в
зависимост от това водачът да е съзнавал техническата неизправност, тъй като
това право се изключва при внезапно настъпила техническа неизправност при обстоятелства,
при които водачът е бил в невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици. / В този смисъл решение № 130/03.05.2012г. ВКС по
ТД № 244/2010г., І т.о., т.к., постановено в производство по чл.290 ГПК по
допуснато касационно обжалване по въпроса трябва ли да е налице знание на
водача за техническото състояние на МПС, за да бъде упражнено правото на регрес
по чл.274, ал.1, т.2 КЗ/
Не се установи по делото обаче ответника, като водач
на МПС да е съзнавал, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и
не е взел мерки за отстраняването на повредата, която е застрашавала
безопасността на движението. По въпроса трябва ли да е налице знание на водача
за техническото състояние на МПС, за да бъде упражнено регресното право на
застрахователя срещу застрахования по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ е налице практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 130 от 03.05.2012 г. по
търг. д. № 244/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо
отделение. В посоченото решение ВКС приема, че регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в
закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна
премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите
лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно
е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на
определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал
вредата, но се е надявал да я предотврати.
В хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана
отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на
МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и
не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността
на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато
повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при
обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици.
В настояшето производство се
установява, че към момента на произшествието автомобилът е бил с неизправна
спирачна система и повредата се е състояла в блокирал, на жаргон „клеясал"
спирачен цилиндър на задното ляво колело.Тези
повреди не настъпват изведнъж, рязко, а постепенно с течение на времето
между спирачния цилиндър и движещото се в него бутало се натрупват смолисти
вещества, затрудняващи движението му.
Намаленото спирачно усилие на спирачната система може да се констатира
субективно само от много опитен водач управлявал
продължително и постоянно време конкретния автомобил. Водачът би могъл да
узнае за евентуална неизправност на спирачната система, само в условията на
аварийно/екстрено/ спиране, като в конкретния случай, с оглед и
метеорологичните условия-ниски температури, заледяване, би направила тази
маневра много рискована.
В заключение
в.л посочва, че дори спирачната система
да е била изправна, при движение с определената скорост -67 км/ч,
велосипедистът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила и неговия
водач-НЕ Е ИМАЛ ТЕХНИЧЕСКА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СПРЕ АВТОМОБИЛА ПРЕДИ МЯСТОТО НА
УДАРА.
Причините за ПТП са –несъобразена с
пътните условия скорост от страна на водача на л. а и управление на велосипеда
по средата на лентата, без светлоотразителна жилетка в условия на намалена
видимост и под въздействие на алкохол от страна на велосипедиста.
При съобразяване на горни постановки в посоченото
решение на ВКС, мотивираното заключение на АТЕ за механизъма и причините за
настъпване на ПТП, в процесния случай, следва да се приеме, че техническата
неизправност на МПС е настъпила внезапно, при обстоятелства, при които водачът
е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици.
При обсъдените доказателства и при липса на други данни за виновно
поведение на ответника, следва да се приеме, че техническата неизправност
довела до настъпването на процесното произшествие е настъпила внезапно, без
водачът да е имал възможност да предвиди и предотврати вредоносния резултат.
С оглед изложеното не се установиха предпоставките за уважаване на предявеният иск за сумата 35 000,00 лв., с правно
основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ(отм.), поради което същият следва да бъде
отхвърлен като неосноватален, ведно с искането за присъждане на законната лихва
до окончателното издължаване на сумата.
Предвид изхода по иска по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ(отм.), следва да се отхвърли и акцесорния иск за законна лихва
Присъждането на разноските по делото за адвокатско
възнаграждение в тежест на ищеца е законна последица от отхвърляне на иска.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК,
ответника има право на разноски и
предвид направеното искане следва да му се присъдят разноски, в размер на
сумата от 650,00/шестстотин и петдесет / лева, от които -500/петстотин/ лв. за частично заплатено
адвокатско възнаграждение и 150/сто и петдесет / лв. възнаграждение за
автотехническата експертиза.
По
делото е направено от ищеца искане за присъждане на по - нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна поради прекомерност,
като съдът намира така направеното искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за
неоснователно. Процесуалният представител на ответника е изготвил отговор,
участвал е в три открити съдебни заседания и при събиране на доказателствата –
немалък брой писмени доказателства, разпит на един свидетел и заключение на
вещо лице, предявил е и доказателствени искания по делото.
С оглед горното
и като съобрази характера на спора, който следва да се приеме, че се отличава
със средно висока правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на
осъщественото от пълномощника процесуално представителство, съдът счита, че
договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение не е
прекомерно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД "Б…."
АД, с ЕИК …, гр. С…, ,бул."Д…" № … представлявано от С. П. и К. К.,
чрез адв. М. Г.-съдебен адрес-***Д…" …, ПРОТИВ Ц.И.Г. ЕГН **********
Адрес: *** искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, и ЦЕНА НА ИСКА: 35 000
лв., представляваща изплатеното от ЗД "Б…."АД застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното заплащане на
дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното
адвокатско възнаграждение с включено ДДС по щета под № …, при настъпило на 11.11.2014г. застрахователно събитие, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗД "Б…." АД, с ЕИК …, гр. С., бул."Д…" № … представлявано от С. П. и К… К…, чрез адв. М..Г.-съдебен
адрес-***Д…" .., да заплати на Ц.И.Г. ЕГН ********** Адрес: *** сумата 650,00/шестстотин и петдесет /
лева, представляваща разноски пред ВдОС, от
които -500/петстотин/ лв. за частично
заплатено адвокатско възнаграждение и 150/сто и петдесет / лв. възнаграждение
за автотехническата експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните по реда на въззивното обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :