Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.11.2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 3109
по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от Г.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***5,
с която претендира да бъде осъдено „Д.з."
АД ЕИК *****, със седалище ***, да му заплати по договор № ***** от 19.07.2018г. за
застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка *****сумата
от: 10 лв. - частично заявена претенция от общо 797.54 лв., неплатен
остатък от обезщетение за застрахователно събитие настъпило на 01.02.2019г. изразяващо
се в увредени детайли от автомобила - врата предна дясна, врата задна
дясна, лайсна задна дясна врата, лайсна заден десен калник и капак дясно
огледало, за които е заведената щета с № *****/
04.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане
Към
делото е присъединено гр.д. № 6273/2019г. на ВРС, с което
ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати по същото
правоотношение сумата от 10лв. - частично заявена претенция от общо 568,90лв. - неплатен остатък от обезщетение в общ размер на 737,60 лв. дължимо
за настъпило на 01.02.2019г. застрахователно
събитие - изразяващо се в увредени детайли
от автомобила - облицовка задна броня, лайсна заден ляв калник, лайсна задна лява
врата, за което е заведена щета № ***** от 04.02.2019г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане
В
исковата молба се сочи, че на 19.07.2018г. ищецът
сключил с ответното застрахователно дружество Договор за
застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № *****/ 19.07.2018г. със срок на валидност от 20.07.2018г.
до 19.07.2019г., на лек автомобил
марка *****. Ищецът
заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на 489.60лв.,
като е договорена застрахователна сума в размер на 8000 лв.
При сключване на застраховката е извършен оглед на автомобила. Ищецът
сочи, че на
01.02.2019г. по автомобила му
намиращ се на паркинга на
магазин „Бриколаж", кв. „Младост" в гр. Варна,
са нанесени увреждания по врата предна дясна, врата задна
дясна, лайсна задна дясна врата, лайсна заден десен калник и капак дясно
огледало. Във връзка с настъпило застрахователно
събитие завел на 04.02.2019г. щета *****. и представител на ответника е извършил
опис на автомобила, съдържащ горепосочените увреждания. Въпреки
надлежното регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на
застрахователно събитие
съгласно Общите условия, приети от ответното
дружество, то изплатило застрахователно обезщетение от 348.66
лв., несъотвестващо на действителния размер на вредите,
които според ищеца са 797.54 лв. На същата дата и на същото място ищецът е
констатирал и други вреди по автомобила си, които е заявил също на 04.02.2019г., и за тях е заведената щета с № *****/ 04.02.2019г. По тях
ответникът -застраховател му е изплатил обезщетение в размер на 168,70лв.,
което не е достатъчно да покрие действителния размер на щетите, които според
него са 737,60лв. Счита, че уговорките по т.54 и т. 42,
т.53 и т.56 от общите условия към застраховка
,,Каско на МПС“; са
нищожни съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД същите противоречат на кодекса за
застраховане и закона за защита на потребителя. Претендират
се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от
редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на
валидно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество
по застрахователна полица № ***** от 19.07.2018г. със срок на валидност от 16.08.2017г.
до 15.08.2018г за лек автомобил
марка *****и настъпило застрахователно събитие. Сочи, че съгласно
изричната воля на ищеца (изразена писмено пред дружеството, съгласно т. 54.4.2
от общите условия, доколкото застрахованото МПС е било над 10 години),
застрахователното обезщетение е определено по експертна оценка, която съгласно
т. 53 и т. 56 от общите застрахователни условия се извършва по правилата на
застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози. Не е налице
въведена с императивна норма пречка, страните изрично и изначално да уговорят
начина
на изчисляване на застрахователното обезщетение, предвид доброволния характер
на застраховката „Каско на МПС" съобразно принципа на
свобода на договарянето. Евентуално твърди, че с изплащането
на 348.66 лв. по щета с ***** и 168,70лв. по
щета с № ***** /04.02.2019г. е погасено
вземането за застрахователно обезщетение
за нанесените имуществени вреди по процесния автомобил, съобразно
действителната им пазарна стойност. Претендират се разноски.
На
основание чл. 214 ГПК с определение от 03.10.2019г. е допуснато изменение по размер на предявения иск, чрез
неговото увеличение от 20 лв. частичен от общо 1366,44
лв. на 1012,40лв. – неплатен
остатък от общо дължимо обезщетение в размер на 1529,76 лв. по
щети с *****. и щета № *****/04.02.2019г.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От
писмените доказателства – копия на свидетелство за регистрация част I *****; застрахователна полица № ***** от 19.07.2018г. с общи условия за застраховка ,,Каско на МПС“ и методика
за определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“ на
МПС; квитанция
за платена премия; опис – заключение на вреди на МПС № ***** /04.02.2019г.; декларация от ищеца за определяне размера на обезщетението по експертна оценка на
застрахователя; списък на доверените сервизи на застрахователя; опис-
заключение за вреди на МПС по застраховка ,,Каско“ на МПС щета № *****/04.02.2019г.;
уведомление от Г.Н.Н. от 04.02.2019г.; авизо-местен превод,
се установява, че: на 19.07.2018г. Г.Н.Н.
ЕГН ********** сключил с „Д.з."
АД ЕИК *****, договор за застраховка „Каско” обективиран в
застрахователна полица № *****/ 19.07.2018г. със срок на валидност от 20.07.2018г.
до 19.07.2019г., на лек автомобил
марка *****. Във връзка
с настъпило застрахователно
събитие
застрахованият завел на 04.02.2019г. щета *****. и *****/04.02.2019г., и представител на ответника е извършил
опис на автомобила, съдържащ удостоверяващ налични увреждания
по врата предна дясна, врата задна дясна, лайсна задна дясна врата, лайсна
заден десен калник и капак дясно огледало; облицовка задна броня, лайсна заден ляв калник, лайсна
задна лява врата.
На 08.02.2019г. „Д.з." АД
превело на Г.Н.Н. сумата от 168,71 лв., с посочено основание щета № *****/04.02.2019г
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че въз основа на представените по делото доказателства и находящ
се при ответника снимков материал, наличните при
завеждане на процесните щети увреждания по детайлите на автомобила - врата предна дясна, врата задна
дясна, лайсна задна дясна врата, лайсна заден десен калник и капак дясно
огледало;
облицовка задна броня, лайсна заден ляв калник, лайсна задна лява врата,
отговарят да са получени в паркирано състояние и
вследствие на неумишлени действия от
трети лица и съприкосновение с
твърд тъп предмет с еластично покритие /пластмаса и/или гума/ -
по първата щета, и умишлени действия от
трети лица,
и съприкосновение с твърд остър
предмет по втората. В случая не е
налице нужда от подмяна на
части. Стойността на разходите – материали и труд, за възстановяването
на увредените елементи по средни пазарни цени е 949,23 лева по щета *****. и 580,53 лева по щета № *****/04.02.2019г. Стойността на разходите – материали и труд за
възстановяването на увредените елементи по експертна оценка е изчислена по методика на застрахователя, и е в размер на 356,04лева по щета *****. и 236,33 лева по щета № *****/04.02.2019г., а по цени на доверени сервизи стйноста им е респ. 451,28 лева по щета *****. и 298,97 лева по щета № *****/04.02.2019г.
Цените на доверените сервизи се изчисляват чрез софтуерен продукт ,,Аудатекс“ и не
отговарят на реално вложените разходи за материали и труд.
Въз основа на така установените факти,
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна
страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Съобразно
горецитираната правна норма и чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на
чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./,
при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати в
уговорения срок застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Предвид
правната квалификация на предявения иск следва, че отговорността на ответното
дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка "Каско на МПС",
увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в резултат на
застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва да
установи предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото
обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото е прието
на
основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно
между страните обстоятелството, че между тях
е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско” обективиран
в застрахователна полица № ***** от 19.07.2018г. със
срок на валидност от 16.08.2017г. до 15.08.2018г за лек
автомобил марка *****и настъпило застрахователно събитие.
Няма спор между
страните, че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед. Не се
спори, а и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил
увреден към датата на огледа – 04.02.2018г., както и че застрахователят е заплатил част от застрахователно обезщетение,
с което конклудентно е признал претенцията по основание, поради което спорен е
само въпроса по размера й.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на
действие на договора и съобразно описания от вещото лице механизъм.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, обективирана в постановени решения
по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. В случая
вещото лице сочи стойност на тези вреди в размер на 1529,76 лв. В тази насока следва да се приеме
за основателно възражението на ищеца, че клаузата от общите условия определяща
друг ред за определяне на обезщетението е нищожна на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на цитираната императивна правна норма от КЗ / в т.см.
пр. решение № 155/05.12.2016г. по т.д. № 1092/2015г. на ВКС/.
Дори и да се приеме, че тези уговорки в
общите условия са в рамките на свободата при договарянето, с начина им на формулиране /с дребен шрифт в
полицата относно приложимост на едностранно изготвена от застрахователя
методика и с препращане към неизвестно кои „цени и каталози на застрахователя“
в общите условия/, те нарушават потребителските права на застрахования с
двусмислие и неяснота, вместо изрично ясно
да го уведомяват, респ. да отразяват неговото недвусмислено съгласие още при
сключване на договора, че разбира и приема риска да получи по-малък размер на
обезщетение за настъпило застархователно събитие от действителните пазарни
разходи за възстановяване на вещта му.
Предвид
гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото,
съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 405, ал.1
от КЗ следва да се уважи изцяло за претендираната сума, като се съобрази извършеното плащане по
застрахователната претенция.
Предвид изхода на
спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им
извършване – договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси са в общ размер 595 лева. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението
на застрахователя по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност, тъй като уговорения
размер надвишава едва с около 10 %
минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на
основание чл. 405
КЗ
„Д.З." АД ЕИК *****,
със седалище
***-*****да
заплати на Г.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***5,
по договор № ***** от 19.07.2018г. за
застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка *****сумата от: 1012,40 лева - неплатен остатък от дължимо обезщетение в общ размер
на 1529,76 лв. за застрахователни събития настъпили на 01.02.2019г. изразяващи
се в увредени детайли от автомобила, от което - 600,57 лв. остатък от 949,23
лева за възстановяване на врата предна дясна, врата задна
дясна, лайсна задна дясна врата, лайсна заден десен калник и капак дясно
огледало по
щета с № *****/04.02.2019г. и 411,83 лв. остатък от 580,53 лева за възстановяване на облицовка задна броня, лайсна заден ляв калник,
лайсна задна лява врата, по щета № ***** от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата
от 600,57 лева, от 25.02.2019г. до окончателното й изплащане, и върху
сумата от 411,83 лв., от 23.04.2019г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Д.З." АД ЕИК *****, със седалище *** да заплати на
Г.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***5
сумата от 595 лева представляващи сторените
разноски в производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: